№ 297
гр. Тетевен, 19.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, II - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Председател:МАРИО Д. СТОЯНОВ
при участието на секретаря ТАТЯНА ИВ. МИНДЕВСКА
като разгледа докладваното от МАРИО Д. СТОЯНОВ Гражданско дело №
20254330100653 по описа за 2025 година
Предявен е иск за установяване на вземане по заповедно производство.
Ищецът излага е подал Заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на което е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение. В законоустановения
едноседмичен срок С. А. Р. е възразил срещу същата, поради което на осн. чл.
415, ал. 1, т. 1 от ГПК за „Агенция за контрол на просрочени задължения" АД
възниква правен интерес от завеждане на установителен иск за вземанията на
дружеството срещу него.
На щг. между „Изи Асет Мениджмънт" АД в качеството на Заемодател и
С. А. Р. в качеството на заемател е сключен Договор за паричен заем № 0 в
съответствие с разпоредбите на Закона за потребителския кредит и на
основание Стандартен европейски формуляр, предоставен предварително на
Заемателя и съдържащ индивидуалните условия по бъдещия паричен заем. С
подписването на договора Заемодателят се е задължил да предостави на
Заемателя сума в размер на 5000.00 лева, представляваща чистата стойност на
кредита. Редът и условията, при които Заемодателят е отпуснал заема на
заемателя се уреждат от процесния договор. Страните са договорили
1
отпуснатата заемна сума да бъде върнат ведно с договорна лихва,
представляваща печалба на кредитодателя в размер 959.20 лв„ на 26 /двадесет
и шест/ двуседмични погасителни вноски, всяка от която в размер на 229.20
лв. Съгл. чл.З от Договора с подписването му страните удостоверяват, че
уговорената заемна сума е предоставена от заемателя и респективно същата е
получена от заемателя като договорът има сила на разписка за предаването,
респективно - за получаването на заема.
Погасителните вноски, които Заемателя се задължава да изплаща на
Заемодателя съставляват изплащане на главница по заема ведно с
възнаградителна лихва за целия срок на договора и е изчислена към момента
на неговото сключване, при което общата стойност на плащанията по кредита
е договорена в размер на 5 5959.20 лева.
На основание сключения договор за заем, в случай че Заемодателят
забави плащането на някоя от погасителните вноски дължи на Заемодателя
законна лихва върху забавената сума за всеки ден забава. Годишния размер на
законната лихва е равен на основния лихвен процент на Българска народна
банка в сила от 01 януари, съответно от 1 юли на текущата година плюс 10
процентни пункта.
Размерът на ГПР по договора е фиксиран и е определен в съответствие с
изискванията на чл. 19 ал. 2 от ЗПК, съгласно формулата по Приложение № 1
към ЗПК и включва единствено договорената между страните
възнаградителна лихва. Разпоредбата на чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК предвижда, че
при изчисляване на ГПР не се включват разходите, които потребителят
заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски
кредит, както и такси за допълнителни, незадължителни услуги, предоставени
на Кредитополучателя по негово искане. Следва заключението, че
законодателят е предвидил възможността за начисляването на такива разходи,
като изрично ги е изключил при изчисляване на годишния процент на
разходите по кредита.
Със сключване на договора за кредит, Заемателят удостоверява, че е
получил заемната сума, запознат е и се е съгласил предварително с всички
условия на индивидуалния договор и Тарифа на "Изи Асет Мениджмънт'' АД
в случаите, в които същата е приложима, както и с Общите условия,
неразделна част от същия, инкорпорирани в текста му. Съгласно подписания
2
между страните Договор за заем, Заемодателят има право да прехвърли
вземането си по договор за паричен заем на трето лице.
Договорът представлява електронен документ по смисъла на Закона за
електронния документ и електронния подпис и се сключва, чрез електронно
изявление и електронен подпис на Заемателя. Електронното изявление
представлява недвусмислено словесно изявление на Заемателя, а
електронният подпис е всяка информация в електронна форма, логически
свързана с електронното изявление, за установяване на неговото авторство.
Съгласно същият, Заемодателят се е задължил да предостави на Заемателя
паричен заем в размер на 5000.00 лв„ която сума е предоставена посредством
методите, посочени в договора и с това Заемодателят е изпълнил
задължението си.
Съгласно чл. 4 от договора за заем, Заемателят се е задължил в З-дневен
срок от подписване на договора за заем да предостави на заемодателя едно от
следните обезпечения:
-Две физически лица - Поръчители, всяко от които да отговаря на
следните изисквания: да представи служебна бележка от работодател за
размер на трудово възнаграждение; нетния размер на осигурителния му доход
да е в размер над 1000.00лв.; да работи по безсрочен трудов договор; да не е
заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет
Мениджмънт" АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години;
да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има -
кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус
"период на просрочие от 0 до 30 дни"; Поръчителят подписва договор за
предоставяне на поръчителство.
-Б. гаранция с бенефициер - Заемодателя, за сумата по чл.2, т. 7, със срок
на валидност - 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по
настоящия договор.
-Одобрено от Заемодателя Дружество - поръчител, което предоставя
гаранционни сделки.
В тази връзка на щг. между С. А. Р. /Потребител/ и „ФАЙНЕНШЪЛ
БЪЛГАРИЯ" ЕООД /Гарант/ е сключен Договор за предоставяне на гаранция с
№ 0, по силата на който потребителят възлага, а гарантът се задължава да
издаде гаранция за плащане (за изпълнение на парични задължения) в полза
3
на „Изи Асет Мениджмънт" АД, ЕИК *********, с цел гарантиране на
изпълнението на всички задължения на Потребителя пред „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, възникнали съгласно Договор за паричен заем № 0, както и
за всички последици от неизпълнението на задължението по Договора за
паричен заем, както следва:
1.задължение за връщане на заемната сума;
2.задължение за плащане на възнаградителна лихва;
3. задължение за плащане на законна лихва за забава в случай на забава
на плащането, разходи за събиране на вземането, съдебни разноски,
адвокатски хонорари.
В Договор за предоставяне на гаранция № 0 от щг. е уговорено, че
същият влиза в сила, в случай че заемателят не изпълни задълженията по
сключения Договор за паричен заем в указания срок да предостави
обезпечение - поръчителство от две физически лица или Б. гаранция.
Страните са уговорили, че за поемане на задължението за издаване на
гаранция с цел изпълнение на всички задължения, възникнали съгласно
Договор за паричен заем № 0, Потребителят дължи възнаграждение по
гаранционната сделка на Гаранта в размер на 4778.80 лв., платимо разсрочено
на вноски. Вноските са дължими на падежа на плащане на погасителните
вноски по Договора за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт" АД.
„Файненшъл България" ЕООД е търговско дружество, вписано като
финансова институция в Регистъра на БНБ за финансовите институции, с
основен предмет на дейност: предоставяне на гаранционни сделки по занятие.
Дружеството извършва търговската си дейност в съответствие с всички
необходими законови разпоредби, относими към упражняването на такъв вид
търговска дейност. Именно в това си качество - на търговец, Дружеството
следва да получава съответно възнаграждение по всяка сключена от него
гаранционна сделка, с цел гарантиране изпълнението на всички парични
задължения на Потребителя, възникнали съгласно Договора за паричен заем.
С оглед на изложеното следва да се преценяват приложимите към това
правоотношение законови разпоредби, а именно тези на Търговския закон.
Длъжникът С. А. Р. не е изпълнил договорното си задължение да върне
заемната сума съгласно условията на договора за паричен заем, поради което
4
на 02.09.2024г. Заемодателят „Изи Асет Мениджмънт" АД е отправил искане в
писмен вид за плащане на всички изискуеми задължения на Потребителя по
процесния договор от Гаранта „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД.
Вследствие на това Дружеството-гарант „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД,
е извършило плащане по гаранцията за дължимата сума в пълен размер на
5489.31 лева към „Изи Асет Мениджмънт" АД на 03.09.2024г., видно от
представеното с настоящата искова молба Платежно с № на операцията
735B1O024247021S/ 03.09.2024г.
След погасяване на задължението, в тежест на Ответника в качеството
му на потребител е възникнало и задължение да възстанови в полза на
дружеството-гарант така заплатената по гаранцията сума, а в полза на
дружеството-гарант се е породило поражда право на регресен иск срещу
Здравко Маргаритов Първанов, чието задължение то е изпълнило,
респективно от този момент за него възниква правен интерес за предявяване
на претенции по съдебен ред срещу Заемателя.
На основание сключения Договор за предоставяне на гаранция,
потребителят дължи законната лихва върху заплатената от гаранта главница.
По договора за паричен заем С. А. Р. е извършвал плащания в общ
размер на 2 979.00 лева.
Така задължението на длъжника С. А. Р. към Дружеството-Гарант
„ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, произтича от заплатеното от страна на
последния спрямо „Изи Асет Мениджмънт" АД изискуемо задължение по
Договор за паричен заем № 0, формирано от усвоената, но непогасена част от
кредита - главница в размер на 3995.36 лева, договорна лихва в размер на
563.01 лева и дължимата законна лихва от датата на погасяване на дълга към
„Изи Асет Мениджмънт" АД до депозиране на заявлението в размер на
1230.59 лв., както и до окончателното изплащане на главницата.
Длъжникът е трябвало да възстанови сумата, платена от дружеството-
гарант, ведно с възнаграждение по гаранционна сделка, но към настоящия
момент заемателят (потребител по договора за предоставяне на гаранция)
продължава ВИНОВНО да не изпълнява задълженията си.
Основанието, на което Заявлението и настоящата искова молба се
подават от името на ищеца е сключен Рамков договор за прехвърляне на
парични задължения (цесия) от 02.03.2020г. на основание чл. 99 от ЗЗД и
5
Приложение № 1 към него от 03.09.2024г. между „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ
НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ" ЕООД, ЕИК ********* (цесионер) и
„ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК: 2025100, (цедент), по силата, на
който вземането е прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени
задължения" ЕООД ((правоприемник на което е „Агенция за контрол на
просрочени задължения" АД, с ЕИК: *********, считано от 25.11.2022 г.)
изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.
Към настоящата искова молба прилага препис извлечение от
Приложение № 1 към договора за цесия, в което фигурират само данните на
ответника, доколкото личните данни на останалите длъжници са защитени
съгласно Закона за защита на личните данни и доколкото книжата по делото не
се предоставят единствено на съда.
„ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД е упълномощило „Агенция за
контрол на просрочени задължения" АД, в качеството си на цесионер по
договор за прехвърляне на вземания/цесия/ от името на цедента и за своя
сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия.
На 09.09.2024. по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до С. А. Р. е изпратено чрез
„Агенция за контрол на просрочени задължения" АД уведомително писмо за
станалата продажба, чрез Български пощи с известие за доставяне на
посочения в договора постоянен адрес. Процесуално представляваното от
ищеца дружество е посочило подробно в известието за доставяне
съдържанието на плика. Уведомлението за цесията е получена от адресата на
13.09.2024г., в уверение на което с настоящата искова молба представя и моли
да се приемете Известие за доставяне.
Моли да се има предвид, че дружеството не претендира сумата в размер
на 3492.20 лева представляваща възнаграждение по Договор за гаранция, за
която е издадена заповед №155 за изпълнение на парично задължение по реда
на чл.410 от ГПК по ЧГД 0/2025г. по опис на Районен съд - гр.Тетевен.
Моли да бъде постановено съдебно решение, с което да се признае за
установено в отношенията между страните, че С. А. Р. дължи на „Агенция за
контрол на просрочени задължения" АД следните суми: главница в размер на
3995.36 лева, договорна лихва в размер на 563.01 лева за периода от
28,08.2022г. - датата на първа погасителна вноска до 13.08.2023г. - датата на
последната погасителна вноска, мораторна лихва върху непогасената
6
главница в размер на 1230.59 лева начислена за периода от 14.08.2023г. -
датата на настъпване на забавата до 25.03.2025г. - дата на подаване на
заявлението, както и законната лихва върху главницата от момента на
подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.
Моля да бъде осъден С. А. Р. да заплати на ищеца сторените съдебно-
деловодни разноски в заповедното производство и в настоящото
производство, както и възнаграждение за процесуално представителство на
основание чл.78 ал. 8 от ГПК в общ размер на 350,00 лв., от които - 50,00 лв.
по чл. 13 т.2 от НЗПП за подготовка на документи за завеждане на дело и
300,00 лв. по чл. 25 от НЗПП.
Позовава се на писмени доказатеснтва.
В срока по чл.131 от ГПК е депозирант писмент отговорп на исковата
молба от ответника,в който се излага следното:
По отношение на допустимостта на исковата претенция счита , че
същата е недопустима , тъй като от приложените към исковата молба писмени
доказателства ,отсъствуват такива , които да дадат основание на ответника , а
и на съда , че вземането е станало изискуемо. Посочено е уведомление за
извършена цесия от 13.09.24 г., но не и за това че вземнето е станало
изискуемо.Самото уводемление е направено от „Файненшъл България“ЕООД,
а не от Кредитодателя „Изи Асет Мениджмънт“, с коего дружество е сключен
договорът за потребителски кредит-заем. От същото ответникът е уведомен ,
че дължи сумата от 8 981.51 лв. На ищцовото дружество , с която сума
ответникът не е съгласен , тъй като е полячил общо сумата от 5000 лв. От
т.нар. Заемодател по договора за заем. По същия ответникът има определени
задължения , които частично е изпълнил, както признава самият ищец - в
размер на 2 979 лв.
По отношение на основателността на обективно съединените искове ,
счита , че същите са неоснователни и недължими по искания размер.Ищецът
претендира исковите суми , позовавайки се на Договор за паричен заем с № 0
от 12.08.2023 г. с „Изи Асет Мениджмънт“ ЕАД. Според фактите и
обстоятелствата , на които се позовава ищецът, в исковата молба , а и според
съдържанието на приложения Договор за париченн заем , ищецът се позовава
на недействителен договор , поради и което искането му за заплащането на
търсените от него суми е неоснователно. Договорът е недействителен и
7
същият , с обратна дата не може да произведе действие между страните
.Доводите му за това са следните:
В кориците на делото не е приложена справка, от която е видно на коя
дата и в какъв размер са били извършвани плащания от страна на ответника
по процесния договор за кредит, както и какви суми са били покривани. Не
оспорва, че между страните е подписан Договор за паричен заем с
горепосочения номер., по който предоставената сума от 5000лв. е усвоена.
Уговорена е между страните договорна лихва. Фиксираният годишен лихвен
процент по заема е 35 %, а годишният процент на разходите (ГПР) е 40.90 %.
Ответникът се е задължил да върне сумата на 26 двуседмични погасителни
вноски в размер 229.20 лева всяка,като общият размер на всички плащания е
записан, че възлиза на 5959.20 лв. Склюйчен е и Договор за предоставяне на
гаранции с „ Файненшъл България „ООД с дата от 12.08.22 г.- , който договор
е гаранционен по отношение на договора за заем. Съгласно този договор и
погасителния план за предоставянето на гаранцияата се дължи и
допълнителна вноска 183.80 лв. Или общо дължимите вноски са в размер на
413 лв. при непогасяване на задълженията. В случая според ищеца между
страните е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски
кредит, по който ответникът е усвоил заетата сума. Ищецът е неБ. финансова
институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, както и дружеството заемодател.
Следователно дружеството заемодател има правото да отпуска кредити-заеми
със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или
други възстановими средства. Ответникът пък е физическо лице, което при
сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат
качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно
чл. 9 ал. 4 ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и
съдържание представлява такъв за потребителски кредит,поради което за
неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон-
ЗПК. Счита , че договорът е недействителен с оглед на изискването на чл. 11,
ал. 1, т. 10 от ЗПК за посочване на общата дължима сума. В конкретния случай
се налага извода , че ГПР е 40.90%, а възнаградителната лихва - 35.00 %, но от
съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно
разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, нито пък е ясно какво
представлява разликата от повече от 5 % между размера на ГПР и лихвата,
която е част от него. Всичко това поставя потребителят-ответник в положение
8
да не знае колко точно, като сума в лева, е оскъпяването му по кредита, което
ще дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено
изискване на посоченото законово основание. Отделно от това, в договора за
кредит е посочено, че общият размер на дължимата сума не е сборът от
стойността на главницата и лихвата, ведно с разходите по ГПР, а е в размер на
5959.20 лв. Както се посочи по-горе ,то задълженията по потребителския
кредит и допълнителните услуги по гаранционния договор са свързани, но и
възнаграждението /за услугите/, е предвидено да се заплаща с погасителния
план по кредита/. Ето защо се налага извода,че и по двете задълржения , ще се
прилагат правилата на ЗЗП. Относно възнаграждението за допълнителни
услуги. В случая , счита, че не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК. В клаузата за допълнителните услуги не е посочено какви точно услуги
включва гаранционния договор. Разпоредбите на чл. 10а ЗПК дават
възможност на кредитора по договор за потребителски кредит да получава
такси и комисионни за предоставени на потребителя допълнителни услуги във
връзка с договора. Това са услуги, които нямат пряко отношение към
насрещните задължения на страните по договора, а именно предоставяне на
паричната сума и нейното връщане, ведно с договорената възнаградителна
лихва и на определения падеж. В конкретния случай, така , както са
формолирани допълнителните услуги в погасителния план , няма
детайлизиране на същите според законовата норма услугата по уговорения
кредит представлява действие по усвояване на кредита във времево
отношение, а за допулнителните услуги би следвало да имат за
предназначение да улеснят взаимоотношенията между кредитор и потребител
и да помогнат на кредитора да управлява по-добре договора и изплащането на
сумите по него. Улеснената процедура за получаване на допълнителни
парични средства, също представлява действие по усвояване на кредит, а
реално, не е предоставяна, тъй като липсва конкретно задължение за
кредитора, а отпускането на нови суми, съответно предоставянето на следващ
кредит и условията по него, става по съгласие на страните. След като се касае
за възнаграждения по усвояването и управлението на кредита, с тях реално се
заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. С това допълнително плащане
се покриват разходи, които следва да бъдат включени в ГПР, при което
неговият размер би надхвърлил законовото ограничение. Така, с тази сума,
реално се увеличава печалбата на кредитора, защото при плащането на всички
9
задължения се получава едно допълнително възнаграждение в полза на трето
лице , което е недопустимо. Затова посочения в договора годишен процент на
разходите от 40,90 % не отговаря на действителния такъв. Посочването в
договора за кредит на по- нисък от действителния ГПР, представлява невярна
информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно
заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл.
68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на
чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически
последици от сключването на договора. Не е спазено и последното изискване
на т. 10 - да се посочат и взетите предвид допускания, използвани при
изчисляването. ГПР следва да включва всички разходи на финансовата
институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната
лихва и се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление,
дава информация на потребителя, как е образуван размерът на ГПР и общо
дължимата сума по договора.Договорът е недействителен на основание чл. 22
от ЗПК във вр. с чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД. Съгласно чл, 23 ЗПК, когато
договорът за потребителски кредит е недействителен, потребителят връща
само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи.
От друга страна клаузата за дължимост на възнаградителна лихва по
заема е нищожна, поради противоречие с добрите нрави. При формиране
размера на лихвата по кредита, обективен критерий може да бъде размерът на
законната лихва, без обаче тя да може да се приеме като максимален. В
съдебната практика се приема, че максималният размер, до който
съглашението за плащане на възнаградителната лихва е действително, ако тя
не надвишава е повече от три пъти законната такава /за обезпечени - два пъти/.
В конкретния случай договорената между страните лихва - в размер на 35.00
% годишно, както и ГПР от 40.90 %, надхвърлят законната, което
представлява нарушение на добрите нрави /критерии за норми на поведение,
установени в обществото/, тъй като надхвърлят трикратния размер на
законната лихва, като същевременно предвиждат и повече от едно
възнаграждение при ползване на финансовия ресурс. Клаузата на договора,
установяваща размера на договорната лихва, накърнява договорното
равноправие между страните, противоречи на добрите нрави и е в разрез с
принципа на добросъвестността при договарянето, поради което се явява
нищожна. Поради това, че нищожните уговорки не произвеждат никакво
10
действие, следва да се приеме, че лихва не е уговорена и такова задължение не
е възникнало за ответника
С оглед на гореизложеното ,то ако съдът достигне до извод за
недействителност на договора, съгласно чл. 23 от ЗПК - сумата за
възнаграждение за услуги в размер , които са платени . е получена без
основание и се дължи връщането й.
Обобщено от съдържанието на Договор за паричен заем се установява,
че е предоставената на длъжника и усвоена сума е в размер на 5 000 лв., при
фиксиран годишен лихвен процент по заема - 35,00 % и ГПР е 40,90 %. От
клаузите на договора не става ясно какви разходи са включени в ГПР, за да
може да се направи преценка какви разходи са включени и съответно дали
определеният процент отговаря на действителния такъв. Посочването на
неверен процент ГПР подвежда потребителя и не му позволява да прецени
реалните икономически последици от сключването на договора. След като
това е така, процесният договор се явява недействителен на осн. чл.22 от ЗПК
във вр. с чл.26 ал.1 прЛ от ЗЗД и члЛ1 ал.1 тЛО от ЗПК, като за тази
нищожност съдът следва да следи служебно при обсъждане на
основателността на исковете. По отношение на годишния лихвен процент по
заема в размер на 35,00 % липсва уточнение на базата, на която се начислява -
дали върху целия размер на кредита или върху остатъчната главница. В тази
връзка, следва да се посочи,че няма значение дали лихвеният процент е
променлив или фиксиран; в договора трябва да са посочени условията
/начина/ на прилагане, за да може потребителят сам да направи извод дали
този лихвен процент е реален или не.В конкретния случай е налице
нарушение на чл.11 ал.1 т.9 от ЗПК. Относно сключения гаранционен договор
и включените по него суми в общия погасителен план на кредите - заема , то
те са типични действия по управление на кредит и съставляват разход, присъщ
за основния предмет на договора. Този вид дейност на кредитора се
компенсира и отчита при определяне размера на възнаградителната лихва,
чийто ценообразуващ елемент е. Обстоятелството, че длъжникът се е запознал
със Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити не рефлектира върху преценката за наличните
неравноправни клаузи по чл.143 т. 20 от ЗЗП във вр. с чл.Юа, ал.2 и ал.4 от
ЗПК и във вр. с чл.26 ал.1 пр.З от ЗЗД - накърняване на добрите нрави,
представляващи неписани, но трайно утвърдили се правила, непосредствено
11
свързани със справедливостта, добросъвестността и нормалното развитие на
обществените отношения. Ако се извърши изчисление относно
възнаграждението за „допълнителните услуги”по договора за гаранции и
същото бъде включено в ГПР, то размерът му със сигурност би нарастнал. В
тежест на потребителя се възлага заплащането на допълнително
възнаграждение за ползвания финансов ресурс, което го поставя в
неравноправно положение спрямо насрещната страна - кредитор.В случая
гаранта е заплатил суми по недействителен договор за заем - кредит и е
цедирал на ищеца , вземането си по нплащания , които е извършил по
недествителен договор.
Ето защо моли да се оставят без уважение обективно съединените
претенции на ищеца , след като се приеме , че искането им за заплащане на
посочените в исковата молба суми ,се дължат по недействителен договор за
потребителски кредит и бъде осъден същия да ни заплати на ответника
направените разноски за първа инстанция.
Позовава се на писмени доказателства.
От представените по делото писмени доказателства,в т.ч. по приетото
ч.гр.дело №0/2025г по описа на РС-Тетевен и заключението на съд.-
счетоводната експертиза,изготвена и защитена от вещото лице Р. Х.,съдът
приема за установена следната фактическа обстановка:
На щг между „Изи Асет Мениджмънт“-АД и ответника е скрючен
договор за паричен заем №0,присведните параметри: заета сума в размер на
5000 лева,срок на заема вд седмици 52,брой вноски 26 последна вноска на
13.08.2023г,фикссиран годишен лихвен процент 35%,годишен процент на
разходите 49.0.90%.
В чл.4 от договора е визирано задължение за кредитополучателя да
предостави на круедитодателя едно от посочените обезпечениу,в 3-дневен
срок от сключване на договора.
Приложен е доиговор за предоставяне на гаранция,сключен на щг между
„Файненшъл България“-ЕООД-София и ответника,съглано който гарантът се е
задължил да издаде гаранция за изпълнение на паричните задължения на
ответника по договораза заем,сключен с „Изи Асет Мениджмънт“,като срещу
поемане на това задължение ответникъ се е задължил да му заплати
възнагражение в размер на 4778.80 лева.
12
Приложен е рамков договор за прехвърляне на парични вземания/цесия/
сключен между „Файненшъл България“-ЕООД и ищеца „Агенция за контрол
на просрочени задължения“-УЕООД, от 02.03.20202г.,извлечение от списъка
на прехвърлени/цедирани вземания,както и известие за доставяне за
цесията,връчена на ответника на 13.09.2024 година.
От заключението на съд.-счетоводната експертиза,изготвено от вещото
лице Р. Х. се установява следното:
На щ година е сключен Договор за предоставяне на гаранция 0 от щ
година между: „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 2025100, гр. София,
бул.“Джавахарлал Неру“ №- 28, ет.2, ап. 40-46 (Гарант) и С. А. Р., ЕГН
640229****, е. д, общ. Тетевен, ул. „Иван Вазов“ № 314, (Потребител) срещу
възнаграждание в размер на 4778,80 лева, платимо разсрочено на вноски в
размер на 183,80 лева с дата на първата вноска 28.08.2022 година и последна
вноска на 13.08.2023 година. Използван е калкулатор за изчисляване на
годишния процент на разходите, при допусканията по Договор за паричен
заем № 0 от щ година: договора ще е валиден за посочения в него срок, всяка
от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си, съответно няма да
бъдат начислени разходи за събиране, мораторни лихви за забава и неустойки.
Преизчисленият Годишния процент на разходите с допусканията по-горе
по Договор за потребителски кредит № 0 от щ година е в размер на 41,20%,
при Годишен лихвен процент в размер на 35,00% изчислен при анюитетни
вноски в размер на 229,20 лева на двуседмично плащане за период от 52
седмици (12 месечни*496,60).
Посоченият в Договор за потребителски кредит № 0 от щ година
Годишен процент на разходите в размер на 40,90% са включени разходи за
лихва в размер на 959,20 лева.
Използван е същия калкулатор за изчисляване на годишен процент на
разходите, при същите допускания по Договор за паричен заем № 0 от щ
година: договора ще е валиден за посочения в него срок, всяка от страните ще
изпълнява точно и в срок задълженията си, съответно няма да бъдат
начислени разходи за събиране, мораторни лихви за забава и неустойки.
Преизчисленият Годишния процент на разходите по Договор за
потребителски кредит № 0 от щ година, плюс включване на плащанията по
13
Договор за предоставяне на гаранция 0 от щ година в размер на 183,80 лева на
26 вноски за периода на действие на договора за кредит от 52 седмици в
размер на 4778,80 лева (12месечни *398,23), е изчислен в размер на 396,98%.
По ч.гр.д. №0/2025г по описа яна РС-Тетевен ,по зоявление на ищеца е
издадена Заповед по чл.410 от ГПК срещу длъжника/ответника,за следното
вземане: сумата от 3995.36 лева главница,законната лихва върху главницата от
01.04.2025г,за сумата от 563.01 левае догоорна лихва за период от 28.08.2022г
до 13.08.2023г, за сумата от 1230.59 лева мораторна лихва за периода от
14.08.2023г до 25.03.2025г , за сумата от 3492.20 лева представляваща друго
допълноително вземане,за държавна таса в размер на 185.62 лева и
юристконсултско възнаграждеуние в размер на 50 .00 лева.
Срещу заповедта е депозирано възражение по образец,поради което с
разпореждане от 14.05.2025г заповедният съд е дал указания на заявителя за
предявяване на установителен иск.Разпореждането е връчено на заявителя на
дата 21.05.2025г а инсковата молба,въз основа на която е образувано
настоящето производство е депозирана в преклузивния срокпо чл.415,ал.4 от
ГПК.
При така изложената факторогия се налагат следните правни изводи:
От приетия Договор за паричен заем № 0/щг.,сключен между „Изи Асет
Мениджмънт“ АД и ответника се установява, че страните са се уговорили за
отпускане на
потребителски кредит в размер на 5000 лева,срок на заема в седмици 52,брой
вноски 26,последна вноска на 13.08.2023г,фикссиран годишен лихвен процент
35%,годишен процент на разходите 49.0.90%.
В чл. 4 от договора е предвидено, че заемателят се задължава в срок до
три дни, считано от датата на сключване на настоящия договор да предостави
на заемодателя едно от посочените в договора обезпечения-физичедки лица-
поръчители,Б. гаранция,от заемотаделя дружество-гаранат.
От приетия Договор за предоставяне на гаранция №0/щг., сключен
между ответника и „Файненшъл България“ ЕООД се установява следното:
съгласно чл. 1, ал. 1
от договора, потребителят възлага, а гарантът се задължава да издаде
гаранция за плащане в
полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД с цел гарантиране за изпълнението на
14
всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за паричен
заем, в това число
главница, възнаградителна лихва, законна лихва за забава, разходи за събиране
на вземането,
съдебни разноски и адвокатски хонорари. Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора,
потребителят/ответникът дължи на гаранта възнаграждение в размер на
4778.80 лева, платимо разсрочено на вноски. Следователно между страните са
налице правоотношения по договор за потребителски кредит, сключен между
ответника и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, както и за поръчителство, сключен
между ответника и „Файненшъл България“ ЕООД, поради което съдът следва
да се произнесе по релевираните основания за нищожност.
С оглед свързаността на правоотношенията, същите следва да бъдат
разглеждани заедно. В тази насока съдът намира следното:
Уреденият в чл. 138 и сл. от ЗЗД договор за поръчителство представлява
съглашение за учредяване на обезпечение, поради което има акцесорен
характер спрямо правоотношението, за вземанията по което се поема
поръчителството, но въпреки това представлява самостоятелно съглашение,
чиято правна валидност следва да се преценява отделно. Макар законът да го
урежда като едностранен безвъзмезден договор, няма правна пречка в
рамките на свободата на договаряне, поръчителството да бъде уговорено като
двустранно възмездно правоотношение. Съгласно чл. 138, ал. 2, изр. 1
ЗЗД поръчителство може да съществува само за действително задължение и
щом договорът, за който се поръчителства /в случая договор за потребителски
кредит-заем/ е недействителен, то същият не може да породи действително
задължение, за което да носи отговорност поръчителят.
Доколкото се касае за отделна правна сделка, недействителността на
договора за потребителски кредит сама по себе си не води автоматично до
недействителност и на договора за поръчителство, но поръчителят не би
могъл да отговаря за изпълнение на несъществуващо задължение, основано на
нищожно правоотношение.Различно, обаче, е положението в случаите, в които
договорът за поръчителство само формално представлява отделна
гаранционна сделка, а в действителност се явява част от кредитното
правоотношение. В тези случаи поръчителство не съществува, а целта на
сделката е да се уговори допълнително възнаграждение за кредитора по
15
договора за потребителски кредит, в нарушение на изискванията на чл. 19, ал.
4 ЗПК, както и на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Доколкото в тези хипотези се цели постигане на запретен от закона
правен резултат чрез използване на законни средства /съставляващо
дефиницията за заобикаляне на закона/, то договорът за поръчителство е
нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД и обстоятелството, че той
формално е сключен с различен правен субект от кредитора, не може да
доведе до неговото саниране.
Настоящата хипотеза е именно такава поради следните причини.
На първо място това е така, защото от извършената от съда служебна
справка по партидата на „Файненшъл България“ ЕООД в публичния
ТРРЮЛНЦ се установява, че към датата на сключване на
процесния договор за поръчителство,както и към настоящия момент,
едноличен собственик на капитала на дружеството-гарант е „Изи Асет
Мениджмънт“ АД – кредитор по договора за потребителски кредит, поради
което двете дружества са свързани лица по смисъла на пар. 1, ал. 1, т. 5 от ДР
на ТЗ. Същевременно от клаузата на чл. 4, т. 3 от договора за предоставяне на
паричен заем /с характер на договор за потребителски кредит/ се установява,
че в хипотезата на обезпечение на заема чрез дружество-гарант, то следва да
бъде одобрено от кредитора, т.е. кредиторът едностранно определя кое
дружество да бъде поръчител по кредита.
На следващо място от съдържанието на чл. 3, ал. 1 от договора за
предоставяне на гаранция се установява, че възнаграждението на гаранта е
разсрочено на погасителни вноски, чиито падежни дати съвпадат изцяло с
падежите на погасителните вноски по договора за потребителски кредит.
На следващо място от клаузата на чл. 3, ал. 3 от договора за
предоставяне на гаранция се установява, че „Изи Асет Мениджмънт“ АД е
овластено да приема вместо гаранта изпълнение на задължението на
потребителя за плащане на възнаграждение по този договор и всички други
вземания на гаранта по този договор.
На последно място в чл. 12 от договора е уговорено право на гаранта да
прехвърли по всяко време своите права по този договор /включително
суброгационните права срещу потребителя/ на всяко трето лице по своя
преценка, включително на изрично посоченото дружество „Агенция за
16
контрол на просрочени задължения“ АД, което дружество е посочено изрично
като бъдещ цесионер и в чл. 10 от договора за паричен заем.
От гореизложеното следва, че е налице договор за гаранция, сключен с
предварително определено от кредитора по договора за потребителски кредит
юридическо лице-гарант, представляващо свързано с кредитора дружество,
като в договора е предвидено възнаграждението за поръчителството да се
плаща в полза на кредитора /а не на гаранта/заедно с погасителните вноски по
кредита, и е уговорена изрично възможността суброгационните права на
гаранта да бъдат придобити възмездно чрез цесия от конкретно посоченото в
двата договора трето лице „Агенция за контрол на просрочени задължения“
АД, което от своя страна води до възстановяване на платените от гаранта суми
и придобиване на вземанията от предварително определения от кредитора
цесионер.
При тази правна конструкция гарантът нито носи риска от
неизпълнение, нито реално получава уговореното възнаграждение, нито
упражнява суброгационните си права при плащане. Единственият правен и
икономически ефект от сделката е кумулиране в полза на „Изи Асет
Мениджмънт“ АД на допълнителен финансов приход,представляващ
престацията на потребителя по гаранционната сделка.
При липсата на който и да било от елементите от същественото
съдържание на договора за поръчителство се налага изводът, че процесната
сделка не представлява такъв договор, а по съществото си е съглашение за
въвеждане на допълнително възнаграждение за кредитора по договора за
потребителски кредит, чието възникване му е било известно при сключването
на договора /чл. 4, т. 3 от договора за кредит и чл. 3, ал. 3 от договора за
гаранция/. Следователно възнаграждението по договора за предоставяне на
гаранция представлява част от общия разход по кредита за потребителя по
смисъла на пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК, и е следвало да бъде включено при
изчисляване на годишния процент на разходите съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК.
В случая това не е сторено, поради което договорът за заем/кредит се
явява сключен в нарушение на императивните изисквания на чл. 19, ал. 4
ЗПК и
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. При това положение посоченият в договора годишен
процент на разходите не позволява на потребителя да прецени
17
икономическите последици от сключването на сделката, каквото именно е
предназначението на ГПР, а ГПР който изначално не е годен да изпълни
своето предназначение, не е правно валиден.
Ето защо в случая е налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК –
непосочване на годишен процент на разходите, и приложение следва да
намери нормата на чл. 22 ЗПК, а не тази на чл. 19, ал. 5 ЗПК.
С оглед гореизложеното съдът намира, че процесният договор за
заем/кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК.
Процесният договор за предоставяне на гаранция е нищожен поради
заобикаляне на закона на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД по изложените по-
горе съображения.
Съгласно чл.23 от Закона за потребителския кредит ЗПК, когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита.
В предвид ишзложеното ответникът дължи на ищеца само главницата
по крледита,след приспадане на платеното към момента на предявяване на
иска,според изричнвото признание от ищеца сума в размен са на 2979.00 лева
или дължи чиста сума от 2021.00 лева.До тази сума следва да бъде уважен
предявеният установителен иск,ведно със законната лихва върху същата
,начиная от депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК.
За разликата от тази сума и до размера и вида на претуендираните от
ищеца вземания, искът за установяване на земанията следва да бъдсе
отхвърнен,като неоснователен и недоказан.
При този изход на делото,ответникът следва да мъде осъден да заплати
на ищеца сторените разноски в заповедното и исковото п
роизводство,съразмерно уважената част от вземането,в общ размер на 180.84
лева.
Ищецът,следва да бъде осъдеан да запрлати на ответника,разноски за
адвокатско възнагражденоие,съразмерно отхвърленачата част от вземането,в
размер на 325.00 лева.
Мотивиран от горното,съдът
18
РЕШИ:
Признава,на основание чл.422,ал.1 от ГПК,в-ка с чл.415,ал.1 от
ГПК,съществуването на вземане на „Агенция за контрол на просрочени
задължения“,АД,ЕИК:*********,със седаиоще и адрес на управление в град
София,ул.“Панайот Волов“ №29,ет.3,представлявано от идздпълнителен
директор Я. Б. Я., срещу С. А. Р.,ЕГН:********** от село д,Лов.обл.,в размер
на 2021.00/две хиряди двадесет и един лева/,представляващо невърната
главница по договор за паричен заем №0,сключен на щг между „Изи Асет
Мениджмънт“-АД-София и С. А. Р.,заедно със законната лихва върху тази
сума,начиная от 01.04.2025г до изпларщане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ,като неоснователен и недоказан,предявеният от „Агенция
за контрол на просрочени задължения“,АД,ЕИК:*********,със седаиоще и
адрес на управление в град София,ул.“Панайот Волов“
№29,ет.3,представлявано от идздпълнителен директор Я. Б. Я., против
„Агенция за контрол на просрочени задължения“,АД,ЕИК:*********,със
седалиоще и адрес на управление в град София,ул.“Панайот Волов“
№29,ет.3,представлявано от идздпълнителен директор Я. Б. Я., срещу С. А.
Р.,ЕГН:********** от село д,Лов.обл иск за установяване н а вземане за
разликата от признатата за дължима от съда главница в размер на 2021.00 лева
и до претендираната такава от 3995.36 лева,законната лихва върху главницата
над сумата от 2021 лева ,начиная от 01.04.2025г до изплащане на вземането,за
договорна лихва в размер на 563.01 лева за периода от 28.08.2022г до
13.08.2023г и за мораторна лихва в размер на 1230.59 лева,за периода от
14.08.2023г до 25.03.2025г.
ОСЪЖДА С. А. Р.,ЕГН:********** от село д,Лов.обл. ,да запрлати,на
основание чл.78,ал.1 от ГПК,на „Агенция за контрол на просрочени
задължения“,АД,ЕИК:*********,със седаиоще и адрес на управление в град
София,ул.“Панайот Волов“ №29,ет.3,представлявано от идздпълнителен
директор Я. Б. Я., разноски по заповедното и исковото производство,в общ
размер на 180.84 лева.
19
ОСЪЖДА „Агенция за контрол на просрочени
задължения“,АД,ЕИК:*********,със седаиоще и адрес на управление в град
София,ул.“Панайот Волов“ №29,ет.3,представлявано от идздпълнителен
директор Я. Б. Я., против „Агенция за контрол на просрочени
задължения“,АД,ЕИК:*********,със седаиоще и адрес на управление в град
София,ул.“Панайот Волов“ №29,ет.3,представлявано от идздпълнителен
директор Я. Б. Я., да заплати,на основание чл.78,ал.3 от ГПК, на С. А.
Р.,ЕГН:********** от село д,Лов.обл. разноски по делото в размер на
325.00/триста двадесет и пет/лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване,пред Окръжен съд –Ловеч,в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
20