№ 1285
гр. Велико Търново, 03.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVIII СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:КАТИНА МИНЕВА
при участието на секретаря ВЕНЕЦИЯ В. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от КАТИНА МИНЕВА Гражданско дело №
20244110101673 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на производството по делото са предявени обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 422 ал. 1, във вр. с чл. 415 ГПК, във вр. с чл.
79 ал. 1 ЗЗД, във вр.с чл. 240 ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, във вр. с чл. 9 ЗПК и сл. и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът основава исковите си претенции на твърдения, че между трето за
делото лице - „Сити кеш“ ООД, ЕИК ********* и ответникът е сключен договор за
паричен заем с № ****** на **.**.**** г. в размер на 900.00 лв. представляващ
главница и чиста стойност на заема отбелязана в договора в поле „размер на
отпуснатия заем“. С подписването на договора за кредит се твърди, че страните са
декларирали, че същият е сключен на основание отправено искане за заем от страна на
заемателя, чиито параметри и условия са описани в предоставения от заемодателя на
заемателя стандартен европейски формуляр и общи условия към договора за заем, с
които заемателят се е запознал подробно и с които се е съгласил изрично и безусловно.
Ищецът сочи, че с подписването на процесния договор ответникът е удостоверил
получаването в брой на заемната сума, като се е задължил да върне получената в заем
сума на 8 броя месечни вноски, съставляващи изплащане на главницата по кредита,
ведно с надбавка, печалбата на заемодателя, като годишният процент на разходите по
заема е фиксиран за срока на договора, като съгласно разпоредбите на приложимите
общи условия същият не може да бъде променян едностранно от страна на
заемодателя. Сочи, че страните са постигнали съгласие договорната лихва по заема да
бъде в размер на 168.08 лв., при което е договорено обща стойност на плащанията по
заема да бъде в размер на 1068.08 лв., платима на 8 броя месечни погасителни вноски,
1
първите 2 в размер на 30.04 лв. и още 6 в размер на 168 лв., при първа погасителна
вноска 28.07.2022 г. и последна погасителна вноска с падеж на плащане 28.02.2023 г.
Посочва, че според общите условия, действащи по време на сключване на договора, в
случай че заемателят забави плащането на дължима погасителна вноска, същият
дължи на заемодателя обезщетение в размер на законната лихва за забава върху
неплатената главница за всеки ден просрочие, считано от датата на настъпване на
забавата до окончателното изплащане на дължимите по договора суми, като поради
тази клауза на длъжника е начислено обезщетение за забава в размер на 397.76 лв. за
периода от 29.07.2022 г. до датата на подаване на заявлението в съда, като за периода
13.03.2020 г. - 14.07.2020 г. не е начислявана лихва за забава или неустойка, в
изпълнение на разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС. Посочва, че на 14.06.2023 г. е
подписано приложение № 1 към договор за продажба и прехвърляне на вземания от
14.06.2023 г., по силата на което, кредитодателят му е цедирал вземанията си срещу
кредитополучателя по процесния договор за кредит, ведно с всички привилегии,
обезпечения, принадлежности, включително и всички лихви на дружеството -
кредитор. Ищецът твърди, че в качеството си на пълномощник на цедента е изпратил
уведомление до кредитополучателя за извършеното прехвърляне на вземанията.
Изтъква, че ответникът следва да се счита за уведомен за извършената цесия и с
получаването на исковата молба и приложенията към нея. Ищецът твърди, че за
придобитите от него вземания по договор за паричен заем с № ****** от **.**.**** г.
в размер на 900, 00 лева - главница, в размер на 168, 08 лв. - представляващи
договорна лихва за периода от 28.07.2022 г. до 28.02.2023 г. и в размер на 397.76
лв.- представляваща обезщетение за забава за периода от 29.07.2022 г. до датата на
подаване на заявлението в съда се е снабдил със заповед за изпълнение по 410 ГПК по
ч.гр.д. № 692/2024г. по описа на Районен съд Велико Търново, срещу която в срока по
чл. 414 ал. 2 ГПК длъжникът е подал възражение. С оглед на изложеното и предвид
дадените указания от заповедния съд ищецът иска да бъде прието за установено по
отношение на ответника, че му дължи вземанията по издадената заповед за
изпълнение, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане. Претендира разноски за
исковото и заповедното производство.
Препис от исковата молба, с приложенията към нея, ведно с указанията на съда
по чл. 131- 133 ГПК, е връчен редовно на ответника, чрез лице от домашните му. В
указания му едномесечен срок същият не е депозирал отговор на исковата молба. Не
се явява и не изпраща представител в първото по делото съдебно заседание, за което е
надлежно призован отново, чрез пълнолетно лице живущо на адреса, както и не е
поискал делото да се разглежда в негово отсъствие.
С нарочна писмена молба докладвана в проведеното по делото съдебно
заседание процесуалния представител на ищеца е направил искане за постановяване на
неприсъствено решение. Съдът е намерил това искане за основателно, поради което с
2
протоколно определение от 30.09.2024 г. е постановил, че ще се произнесе с решение
по реда на чл. 239 ГПК.
Съдът намира, че са налице предвидени в разпоредбите на чл. 238 и чл. 239
ГПК предпоставки. Направено е от ищеца искане за постановяване на неприсъствено
решение, по делото не е постъпил от ответника отговор на исковата молба, последният
не се е явил в първото по делото заседание, за което е бил редовно призован, както и
ответникът не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Ответникът е предупреден за последиците от неспазване на сроковете за размяна на
съдебни книжа и за тези от неявяването му в съдебно заседание. Предявените искове
позволява изграждане на убеждение за вероятната им основателност, с оглед на
изложените в исковата молба фактически твърдения и представените към нея писмени
доказателства.
От последните се установява че между трето за делото лице и ответникa е
съществувало валидно облигационно правоотношение по договор за потребителски
кредит и реалното получаване на заетата сума от страна на ответника и както и
размерът на претендираните от ищеца вземания, които същият е придобил след
надлежното им цедиране. Макар и възразил в срока по чл. 414 ал. 2 ГПК, ответникът
не твърди и недоказва плащане, нито доказва наличието на правоизключващи
възражения срещу съществуването респ. изискуемостта на заявените вземания. Всичко
това обуславя уважаването на предявените обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 422 ал. 1, във вр. с чл. 415 ГПК, във вр. с чл. 79 ал. 1 ЗЗД, във
вр.с чл. 240 ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, във вр. с чл. 9 ЗПК и сл. и чл. 86 ЗЗД и признаване
съществуването на сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение № 225 от
28.02.2024 г. по ч.гр.д. № 692/2024 г. по описа на Районен съд Велико Търново.
При този изход на делото на ищецът следва да се присъдят разноски, както за
исковото, така и за заповедното производство /т. 12 ТР № 4/2014г. по тълк. дело №
4/2013г. на ОСГТК, на ВКС/. В настоящото производство в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени разноски за платена държавна такса в размер на 120,68 лева и по
преценка на съда, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37 от Закон за правната
помощ, във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ на ищецът
се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв. за
исковото производство, или общо 220, 68 лв. В заповедното производство сторените
разноски възлизат на 79, 32 лв. – заплатена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение и следва да се заплатят от ответника.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 239 ГПК, Районен съд Велико
Търново, XVIII състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Г. Д. Г., с
3
ЕГН **********, с адрес гр. ***, ул. „***“ № 1, вх. В, ет. 5, ап. 9, общ. ***, обл. ***
ДЪЛЖИ на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис-
сграда ЛАБИРИНТ ет. 2, офис № 4, общ. Столична, обл. София, на основание чл. 422
ал. 1, във вр. с чл. 415 ГПК, във вр. с чл. 79 ал. 1 ЗЗД, във вр.с чл. 240 ал. 1 и ал. 2 ЗЗД,
във вр. с чл. 9 ЗПК и сл. и чл. 86 ЗЗД, сумата от 900 лева /деветстотин лева/ -
главница, сумата от 168,08 лева /сто шестдесет и осем лева и осем стотинки/-
договорна лихва за периода от 28.07.2022 г. до 28.02.2023 г., сумата от 397,76 лв.
/триста деветдесет и седем лева и седемдесет и шест стотинки/ - лихва за забава за
периода от 29.07.2022 г. до 22.02.2024 г., представляващи задължения по Договор за
паричен заем № ****** от **.**.****г., прехвърлени на ищеца с Приложение № 1 от
14.06.2023 г. към Договор за покупко-продажба на вземания от 14.06.2023 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 23.02.2024 г. до окончателното
изплащане на задължението, за които вземания има издадена Заповед за изпълнение №
225 от 28.02.2024 г. по ч.гр.д. № 692/2024 г. по описа на Районен съд Велико Търново.
ОСЪЖДА Г. Д. Г., с ЕГН **********, с адрес гр. ***, ул. „***“ № 1, вх. В, ет.
5, ап. 9, общ. ***, обл. *** ДА ЗАПЛАТИ на АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис-сграда ЛАБИРИНТ ет. 2, офис № 4,
общ. Столична, обл. София сумата от 220, 68 лева /двеста и двадесет лева и
шестдесет и осем стотинки/, представляваща направените в исковото производство
съдебни разноски, както и сумата от 79, 32 лева /седемдесет и девет лева и тридесет
и две стотинки/, представляваща направени в заповедното производство съдебни
разноски.
На основание чл. 239 ал. 4 ГПК решението не подлежи на обжалване.
На ответника да бъде указана възможността по чл. 240 ГПК при връчване
на препис от решението.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.д. №
692/2024 г. по описа на Районен съд Велико Търново.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4