№ 263
гр. София, 11.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова
като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно гражданско дело №
20241000500056 по описа за 2024 година
Производството се разглежда по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 12.04.2023г. по гр.д. № 366/2022г. на Монтански окръжен съд е
осъден ЗД „Бул Инс“ АД ЕИК ********* да заплати на В. Л. В. сумата от 6300 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществни вреди в резултат на ПТП
на 22.07.2022 г., настъпило по вина на Я. А. В. с ЕГН **********, при управление на
лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с per. № ********, за който към
момента на ПТП има сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при ответното дружество, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 30.08.2022 г. до окончателното й изплащане, като за разликата
до претендираните 26000,00 лева искът е отхвърлен като неоснователен.
С решение от 03.11.2023г по същото дело е поправена фактическа грешка в
основното решение чрез добавяне, че се отхвърля иска за претендираната лихва,
считано от 09.08.2022година като неоснователен.
Против основното решение е постъпила въззивна жалба на ищцата В. Л. В. чрез
пълномощник адв. Г.Х. САК в отхвърлителната му част за разликата над присъденото
обезщетение за неимуществени вреди по иска с пр. осн. чл.432 ал.1 КЗ от 6 300лв до
претендираните от 26 000лв, както и в частта, в която е отхвърлен искът по чл.86 ЗЗД
за периода 09.08.2022г-30.08.2022г. Поддържат се оплаквания за неправилност на
решението в обжалваната му част с конкретни съображения против изводите на съда
за наличие на принос от страна на пострадалата. Твърди се процесуално нарушение,
довело до неизясняване на фактите по делото и от там до грешни правни изводи
относно спорния въпрос. Изтъква се, че съдът необосновано отказал да допусне
комплексна автотехническа и медицинска експертиза, въпреки че изводите на АТЕ
1
били оспорени в срок и не давали категоричен отговор на поставените задачи във
връзка с наличието или не на поставен предпазен колан към момента на настъпване на
ПТП. Допълнително се посочва, че изслушването на комплексна експертиза се
налагало и предвид по-късно депозираните показания на св. В., които не били взети
предвид от първоначалните експертизи, а внасяли яснота по спорните факти, в каквато
връзка се иска събиране на нови доказателства пред въззивната инстанция. На
следващо място в жалбата се поддържат оплаквания за нарушение на материалния
закон /чл.51, ал.2 ЗЗД/, тъй като изводите на съда за наличие на принос противоречали
на константната практика по този въпрос, че съпричиняването на вредите следва да е
установено по безспорен начин. Правят се оплаквания против размера на
обезщетението, като определен в нарушение на чл.52 ЗЗД, както и против изводите на
съда относно началния момент, от който се дължи лихва за забавено изпълнение на
парично задължение.
Против решението е подадена насрещна въззивна жалба от ответника ЗД „Бул
Инс“ АД чрез пълномощник адв. Ал.И. в осъдителната му част за разликата над
признатото за дължимо обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1 000лв до
присъдените от 6 300лв. Поддържат се оплаквания с подробно развити съображения за
нарушение на чл.52 ЗЗД и определяне на прекомерно по размер обезщетение, както и
за принос по чл.51 ал.2 ЗЗД на пострадалата, който следвало да се определи поне в
размер на 50%, вместо на 30%.
В срок е подаден и отговор на ищцата против подадената насрещна въззивна
жалба.
Постъпила е и въззивна жалба от ищцата В. Л. В. против допълнителното
решение от 03.11.2023г по същото дело, с което е допусната поправка на очевидна
фактическа грешка в основното решение по отношение на началния момент, от който
се дължи лихва за забава.
Против жалбата е подаден отговор от ответника ЗД „Бул Инс“АД.
При служебна проверка по чл.269, изр.първо ГПК, въззивната инстанция
констатира, че решението в обжалваните му осъдителна и отхвърлителна части е
валидно и допустимо.
Предмет на разглеждане пред първата инстанция пряк иск по чл. 432 ал.1 КЗ за
компенсиране на неимуществени вреди пряко от застраховател, причинени при пътно
произшествие, настъпило по вина на водача на МПС, застраховано по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност”.
Първостепенният съд е приел наличието на всички материалноправни
предпоставки по чл.432, ал.1 КЗ и уважил исковете за неимуществени вреди в размер
от 6 300лв. Предвид оплакванията във въззивната жалба и частичното влизане в сила
на обжалваното решение в осъдителната му част /за сумата от 1000лв/, следва да
приеме, че със сила на пресъдено нещо са установени материалните предпоставки за
ангажиране отговорността на застрахователя.
Предметът на въззивен контрол се свежда до обема на търпените
неимуществени вреди и съответствието на обезщетението с принципа на чл.52 ЗЗД, до
въпроса относно наличието или не на принос на пострадалия и евентуално
стойностното му изражение спрямо вината на деликвента, както и по отношение
началния момент за дължимост на лихва за забава.
2
Пред първата инстанция е безспорно изяснен посредством писмените
доказателства и автотехническата експертиза механизмът на настъпване на пътното
произшествие на 22.07.2022г в с.Чубра с посока на движение към с.Славянци по път
7306 при управление на автомобил Фолксваген Голф рег. ******** с превишена
скорост от водача Я.В., в резултат на което е загубен контрол и ППС-то се блъснало в
стоманобетонов стълб, вдясно от платното за движение.
Не е спорно и че вследствие на пътния инцидент е пострадала ищцата като
пътник в автомобила, която видно от изводите на неоспорената пред първата
инстанция медицинска експертиза, е получила мозъчно сътресение, разкъсноконтузна
рана на челото и препателарен бурсит. В заключението си в.л. Г. посочва, че се е
осъществила клинично поставената й диагноза мозъчно сътресение, без огнищна
симптоматика и нарушения в неврологичното състояние, както и без данни за
травматизъм на костите, оформящи мозъчните структури. Посочените констатации са
дали основание на съдебния медик да приеме, че ищцата не е изпадала в
безсъзнателно състояние, което да обуславя реална опасност за живота й. Освен
посочената травма ищцата е получила разкъсно-контузна рана на челото, от която е
наличен белег с постоянен характер, без обаче да променя симетрията на лицето, нито
е причина за видима асиметрия. На специфичното място на белега могат да се дължат
дълго след инцидента неприятни усещания в увредената област като тръпнене,
мравучкане и дори болки с различен интензитет. При ищцата се е получил също и
препателарен бурсит – възпалителен процес на структурите, оформящи състава на лява
колянна става, чието проявление се изразява в натрупване на голямо количество
течност и създава оточност, ограничение и неприятни болкови усещания в ставата.
Механизмът на получаване на това увреждане е вероятно в причинна връзка с
инцидента /при удар в части от автомобилното купе/, независимо от по-късното му
диагностициране и е причинил на пострадалата ограничения в движенията за срок от
две- три седмици до месец.
Във връзка с конкретните търпени от пострадалата физически болки и
неудобства пред първата инстанция са събрани гласни доказателствени средства чрез
разпит на св. Л. Ч., от които се става ясно, че след катастрофата ищцата имала болки в
главата и коляното и не могла да се движи нормално около 1 месец. В периода на
оздравяване приемала лекарства и изпитвала трудност при придвижването си, заради
което разчитала на помощта на майка си. Тези показания правилно са кредитирани от
първата инстанция, тъй като освен на изводите на медицинската експертиза относно
характера и вида на увредите, кореспондират и със заключението на психологичната
експертиза.
От психологичната експертиза се установява, че пътният инцидент се е отразил
по травмиращ за психиката на ищцата начин. Тя преживяла остра стресова реакция,
последвана от депресивно състояние, силна тревожност, безпокойство и остър стрес, от
който не се е възстановила към изготвяне на експертизата, а прогнозата е да продължи
поне още шест месеца. От заключението се установява и че ищцата е получавала
натрапчиви мисли и преживявания, поради белега на челото.
С оглед на обсъдените доказателства настоящата инстанция приема въззивната
жалба на ищцата против размера на присъденото обезщетение за частично
основателна, а тази на ответника за неоснователна.
Пред първата инстанция вещото лице –медик съвсем конкретно е пояснил
получените от ищцата травми - мозъчно сътресение, контузия на главата, разкъсно-
контузна рана на челото и препателарен бурсит, и че възстановителния период е
3
продължил над месец. Неоснователни в контекста на посоченото са доводите на
ответника, че установения при ищцата бурсит на ляво коляно не е в причинна връзка с
инцидента. Действително, тази травма е установена 20 дни след ПТП, но съгласно
медицинското заключение той е възпалителен, асептичен процес на структурите на
колянната става и механизма му на получаване е вероятно да е в резултат на
травматизъм – удар на коляното в части от купето. Въпреки, че не го допуска с пълна
категоричност вещото лице е пояснило, че при този тип увреждане е възможно да има
т.нар. светъл период между травмата и проявяването на симптомите от 10-20дни,
когато в случая е настъпила неговата изява. Изводите кореспондират с показанията на
св. Чинов, който описва проблемите на ищцата с коляното, поради това правилно
първоинстанционният съд е приел наличието на причинна връзка между травмата и
инцидента. От показанията на свидетеля се установява също, че ищцата е имала болки
и затруднение при движение в продължение на месец, приемала обезболяващи
лекарства и разчитала на близки в ежедневното си обслужване, които съществени
трудности и обсъдени, не са отчетени достатъчно в техния интензитет. На следващо
място е следвало, но не са отчетени по тежест и остатъчните последици, свързани с
травмата в главата наличието на видим постоянен белег челно-теменно, който както се
установява от свидетелските показания е травмиращ за млада жена на 33г. и би могъл
да се премахне само с медицинска интервенция. Наред с физическите страдания
следва да се вземат предвид и установените по делото субективни изживявания
вследствие на преживения стрес, за които свидетелстват гласните доказателства и
психологичната експертиза, установяваща остра стресова реакция и депресивно
състояние с некратка продължителност. Всички тези обстоятелства относно
конкретните, субективни болки и страдания вследствие на описаните травми, така и
преценката на обективните критерии като завишените нива на застрахователните
покрития с оглед на обществено –икономическите условия на живот към 2022г,
включително съдебната практика в аналогични случаи, налагат извод, че определеното
обезщетение е занижено и не отговаря на изискванията на чл.52 ЗЗД. Според
настоящият състав справедлив паричен еквивалент за компенсация би била сумата от
12 000лв, в рамките на която ще се разгледа следващия спорен и поддържан от
страните въпрос относно наличието или не на принос на пострадалата за настъпване на
инцидента.
По отношение на спорния въпрос по чл.51, ал.2 ЗЗД първоинстанционният съд е
допуснал процесуално нарушение, като не е допуснал изслушването на повторна
съдебна и автотехническа експертиза след депозиране показанията на свидетел –
очевидец, които се явяват релевантни за фактите по делото. Неправилно в тази връзка
е кредитирана изцяло приетата пред първата инстанция автотехническа експертиза,
която е обосновала изводите си за липса на предпазен колан единствено на база на
съставения констативен протокол и конкретно на описаното в него счупено предно
стъкло, въпреки че при разпита си в съдебно заседание експертът не може с
категоричност да потвърди дали удара е челен страничен или челен кос. Пред първата
инстанция след приемане на експертизата е разпитан водачът на автомобила св. Я.В.,
който категорично посочва, че ударът е бил преден страничен, а не челен, и че
пътниците в автомобила, включително пострадалата са били с предпазни колани.
За изясняване механизма на уврежданията на ищцата пред въззивната инстанция
е допусната повторна комплексна експертиза. Действително, експертизата в
автотехническата й част не може да бъде категорична без наличието на снимков
материал, от който да се видят уврежданията по автомобила и се направи извод в коя
4
точно част е настъпил удара между него и стълба, но не се отрича възможността той
да е преден страничен. До подобен извод е достигнал и в.л. В., според когото е
вероятно да има политане надясно в зависимост от ъгъла, което не изключва
възможността пътничката да получи описаните увреждания и при поставен предпазен
колан. Същото становище е застъпил съдебният лекар д-р Г., който дава заключение за
различните възможни механизми, при които биха могли да се получат травмите на
ищцата в областта на главата. Според него уврежданията на пострадалата на глава и
долен крайник са нехарактерни и могат да се получат при удар от/върху
деформираните части на автомобилното купе, така и от удар и/или притискане, но
също и че описаните увреждания при този механизъм могат да настъпят и при
правилно поставен предпазен колан. Посочено е също, че при този вид травматизъм
уврежданията по тялото се инициират по множествен механизъм – удар, и/или
притискане, триене, от или върху части от купето, което с вече изтъкнатото отрича
категоричност в извода за наличие или не на предпазен колан.
Поради изложеното не се споделят изводите от правна страна на
първоинстанционния съд за наличие на принос на пострадалата по см. на чл.51, ал.2
ЗЗД, тъй като съпричиняването предполага доказани категорично по безспорен начин
конкретни действия и бездействия на пострадалото лице, с които обективно да е
способствало за настъпване на вредоносния резултат, в който смисъл е константната
съдебна практика. Посоченото ще има за последица отмяна на решението в
отхвърлителната му част за разликата над присъдените 6300лв до приетите за
дължими 12 000лв.
Ищцата е обжалвала решението относно началния момент, от който се дължи
лихва за забава върху присъденото обезщетение /допълнено с решение от 3.11.2023г, с
което е допусната очевидна фактическа грешка и е допълнен диспозитива/. По
отношение на този спорен въпрос относно началния момент, от който се дължи
обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение в размер на законната
лихва, следва да се има предвид следното:
При действието на отменения КЗ, при присъждане на обезщетение по чл. 226 КЗ
(отм.) се начисляваше лихва от датата на ПТП и съдебната практика в тази насока
беше константна. Новият кодекс въведе различни правила относно определянето на
началния момент, от който се дължи законната лихва. Съгласно изричната уредба
дадена в чл. 429 от действащия КЗ относно съдържанието на договорните задължения
по договора за „Гражданска отговорност“ следва да се приеме, че по силата на
законово установеното ограничение дължимата от застрахователя в полза на
увреденото лице законна лихва, се начислява от момента, посочен в ал. 3 на чл. 429 КЗ.
С други думи, отговорността на прекия причинител за лихви, считано от датата на
непозволеното увреждане съществува, но същата (по силата на самия кодекс) се поема
от застрахователя от един по-късен момент, в който му е станало известно
настъпването на застрахователното събитие. Т.е. не е налице законова възможност в
тежест на застрахователя да се възложат и лихвите за времето от увреждането до
уведомяването му за това. Именно в този смисъл е нормата на чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ,
според която в застрахователното обезщетение се включват само лихви за забава,
когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при
условията на ал. 3. В ал. 3 са посочени две условия, ограничаващи размера на
претенцията за лихви – първото е тя да не надхвърля рамките на застрахователната
сума (лимити на отговорността) и второто условие е да се начисли от датата на
уведомяването на застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда
5
на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на предявяване на застрахователната претенция в
зависимост коя от двете дати е по-ранна. В случая няма спор, че пострадалата е подала
заявление и предявила претенция за обезщетение на 09.08.2022г и следователно лихва
се дължи от посочената начална дата до окончателното изплащане. Предвид казаното
решението следва да се отмени в частта, в която искането за лихва е отхвърлено за
периода от 09.08.2022г. до 30.08.2022г. и вместо това се присъди обезщетение за
забавено изпълнение върху главницата от 09.08.2022г до окончателното изплащане.
По отговорността за разноски.
При този изход на делото пред първата инстанция на ищцата ще се следват
допълнителни разноски. Ищцата е претендирала и й е признато за дължимо адвокатско
възнаграждение в размер на 2730лв, което при този резултат ще се следва в размер на
1260лв вместо 1121,88лв или допълнително в тежест на ответника се присъдят
138,12лв. Ответникът е извършил и са му признати разноски от първата инстанция в
размер на 1680лв, като при този изход на спора ще подлежи на отмяна решението в
частта за разноските над размер от 904,61лв до присъдените 1613,88лв. На основание
чл. 78 ал.6 ГПК ответникът ще дължи по сметка на бюджета допълнително сумата от
228лв.
Пред въззивната инстанция ще се следват разноски и на двете страни с оглед на
обжалваемия материален интерес от 20 700лв /1000лв + 19700лв/и уважената, респ.
отхвърлена част на жалбата. Ищцата е сторила разноски за д.т. и депозит за в.л. в
размер на 1219лв, които ще и се следват по съразмерност до 335,67лв. Пред въззивната
инстанция е представлявана от адв. Г. Х., на когото съгласно НМРАВ № 1/2004г ще се
следва възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв в размер на 755,81лв с ДДС. Ответникът е
представил доказателства за сторени разноски за адвокатско възнаграждение в размер
от общо 4800лв съгласно представените договори за правна защита. Основателно е
възражението на представителя на ищеца по чл.78, ал.5 ГПК, тъй като адв.
възнаграждение превишава предвидените минимални прагове в НМРАВ №1/2004г,
което с оглед на материалния интерес възлиза на 2263лв или 2715,60лв с ДДС, а делото
не се отличава с правна или фактическа сложност и пред настоящата инстанция
производството е приключило в рамките на две съдебни заседания, само в едно от
които са извършвани реално процесуални действия. Поради това договореният размер
ще следва да се намали до 2715,60лв, от който по съразмерност на ответника ще се
следва сума от 1967,83лв.
Водим от гореизложеното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 12.04.2023г. по гр.д. № 366/2022г. на Монтански окръжен
съд /допълнено с решение от 03.11.2023г по същото дело, неразделна част от него/ в
частта, в която е отхвърлен предявеният от В. Л. В. против ЗД „Бул Инс“АД иск за
обезщетение по чл. чл.432 ал.1 КЗ за претърпени неимуществени вреди над
присъдения размер от 6300лв до установения за дължим размер от 12 000лв, в частта, в
която е отхвърлен иска по чл.86 ЗЗД за периода 09.08.2022г – 30.08.2022г., както и в
частта за разноските на ЗД „Бул Инс“АД пред първата инстанция, присъдени в тежест
на В. Л. В. над размер от 904,61лв до присъдените 1613,88лв., като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
6
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“АД ЕИК ********* да заплати на В. Л. В. ЕГН
**********, с адрес: гр.***, кв.***, ул.***, № ** допълнително сумата от 5 700лв /пет
хиляди и седемстотин лева/, представляваща разликата между дължимото
обезщетение за търпени неимуществени вреди в резултат на ПТП на 22.07.2022г в
размер на 12 000лв и присъденото от първата инстанция в размер на 6300лв, ведно със
законната лихва върху присъдената главница, считано от 09.08.2022г до окончателното
изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение от 12.04.2023г. по гр.д. № 366/2022г. на Монтански
окръжен съд /допълнено с решение от 03.11.2023г по същото дело, неразделна част от
него/ в останалата обжалвана /отхвърлителна и осъдителна/ части.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“АД ЕИК ********* да заплати на адвокат Г. Х. САК
възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв в размер на 755,81лв за безплатна правна помощ
пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“АД ЕИК ********* да заплати на В. Л. В. сумата от
138,12лв, представляваща допълнително дължими разноски пред първата инстанция и
сумата от 335,67лв – разноски пред въззивна инстанция.
ОСЪЖДА В. Л. В. да заплати на ЗД „Бул Инс“АД ЕИК ********* сумата от
1967,83лв., представляваща дължими разноски пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“АД ЕИК ********* да заплати по сметка на САС
сумата от 228лв., представляваща допълнително дължима държавна такса.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от връчване препис на страните при наличие на предпоставки по
чл.280 ГПК.
Председател: Членове:
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7