Решение по КНАХД №1544/2025 на Административен съд - Пловдив

Касационно производство по реда на чл. 63, ал.1 ЗАНН във връзка с чл.208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на Т. К. М., [ЕГН] от [населено място], [улица], ****, чрез адв. С. П., против решение № 598 от 02.06.2025г., постановено по АНД № 1424/2025г. по описа на Районен съд - гр. Пловдив, XXIV н.с., с което е потвърдено наказателно постановление № 24-1030-009806 от 26.11.2024г., издадено от началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Пловдив, с което на касатора на основание чл.179, ал.1, т.5 ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 150.00 лева, за нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят счита решението на ПРС за неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Изтъква се, че решението на Районен съд - Пловдив е неправилно и необосновано, тъй като освен, че съдът не е отговорил на възраженията на процесуалния представител на жалбоподателя за нарушение на материалния закон, съобразно установените факти и дадената правна квалификация на нарушението и приложимата санкционна разпоредба, Районен съд - Пловдив не е изложил в мотивите си съответства ли описанието на фактите на правната квалификация на нарушението и ако съответства коя конкретно хипотеза от множеството изброени от законодателя в нормата на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП е приложима в конкретния казус. Претендира отмяна на решението на първоинстанционния съд и отмяна на наказателното постановление, както и присъждането на разноски съгласно представен списък.

Ответникът по касацията – началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Пловдив не взема становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив намира касационната жалба за неоснователна.

Административен съд – Пловдив, след като разгледа поотделно и в съвкупност наведените с жалбата касационни основания, намира за установено следното.

От съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът приема следното.

Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 31.10.2024г. в 22.14 часа в [населено място], на бул. Ц. Б. О. – кръстовището с ул. П. Е., жалбоподателят като водач управлява лек автомобил Хюндай с рег. № [рег. номер], чужда собственост, като предприема маневра движение на заден ход в зоната на кръстовището обозначено с знак В 1 навлизайки по [улица], като създава опасност за участниците в движението, без да се съобразява с тях, с което е бил нарушен чл.25 ал.1 от ЗДвП.

Районният съд е приел показанията на актосъставителя Н. Х. за логични, последователни, обективно дадени, незаинтересовани от изхода на делото, кореспондиращи с другите събрани по делото доказателства, в това число писмените такива. Съдът е посочил, че показанията на разпитания актосъставител представляват придобити преки и непосредствени впечатления от случилото се. Приел е, че не са допуснати съществени нарушение на процесуалните правила, които да водят до ограничаване или нарушаване на гарантираното от закона право на защита на нарушителя или да водят до невъзможност нарушителя да разбере в точно какво административно нарушение е обвинен.

В решението е посочено още, че нормата на чл.25 ал.1 от ЗДвП изисква от водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. От показанията на актосъставителя се установява, че жалбоподателя е предприел маневра, като е създал опасност за участниците в движението, без да се съобразява с тях като е предприел забранена маневра на заден ход в зоната на кръстовището обозначено с знак В1 навлизайки по [улица]. Посочено е, че пътен знак В1 сигнализира забранено навлизането на пътни превозни средства. Съдът е посочил, че жалбоподателят не само е навлязъл в кръстовището, но и е маневрирал на заден забранен ход с автомобила, управляван от него.

Съдът е приел за неоснователни възраженията за неизяснена фактическа обстановка. Приел е, че както от показанията на свидетеля, в това число и на , така и от писмените доказателства с категоричност се установяват констатациите посочени в АУАН и НП.

Приел е, че посочената норма на чл.179 ал.1 т. 5 от ЗДвП е правилно приложена.

Касационният съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка със соченото касационно основание, констатира, че касационната жалба е подадена в предвидения законен срок, и от страна по първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, поради което същата е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Настоящата касационна инстанция напълно споделя изложените в решението мотиви, като намира, че Районния съд правилно е очертал предмета на доказване в производството, а именно – извършено ли е нарушението, описано в АУАН, извършено ли е от лицето, срещу което е издаден акта и дали е извършено виновно. В тази насока районният съд е осъществил пълно съдебно следствие - събирането на писмени и гласни доказателства. От тях безспорно е установено, че соченото нарушение, описано в АУАН и в наказателното постановление е извършено от касатора.

Не се споделят възраженията на касатора, че нарушението е описано неясно, нито твърденията за неправилна правна квалификация. В случая правилно е приложена нормата на 25, ал.1 от ЗДвП, както е посочено в оспореното решение, тъй като водачът на МПС в случая е извършил маневра на заден ход в зоната на кръстовище, без да се съобрази с поставения знак В1, който забранява навлизането на ППС в обозначената [улица], която е еднопосочна, с движение обратно на посоката на движение на процесния автомобил на заден ход. Тъй като знак В1 е от категорията на забранителните знаци, то само по себе си неговото нарушаване създава опасност за участниците в движението, а движението назад допълнително създава такава опасност, предвид липсата на видимост към останалите участници в движението.

Поради това районният съд, като е потвърдил издаденото НП, то правилно е преценил описанието на нарушението като кореспондиращо с извършеното нарушение и наказващата норма, както и размера на наложеното наказание, в това число и тежестта на нарушението. Описанието на нарушението е ясно и точно, не буди съмнение обстоятелството какво нарушение му е вменено.

Правилно съдът е приел, че в АУАН не са допуснати съществени нарушения, които да нарушават правото на нарушителя да разбере в какво се изразява нарушението и да осъществи защитата си.

С оглед на всичко изложено дотук се очертава изводът, че Пловдивският районен съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да се остави в сила.

Ето защо и на основание чл.221, ал. 2 от АПК, Административен съд- Пловдив, ХХIV състав

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 598 от 02.06.2025г., постановено по АНД № 1424/2025г. по описа на Районен съд - гр. Пловдив, XXIV н.с.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.