РЕШЕНИЕ
№ 1025
гр. Велико Търново, 15.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично
заседание на първи август през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГАЛЯ ИЛИЕВА
при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №
20234110101530 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявен иск за изменение на съдебно определена
издръжка за ненавършило пълнолетие дете с правно основание чл.150, вр. с чл.143 от СК.
Движи се по реда на глава ХХV “Бързо производство” от ГПК, във вр. с чл.146, ал.2 от СК.
В исковата молба се излагат твърдения, че ответникът е баща на непълнолетното дете
И. Д. И., родена ***** Сочи се, че с влязло в сила съдебно решение по
гр.дело****ответникът е осъден да заплаща издръжка за детето И. в размер на 150лв.
Излагат се твърдения, че от момента на определяне на издръжката са изминали близо пет
години, като обстоятелствата, при която е определена издръжката са се изменили и нуждите
на детето са се увеличили. Сочи се ,че непълнолетното дете е ученичка в единадесети клас за
учебната 2022г/2023г. Твърди, че ответникът работи по трудов договор и притежава два
апартамента в гр.*** В исковата молба се прави искане съдът да постанови решение, с което
определената издръжка за детето И. да бъде увеличена от 150 лв. месечно на 300 лв.
месечно, считано от подаване на исковата молба, до настъпване на законно основание за
изменението или прекратяването на издръжката.
В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба, в който
искът се оспорва за разликата над 195 лв., по съображения изложени в отговора. Ответникът
заявява, че получаваното от него трудово възнаграждение не е с постоянен характер, а през
последните шест месеца е в брутен размер от 750,86лв. Ответникът сочи, че има задължения
към банки. Не оспорва, че е собственик на два апартамента, но заявява, че няма възможност
да реализира доходи от тях. Заявява, че на дъщеря си и на сина си, когато има дава повече от
1
дължимото-през м.май 2022г. им направил преводи от по 600лв. Ответникът не оспорва да
се измени размера на издръжката до минималния от 195лв.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
М. Д. Н. и ответника Д. Р. И. са родители на детето И. Д. И., родена на ****.
Видно от представеното по делото в заверен препис влязло в сила съдебно решение
**** е одобрено постигнатото споразумение, с което упражняването на родителските права
спрямо децата И. и Станимир е предоставено на тяхната майка М. Н., на бащата е
определен режим на лични контакти и същият се е задължил да заплаща на майката месечна
издръжка за децата в размер на по 150лв.
Видно от представеното с исковата молба удостоверение детето И. Д. И. е ученичка в
*****, като през учебната 2022г./2023г. е записана в*** клас на училището, в дневна форма
на обучение.
От представеното удостоверение от **се установява, че майката на детето работи на
длъжност *******
Видно от удостоверение за получен брутен доход, ответникът работи на длъжност
„*******
От приетия по делото социален доклад се установява, че детето И. живее при нейната
майка в гр.****, която полага за нея основни грижи за отглеждането и възпитанието й, като
задоволява в пълна степен потребностите й.
По делото са представени писмени документи относно право на собственост на
ответника върху недвижими имоти в гр.***
Представен е договор за банков кредит от **** по който кредитополучател е майката
на детето. Представени са и разписки за платени вноски по кредит на ответника към „БНП
Париба“.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
Предявеният иск за изменение на съдебно определена издръжка на ненавършилото
пълнолетие дете с правно основание чл.150, вр. с чл.143 от СК е допустим.
Разгледан по същество, иска е основателен и доказан до размер от 220 лв. за
издръжка за детето И., по следните съображения:
Съгласно разпоредбите на чл.143, ал.2 и ал.1 от СК, родителите дължат издръжка на
своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да
се издържат от имуществото си, като всеки родител е длъжен съобразно своите възможности
и материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на
детето.
В производството по чл.150 от СК от значение е дали след влизане в сила на
решението, с което е определена първоначалната издръжка е настъпила някаква промяна в
2
обстоятелствата по чл.142 ал.1 от СК /нуждите на детето и възможностите на родителя/.
Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал.2 от същия кодекс минималната издръжка на едно дете
е равна на ¼ от размера на минималната работна заплата.
По делото се установи, че от момента, в който е определена издръжката за детето И.
са изминали около четири години и половина, като през този период обстоятелствата са се
изменили. На първо място детето е пораснало, като през учебната 2022г./2023г детето е
ученичка в****. Увеличили са се нуждите, свързани с неговото отглеждане и възпитание.
Безспорно, за този период от време е нараснала необходимостта от средства за храна,
облекло, учебници, пособия и други разходи, свързани с физическото и духовното развитие
на детето. С възрастта на детето безспорно нараства и необходимостта от средства за
покриване на извънкласни мероприятия, организирани от училище и важни за
образованието и духовното му развитие, както и за занимания присъщи за възрастта му.
Освен това през този период от време е налице и значителна промяна в икономическите и
социално-битовите условия, която се изразява в повишаване цените на основните стоки и
услуги, които са необходими за задоволяване нуждите на детето. С оглед изложеното съдът
намира, че е налице изменение на обстоятелствата по смисъла на чл.150 от СК, обуславящо
изменение на определената издръжка на детето.
Съгласно чл.142 ал.1 от СК размера на издръжката, която родителят дължи на
ненавършилите пълнолетие деца се определя в зависимост от нуждите на детето и от
възможностите на родителя. От събраните по делото доказателства се установи, че майката
на детето получава месечно трудово възнаграждение около **** средно за периода, за който
се представени доказателства. Ответникът също работи, като видно от представеното по
делото удостоверение реализира доходи около минималната работна заплата. Освен това,
видно от доказателствата, ответникът притежава в собственост два недвижими имоти в
****, като няма ангажирани доказателства да реализира доходи от наем от тях, но същите
биха могли да бъдат източник на доходи за него. От друга страна ответникът няма
задължения към други ненавършили пълнолетие лица, освен към детето И./ другото дете на
страните по делото е навършило пълнолетие/.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, приема, че ответникът би могъл да
осигурява средства за издръжката на детето И. в размер на 220 лв. месечно, което е малко
над минималната издръжка. Останалите средства за задоволяване нуждите на детето следва
да се поемат от майката, като следва да се отчете, че тя полага и непосредствените грижи по
отглеждането и възпитанието му, но също така реализира доходи от трудовата си дейност
по-високи по размер от тези на ответника.
С оглед изложеното исковата претенция следва да се уважи частично, като бъде
изменена издръжката за детето И. чрез увеличението й от 150 лв. на 220 лв. месечно,
считано от датата на подаване на исковата молба–23.05.2023г. до настъпване на законна
причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка
закъсняла вноска до окончателното й изплащане, а в останалата част, исковата претенция за
разликата над 220 лв. до пълния претендиран размер от 300лв. следва да се отхвърли като
3
неоснователна и недоказана.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал.1 от ГПК отвеникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 93,33 лв. за
адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част на исковата претенция.
Ответникът е претендирал присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 500лв. От ищцовата страна беше наведено възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на ответника, което съдът намира за неоснователно, тъй като
претендираното в размер на 500лв. е в минимален размер съгласно чл.7 ал.1 т.6 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждение в действаща й
редакция към момента на договаряне на адвокатското възнаграждение. С оглед изхода на
спора и частично отхвърляне на исковата претенция, в полза на ответника следва да се
присъди сумата 266,67 лв., за разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно на
отхвърлената част на исковата претенция.
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВТРС, съответната държавна
такса върху присъденото изменение на издръжката, а именно държавна такса в размер на
сумата от 8,40 лв., изчислена за периода на изменение на издръжката до навършване на
пълнолетие на детето, доколкото този период е по-малък от 36 месеца. Ответникът следва да
заплати и 5лв./пет лева/ за държавна такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен
лист.
На основание чл.242, ал.1 от ГПК следва да се допусне предварително изпълнение на
решението относно издръжката.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ определената със съдебно решение ******, издръжка, която Д. Р. И. с
ЕГН **********, с адрес *****се е задължил да заплаща на детето И. Д. И. с ЕГН
**********, действаща със съгласието на своята майка и законен представител М. Д. Н. с
ЕГН **********, с адрес гр.***** като я увеличава от 150 /сто и петдесет / лева на 220
/двеста и двадесет/ лева месечно, считано от датата на подаване на исковата молба–
23.05.2023г. до настъпване на законно установена причина за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва при забава върху всяка закъсняла вноска до
окончателното й заплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.150 от СК в частта за разликата
над 220лв. до пълния претендиран размер от 300лв., като неоснователен и недоказан в тази
част.
ОСЪЖДА Д. Р. И. с ЕГН **********, с адрес ****** да заплати на И. Д. И. с ЕГН
4
**********, действаща със съгласието на своята майка и законен представител М. Д. Н. с
ЕГН **********, с адрес ****** сумата от 93,33 лв. /деветдесет и три лева и тридесет и
три стотинки/, представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение,
съразмерно с уважената част на исковата претенция.
ОСЪЖДА И. Д. И. с ЕГН **********, действаща със съгласието на своята майка и
законен представител М. Д. Н. с ЕГН **********, с адрес ******* да заплати на Д. Р. И. с
ЕГН **********, с адрес ****** сумата от 266,67 лв. /двеста шестдесет и шест лева и
шестдесет и седем стотинки/, представляваща направени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част на исковата претенция.
ОСЪЖДА Д. Р. И. с ЕГН **********, с адрес ****** да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт, по сметка на ВТРС, държавна такса в размер на 8,40 лв. /осем лева и
четиридесет стотинки/ върху увеличения размер на издръжката, както и сумата 5лв./пет
лева/ за държавна такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Допуска предварително изпълнение на решението в частта относно издръжката.
Решението може да бъде обжалвано от страните пред Великотърновски окръжен съд
в двуседмичен срок от деня на обявяването му –15.08.2023г.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5