Определение по дело №130/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение № 48/18.09.2012г., постановено по гр.д. № 225/2011г., А.ският районен съд е осъдил „Б. Б. 1” О., Г., представлявано от управителя С.Т.Г., да заплати на С. Р. К. с ЕГН- *, сумата от 6 000 лева, представляваща двойния размер на даденото капаро /задатък/ в размер на 4000 лв. по предварителен договор от 14.09.2007г. за покупко- продажба на недвижим имот- ап.14 от блок „Е.-2 " в гр.А.о, секция 3, завършен до степен „груб строеж"- построен с отстъпено право на строеж в УПИ- 2, кв.17, по плана на гр.А.о, и сумата от 2 000 лева- предварителна вноска по договора, ведно със законната лихва за забава, считано от деня на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на претендираната главница, както и направените по делото разноски в размер на 440 лева. С решението съдът е отхвърлил иска, предявен срещу ответниците Е. Е. Й., с ЕГН- *, Е. Е. Й., с ЕГН- *, и Е. Е. Й. с ЕГН- *, и тримата от Г..

Срещу решението е депозирана въззивна жалба от „Б. Б. 1" О., Г., в осъдителната му част. Първоинстанционното решение се обжалва като незаконосъобразно. ИзлагÓт се подробни съображения за недосупситомст и неправилност на решението. Жалбодателят моли въззивния съд да обезсили първоинстанционното решение и да прекрати производството по делото; алтернативно моли решението да се отмени и да се постанови друго, с което предявения срещу „Б. Б. 1" О., Г. иск да бъде отхвърлен. Претендират се деловодни разноски.

В депозирания отговор на въззивната жалба се излагат доводи за правилност на обжалвания съдебен акт.

В съдебно заседание жалбодателят поддържа въззивната жалба; ответникът по жалбата я оспорва.

Жалбата като подадена в срок и от страна, имаща правен интерес от това, е процесуално допустима, и като такава подлежи на разглеждане по същество. Доколкото въззивният съд е сезиран с жалба само от „Б. Б. 1" О., Г., на разглеждане стои спора само досежно този ответник. Решението в частта му, касаеща ответниците Е. Е. Й., Е. Е. Й. и Е. Е. Й. е влязло в законна сила и не подлежи на инстанционен контрол.

Окръжният съд, след преценка на доказателствата, приема за установено следното:

Съдът е сезиран с искова молба, предявена от С. Р. К. от С., О. против „Б.-Б. Й.” и „Б. Б. 1” ЕООД, Г.. Ищецът твърди, че на 14.09.2007г. като купувач сключил предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот с продавача „Б.-Б. Й.", представляван от Б. М. Й., по силата на който продавачът продава, а купувачът купува следния недвижим имот: жилищен апартамент № 4, в жилищен обект Е.-3, гр.А.о, мазе № 4 и гараж № 2- гипс, РУС дограма, врати, тръби-парно, балкон-теракот, за сумата от 40 000 лева. Предварителният договор бил с нотариална заверка на подписите. При подписването му ищецът заплатил на продавача капаро в размер на 2 000 лева, а след това, на 21.IV. и съгласно чл.3. б."б" от договора заплатил още 2000 лева. Договорен бил остатък за плащане в размер на 36 000 лева. Бил уговорен срок за нотариалното прехвърляне на имота /сключване на окончателен договор/ до 31.12.2008г., а по силата на чл.14 от договора, задължението да прехвърли по нотариален ред собствеността върху имота била на продавача. Продавачът не изпълнил задължението си да прехвърли имота в уговорения срок до 31.12.2008г., а също така и към момента на предявяване на иска. Твърди се също така, че на 18.03.2010г. „Б.-Б. Й." продал на „Б. Б. 1” ЕООД- гр.К. масивната жилищна сграда, представляваща блок „Е.-2", секция 3, в която се намирал процесния апартамент №4. За сделката между „Б.-Б. Й." и „Б. Б. 1" ЕООД- гр.К. бил съставен НА за продажба на недвижим имот № 49, том 1, дело № 40/2010г. по описа на Съдията по вписванията към Агенцията по вписванията към А.ски районен съд.

На 08.04.2010г. и във връзка с описаната продажба на блок „Е.-2" секция 3, между „Б.-Б. Й." и „Б. Б. 1" ЕООД бил сключен договор, по силата на който дружеството встъпило в правата и задълженията на продавач по сключените от едноличния търговец предварителни договори за продажба на обекти в същия блок. Ищецът счита, че съгласно чл.11 от процесния предварителен договор, ако продавачът не изпълни някое от задълженията си по договора, е длъжен да върне полученото капаро, както и да заплати обезщетение - неустойка на купувача в двоен размер на даденото капаро. Заявява, че предвид неизпълнението на задълженията на продавача, за него не съществувал интерес от изпълнението им, и предявява срещу ответниците иск за заплащане на двойния размер на даденото капаро, както и на платената вноска от 2000 лв. по предварителния договор, за сумата от общо 6 000 лева.

При така очертаното спорно право, претенцията на предявения срещу жалбодателя, втори ответник в първоинстанционното производство, иск, се квалифицира като такъв по чл.93, ал.2, изр.2 от ЗЗД.

От фактическа страна съдът съобрази, че не се спори по фактите по делото.

Спорът е относно това процесуално пасивно легитимиран ли е ответника „Б. Б. 1" О., Г., и основателен ли е искът срещу него. Въззивната инстанция намира, че жалбодателят е пасивно летимиран и е надлежна страна по спора, доколкото същият е страна по договора от 08.04.2010г., сключен между „Б.-Б. Й." и „Б. Б. 1" ЕООД, с който дружеството встъпва в правата и задълженията на продавач по сключените от Õдноличния търговец предварителни договори за продажба на обекти, измежду които и процесния апартамент №4.

По основателността на иска, съдът намира същия за неоснователен и недоказан по следните съображения:

Действително, С. Р. К. и „Б.-Б. Й." са сключили предварителен договор за покупко-продажба на жилищен апартамент № 4, в жилищен обект Е.-3, гр.А.о, мазе № 4 и гараж № 2; купувачът К. е заплатил капаро в размер на 2 000лв., и продавачът се е съгласил да прехвърли собствеността върху имота до 31.12.2008г. Също така се установява безспорно, че цялата жилищна сграда е била продадена от „Б.-Б. Й." на „Б. Б. 1" ЕООД на 10.03.2010г., към която дата собствеността върху процесния апартамент не е била прехвърлена на ищеца, а впоследствие, на 08.04.2010г., както бе посочено по-горе, „Б.-Б. Й." и „Б. Б. 1" ЕООД са сключили допълнителен договор, с който са се съгласили, че дружеството встъпва в правата и задълженията на продавач по сключените от едноличния търговец предварителни договори за продажба на обекти, измежду които и процесния апартамент №4. Безспорно е също така, че „Б. Б. 1" ЕООД е преобразувано в „Б. Б. 1" О. на 30.05.2011г. /справка в Търговски регистър/.

Съгласно чл.93, ал.1 ЗЗД задатъкът служи като доказателство, че е сключен договорът и обезпечава неговото изпълнение. Предвидената със закона (чл.93, ал.2 ЗЗД) обезщетително-наказателна функция на задатъка има действие при виновна невъзможност за изпълнение на задължението. От една страна, задатъкът представлява средство за обезщетяване на изправната страна за вредите от неизпълнението, а от друга - наказание за неизправната страна, допуснала неизпълнението и станала причина изправната страна да се откаже от договора. Поради това, че купувачът - ищец в настоящото производство, не е получил дължимото, съгласно чл.4 от предварителния договор за покупко-продажба, то той може и има правото да претендира платения от него задатък в двоен размер. По отношение на сумата в размер на 2 000лв., претендирана от ищеца като платена на 21.04. /без посочена година/първа вноска, то доказателства в подкрепа на тези твърдения по делото не се представят.

Въззивният съд счита обаче, че с договора от 08.04.2010г. жалбодателят „Б. Б. 1" О.- втори ответник по иска, не е заместил длъжника по предварителния договор „Б.-Б. Й."-първи ответник по иска, в задължението му по покупко-продажбата да процесния имот, тъй като не е налице твърдяното от ищеца заместване в дълг по смисъла на чл.102 ЗЗД. Целта на заместването в дълг е гарантиране изпълнението на дълга, като кредиторът се сдобива с една претенция за дължимото спрямо заместилото длъжника лице, а досегашния длъжник се освобождава от задължението. Заместването в дълг е договор, по силата на който трето лице замества досегашния длъжник, който се освобождава от дълга. Договорът може да бъде сключен между стария длъжник и третото лице, но за да има действие по отношение на кредитора, последният следва да го одобри. За да може длъжникът по облигационен договор да се освободи от задължението си поради преминаването му към новия длъжник и кредиторът да може да претендира вземането си само срещу новия длъжник, е необходимо изричното съгласие на кредитора. Заместването на длъжник без съгласието на кредитора няма сила /Р.1544-1958-ІІІ ГО, р.145-1996, петчленен състав/. Кредиторът трябва да има право на преценка дали поемането на дълга от нов носител няма да накърни или влоши възможността за доброволно или принудително доставяне на дължимата престация. В този смисъл е и константната съдебна практика - Определение № 36 от 26.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 155/2011 г., II т. о.; Решение № 1152 от 5.08.2002 г. на ВКС по гр. д. № 2032/2001 г., V г. о.; Решение № 200 от 9.03.2009 г. на САС по т. д. № 2122/2008 г., ТО, 3-ти с-в.

В конкретния случай по делото няма нито твърдения, нито представени доказателства за това ищецът да е изразил съгласието си старият длъжник – първия ответник, да бъде освободен от дълга и той да бъде поет от втория ответник – жалбодателя „Б. Б. 1" О., поради което в случая не е налице заместване в дълг на продавача от ищеца, съгласно чл. 102 ЗЗД. Поради това и е неоснователна претенцията на ищеца към ответника „Б. Б. 1" О. за връщане на задатъка поради неизпълнение на предварителния договор.

Предвид изложеното, предявеният от С. Р. К. срещу „Б. Б. 1" О. се явява неоснователен и недоказан, поради което следва първоинстанционното решение да бъде отменено, вместо което да бъде постановено друго, с което искът да бъде отхвърлен.

При този изход на делото се следват деловодни разноски в полза на въззивника за две инстанции в размер общо на 320лв., които следва да се възложат в тежест на въззиваемия С. Р. К..

Ето защо, въззивният съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 48/18.09.2012г., постановено по гр.д. № 225/2011г. по описа на А.ския районен съд, в частта му, с която „Б. Б. 1” О., Г., представлявано от управителя С.Т.Г., е осъдено да заплати на С. Р. К. с ЕГН- *, сумата от 6 000 лева, представляваща двойния размер на даденото капаро /задатък/ в размер на 4000 лв. по предварителен договор от 14.09.2007г. за покупко- продажба на недвижим имот- ап.14 от блок „Е.-2 " в гр.А.о, секция 3, завършен до степен „груб строеж"- построен с отстъпено право на строеж в УПИ- 2, кв.17, по плана на гр.А.о, и сумата от 2 000 лева- предварителна вноска по договора, ведно със законната лихва за забава, считано от деня на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на претендираната главница, както и направените по делото разноски в размер на 440 лева., вместо което постановява :

ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Р. К., с ЕГН *, от С., О., против „Б. Б. 1” О., Г., представлявано от управителя С.Т.Г., със седалище и адрес на управление Г. 1172, жк Д., бл.33, вх.Г, ап.71, ЕИК *, иск с правно основание чл.93, ал.2, изр.2 ЗЗД да бъде осъдено „Б. Б. 1” О., Г. да заплати на С. Р. К. сумата от 6 000 лева, от които 4 000 лв. , представляващи двойния размер на дадено капаро /задатък/ по предварителен договор от 14.09.2007г. за покупко- продажба на недвижим имот- ап.14 от блок „Е.-2 " в гр.А.о, секция 3, завършен до степен „груб строеж"- построен с отстъпено право на строеж в УПИ- 2, кв.17, по плана на гр.А.о, и 2 000 лв., представляващи предварителна вноска по договора, ведно със законната лихва за забава, считано от деня на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на главницата.

ОСЪЖДА С. Р. К., с ЕГН *, от С., О., да заплати на „Б. Б. 1” О., Г., представлявано от управителя С.Т.Г., със седалище и адрес на управление Г. 1172, жк Д., бл.33, вх.Г, ап.71, ЕИК *, деловодни разноски в размер на 320лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС, в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК.

Председател: Членове:1. 2.