МОТИВИ към присъдата по
НОХД №5521по описа
на
Варненски районен съд за 2010г., ХХІХ наказателен състав
Варненският районен прокурор
е внесъл във ВРС обвинителен акт по който е образувано
производство пред първа инстанция срещу подсъдимият Т.И.Т. по обвинението му за извършено
престъпление от общ характер, наказуемо
по чл. 206 ал.1 от НК.
В заключителната
част на обвинителния
акт е посочено, че:
ПОДС. Т.И.Т.
На
неустановена дата през месец май 2009 г. в гр.Варна, противозаконно присвоил
чужда движима вещ - товарен автомобил марка "Нисан
Патрол" с ДК № В 1928 КТ на стойност 10 530 лева
от владението на И.С.Т., собственост на И.П.Б., която владеел.
В съдебно заседание представителят
на прокуратурата поддържа обвинението възведено в обвинителния акт, по
отношение на подсъдимия Т. и предлага да
бъде признат за виновен, като изразява становище, че тъй като производството е
проведено по правилата на предварителното изслушване /чл.371т.2 от НПК/ следва
да бъде приложен чл.55 от НК.
Защитникът на подс.Т. моли съда да наложи наказание при условията на
чл.55 от НК.
Подс. Т. се признава за виновен и съжалява за
извършеното.
От
фактическа страна съдът счита за
установени следните обстоятелства:
Св.И.Т. управлявал товарен автомобил "Нисан Патрол" с ДК № В 1928
КТ. Същият бил собственост на св.И.Б.. Последната дала товарния си автомобил на
св.Т. да го управлява, като за целта му предала нотариално заверено на
08.10.2008 г. генерално пълномощно. След това св.Б. не се интересувала повече
от автомобила. През 2008 г. св.Т. се запознал с подс.Т.Т.,***.
Последният бил известен и с църковното име епископ Антоний.
Три-четири месеца, след като се запознали, двамата решили да развиват съвместен
бизнес - строеж на храмове. За тази цел подс. Т.
трябвало да представи на св. Т. проекти за такива. Подсъдимият
му показал работен проект, като обяснил, че средствата за построяване на
храмовете щели да постъпят от Комисията по вероизповеданията - гр.София.
За начало на
бизнеса им трябвало
капитал и св.Т. предоставил
сумата от 52000 лв. За горното не били съставени документи. Регистрирано било
ДЗЗД "Чаро инвест
строй". Управители на дружеството били само св.Т. и майка му -св.Гергина Дойчева, тъй като църквата не можела да извършва стопанска
дейност. Подс. Т.
обяснил на св. Т., че парите които е дал щели да се възвърнат
от Комисията по вероизповеданията, след като построят храмовете.
Подсъдимият в последствие се
преместил да живее в гр.София и там има офис. При една от срещите на св.Т. с подс.Т.
***, последният споделил с него, че за да има по-представителен вид, когато
продава църковни картички и когато се среща с политици и други хора имал нужда
от автомобил. Подсъдимият поискал от св.Т. да му
даде товарен автомобил "Нисан Патрол" с ДК № В 1928 КТ, като му обяснил, че иска
по-късно да го закупи, като в последствие, когато Комисията по вероизповедания
- гр.София преведе пари, ще го плати и ще прехвърлят собствеността.
Няколко месеца по-късно в гр.Варна на
неустановена дата през месец май 2009г. в дома на св.Т. отишъл
доведеният син на подс.Т. - св.Д. М. Св.Т.
дал товарен автомобил "Нисан Патрол"
с ДК № В 1928 КТ, като за предаването не били съставени никакви документи и св.Марчев заминал. Последният предал
автомобила на обвиняемия. След като дал автомобила на подс. Т.
да го ползва, св.Т. започнал да се чува с него по телефона все по-рядко. В
последствие подс.Т. престанал да вдига
телефона си, въпреки опитите на св. Т. да се свърже с него и
да разбере къде е автомобила.за да му го върне.
В последствие подс. Т.
се запознал със св. Георги Георгиев и
предложил да му продаде товарен автомобил "Нисан
Патрол" с ДК № В 1928 КТ за сумата от 13 000
лв., като му казал, че същият е негов. Св. Георгиев
му отговори, че ако свалил от цената щял да го купи. След около 20 дни подс. Т.
се обадил на св. Георгиев и се съгласил да му продаде автомобила
за сумата от около 3000 лв. и ако последният му дадял друг по-малък автомобил.
Св.Георгиев се съгласил, дал на подс. Т.
лек автомобил "Ауди" и сумата от около 3000 лв. и взел товарен
автомобил "Нисан Патрол"
с ДК № В 1928 КТ. Подс. Т.
ги взел, дал на св.Георгиев двата талона на автомобила и заминал. След това
св.Георгиев две седмици търсил подс. Т.,
за да му изпрати документи, за да прехвърлят автомобила, тъй като го бил продал
на св.Митев от гр.Хасково, но обвиняемият бил изключил телефоните си. След като
успял да се свърже с него, св. Георгиев му обяснил, че
продал товарен автомобил "Нисан Патрол" с ДК № В 1928 КТ на св.Митев, който искал да
го прехвърли. Подс. Т.
поискал от св.Георгиев данните на лицата на които щял да се прехвърля
автомобила и щял да му изпрати пълномощното. В последствие обвиняемият изпратил
пълномощното и документите на автомобила и св.Георгиев ги дал на св.Митев.
По-късно автомобилът бил продаден на св. Мария Спасова от
гр.Хасково, която го продала на неизвестно лице.
По досъдебното
производство от изпратените от сектор "КАТ-ПП" при ОД на МВР -
Хасково документи е налице нотариално заверен договор за покупко-продажба от
29.05.2009 г. на товарен автомобил "Нисан Патрол" с ДК № В 1928 КТ с продавач св. Б..
В показанията си последната заявява, че не е ходила да продава автомобила и че
е изготвила генерално пълномощно за него само на св.Т..
Видно от изготвената по досъдебното
производство съдебно-оценителна експертиза, стойността на товарен автомобил
"Нисан Патрол" с
ДК № В 1928 КТ, към инкриминирания период възлиза на 10 530 лева.
Производството е по реда на чл.371 т.2
от НПК. Подсъдимият Т. признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт, като се е съгласил да не се събират доказателства
относно тези факти. На основание чл.372
ал.4 от НПК съдът е обявил, че ще ползва самопризнанията на подсъдимия при
постановяване на присъдата без да събира доказателства за фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
На основание чл.373 ал.3 от НПК
съдът приема за установени
обстоятелствата изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Изложените обстоятелства се установяват от самопризнанието на подсъдимия Т.,
показанията на свидетелите дадени на досъдебното
производство, свидетелството за съдимост и всички други писмени доказателства
приобщени по реда на чл.283 от НПК.
След като прецени, че
всички доказателства са безпротиворечиви и взаимнодопълващи се и очертават всички елементи на фактическия
състав на обвинението и авторството, съдът:
ПРИЗНА ПОДС. Т.И.Т.
ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ:
На
неустановена дата през месец май 2009 г. в гр.Варна, противозаконно присвоил
чужда движима вещ - товарен автомобил марка "Нисан
Патрол" с ДК № В 1928 КТ на стойност 10 530 лева
от владението на И.С.Т., собственост на И.П.Б., която владеел.
Горното решение, съдът взе по следните
правни съображения:
Обект на
престъплението са обществените отношения засягащи имуществените права на
гражданите.
Субект на престъплението е пълнолетно вменяемо
физическо лице.
От обективна страна престъплението е осъществено от подсъдимия чрез
действия по противозаконно отнемане на движимите вещи, които владеел.
От субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия с пряк умисъл - противозаконното присвояване на процесните вещи е извършил с цел облагодетелстване по неправомерен начин, т.е. той е съзнавал
обществено опасния характер на деянието
си и е целял настъпването на обществено опасните последици.
Като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства съдът прие
добросъвестното поведение на подсъдимия в наказателния процес, пълните
самопризнания, изразяване на съжаление за извършеното. Отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства
– не възстановяване на вещите, подс. Т. е осъждан.
Причини
за извършване на деянието са
ниската степен на правна култура
у подсъдимият, стремеж към неправомерно облагодетелстване, като не зачита законоустановения
ред в страната.
Предвид обстоятелството, че
производството е по реда на чл.371 т.2 от НПК, съдът приема, че на основание
чл.373 ал.2 от НПК, следва при определяне на наказанието на подсъдимия Т. да
бъде приложен чл.55 ал. 1 т.2 б.Б от НК дори и без да са налице многобройни или
изключително смекчаващи отговорността
обстоятелства.
Предвид гореизложеното и на основание чл.373 ал.2 от НПК,
съдът при определяне на наказанието
на подсъдимия Т. приложи
правилата на чл.55 ал.1 т.2 б.Б от
НК, като взе предвид степента на обществената опасност на деянието и дееца. Деянието
се отличава с висока степен на
обществена опасност. По отношение на степента на обществена опасност на дееца
съдът отчита, че същият е осъждан, с
полувисше образование. В този
смисъл съдът замени наказанието „Лишаване от свобода”, тъй като не е
предвиден най-ниския предел с пробация, съгласно
действащата към момента на извършване на деянието разпоредба на чл.206 ал.1 от НК, се е предвиждало наказание „Лишаване от свобода” до шест години. Предвид
изложените съображения съдът прие че, дори
минималното наказание лишаване от свобода,
предвидено в специалната норма, би се
оказало несъразмерно
тежко и не би способствало за постигане целите
на наказателната репресия, поради което приложи общото
правило на чл.55, ал.1,
т.2, б."б", пр. посл.
от НК и замени
наказанието лишаване от свобода с наказанието
„ПРОБАЦИЯ”
СЪС СЛЕДНИТЕ ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПРОБАЦИОННИ
МЕРКИ:
на осн.чл.42А ал.2 т.1
от НК- задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година с
определена периодичност два пъти седмично.
на осн.чл.42А
ал.2 т.2 от НК –задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от една година.
на осн. чл.42А ал.2 т.6 от НК-безвъзмезден труд в полза на
обществото в размер на 100 часа за срок от една година.
По
този начин и с това наказание съдът счита, че
по отношение на подсъдимия ще
бъдат постигнати целите, както на
специалната, така и на генералната превенция на наказанието
визирани в чл.36 от НК.
На
основание чл.189 ал.3 от НПК, съдът възложи съдебните и деловодните разноски в
тежест на подсъдимия.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: