Решение по дело №2140/2019 на Районен съд - Димитровград

Номер на акта: 143
Дата: 4 юни 2020 г. (в сила от 24 юни 2020 г.)
Съдия: Огнян Христов Гълъбов
Дело: 20195610102140
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 декември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№…….

 

Димитровград, 04.06.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд-Димитровград в публичното заседание на втори юни през две хиляди и двадесета година в състав:

 

    Председател: ОГНЯН ГЪЛЪБОВ

                                                            Съдебни заседатели:

                                                  Членове:

Секретар: Силвия Димова

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№2140 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид:

 

            Предявен е иск с правно основание чл.23 ал.1 от СК – за установяване на изцяло лична собственост върху придобит през време на брака недвижим имот.

            В исковата молба ищецът Ц.К.В., посочва, че с ответника Т.Г.В. сключили граждански брак през 2012г. С Решение №436/28.10.2019г. по гр.д.№1551/2019г., по описа на РС-Димитровград брака на страните бил прекратен. Поддържа, че през м.февруари 2015г. от публична продан по изп.д.№20128750400481 придобила недвижим имот: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***по КК и КР на Димитровград, одобрена със Заповед №РД-18-38/05.07.2006г. на ИД на АК-София, с адрес в Димитровград, ***, който обект попада в сграда с идентификатор 21052.1015.248.2, разположена в поземлен имот с идентификатор 21052.1015.248, с предназначение на обекта: жилище, апартамент, състоящо се от две стаи, кухня и баня, на едно ниво, с площ 60,32 кв.м., при съседни самостоятелни обекти с идентификатори: на същия етаж- 21052.1015.248.2.61 и 21052.1015.248.2.59, под обекта- 21052.1015.248.2.59, над обекта- 21052.1015.248.2.69, ведно с прилежащите част: избено помещение №21 с площ 4,01 кв.м. при граници от три страни коридор и мазе №15, както и 2,09% ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена. Данъчната оценка на целия имот била в размер на 8595 лева. Заявява, че процесния имот бил придобит на нейно име и изцяло със средства, които получила от дарение на родителите си. Сумите за закупуване на имота- общо 22102 лева, тя превела на ЧСИ по банков път. Посочва, че тъй като апартаментът бил придобит изцяло със средства, дарени от родителите й за тази цел, същия се явявал изцяло нейна лична собственост на основание чл.23 ал.1 от СК. Поради това, че жилището било придобито през време на брака, то след прекратяването му, съгласно чл.28 от СК, ставало съсобствено на бившите съпрузи при равни дялове. Това обаче не отговаряло на действителното правно положение, тъй като апартаментът бил закупен със средства, които са дарени лично от родителите на ищцата с цел закупуване на процесния имот, а ответника не допринесъл за придобиването му по никакъв начин. Това обуславяло правния интерес на ищцата от предявяване на настоящия иск с правно основание чл.23 ал.1 от СК. Иска съдът да постанови решение, с  което да признае за установено, че придобития по време на брака й с ответника гореописан апартамент е изцяло нейна лична собственост.

Ответникът Т.Г.В. не депозира отговор на исковата молба. В проведеното на 02.06.2020г.  съдебно заседание се явява лично, като заявява, че признава иска и признава, че процесния апартамент действително е бил закупен изцяло със средства на ищцата.

От своя страна, пълномощникът на ищцата заявява, че иска съдът да прекрати съдебното дирене и да се произнесе с решение при условията на чл.237 ал.1 от ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл.237 ал.1 от ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието. Алинея 2 от същия член предвижда, че в мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска.

Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл.237 ал.1 от ГПК, доколкото ответника е направил изрично изявление за признаване на предявения против него иск.

Спазени са и изискванията на чл.237 ал.3 от ГПК, доколкото признатото право не противоречи на закона и на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната може да се разпорежда.

С оглед направеното признание на иска, съдът намира предявения иск с правно основание чл.23 ал.1 от СК за основателен и доказан. Поради това, същия следва да бъде уважен, като бъде признато за установено по отношение на ответника Т.Г.В., че процесния недвижим имот, макар и придобит по време на брака, е индивидуална собственост на ищцата Ц.К.В., на основание трансформация на нейно лично имущество.

Предвид изложеното, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на основание чл.237 ал.2 от ГПК, не е необходимо да излага мотиви за това.

Доколкото ищцата и пълномощника й не са направили изрично искане за присъждане на деловодни разноски, съдът не дължи произнасяне в тази насока.

Водим от горното и на основание чл.237 ал.1 от ГПК, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

            ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Т.Г.В., с ЕГН **********,***, че следния недвижим имот: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***по КК и КР на Димитровград, одобрена със Заповед №РД-18-38/05.07.2006г. на ИД на АК-София, с адрес в Димитровград, ***, който обект попада в сграда с идентификатор 21052.1015.248.2, разположена в поземлен имот с идентификатор 21052.1015.248, с предназначение на обекта: жилище, апартамент, състоящо се от две стаи, кухня и баня, на едно ниво, с площ 60,32 кв.м., при съседни самостоятелни обекти с идентификатори: на същия етаж- 21052.1015.248.2.61 и 21052.1015.248.2.59, под обекта- 21052.1015.248.2.51, над обекта- 21052.1015.248.2.69, ведно с прилежащите част: избено помещение №21 с площ 4,01 кв.м. при граници от три страни коридор и мазе №15, както и 2,09% ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена, е индивидуална собственост на Ц.К.В., с ЕГН **********,***, на основание чл.23 ал.1 от СК.

 

            Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ОС- Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                                          СЪДИЯ: