№ 20878
гр. София, 18.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско дело
№ 20231110158347 по описа за 2023 година
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове от
„Топлофикация София“ЕАД срещу Д. Й. Б. и Г. Г. Т., с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1
ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД,при разделна отговорност :
Д. Й. Б.,ЕГН : ********** за ½ част или за сумата от 324,22лв.,представляваща цена
на незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот с адрес гр.София,ж.к.“Дружба“
,бл.20,вх.2,ет.3,ап.27,аб.№ 47309 за периода от 01.05.2020год. до 30.04.2023год.,ведно със
законната лихва от 25.10.2023год. до окончателното й заплащане, сумата от 68,69 лв.,
мораторна лихва за периода от 15.09.2021г. до 29.09.2023г., както и сума за дялово
разпределение за периода м.09.2020г. - м.04.2022г. в размер на 10,92лв.- главница, ведно със
законната лихва от 25.10.2023год. до окончателното изплащане на сумите и 2,51лв. -
мораторна лихва за периода от 15.11.2020г. до 29.09.2023г.
Г. Г. Т.,ЕГН : ********** за ½ част или за сумата от 324,22лв.,представляваща цена
на незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот с адрес гр.София,ж.к.“Дружба“
,бл.20,вх.2,ет.3,ап.27,аб.№ 47309 за периода от 01.05.2020год. до 30.04.2023год.,ведно със
законната лихва от 25.10.2023год. до окончателното й заплащане, сумата от 68,69 лв.,
мораторна лихва за периода от 15.09.2021г. до 29.09.2023г., както и сума за дялово
разпределение за периода м.09.2020г. - м.04.2022г. в размер на 10,92лв.- главница, ведно със
законната лихва от 25.10.2023год. до окончателното изплащане на сумите и 2,51лв. -
мораторна лихва за периода от 15.11.2020г. до 29.09.2023г.
В исковата молба ищецът твърди, че ответниците били клиенти на топлинна
енергия за битови нужди, като собственици на топлоснабден имот, в сграда – етажна
собственост , присъединен към абонатна станция.Сочи че е доставил топлинна енергия по
силата на общи условия, приети на основание Закона за енергетиката, в периода
01.10.2020год. до 30.04.2022год. ,както и услугата дялово разпределение за периода
м.09.2020год. до м.04.2022год.Задължението било за доставена, но неизплатена топлинна
енергия и дялово разпределение за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София,
ж.к.“Дружба“ ,бл.20,вх.2,ет.3,ап.27,аб.№ 47309 .Твърди ,че не е заплатена дължимата цена
1
за доставена топлинна енергия ,както и дължима цена на услуга за дялово разпределение за
посочените периоди,ведно с обезщетение за забава . Претендира и деловодни разноски.
Ответникът Д. Й. Б. е депозирал писмен отговор в срока по чл.131 от
ГПК.Оспорва предявените искове ,поради липса на облигационна връзка с ищеца ,предвид
че не е собственик или вещен ползвател на имота.Не оспорва че процесният имот е
придобит от Владимир Наумов и Надежда Наумова по силата на Договор за продажба от
10.01.1969 год. като в последствие е преминал като собственост по наследство на общата на
ответниците наследодателка - Антоанета Владимирова Т.а ЕГН ********** , починала на
30.12.2020 год.Не оспорва и че имота е наследствен за двамата ответници от Антоанета
Владимирова Т.а,но сочи ,че няма качеството на наследник на последната ,поради
направения отказ от наследството й,вписан в особената книга на съда ,съгласно СУ
,издадено му по гр.д. № 22036/2022 год на СРС - 139 с-в.Ето защо моли съда да отхвърли
предявените искове.Претендира деловодни разноски.
Ответникът Г. Георгиев Т. не е депозирал в срока по чл.131 от ГПК писмен
отговор .В о.с.з. се представлява от адв.Пламен Паунов,който моли съда да отхвърли
претенциите на ищеца като неоснователни и недоказани.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически изводи:
Видно от Договор за продажба на държавен недвижим имот от 10.01.1969год.,
Владимир Методиев Наумов и Надежда Георгиева Наумова са придобили правото на
собственост на апартамент 27 ,в гр.София,гара Искър,блок 20 ,който е идентичен с имот на
адрес ж.к.“Дружба-1“ ,съгласно Удостоверение от СО,район „Искър“ .
Установява се че Владимир Методиев Наумов е починал на 12.04.2010год.,а
Надежда Георгиева Наумова – на 23.06.2003год. ,като техни наследници по закон са
Антоанета Владимирова Наумова и Огнян Владимиров Наумов.
Съгласно Удостоверение за наследници от 27.06.2018год.,Огнян Владимиров Наумов
е починал на 14.06.2018год. и негов наследник по закон е Антоанета Владимирова Наумова.
Същата е подала Заявление –декларация от 17.11.2015год. за откриване на партида
за топлоснабдения имот при ищеца „Топлофикация София“ЕАД.
Съгласно Удостоверение за наследници от 23.06.2021год. ,Антоанета Наумова е
починала на 30.12.2020год. и нейни наследници по закон са Д. Й. Б. и Г. Г. Т.,низходящи.
Видно от Съдебно удостоверение ,издадено от СРС,139 състав ,в особената книга на
съда под № 869/28.04.2022год. е вписан отказ от наследство на Д. Й. Б. от покойния му
наследодател Антоанета Владимирова Т.а.
По делото е представен Договор от 06.08.2002год. ,съгласно който ЕС с адрес в
гр.Дружба ,бл.20 е възложила на СД“Електрон Комерс“ да извършва услугата „топлинно
счетоводство“ като достави и монтира необходимите уреди за регулиране на топлинна
енергия,който е сключен въз основа на взето решение на ОС на ЕС по Протокол от
15.07.2002год.
Също така от Констативен протокол № 3480 ,на „Топлофикация София“ЕАД се
установява ,че в сградата има възможност за прилагане на дялово разпределение на
топлинна енергия.От отоплителен сезон 2008/2009год. в сградата не се е прилагало дялово
разпределение ,поради нежелание на етажната собственост.
Съгласно заключението на вещото лице по СТЕ, което като обективно и небудещо
съмнение следва да бъде прието изцяло ,в ЕС на адреса в ж.к.“Дружба“,бл.20 ,вх.1-3 се
ползва само топла вода.Разпределението на топлинна енергия е извършвано от
„Топлофикация София““ЕАД след отчитане на водомерите за топла вода ,монтирани в
имотите.За процесния период от 01.05.2020год. – 30.04.2022год. водомера в имота е отчитан
2
като е попълван документ за главен отчет,подписан от потребител.В имота се ползва само
топла вода и е начислявана ТЕ за подгряването й.Вещото лице сочи ,че за периода
01.05.2020год. – 30.04.2021год. поради липса на данни за отчет от предходен период,
разходът на топла вода е изчислен на един брой потребител при норма 140 литра на
потребител за едно денонощие.
За процесния период от 01.05.2020год. – 30.04.2022год. реално потребената
топлинна енергия ,която е само за подгряване на топла вода е в размер на 672,02лева.
При така приетата фактическа обстановка ,от правна страна съдът съобрази
следното :
Предявени са кумулативно съединени осъдителни искове, с правно основание чл. 79,
ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД от „Топлофикация София“ЕАД против Д. Й. Б. и
Г. Г. Т. ,в качеството им потребители на топлинна енергия ,доставена в топлоснабден имот с
адрес гр.София,ж.к.“Дружба“ ,бл.20,вх.2,ет.3,ап.27,аб.№ 47309.
Съдът намира ,че за процесния период потребител на топлинна енергия за битови
нужди, респективно задължено лице за заплащане цената на доставена такава във връзка с
чл. 155 ЗЕ е само ответника Г. Г. Т. ,в качеството си на собственик на имот ,който ползва
топлинна енергия с топлоснабдител гореща вода . Качеството потребител на ТЕ се обуславя
от притежанието на правото на собственост.
След като се установи ,че през 2022год. ответникът Д. Й. Б. се е отказал от
наследството на Антоанета Владимирова Т.а ,то се налага извода ,че се е уголемил
наследствения дял на другия наследник от същия ред ,който е Г. Т..
Меродавно в случая е че през процесния период 01.05.2020год. – 30.04.2022год. Д.
Й. Б. не е бил собственик на топлоснабдения имот, тъй като отказа от наследство поражда
своето действие от датата на откриването му ,в случая от смъртта на Антоанета Т.а
,настъпила на 30.12.2020год.
Следователно претенциите на ищеца към този ответник са изцяло неоснователни и
подлежат на отхвърляне.
По отношение на ответника Г. Г. Т. следва да се приеме ,че отговаря за ½ част от
задълженията на наследодателя си за периода от 01.05.2020год. до 30.12.2020год.,съгласно
чл.60,ал.2 от ЗН. А след смъртта на наследодателката си на 30.12.2020год. отговаря като
собственик на недвижимия имот ,т.е. вече в личното си качеството на потребител на ТЕ за
битови нужди.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от ДКЕВР, в които се определят правата и задълженията на топлопреносното предприятие и
на потребителите; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на количеството
топлинна енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията; условията и редът за
включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; редът за осигуряване на
достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни
приспособления и пр. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ, Общите условия
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от потребителите, т.е. облигационната връзка между клиента на топлинна енергия
за битови нужди и топлофикационното дружество възниква по силата на закона без за това
да е необходимо съставянето между тях на нарочен документ – договор. В случая за
процесния период това са Общи условия от 2016год.,публикувани на 11.07.2016год.,в сила
от от 10.08.2016год./, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите –
арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ , т. е. договора за продажба се счита за сключен с конклудентни
действия, като няма доказателства ответника да е направил предложения за промени в
3
общите условия, поради което и същите го обвързват. Това е изрично предвидено от закона
изключение от общия режим за сключване на сделки при общи условия – /чл. 16 от ЗЗД/.
Правното действие на сключения договор за продажба попада под приложното поле на ЗЗД,
тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между търговец е
физическо лице и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг.
чл. 318, ал. 2. Този договор не е търговска сделка, тъй като негов предмет представлява вещ
за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и купувачът е физическо
лице.
На основание чл.153, ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл.140,ал.1 от ЗЕ. Собствениците или титулярите на ограниченото вещно
право на ползване върху топлоснабдения имот дължат цената на доставената ТЕ за битови
нужди.
Ето защо съдът приема ,че твърденията на ищеца ,че е в облигационни отношения с
ответника Г. Т., по силата на договор за продажба на топлинна енергия ,сключен при общи
условия са доказани ,като договорът касае доставка на топлинна енергия до обект в
гр.София,ж.к.“Дружба“ ,бл.20,вх.2,ет.3,ап.27,аб.№ 47309.
Задължение за ищеца като продавач на топлинна енергия е да достави необходимото
количество топлинна енергия до абонатната станция в съответната етажна собственост.
От приетото от съда заключение по СТЕ се налага извода ,че ищецът е доставил и
количество топлинна енергия до процесния имот.
Съдът възприема заключението и в частта ,в която вещото лице е посочило ,че за
периода 01.05.2020год. – 30.04.2021год. е отчетен водомера в имота ,но поради липса на
данни за предходен период ,разходът за топла вода е изчислен на един брой потребител при
норма от 140литра на потребител за едно денонощие, т.е. съгласно чл.69,ал.2,т.2 от Наредба
Е-РД-04-01/12.03.2020год. за топлоснабдяването.
Предвид че за предходните периоди от страна на абонатите в етажната собственост
е бил налице отказ от услуга дялово разпределение ,то същите като са нарушили
задълженията си по чл.70 от Наредба Е-РД-04-01/12.03.2020год. за топлоснабдяването са се
поставили в невъзможност в последващия период да бъде извършено реално измерване на
разходът за топла вода.Ето защо следва да се приеме ,че за този период правилно е приложен
чл. 69,ал.2,т.2 от Наредба Е-РД-04-01/12.03.2020год. за топлоснабдяването.
Въз основа на това заключение съдът приема ,че стойността на реално доставената
ТЕ за процесния период възлиза на 672,02лв., като надхвърля претенцията на ищеца ,която е
в общ размер от 648,44лв.
Задълженията за услугата дялово разпределение за периода 01.09.2020год. до
30.04.2022год. възлизат на 21,83лв. като следва да се приеме ,че услугата е предоставена
,предвид заключението на вещото лице,като следва да се съобразят разпоредбите на чл.139
от ЗЕ и чл.36, ал.1 и ал.2 от ОУ от 2016год. ,поради което се дължи заплащането на цената й.
Тъй като претенцията на ищеца против ответника Г. Г. Т. е заявена за ½ част от
задълженията ,то до тази част следва да бъде уважена същата.Или ответника следва да
заплати на ищеца сумата от 324,22лв.,представляваща цената на реално доставената
топлинна енергия за периода 01.05.2020год. до 30.04.2022год., както и сумата от 10,92лв.
,цена на услугата дялово разпределение за периода 01.09.2020год. – 30.04.2022год.
Тези суми се дължат ведно със законната лихва ,считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда / 25.10.2023год. / до окончателното им заплащане.
4
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска за законна лихва предполага наличие на главен дълг и
забава в погасяването му. Съдът стигна до извод за наличие на главен дълг за доставена
топлинна енергия , за периода 01.05.2020год. до 30.04.2020год. по отношение на ответника
Г. Т..
Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ от 2016год. , клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. В ал. 4 обаче е посочено, че продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и
ал. 3 ако не са заплатени в срок. По аргумент за противното съдът приема, че клиентите на
топлинна енергия не дължат обезщетение за забава върху прогнозно начисляваната месечно
топлинна енергия по чл. 32, ал. 1.
Съгласно чл. 32, ал. 2 от общите условия от 2016 г. след отчитане на средствата за
дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки, продавачът издава за отчетния
период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните
сметки. Върху тези окончателно определени по размер суми въз основа на реалния отчет на
доставеното количество топлинна енергия клиентите дължат обезщетение за забава, ако не
са заплатили сумите в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал.
2). За да може обаче потребителите на топлинна енергия да изпълнят задължението си да
заплатят на ищеца тези суми, е необходимо дружеството да окаже необходимото съдействие,
като предостави информация относно дължимата сума, издавайки фактурата, предвидена в
чл. 32, ал. 3 от общите условия. С оглед на това следва да се приеме, че 45-дневният срок
тече от издаването на фактурата за съответния отчетен период, а не от изтичането на
периода.
Размерът на обезщетението за забава ,изчислен от съда по чл.162 от ГПК по
отношение на задължението на ответника Г. Т. ,за периода от 15.09.2021год. до
29.09.2023год. възлиза на 68,69лв. поради което претенцията на ищеца следва да бъде
уважена изцяло.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена и получена от ответниците покана за плащане на това задължение от дата,
предхождаща подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК, поради което акцесорната претенция за сумата от 2,51лв. се явява неоснователна.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски имат и двете страни.
Ищецът е доказал разноски в общ размер от 500лв. ,от които : 100лв. – д.т. ,300лв. –
депозит за вещо лице ; и 100лв. – юрисконсултско възнаграждение,определено от съда в
минимален размер.
Съобразно уважената част от исковете предявени срещу ответника Г. Г. Т. , в полза
на ищеца следва да се присъдят разноски по делото в размер на 248,45лв. ,които следва
да бъдат възложени на този ответник.
Последния също има право на разноски ,съобразно отхвърлената част от исковете
,но не е направил такова искане ,поради което такива не му се дължат.
От страна на ответника Д. Й. Б. е направено искане за присъждане на разноски ,но
не са представени доказателства за направата на такива.Същия е бил защитаван от адв.И. М.
5
,съгласно пълномощно ,но не е представен договор за правна помощ и съдействие.Ето защо
съдът приема че и на този ответник не следва да се присъждат деловодни разноски
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК ********* ,
със седалище и адрес на управление: гр. София , ул. „Ястребец” № 23Б срещу Д. Й. Б. ,ЕГН
: ********** с адрес в гр.София,ж.к.“Младост“ ,бл.301,вх.2,ет.5,ап.34 обективно
кумулативно съединени искове ,с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и
чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 324,22лв.,представляваща цена на незаплатена
топлинна енергия за топлоснабден имот с адрес гр.София,ж.к.“Дружба“
,бл.20,вх.2,ет.3,ап.27,аб.№ 47309 за периода от 01.05.2020год. до 30.04.2023год.,ведно със
законната лихва от 25.10.2023год. до окончателното й заплащане, сумата от 68,69 лв.,
мораторна лихва за периода от 15.09.2021г. до 29.09.2023г., както и сумата в размер на
10,92лв., цена за дялово разпределение за периода м.09.2020г. - м.04.2022г. , ведно със
законната лихва от 25.10.2023год. до окончателното й изплащане и сумата от 2,51лв. -
мораторна лихва за периода от 15.11.2020г. до 29.09.2023г.,като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА Г. Г. Т.,ЕГН : ********** с адрес гр.София,ж.к.“Дружба“
,бл.20,вх.2,ет.3,ап.27 да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК ********* ,
със седалище и адрес на управление: гр. София , ул. „Ястребец” № 23Б , основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД сумата от 324,22лв.,представляваща цена на
незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот с адрес гр.София,ж.к.“Дружба“
,бл.20,вх.2,ет.3,ап.27,аб.№ 47309 за периода от 01.05.2020год. до 30.04.2023год.,ведно със
законната лихва от 25.10.2023год. до окончателното й заплащане, сумата от 68,69 лв.,
мораторна лихва за периода от 15.09.2021г. до 29.09.2023г., както и сумата в размер на
10,92лв., цена за дялово разпределение за периода м.09.2020г. - м.04.2022г. , ведно със
законната лихва от 25.10.2023год. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК ********* ,
със седалище и адрес на управление: гр. София , ул. „Ястребец” № 23Б срещу Г. Г. Т.,ЕГН :
********** с адрес гр.София,ж.к.“Дружба“ ,бл.20,вх.2,ет.3,ап.27 осъдителен иск ,с правно
основание чл.86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 2,51лв. - мораторна лихва върху
главницата за услуга дялово разпределение , за периода от 15.11.2020г. до 29.09.2023г.,като
неоснователен и недоказан .
ОСЪЖДА Г. Г. Т.,ЕГН : ********** с адрес гр.София,ж.к.“Дружба“
,бл.20,вх.2,ет.3,ап.27 да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК ********* ,
със седалище и адрес на управление: гр. София , ул. „Ястребец” № 23Б ,на основание
чл.78,ал.1 от ГПК сумата в размер на 248,45лв.,деловодни разноски,съобразно уважената
част от исковете .
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6