№ 418
гр. София, 10.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Красимира Райчева
Членове:Карамфила Тодорова
Доротея Кехайова
при участието на секретаря Мариела П. Миланова
в присъствието на прокурора К. В. Т.
като разгледа докладваното от Карамфила Тодорова Наказателно дело за
възобновяване № 20251000601398 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на глава 33-та НПК.
Образувано е по искане на осъдения М. Л. Г. за възобновяване на
наказателно дело - нохд № 13361/2024 на Софийски районен съд, НО, 95
състав. С постановената по делото присъда, в сила от 16.05.2025г., СРС е
признал М. Г. за виновен за това, че на 25.04.2022г. в гр. София, управлявал
МПС след употреба на наркотични вещества – метадон, установено по
надлежния ред - престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК. На основание чл. 54 НК
му наложил наказание лишаване от свобода за срок от една година, като и
глоба в размер на 800 лв. На основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на
наказанието лишаване от свобода е отложено за срок от три години. На
основание чл. 343г вр. чл. 343б, ал. 3 вр. чл. 37, ал.1, т. 7 НК на М. Г. е
наложено и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от две
години, от което на основание чл. 59, ал. 4 НК е приспаднато времето, през
което е бил лишен от право да управлява МПС по административен ред,
считано от 25.04.2022г.
С Решение № 447 от 16.06.2025г. по внохд № 2224/25 СГС, НО, 2-ри
въззивен състав потвърдил присъдата.
Искателят счита осъждането си за неправилно, тъй като решаващите
съдилища не съобразили, че приемът на метадон е с оглед провеждано от него
лечение от наркотична зависимост, както и че лекуващият лекар е знаел, че
1
управлява моторно превозно средство в това състояние. Погрешни били
доводите на съдилищата, че обстоятелствата на провежданото лечение са
ирелевантни и по никакъв начин не дерогират законовата забрана. Не счита, че
управлението на МПС след прием на метадон като медикамент е
незаконосъобразно. Поддържа, че деянието не разкрива обществена опасност.
В подкрепа на становището си се позовава на указания на производителя на
веществото, както и на налични предписания и провеждан контрол от страна
на лекуващия лекар. Позовава се на съдебна практика в този смисъл –
Решение № 3 от 11.01.2021г. на САС, НО, 1 състав по н.д. № 789/2020. Счита,
че се касае за неправилна оценка на доказателствата от съдилищата и за
съществено нарушение на закона. Прави искане наказателното дело да се
възобнови, присъдата отмени и бъде признат за невиновен.
В съдебно заседание пред апелативния съд защитникът на осъденото лице
поддържа искането. Развива доводи за липса на признак от обективна страна
на престъпния състав и липса на умисъл.
Осъденото лице, редовно призовано, не се явява.
Представителят на Софийска апелативна прокуратура намира искането за
неоснователно. Поддържа, че решаващите съдилища са дали вярна оценка на
доказателствата, присъдата е справедлива и няма основания за възобновяване
на делото.
Софийски апелативен съд, като съобрази доводите на искането, на
страните в съдебното заседание и материалите по делото, прие следното:
Искането е допустимо за разглеждане, подадено е в законовия срок и от
легитимиран субект. Разгледано по същество е неоснователно.
На първо място, искането заявява като процесуално нарушение, че
решаващите съдилища са осъществили неправилна оценка на доказателствата.
Не посочва в какво конкретно се състои тя. По принцип нарушението следва
да повлиява негативно начина на формиране на вътрешното убеждение на
съда, като го опорочава, респективно, се отразява по правило и на
установената от съда фактическа обстановка като неправилно установена. По
същество искателят не посочва неправилно установени факти. Така заявеното
нарушение остава с декларативен характер. По процесните факти и по
доказателствата за тях не се повдигат спорни въпроси. Решаващите съдилища,
въз основа на непротиворечиви доказателства са възприели, че осъденото
лице се лекува в метадонова програма поради предходна опиева зависимост,
че приема редовно метадон и че на фона на този прием е управлявал МПС. В
последното се състои процесното деяние.
Същинските и конкретни оплаквания в искането са свързани с
неправилно приложение на материалния закон, тъй като съдилищата
погрешно са приели за съставомерно деяние, на което липсва обществена
опасност и противоправност. Този извод осъденото лице обосновава с фактите
на: провеждано лечение, указания на производителя на веществото,
предписания и контрол на лекуващ лекар, това че се касае за употреба не на
наркотик, какъвто е метадонът, а на употреба на медикамент, какъвто е
метадоновият хидрохлорид.
2
Като са приели, че при установените факти осъденото лице е извършило
престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК, забраняващ да се управлява МПС след
употреба на наркотично вещество, независимо от спецификата на частния
случай, съдилищата не са допуснали нарушения на закона. Всички правни
изводи на решаващите инстанции са правилни.
Правилно е прието, че метадонът е наркотично вещество. Той е включен в
Приложение № 2, Списък II „Вещества с висока степен на риск, намиращи
приложение в хуманната и ветеринарна медицина“, към чл. 3, т. 2 от
Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични, приета на основание чл. 3, ал. 2 и 3 от Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите. Сам искателят не оспорва това
законово положение.
Неправилен е доводът на искателя, че следва да се прави разлика между
наркотичното вещество „метадон“ и лекарството „метадонов хидрохлорид“,
каквото приемал. На практика се касае за едно и също вещество с активна
съставка „метадон“, използван в програмите за заместващо лечение,
независимо от спецификата на конкретното химическо съединение.
Последователно във всички доказателства по делото, както са отразили и
съдилищата, се изяснява, че в осъденият е приемал "метадон“. И в писмените
сведения от центъра, в който искателят провежда заместителната терапия,
веществото е означено като „метадон“ под формата на „метадонов
хидрохлорид“. Това, че метадонът се прилага като лекарство, по-точно като
заместваща неразрешени в хуманната медицина наркотици субстанция, която
нормализира живота на зависимия, не променя характера му на наркотично
вещество само по себе си.
Независимо от легалната употреба на веществото, законът в нормата на
чл. 343б, ал. 3 НК е ясен - не се разрешава управление на МПС след употреба
на такова вещество. Хуманната причина на употребата също е без значение,
тъй като законът със забраната по чл. 343б, ал. 3 НК охранява друг кръг
обществени отношения – не толкова личното здраве на самия употребил,
макар че и него, колкото отношенията по безопасното движение по пътищата
и чрез тях животът и здравето на други лица. Разумът на закона е да не
допуска в това движение водачи, които употребяват наркотични вещества,
дори под формата на лечение.
Верни са доводите на решаващите съдилища, че за съставомерността на
деянието е без значение как точно се чувства водачът след приема на
наркотичното вещество, дали е повлиян или не. За разлика от употребата на
алкохол, за употребата на наркотични вещества законодателят не е въвел
минимален праг на прием, след който да се приеме съставомерна употреба.
Респективно, въпросът за субективната и обективно-физиологична
повлияност на дееца от наркотика е правноирелевантен. Законодателят в
нормата на чл. 343б, ал. 3 НК на практика е въвел необорима презумпция за
неспособност на такъв водач да управлява МПС по безопасен начин. Затова и
забранява такова управление. Като е инкриминирал деянието, законодателят
го е сторил от гледна точка на разбирането за неговата достатъчна за
наказателноправно регулиране степен на обществена опасност. В това число и
3
когато се касае за метадон като легално, при определени условия, за употреба
вещество, което не е изключил от опасните по принцип вещества. Затова и
приемът му се провежда под строг разрешителен режим и контрол.
Верни са аргументите на съдилищата и относно субективната страна на
престъплението, тъй като то е на просто извършване и е достатъчно деецът да
знае, а в случая осъденият е знаел, че употребява метадон, че той е наркотично
вещество и че законът забранява управлението на МПС след прием на такова
вещество.
Правилно решаващите съдилища са отхвърлили защитното възражение за
субективна несъставомерност на деянието поради това, че се касае за лечение
под стриктен контрол върху приема на веществото и за съответни указания от
лекар. Въззивният съд специално е обсъдил намиращо се по делото становище
на управителя на Медицински център „Хоризонт“, че осъденият може да
управлява МПС. Правилно не се е съгласил, че становището има значение за
съставомерността на деянието. В случая не може да става въпрос за грешка на
дееца в обществената опасност на деянието, грешно приемано от него за
необщественоопасно, включително и поради становище на лекаря. Всъщност
грешката в обществената опасност на извършеното е грешка – незнание, не на
фактическите му обстоятелства, а на правното му регулиране. Грешката е
неизвинителна, тъй като действа необоримата презумпция за познаване на
законите. Респективно, тяхното непознаване, без значение на какво се дължи,
не извинява извършителя. В това число, грешното убеждение на дееца за
обществената опасност на деянието и за законовия режим би могло да се
дължи и на указание от лекуващ лекар, че може да управлява МПС след прием
на метадон. Гледната точка на лекаря в този случай не е гледната точка на
закона и не може да я дерогира, колкото лекарят и да преценява, че
състоянието на пациента е добро и позволява, в чисто медицински смисъл,
извършване на определени дейности. Още повече, и това е отразено от
решаващите съдилища, че лекуващият лекар - св. В., е предупреждавал
осъденото лице за особености на законовия режим, който предвижда санкции
за управление на МПС и при лечение с метадон.
Правилно въззивният съд е преценил и че не е налице малозначителност
на деянието, доколкото се касае за обикновен случай на извършване на
престъплението чрез прием на метадон. Само това, че наркотичното вещество
е метадон, който се използва за заместваща терапия, не придава на деянието
по-ниска степен на обществена опасност, нито отнема изцяло обществената
му опасност. Изводът е верен, тъй като метадонът, при всичките му
особености, продължава да е включен в забранителен списък на наркотични
вещества.
Изводите на настоящия съд не се повлияват от цитираната от искателя
съдебна практика – Решение № 3 от 11.01.2021г. на САС, НО, 1-ви състав, по
н.д. № 789/2020, с чиито постановки по приложение на правото настоящото
решение е в разрез изцяло. В частност този състав не намира за правилно
разграничението между метадона в качеството му на наркотично вещество и
на лекарствено средство, тъй като се касае само за различно наименование на,
по същество, едно и също вещество. Характерът му на наркотично не се
4
променя поради това че при определени условия е разрешено за приложение в
хуманната медицина. Разрешеното приложение не обхваща случаите, в които
употребилият го управлява МПС. Цитираното решение представлява и съвсем
изолирано разбиране в иначе последователната съдебна практика.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане на осъдения М. Л. Г. за
възобновяване на наказателно дело - нохд № 13361/2024 на Софийски
районен съд, НО, 95 състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5