Р Е Ш
Е Н И Е
№ …. 20.12.2019 г.
гр.Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА ХІII ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
на дванадесети ноември две хиляди и
деветнадесета година
в публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЖЕНЯ И.
Секретар: Нина Кънчева
като разгледа докладваното от съдията Женя И.
гр. дело №
356 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са кумулативно обективно съединени искове с
правно основание чл.432, ал.1 КЗ и чл.497, ал.1 КЗ. При условията на
евентуалност, в случай че бъдат уважени първоначалните искове, е предявен
обратен иск от ответника по първоначалните искове срещу третото лице – помагач
с правно основание чл. 500, ал.2 КЗ.
Ищецът Д.Г.Г. твърди, че на 06.06.2018 г. около 15:55
часа, при управление на моторно превозно средство – л.а. „Опел Вектра“ с рег. №
СТ 0900 СВ, водачът М.Г.Г., поради движение с несъобразена скорост в завой и
мокър и хлъзгав път загубил контрол над гореописания автомобил, като навлязъл в
лентата за насрещно движение и се блъснал в автомобила, управляван от него.
Вследствие на пътния инцидент, водачът М.Г.Г. причинил на ищеца по
непредпазливост имуществени и неимуществени вреди, изразяващи се в контузия на
главата и шията, мозъчно сътресение, охлузване и кръвонасядания по левия горен
крайник, които били установени от съдебен лекар в съдебно медицинско
удостоверение на живо лице № 115-1/2018 г., психичен стрес и увреждане на лек
автомобил марка „Волво В 40“ с рег. № СТ 8206 ВА.
За извършеното нарушение, на водача М.Г.Г. било
издадено Наказателно постановление № 18-0281-000632/13.07.2018 г. на Началник
РУП към ОДМВР - Пловдив, РУ - Карлово, като Наказателното постановление влязло
в законна сила на 20.10.2018 г.
Ищецът твърди, че ПТП-то станало на 06.06.2018 г. на
подбалкански път І-6, по който пътувал в посока изток към гр. Казанлък, прибирайки
се за гр. Стара Загора. В автомобила освен него е имало и други двама пътници,
които също били пострадали. Ищецът твърди, че управлявал автомобила с поставен
обезопасителен колан, но при удара се ударил в областта на главата, шията и
лявата ръка. Ищецът бил прегледан е в СПО гр. Стара Загора, където постъпил на
06.06.2018 г. към 21:20 часа и бил насочен за хоспитализация в НХО. На
07.06.2018 г ищецът бил приет в Клиниката по неврохирургия в УМБАЛ „Проф. д-р
Ст. Киркович“ гр. Стара Загора с оплаквания за гадене, световъртеж и болки в
ударените места и врата. Ищецът бил изписан на 09.06.2018 г., била му издадена
Епикриза ИЗ 11901, с поставена диагноза контузио капитис ет коли и комоцио
церебри. Твърди, че към момента все още изпитва болки в главата и шията и
ударените места и не е напълно излекуван. Пристъпите на главоболие и
световъртеж продължавали и влошавали качеството му на живот. Инцидентът се
отразил изключително негативно и върху психиката му. Често си спомнял за него и
отново преживявал травмиращата ситуация. Станал тревожен, започнал да изпитва
страх от шофиране. Имал проблеми със съня - не можел да заспи, а когато
заспивал, започвал да сънува кошмари. Във връзка с появилите се оплаквания,
ищецът провел консултации с психолог, за което му било издадено съдебно
психологично становище, според което бил в състояние на остра стресова реакция.
Във връзка с проведеното лечение и изследвания, ищецът
заплатил сумата от общо 161,60 лв., включваща сумата от 40 лв. за преглед от
неврохирург, сумата от 11,60 лв. за потребителска такса, сумата от 10 лв. за
запис на рентгеново изследване на CD и сумата от 100 лв. за изготвяне на
психологично становище.
В резултат на ПТП - то на притежавания от ищеца л.а.
„Волво В 40“, с рег. № СТ 8206 ВА били нанесени материални щети. Съгласно
съставения от представител на ответното дружество опис-заключение, повредените
части на автомобила били: броня предна, лайсна предна броня, декоративна
решетка, капак преден, калник преден ляв, основа преден ляв калник, рог ляв,
врата предна лява, врата ….., фар ляв, мигач преден ляв, стъкло челно, греда
между роговете, броня задна, калник заден десен, ... десен - външен, въздушна
възглавница - водач, въздушна възглавница - пътник, арматурно табло - горна
част, …... предни - 2 бр., двигател, радиатори, предно окачване, кормилно
управление и др. Предвид нанесените значителни повреди, отремонтирането на
автомобила било икономически нецелесъобразно, поради което ищецът прекратил
регистрацията му.Тъй като в резултат на ПТП л.а. „Волво В 40“, с рег. № СТ 8206
ВА бил силно увреден и не е можел да се придвижва на собствен ход, ищецът
ползвал услугите на фирма за пътна помощ, която транспортирала автомобила от
мястото на ПТП до гр. Стара Загора. За извършения транспорт ищецът заплатил
сумата от 216.00 лв.
От съставения протокол за ПТП № 1669891 и от
направената справка от ел. сайт на Гаранционен фонд се установило , че л.а.
„Опел Вектра“, с рег. № СТ 0900СВ бил с валидно сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ по застрахователна полица № BG/30/117002227205,
сключена на 12.08.2017 г., със срок на покритие от 12.08.2017 г. до 12.08.2018
г. към „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД.
В изпълнение на разпоредбата на чл.380 от Кодекса на
застраховането, ищецът с молба предявил пред застрахователя претенция за
изплащане на обезщетение за причинените му от ПТП имуществени и неимуществени
вреди. Молбата била получена от ответното дружество на 29.06.2018 г. и била
регистрирана с вх. № 1653 от същата дата. По молбата за обезщетение ответното
дружество образувало щета № 0801-001488/2018-01. С писмо с изх. №
3708/27.09.2018 г. ответното дружество информирало ищеца, че поради
непредставяне на изисканите медицински документи, нямало основание и възможност
за опреД.е и изплащане на застрахователно обезщетение, поради което претенцията
му била оставена без уважение, въпреки че според разпоредбата на чл.496, ал.3
от КЗ предоставените от ищеца документи пред застрахователя били напълно
достатъчни за опреД.е и изплащане на полагащото му се застрахователно
обезщетение. С писмо изх. № 4603/14.12.2018 г. ответното застрахователно
дружество уведомило ищеца, че определя за справедливо възмездяване на
претърпените неимуществени вреди сума в размер на 500 лв. (петстотин лева), а
за имуществени вреди определя единствено обезщетение за тоталната щета по л.а
„Волво“ сума в размер на 2006.25 лв. или общо сумата определена за справедливо
застрахователно обезщетение на доверителят ми възлиза на 2506.25 лв. Така
определеното застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени и
имуществени вреди ищецът получил на
14.12.2018 г.
С оглед на гореизложеното и съобразно разпоредбата на
чл.498, ал.3 от КЗ, тъй като ищецът не бил доволен от заниженият размер на
изплатеното му застрахователно обезщетение, за него бил налице правен интерес
от завеждане на настоящият иск за репариране на разликата между платеното
застрахователно обезщетение и действителният размер на причинените му вреди,
вследствие на непозволено увреждане - ПТП от 06.06.2018 г. по застраховка
„Гражданска отговорност“ против ответното застрахователно дружество, отговорно
за възстановяване на вредите, причинени от застрахования.
Претендира ответното дружество да му заплати
справедливо застрахователно обезщетение за неимуществени вреди - болките и
страданията в резултат на травматичните увреждания и стрес, настъпили в
следствие на претърпяното от него ПТП на 06.06.2018 г. общо сума в размер на
5000 лв. (пет хиляди лева) за причинените му контузия на главата и шията,
мозъчно сътресение, охлузване и кръвонасядания по левият горен крайник и остра
стресова реакция, от която сума застрахователното дружество било изплатило на
14.12.2018 г. частично сума в размер на 500 лв., поради което претендира да му
бъде заплатена от ответното застрахователно дружество разликата в размер на
4500 лв. (главница).
За претърпените имуществени вреди ищецът претендира
ответното застрахователно дружество да му заплати сумата в размер на 161.60 лв.
(сто шестдесет и един лева и шестдесет стотинки) за направени разходи за
изследвания и лечение, сумата в размер на 1250 лв. (три хиляди лева),
представляваща разликата между действителната стойност на увреденото имущество,
което възлизало на 3256.25 лв. и платената на 14.12.2018 г. сума в размер на
2006.25 лв. за унищожаването и повреждането в резултат на ПТП на лек автомобил
марка „Волво В 40“ с рег. № СТ8206ВА, както и сумата в размер на 216.00 лв.
(двеста и шестнадесет лева) за транспорт на катастрофирал л.а. „Волво В 40“, с
рег. № СТ 8206 ВА от мястото на ПТП до гр. Стара Загора.
На основание чл.429, ал.2, т.2 от КЗ, моли съда да му
присъди и дължимата законна лихва върху претендираните обезщетения, считано от
29.06.2018 г. - датата на предявяване на застрахователна претенция пред
ответното застрахователно дружество.
Искането на ищеца до съда е да постанови решение, с
което да осъди ответника „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, п.к. 1172, район „Изгрев”, ж.к.
„Дианабад”, бул. „Г. М. Д.” № 1, представлявано от Бисер Г.И., Росен Васков
Младенов и Живко Стойков Колев да заплати на Д.Г.Г., с ЕГН **********,***,
както следва: сумата в размер на 4500 лв. (четири хиляди и петстотин лева),
представляваща разлика между заплатеното на 14.12.2018 г. застрахователно
обезщетение и справедливото обезщетение за имуществени вреди за болките и
страданията в резултат на претърпяното от него ПТП на 06.06.2018 г. за
причинените му контузия на главата и шията, мозъчно сътресение, охлузване и
кръвонасядания по левият горен крайник и остра стресова реакция; сумата в
размер на 161.60 лв. (сто шестдесет и един лева и шестдесет стотинки) за
направени медицински разходи за изследвания и лечение, и сумата в размер на
1250 лв. (хиляда двеста и петдесет лева), представляваща разликата между
платеното на 14.12.2018 г. застрахователно обезщетение и действителната
стойност на увреденото имущество в резултат на ПТП - лек автомобил марка „Волво
В 40“, с рег. № СТ 8206 ВА и сумата в размер на 216.00 лв. (двеста и
шестнадесет лева) за направени разходи за транспорт на катастрофиралия л.а.
„Волво В 40“, с рег. № СТ 8206 ВА, ведно със законната лихва върху сумите,
считано от 29.06.2018 г. - датата на предявяване на застрахователна претенция
пред ответното застрахователно дружество до окончателното изплащате на сумите.
Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК ответникът
„Застрахователно Акционерно Дружество Далл Богг: Живот и Здраве” АД е подал отговор
на исковата молба, в който взема становище, че предявените искове са допустими,
но изцяло неоснователни.
Ответникът не оспорва факта на настъпване на ПТП–то на
06.06.2018 г. и че към този момент по отношение на л.а. „Опел”, с рег. № СТ
0990 СВ е действала застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите със
застраховател „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве”
АД.
Ответникът оспорва описаните в исковата молба
увреждания на ищеца, вследствие ПТП – то.
Твърди, че с
оглед представените доказателства в хода на уреждане на застрахователна
претенция на ищеца с вх. № 1653 от 29.06.2018 г., на 27.09.2018 г. отказал
заплащане поради непредставяне не необходимите доказателства. Впоследствие на
23.11.2018 г. ищецът предоставил допълнителни документи с молба претенцията да
бъде преразгледана. Базирайки са на новопредставените документи на 14.12.2018
г. ответното дружество заплатило справедливо обезщетение в общ размер на
2506.25 лв. на ищеца. Експертната комисия определила при вземане под внимание
установените увреждания, възрастта и социалния статус на ищеца, че обезщетение
в размер на 500 лв. се явява достатъчно за репариране на претърпените от него
неимуществени вреди в пълен размер.Застрахователната експертна комисия
определила за справедлива пазарна стойност за обезщетение на тотална щета на
л.а. „Волво“, peг. № СТ 8206 ВА сумата от 2006.25 лв. съгласно пазарни аналози
при отчитане на овехтяването на автомобила, който бил произведен 1998 г.
Ответникът твърди още, че сумата от 4 500 лева за
обезщетяване на неимуществените му вреди нямала обезщетителен характер, а
представлявала неоснователно обогатяване. Позовава се на отразеното в Епикриза
на Клиника по неврохирургия на МБАЛ „Проф. д-р Ст. Киркович“ АД, гр. Стара
Загора, в която били посочени и датите на контролните прегледа - на 14.06.2018
г. и на 21.06.2018 г. Тъй като не били представени амбулаторни листове от тези
контролни посещения ответникът твърди, че оплакванията на ищеца са били
отшумели още към тези дати, тъй като не била потърсена лекарска помощ.
Документи за тези прегледи били изискани още с уведомление № 2819 от 19.07.2018
г., но не били представени. Същите не
били представени и по делото. Оттук обосновава възражението си за прекомерно
завишен размер на обезщетението.
Оспорва и претенцията в размер на 161.60 лв. за
направени медицински разходи за изследвания и лечение. Заплатената сума в
размер на 40 лв. за преглед от неврохирург не би следвало да се заплаща от
ищеца, а следвало да се поеме като разход от НЗОК при наличие на съответното
направление към специалист неврохирург. Същото се отнасяло и за сумата от 11. 60 лв. потребителска такса. Сумата от 10 лв.
за запис на рентгеново изследване на CD нямало връзка с процесното ПТП и била
платена от ищеца доброволно. Същото се отнася и за заплатената сума от 100 лв.
за изготвяне на психологично становище. Твърди, че всички тези разходи били
извършени само и единствено по волята на ищеца без да имат причинно-следствена
връзка с ПТП.
Оспорва и претенцията на ищеца в размер на 1250 лв.
представляваща разликата между платеното на 14.12.2018 г. обезщетение за
тотална щета на процесното МПС. Изплатеното обезщетение в размер на 2006.25 лв.
било изчислено в съответствие със сходни пазарни аналози за такъв вид МПС при
отчитане на тяхната амортизация и овехтяване. Следвало да се има предвид, че
крайното обезщетение при автомобил определен като тотална щета, представлявало
разликата между действителната стойност и запазените части - в случая
запазените части били определени на 25% от действителната стойност. При тотална
щета дерегистрираното МПС оставало в патримониума на ищеца и той можел да го
продаде изцяло или на части, с което да реализира печалба. Прилага като
доказателство справки от водещи интернет сайтове (mobile.bg и cani.bg)3
за търговия с МПС, видно от която сходни на процесния л.а. „Волво В 40“ от 1998
г. се търгували за суми от 600 лв. до максимум 2000 - 2500 лв. за автомобили в
изключително по-добро техническо състояние от процесното МПС преди настъпване
на ПТП.
Оспорва и претенцията в размер на 216 лева за
транспорт на л.а. „Волво В 40“, с рег. № СТ 8206 ВА - това били разходи,
възникнали по желание и усмотрение на ищеца.
Прави възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат. Твърди, че ищецът не бил с обезопасителен предпазен колан и това била
причината за настъпване на претендиралите от него вреди.
Моли исковете да бъдат отхвърлени изцяло, като
недоказани и неоснователни. При условията на евентуалност, моли да бъдат
намалени размерите на претендираните обезщетения.Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е предявил регресни
искове искове срещу третото лице – помагач, привлечено на негова страна М.Г.Г.,
при условията на евентуалност, че бъдат
уважени първоначалните такива.
Обосновава регресната си претенция с това, че соченият
за виновен водач М.Г.Г., при реализирането на ПТП – то управлявал автомобила,
след като е бил лишен от това право по административен или съдебен ред – чл.
500,а л.2 КЗ.
С поправена искова молба, ищецът по обратните искове
претендира сумата в общ размер на 6127.60 лева, която М.Г. да бъде осъден да му
заплати, при условие, че бъдат уважени първоначалните искове, включваща
следните суми:
1) сума в
размер на 4500 лева (четири хиляди и петстотин) представляваща разлика между
заплатеното на 14.12.2018 г. застрахователно обезщетение в размер на 500 лева и
това, което ищеца счита за справедливо обезщетение за неимуществени вреди,
пряка последица от процесното ПТП, състояло се на 06.06.2018 г. между село
Васил Левски и гр. Калофер;
2) сума в
размер на 161,60 лева (сто шестдесет и един лева и 60 ст) за направени
медицински разходи за изследвания и лечение;
3) сума в
размер на 1250 лева (хиляда двеста и петдесет) представляваща разлика между
заплатеното на 14.12.2018 г. застрахователно обезщетение в размер на 2006,25
лева за тотална щета по л.а. „Волво“ В 40 с per. № СТ8206ВА
4) сума в
размер на 216 лева (двеста и шестнадесет) за направени разходи за транспорт на
л.а. „Волво“ В 40 с peг. № СТ8206ВА от мястото на ПТП. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от третото
лице – помагач и ответник по обратните искове М.Г.Г..
Признава, че на 06.06.2018 г., на път I-6 км. 270+800
между село Васил Левски и гр. Калофер, управлявайки лек автомобил марка „Опел“,
модел „Вектра“, peг. № СТ 0900 СВ, собственост на Божидар Миленов И., ЕГН **********,
застрахован при ищеца по обратния иск със застрахователна полица №
BGBG30/117002227205 от 12.08.2017 г., реализирал ПТП, при което били причинени
имуществени и неимуществени вреди.
Оспорва изцяло всички претендирани от Д.Г. травматични
увреждания и твърдените последици от тях.
Твърди, че застрахователят по гражданска отговорност
бил определил и заплатил на ищеца справедливо обезщетение в общ размер на
2506.25 лв.
Оспорва изцяло заявената претенция за обезщетение на
имуществени вреди в размер на 161.60 лв. за заплащане на направени медицински
разходи, като поддържа доводите за това, изложени в отговора на
застрахователното дружество.
Твърди че непосредствено след сблъсъка на двата
автомобила, излязъл по най-бързия начин от автомобила си и се отправил към
другото МПС, в което освен ищеца по първоначалния иск се е возил само още един
пътник на предната седалка до водача, (а не както се твърдяло в исковата молба
за наличието на двама пътници в автомобила). Направило впечатление, че и
двамата пътници в другия автомобил били без предпазни колани, а така също и че
от сблъсъка не се били задействали въздушните възглавници. Попитал пътуващите
от другия автомобил дали им има нещо, на което те били отговорили, че били
добре. Третото лице - помагач незабавно се обадил на тел.112, като на въпроса
дали да изпратят линейка отговорил, че всички са добре и нямало нуждаещи се от
медицинска помощ лица. През цялото време ищецът по първоначалния иск е стоял
прав и не давал никакви признаци да му има нещо. Състоянието му било добро и
самият той регулирал движението на автомобилите в пътния участък между двата
завоя на пътя, съвместно с третото лице - помагач и другото лице.
Повече от час и половина след инцидента на мястото
пристигнал полицейски автомобил, с двама служители - мъж и жена. Мъжът попитал
дали някой е пострадал, на което Д.Г. бил отговорил отрицателно. Полицаите
поздравили тримата, че били успели да регулират движението и то да не бъде
спирано до пристигането на полицейския автомобил. Малко след полицаите
пристигнала и пожарна кола, която успяла да освободи движението от
катастрофиралите автомобили. И двамата водачи
потърсили пътна помощ, като първо
пристигнал познат на третото лице - помагач, който също успял да се запознае с обстоятелствата на
инцидента и да види, че пострадали лица в действителност нямало. След това, той
качил автомобила, управляван от М.Г. и самия него и е потеглили към Стара
Загора. Малко след това пристигнала и пътната помощ, ангажирана от Д.Г..
Третото лице - помагач още, че през цялото време бил с
убеждението, че няма пострадали лица от предизвикания от него пътен инцидент,
което му е давало известно спокойствие. Всички твърдения за претърпени
травматични увреждания в исковата молба били безкрайно изненадващи за третото
лице - помагач, поради което счита, че не отговаряли на обективната
действителност.
Правило впечатление обстоятелството, че на мястото на
инцидента не бил викан автомобил на спешната медицинска помощ, а самият ищец,
прибирайки се в гр. Стара Загора потърсил медицинска помощ в спешното отделение
едва към 21.20 часа. Ищецът не постъпил за лечение веднага още същата вечер, а
едва на следващия ден — 07.06.2018 г. От представената епикриза от Клиниката по
неврохирургия при УМБАЛ „Проф. д-р Ст. Киркович“ се установявало, че ищецът по
първоначалния иск бил постъпил в болничното заведение на 07.06.2018 г. и
изписан на 09.06.2018 г. За хода на заболяването било записано, че след
проведената терапия оплакванията от страна на ЧМТ и ГМТ са намалели, като
болният се изписва с подобрения в соматичния и неврологичния статус. Не били
извършвани никакви консултативни прегледи и нямало настъпили усложнения.
Препоръките били да се носи мека шийна яка за периода от 30 дни, но затова
нямало никакви данни в исковата молба и нямало представени доказателства в тази
насока. Липсвали доказателства, че меката шийна яка била закупена и носена от
пострадалия. Препоръчано било на ОПЛ да проследява състоянието на пациента, но
нямало никакви доказателства в тази насока това да било сторено. Определени
били 2 броя контролни прегледа в рамките на един месец от хоспитализацията, но
не били представени никакви документи както в преписката по образуваната щета,
така също и към исковата молба, по която било образувано настоящото
производство. Още по-голямо недоумение будило липсата на представени болнични
листове за временна неработоспособност от страна на ищеца. Това обстоятелство
по никакъв начин не кореспондирало с твърдените от него последици, които не
били отшумяли и до днес. За третото лице помагач съществувало съмнение, че след
изписването си от болничното заведение, Д.Г. е продължил да упражнява професията
си, без да се нуждае от ползването на отпуск за временна неработоспособност.
В заключение счита, че болките и страданията на ищеца
били отшумяли в рамките на от няколко дни до една седмица, като в този смисъл
определеното от застрахователя обезщетение в размер на 500 лв. било напълно
адекватно и справедливо като размер. От своя страна, претендираното обезщетение
в размер на 4500.00 лв. рязко противоречалона принципа на справедливостта и би
довело до неоснователно обогатяване на ищеца, което било недопустимо.
Прави възражение за съпричиняване от страна на ищеца
на претърпените от него вреди, поради обстоятелството, че по време на инцидента
същият не е носил предпазен колан.
С оглед на всичко изложено по-горе моли съда да
отхвърли първоначално предявените искове, а така също и предявените обратни
искове като неоснователни и недоказани. Претендира разноски.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си
представител, поддържа исковете по наведените в исковата молба доводи, които
доразвива в писмена защита.
В съдебно заседание ответното дружество, чрез
процесуалния си представител, оспорва исковете по изложените в отговора
съображения, като твърди, че изплатеното на ищеца застрахователно обезщетение е
достатъчно, за да обезщети причинените му вследствие процесното ПТП вреди.
Поддържа предявените, при условията на евентуалност, регресни искове срещу
третото лице – помагач.
В съдебно заседание третото лице – помагач и ответник
по обратните искове, чрез процесуалния си представител, оспорва заявените
искови претенции срещу застрахователя, с възражения за недоказаност на
претендираните в настоящото производство вреди, с твърдение, че били обезщетени
изцяло с изплатеното преди завеждане на делото застрахователно обезщетение.
Съдът, след
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на
чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:
Видно
от представените по делото протокол за ПТП от
06.06.2018г. и влязлото в сила наказателно постановление 18-0281-0006321 от
13.07.2018 г., издадено въз основа на АУАН Д401009/06.06.2018г, на 06.06.2018
г. в 18,14 часа, в община Карлово, на път I – 6км.270+800, М.Г.Г., при управление на лек автомобил, марка „Опел
Вектра“ с рег. № СТ 0900 СВ, поради движение с несъобразена скорост в завой и
пътните условия (мокър и хлъзгав път) е загубил контрол над автомобила, като е
навлязъл в лентата за насрещно движение и се е блъснал в насрещно движещия се
лек автомобил, марка „Волво В 40“ с рег. № СТ 8206 ВА с водач Д.Г.Г.. В
наказателното постановление е отбелязано още, че М.Г.Г. е управлявал
автомобила, след като СУМПС му е било отнето по административен ред с
наказателно постановление от 15.02.2018г.
Гореописаният механизъм на
ПТП се установява и от заключението по първоначалната съдебна автотехническа
експертиза. Според заключението на САТЕ, в зоната на ПТП – то пътят е
трилентов, водачът на л.а. „Опел“ при описване на десния завой, губи напречно
сцепление, пресича средната лента за насрещно движение и навлиза в най – лявата
лента за движение, която също е за насрещно движение и по която се е движил
л.а. „Волво“ в срещуположна посока и така настъпва удара, като водачът на
л.а.“Опел “ е имал техническа възможност да предотврати ПТП – то, като е било
достатъчно единствено и само да съобрази скоростта на движение с пътните
условия, за разлика от водачът на лек автомобил „Волво“, който според експерта,
дори да бе успял да спре, пак не би могъл да предотврати настъпването на ПТП –
то. Вещото лице е посочило още, че в Протокола за ПТП е отбелязано, че към
момента на настъпването му водачите са били с обезопасителни колани. Вещото
лице не е определило скоростта на движение на двата автомобила поради липса на
достатъчно технически данни в тази насока. Съдът изцяло кредитира заключението
на първоначалната съдебна автотехническа експертиза относно механизма на ПТП -
то, тъй като съответства на писмените доказателства по делото и на
свидетелските показания на св. Оги И.. Свидетелят И., който е пътувал в лек
автомобил, марка „Волво В 40“ с рег. № СТ 8206 ВА, към момента на ПТП, описва
същия механизъм на настъпването му. Разказва, че тъкмо трябвало да навлязат в
завоя, когато насрещно движещия се автомобил Опел „връхлита“ върху тях в тяхно платно и ги удря
и добре че имало мантинела, изначе изхвърчали от пътя. Имали заедно с водача Д.Г.Г.
колани. След ПТП – то Дилян казал, че го болят гърдите и бил ожулен по ръката,
започнали двамата да регулират движението и колкото и пъти да се обръщал Д.
винаги бил клекнал и си придържал гърдите, въпреки че като го питал как е, той
му отговарял, че бил добре. Бащата на Д. дошъл и ги взел и откарал до гр. Стара
Загора. Свидетелят се прибрал вкъщи, а Д. го откарали да му направят снимка, че
го болял врата. Свидетелят разказва още, че на Д. била поставена шина на врата,
която носил поне 4 – 5 дена, че след ПТП – то много отслабнал и го било страх
от шофирането. За претърпените от ищеца болки и увреждания свидетелства по
делото и съпругата му, Мина Илиева Енчева, която разказа, че със свекъра си
отишли да приберат Д. от местопроизшествието. Той бил бял като платно, отишли в
Спешното в гр. Стара Загора, защото съпругът й имал болки във врата и ожулено
по ръката. Направили му рентгенова снимка и констатирали сътресение на мозъка,
от камшичните удари имал болки във врата, предложили да го оставят в болницата,
но той отказал. На сутринта се върнали отново в болницата, тъй като Д.не бил
добре – виело му се свят, гледал в една точка, не бил никак добре и тогава го
приели в неврохирургия за три дена. Обездвижили врата му с шина, с която бил
около10 дни и му давали
болкоуспокояващи. Тъй като не бил в състояние да изпълнявала работата си
(пожарникар), го сложили на по-лека служба - на телефоните, за около месец.
Свидетелката разказва още, че ПТП – то се отразило много негативно на психиката
на съпруга й, много отслабнал, започнал да боледува по – често от вирусни
инфекции. Месец юли трябвало да закарат дъщеря им на зелено училище и да минат
по същия път и Д.не искал да шофира с колата оттам, което наложило техни
познати да ги закарат с колата.
Свидетелят Стоян Динев
Господинов, приятел на М.Г., отишъл на мястото на ПТП – то след час и половина,
за да превози автомобила му, разказва, че там имало, освен М., още двама човека
и полицаите и че видимо хората били добре, не видял травми, но му направило
впечатление, че били уплашени.
Съдът кредитира изяло
показанията на горепосочените трима свидетели, тъй като същите възпроизвеждат
техни преки впечатления, еднопосочни и взаимодопълващи са и съответстват на
данните, съдържащи се в писмените доказателства по делото, като не се събраха
доказателства по делото, които да поставят под съмнение тяхната достоверност
или да ги оборват. Съдът не обсъжда показанията
на разпитания по делото четвърти свидетел, П.Л. – съставител на
протокола за ПТП, тъй като същият нищо не си спомни за въпросното ПТП, като
единствено потвърди, че той е съставителят на Протокола.
Нанесените телесни увреди и
преживеният стрес от ищеца, вследствие ПТП – то, се установяват и от
заключенията на назначените по делото съдебномедицинска експертиза и съдебнопсихологична експертиза, които съдът
кредитира като пълни, ясни, съответни на свидетелските показания и на представените
по делото медицински документи (съдебно медицинско удостоверение на живо лице, лист
за преглед на пациент от 06.06.2018г., епикриза от клиника по неврохирургия,
болничен лист за домашно лечение от 07.06.2018г. до 14.06.2018г. за 5 дни,
психологично становище и данъчна фактура от 29.06.2018г. за заплащане на цена
за изготвянето му в размер на 100 лева, данъчна фактура от 07.06.2018г. за
медицински преглед за неврохирург на стойност 40 лева, данъчна фактура от
09.06.2018 г. за потребителска такса на стойност 11,60 лева, данъчна фактура от
11.06.2018г. за запис на изследване на стойност 10 лева). От заключението на
СПЕ се установява, че след ПТП – то и вследствие на него у ищеца е била налице
остра стресова реакция, което е преходно състояние, като към момента на
освидетелстването негативните изживявания и стрес са отшумели. Вещото лице е
посочило още, че симптомите обикновено изчезват от часове до два – три дни,
взависимост на индивидуалните особености на съответния индивид. От заключението
на СМЕ се установява, че вследствие ПТП – то, ищецът е получил следните
травматични увреждания: контузия на главата и шията, мозъчно сътресение,
охлузвания и кръвонасядания по левия горен крайник, които са причинили
разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК, като срокът
за възстановяване от мозъчното сътресение, чиито симптоми се изразяват в
гадене, главоболие, световъртеж, не надхвърля 30 дни, а за охлузванията и
кръвонасяданията – около 2 седмици. Вещото лице е приело, че оздравителният
процес е протекъл нормално, като няма резултати от контролни прегледи и
рехабилитация.
Видно от представената по делото данъчна фактура от 01.07.2018г.
за транспорт на катастрофиралия автомобил „Волво“ Д.Г.Г. е заплатил сумата от
216 лева. Видно от свидетелство за регистрация, част I на лек автомобил „Волво V 40“ с рег. СТ8206ВА, върху същия е
отразено, че е с прекратена регистрация от 26.07.2018г. – „тотална щета“.
За вредите, причинени на горепосоченото МПС е зададен
въпрос, както на първоначалната САТЕ, обсъдена по – горе относно механизма на
ПТП - то, така и по този въпрос е допусната и изслушана повторната САТЕ.
Съгласно заключението по първоначалната експертиза пазарната стойност на л.а.
автомобил „Волво В 40“, рег.номер СТ8206ВА, към датата на ПТП – то е 2 200
лева, а размерът на причинените му вреди възлиза на 1650 лева, определен като
75% от 2 200 лева. В табличен вид вещото лице е посочило увредените части,
като в съдебно заседание поясни, че нямало смисъл да се оценяват увредените
части, тъй като се касаело за тотална щета, което било видно, както от бърз
преглед на увредените части, така също автомобилът бил бракуван, заради
нанесената тотална щета, затова използвал формулата 75% от 2200 лева. Според
заключението на повторната САТЕ и най – вече от казаното от вещото лице в
съдебно заседание, с което същото отстрани допуснати технически грешки в
заключението си, става ясно, че то е изчислило, че действителната стойност на
увредените части на автомобила е 3581.50, а не както е посочено в заключението
3281.50 лева, че пазарната цена на автомобила е около 2000 – 2 500 лева и
че стойността на увредените части надхвърля пазарната стойност на автомобила
поради това, че марката „Волво“ била „световен шампион по цена на авточасти по
света“, и че това прави икономически неизгодно и технически неоправдано
възстановяването на увредения автомобил. В съдебно заседание вещото лице по
повторната експертиза посочи още, че ако автомобилът се продаде за скрап или на
автоморга собственикът може да получи сума между 300-600 лева. Вещото лице
изчисли, че като изходи от средната пазарна цена на процесния автомобил, която
приема, че е в размер на 2 200 лева и след приспадане на стойността на
запазените авточасти, от 2200 лева вади сумата от 450 лева и получава сумата от
1750 лева – стойност на щетите. Предвид изложеното по – горе, съдът кредитира
заключението и по първоначалната и по повторната САТЕ, тъй като видно от
изслушването на заключението на вещото лице по повторната експертиза то
определи пазарна стойност на автомобила -
същата, каквато и вещото лице по първата експертиза и след приспадане на
стойността на запазени части получи стойност от 1750 лева, много близка до
посочената от първото вещо лице, а именно сумата от 1650 лева.
Видно от представената по делото застрахователна
полица № BGBG30/117002227205 от 12.08.2017 г. със застраховател
„Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД към датата
на настъпване на ПТП – то по отношение на управлявания от М.Г.Г. автомобил,
марка „Опел Вектра“ с рег. номер СТ0900СВ, е била сключена и е действала
валидна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, със срок на
покритие от 12.08.2017 г. до 12.08.2018 г.
По делото е представена и кореспонденцията между ищеца
Д.Г.Г. и ответника - застраховател във връзка с изплащането на застрахователно
обезщетение, като видно от известие за доставяне, на 29.06.2019 г. е получена
от застрахователя молбата на Г. за заплащане на обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди. Съставен е бил опис – заключение за щетите, нанесени на
МПС – то (л. 32 от делото) и с уведомление от 14.12.2018г. на Д.Г.Г. е било
определено застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в размер на 500
лева и застрахователно обезщетение за имуществените вреди, причинени на
автомобила, в размер на 2006,25 лева или
общо сумата от 2506,25 лева. Видно от представеното по делото преводно
нареждане от 13.12.2018 г. на тази дата сумата от 2506,25 лева е била изплатена
от застрахователя на ищеца.
При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира следното:
За да се ангажира отговорността на
застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е необходимо към момента на
увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от
договор за застраховка „Гражданска отговорност“, между прекия причинител на
вредата и застрахователя. Следва да са налице и всички кумулативни предпоставки
от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия
причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
В случая наличието на валидно застрахователно
правоотношение към датата на процесното ПТП, по силата на което ответникът е
поел задължение да обезщети увредените при използването на застрахования
автомобил трети лица, не е спорно обстоятелство по делото.
Съдът намира
за безспорно установено и виновното и противоправно поведение на водача на застрахования
автомобил –М.Г.Г., който при управление на лек автомобил, марка „Опел“,
модел „Вектра“ , с peг. № СТ 0900 СВ е нарушил правилата за движение по
пътищата, визирани в чл. 20, ал.2 от
ЗДвП и по непредпазливост е причинил на ищеца неимуществени и имуществени
вреди. От събраните
по делото доказателства (подробно обсъдени при изложението на фактическата
обстановка) по безспорен начин се установи, че М.Г.Г.
не е съобразил скоростта си с пътните условия, изгубил е контрол над
управлявания от него автомобил и е навлязъл в лентата за насрещно движение и е
блъснал управлявания от Д.Г.Г. автомобил. Не се събраха никакви доказателства, а тежестта на
доказване е на ответното дружество, водачът на автомобил, марка „Волво“ да е
нарушил някое от правилата за движение на ЗДвП. Съпричиняването на вредата
изисква наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и
настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът на увредения – обективен
елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но
всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на
вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен. В случая по делото
няма данни за такова противоправно поведение от страна на ищеца. Нещо повече,
според заключението на назначената по делото първоначална СТЕ, ищецът не е
имал техническа възможност да
предотврати ПТП – то, за разлика от водача на лекия автомобил, марка „Опел
Вектра“. Голословно и недоказано остана твърдението на ответното дружество и на
третото лице - помагач за липса на обезопасителен колан на водача Г., което не
намира опора в нито едно от събраните доказателства по делото, а напротив - се опровергава, както от съдържанието на
протокола за ПТП, където е посочено наличието на такъв, така и от свидетелските
показания на свидетеля Оги И., които съдът кредитира изцяло по съображенията,
посочени при изложението на приетата за установена фактическа обстановка по
делото.
Следователно отговорността на застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на основание
чл. 432, ал. 1 КЗ
във връзка с чл. 493, ал.1 КЗ, следва да бъде ангажирана. По делото се установи
също така, че ищецът е изпълнил задължението си по чл. 380 КЗ да предяви
претенцията си пред застрахователя, т.е. е изпълнена разпоредбата на чл. 498,
ал. 3 КЗ.
Що се касае
до размера на иска за неимуществени вреди, съдът намира следното:
Съгласно
чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Справедливостта изисква претърпените болки и страдания на ищеца
да бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Понятието “справедливост” не е
абстрактно. Според ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката
на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива
обективни обстоятелства са характера на увреждането, начина на настъпването,
обстоятелствата при които е станало, допълнителното влошаване състоянието на
здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др.
Всъщност по
делото не са спорни причинените неимуществени вреди на ищеца, вследствие ПТП – то, установими от
медицинските документи, от свидетелските показания на И. и Енчева, от
заключенията на СМЕ и СПЕ и това, че застрахователят ги е оценил на сумата от
500 лева, която е изплатил на ищеца. Ответникът и третото лице – помагач
оспорват претендирания в настоящото производство размер на тези вреди, с
твърдение, че сумата от 500 лева е достатъчна и справедливо ги обезщетява.
Съдът като
изходи от обстоятелствата, при които са причинени уврежданията /ПТП/, от техния
вид, характер и времетраене /контузия на главата
и шията, мозъчно сътресение, охлузвания и кръвонасядания по левия горен
крайник, които са причинили разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128
и чл. 129 НК, като срокът за възстановяване от мозъчното сътресение, чиито
симптоми се изразяват в гадене, главоболие, световъртеж, не надхвърля 30 дни, а
за охлузванията и кръвонасяданията – около 2 седмици според заключението
на СМЕ и преживяната остра стресова
реакция според заключението на СПЕ, която отшумява от няколко часа до
2-3 дни/, и като взе предвид обичайно присъжданите обезщетения в аналогични
случаи, приема, че справедливото обезщетение в случая е 5000 лева. Съдът не
възприема за основателно възражението на ответника и на третото лице - помагач,
че претендираният размер е завишен с оглед обсъдените по – горе обстоятелства,
взети от съда в предвид при преценката на размера на обезщетението. Определяне
на по – нисък размер на обезщетението, съдът намира за несправедливо, предвид
преживените от ищеца болки и страдания, същият е бил хоспитализиран за три дни,
видно от представената по делото епикриза, след което е ползвал отпуск за
временна неработоспособност в размер на 5 дни за домашно лечение, видно от
представения по делото болничен лист (л.129 – противно на твърденията на
ответника и третото лице – помагач, че такъв не е бил ползван), бил е принуден
да носи шина на врата в продължение на 5 – 7 дни и се е наложило за период от
месец да не изпълнява обичайните си трудови функции на заеманата от него
длъжност като пожарникар, а е бил на „телефоните“ според свидетелските
показания на Енчева. Не може да бъде игнориран и фактът на преживения стрес от
ищеца вследствие ПТП - то, макар и за кратък период от време, установим от
показанията на св. Енчева и св.И. и от заключението на вещото лице по СПЕ. За
това, че ищецът е бил много изплашен свидетелства дори и ангажираният от
третото лице – помагач свидетел Господинов, който казва, че му направило
впечатление, че хората били уплашени (л. 175 от делото). Действително ищецът упражнява професия, която
изисква по – завишена психическа устойчивост при справяне в кризисни ситуации,
но както и вещото лице по СПЕ посочи - това все пак зависи от индивидуалните
особености на съответния индивид, като в случая по делото се установи, че
у ищеца е била налице остра стресова ситуация.
В резултат на стреса ищецът е загубил и голяма част от телесната си маса, за
което също разказват свидетелите. Така че при тези безспорно установени факти
няма как да се приемат за основателни доводите на ответника и третото лице -
помагач, че справедливото обезщетение за тези вреди е 500 лева, още по – малко
определението на процесуалния представител на застрахователя за „космическо“
обезщетението в размер на 5000 лева. Докато
охлузванията и кръвонасяданията действително са такива увреди, които не се
характеризират със силна по интензитет и продължителност болка, то същото не
може да се каже за контузията на главата и шията и сътресението на мозъка,
наложили и болнично и домашно лечение и носене на шийна яка, за преживения
стрес и за влиянието на всичко това до степен, че ищецът е бил препятстван в
продължение на месец да следва обичайния си ритъм на живот и да изпълнява обичайните си трудови
функции. Ето защо, като се приспадне заплатеното от застрахователя обезщетение
в размер на 500 лева, то предявеният иск за заплащане на застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде уважен в пълния му претендиран
размер от 4 500 лева.
Претърпените
имуществени вреди, представляващи разходи във връзка с прегледите и лечението
на ищеца, се доказват от представените писмени доказателства по делото, както
следва: психологично становище и
данъчна фактура от 29.06.2018г. за заплащане на цена за изготвянето му в размер
на 100 лева, данъчна фактура от 07.06.2018г. за медицински преглед от
неврохирург на стойност 40 лева, данъчна фактура от 09.06.2018 г. за
потребителска такса на стойност 11,60 лева, данъчна фактура от 11.06.2018г. за
запис на изследване на стойност 10 лева или общо сумата от 161,60 лева, поради
което искът за тази сума следва да бъде уважен изцяло. Неоснователни са
възраженията на ответника и на третото лице – помагач, че тези разходи не били наложителни, предвид представените по делото доказателства за
претърпените травматични увреждания и преживения стрес, налагащи извършването
им. „Желанието“ на ищеца да заплати прегледа си при неврохирург и да бъде
записано на диск рентгеновото му изследване, при условие че бил здравно
осигурен, каквито доводи се излагат в защитата на третото лице - помагач не
опосредяват връзката между разходите и нанесените увреди. Напротив, налице е
пряка и непосредствена причинна връзка между тях, поради което същите следва да
му бъдат възстановени от отговорните за това лица. Неоснователно е възражението
и досежно психологичното изследване на ищеца - същият в резултат на установения
по делото за преживян от него стрес, е потърсил консултация от специалист в
тази област и съответно е заплатил цена за това.
Разходите за транспорт на автомобила на ищеца са
обективирани в данъчна фактура от 01.07.2018г. и касов бон към нея, с
индивидуализация на катастрофиралия автомобил, километрите, единичната и общата
цена, поради което и същите подлежат на присъждане. Възраженията на
процесуалния представител на третото лице – помагач, че данъчната фактура била
издадена извън посочените срокове по ЗДДС не се отразява на гражданската
отговорност, при условие че по делото се установи по безспорен начин
невъзможността автомобилът да се придвижи на собствен ход, отдалечеността на
мястото на ПТП – то от гр. Стара Загора и наложилото се във връзка с това
репатриране на автомобила.
Що се касае до искането за заплащане на
имуществените вреди, причинени на
автомобила, съдът намира следното:
Съгласно чл. 390, ал. 2 КЗ тотална щета на моторно превозно средство
е увреждане, при което стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава
70 на сто от действителната му стойност. От заключенията и на първоначалната и
на повторната съдебни автотехнически експертизи се установява, че е налице
тотална щета. Заключението на вещото лице по повторната експертиза онагледи
това, остойностявайки всички увредени части и получавайки сумата от 3581,50
лева – виж казаното от него в съдебно заседание, л. 217 от делото. Предвид това
и предвид дадената и от двете вещи лица средна пазарна стойност на процесния
автомобил от 2 200 лева, то безспорно в случая се касае за тотална щета. В
подкрепа на този извод на съда е и прекратената регистрация на автомобила с
отразяване поради тотална щета, видно от представеното писмено доказателство –
свидетелство за регистрация на автомобил, част I., л.21 от делото. В този случай и предвид
разпоредбата на чл. 499, ал. 2 КЗ определяща като горна граница на
обезщетението действителната стойност на причинената вреда (чл. 400, ал.1 КЗ
пък определя, че действителна стойност е тази, срещу която може да се купи
друго имущество от същия вид и качество), при определяне на размера на
дължимото обезщетение в случая следва да бъде отчетена действителната стойност
на процесния автомобил. При наличие на тотална щета обезщетението се определя
като разликата между действителната стойност на автомобила, която към датата на
ПТП - то е 2200 лв. и стойността на запазените части, като разликата която се
получава и според двете вещи лица е под размера на сумата от 2006,25 лева,
която застрахователят е изплатил на ищеца като обезщетение за увредения
автомобил, поради което искът за сумата за заплащане още на 1250 лева за увреди
на автомобила следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Ищецът е изцяло
обезщетен за нанесените вреди по автомобила му от застрахователя с изплащането
на застрахователното обезщетение в размер на 2006,25 лева. Неоснователни са
доводите на процесуалния представител на ищеца, че следва да бъде присъдена
стойността на увредените части, установена от вещото лице по повторната САТЕ в
размер на 3581,50 лева, защото в случая се касае за тотална щета. Цитираната
съдебна практика и изложените доводи в защитата на процесуалния представител на
ищеца не касаят аналогични на настоящия случаи – тотална щета. Както и вещото
лице по повторната САТЕ каза в съдебно заседание, в този случай е техническо
неоправдано и икономически неизгодно възстановяването на увредения автомобил,
именно за това е била и прекратена регистрацията му. А тази голяма разлика
между действителната пазарна цена на автомобила и на стойността на увредените
части вещото лице обясни, че се дължи на това, че марката“ „Волво“ е световен
шампион по цена на авточасти в света“. Така че съдът приема за основателни възраженията
на процесуалните представители на ответника и на третото лице - помагач, че
ищецът е изцяло обезщетен за вредите по автомобила и споделя подробно
изложените в тази насока съображения в защитата на третото лице – помагач.
Предвид гореизложеното, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца обезщетения по чл. 432, ал. 1 във връзка с чл.
493, ал.1 КЗ за причинените на Д.Г.Г., вследствие ПТП – то на 06.06.2018 г.,
причинено от М.Г.Г., при управление на лек автомобил, марка „Опел Вектра“ с
рег. СТ0900СВ, по отношение на който автомобил е била сключена и е действала
към датата на произшествието валидна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите със застраховател „Застрахователно акционерно
дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, вреди, а именно: сумата в размер на
4 500 лева – за неимуществени вреди от причинените контузия на главата и
шията, мозъчно сътресение, охлузване и кръвонасядания по левия горен крайник и
преживяната остра стресова реакция, която сума представлява разлика между
определеното от съда обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000 лева и
заплатеното от застрахователя обезщетение от 500 лева; сумата в размер на
161.60 лв. - за имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за
медицински изследвания и лечение, сумата в размер на 216.00 лв. - за
имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за транспорт на
катастрофиралия лек автомобил, марка „Волво В 40“, с рег. № СТ 8206 ВА, ведно
със законната лихва от 29.06.2018г. до окончателното изплащане на сумите. Тъй
като се касае за дължима от застрахованото лице лихва, а не за такава, дължаща
се на забавата на самия застраховател по "Гражданска отговорност" да
разгледа претенцията, мораторната лихва следва да бъде присъдена именно от
датата на предявяване на извънсъдебните претенции, а не от по-късна дата по
правилата на чл. 497,
ал. 1 КЗ.
Искът за заплащане на обезщетение по чл. 432,
ал. 1 във връзка с чл. 493, ал.1 КЗ, вследствие ПТП – то на 06.06.2018 г.,
причинено от М.Г.Г., при управление на лек автомобил, марка „Опел Вектра“ с
рег. СТ0900СВ, по отношение на който автомобил е била сключена и е действала
към датата на произшествието валидна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите със застраховател „Застрахователно акционерно
дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, за причинените на Д.Г.Г. имуществени
вреди: сумата в размер на 1250 лв., представляваща разликата между платеното застрахователно
обезщетение и действителната стойност на увреденото имущество - лек автомобил,
марка „Волво В 40“, с рег. № СТ 8206 ВА , ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 29.06.2018 г., следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По обратните
регресни искове с правно основание чл.
500, ал.2 КЗ:
Ответникът М.Г.Г. не оспорва факта, че към датата на процесното
ПТП е управлявал МПС, след като е бил лишен от това право по административен
ред – обстоятелство, поради което е наказан и с влязлото в сила наказателно
постановление, посочено по – горе. Следователно предявените обратни искове
следва да бъде уважени до размера на сумите, които е застрахователят е осъден
да заплати, ведно със законната лихва и направените по делото разноски, при
условие, че същите бъдат платени от ответника на ищеца по първоначалните
искове.
По
разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 1329,89 лева, представляващи направени по делото
разноски, съразмерно с уважената част от исковете.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати
на ответника сумата от 271,88 лева, представляващи направени по делото разноски,
съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът по обратните искове следва да
бъде осъден да заплати на ищеца по него сумата от 195,10 лева за държавна такса
съразмерно с уважената част от тях.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно
дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
град София, район Изгрев, ж.к. Дианабад, бул. Г.М.Д. № 1, да заплати на Д.Г.Г., с ЕГН **********,***, обезщетения по чл. 432, ал. 1
във връзка с чл. 493, ал.1 КЗ за причинените на Д.Г.Г., вследствие ПТП на 06.06.2018 г., причинено от М.Г.Г.,
при управление на лек автомобил, марка „Опел“, модел „Вектра“ с рег. № СТ0900СВ, по
отношение на който автомобил е била сключена и е действала към датата на
произшествието валидна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите
със застраховател „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:
Живот и Здраве” АД, вреди, а именно:
сумата в размер на 4 500 лева –
за неимуществени вреди от причинените контузия на главата и шията, мозъчно
сътресение, охлузване и кръвонасядания
по левия горен крайник и преживяната остра стресова реакция, която сума
представлява разликата между определеното от съда обезщетение за неимуществени вреди в размер
на 5000 лева и заплатеното от застрахователя обезщетение от 500 лева; сумата в размер на 161,60 лв. - за
имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за медицински
изследвания и лечение на Д.Г.Г.; сумата в
размер на 216,00 лв. - за имуществени вреди, изразяващи се в направени
разходи за транспорт на катастрофиралия лек автомобил, марка „Волво В 40“, с
рег. № СТ 8206 ВА, ведно със законната лихва върху
тези суми от 29.06.2018г. до окончателното им изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.Г.Г., с ЕГН **********,***, против „Застрахователно акционерно
дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление град София, район Изгрев, ж.к. Дианабад, бул. Г.М.Д. № 1, иск за заплащане на обезщетение по чл. 432, ал. 1 във
връзка с чл. 493, ал.1 КЗ за причинените на Д.Г.Г. имуществени вреди в размер на 1250
лв., представляващи
разликата между платеното застрахователно обезщетение и действителната стойност
на увреденото имущество - лек автомобил, марка „Волво В 40“, с рег. № СТ 8206
ВА, причинени вследствие ПТП на 06.06.2018 г., причинено от М.Г.Г., при
управление на лек автомобил, марка „Опел Вектра“ с рег. № СТ0900СВ, по отношение на който автомобил е била
сключена и е действала към датата на произшествието валидна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите със застраховател
„Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 29.06.2018 г.до изплащането й, като неоснователен.
ОСЪЖДА
„Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление град София, район Изгрев, ж.к. Дианабад, бул. Г.М.Д. № 1, да заплати на Д.Г.Г., с ЕГН **********,***,
направените от последния по делото разноски
в размер на 1329,89 лева, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Д.Г.Г.,
с ЕГН **********,***,
да заплати на „Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление град София, район Изгрев, ж.к. Дианабад, бул.
Г.М.Д. № 1, направените от дружеството разноски
в размер на 271,88 лева, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА М.Г.Г.,
с ЕГН **********,***,
да заплати на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град София, район Изгрев,
ж.к. Дианабад, бул. Г.М.Д. № 1, по
евентуално предявените обратни искове с правно основание чл. 500, ал.2 КЗ, следните
суми, представляващи застрахователно обезщетение присъдено в полза на Делян Г.Г.,
а именно: сумата в размер на 4 500 лева – за неимуществени вреди от
причинените контузия на главата и шията, мозъчно сътресение, охлузване и кръвонасядания по левия
горен крайник и преживяната остра стресова реакция; сумата в размер на 161.60 лв. - за имуществени вреди, изразяващи
се в направени разходи за медицински изследвания и лечение, сумата в размер на 216.00 лв. - за имуществени вреди, изразяващи
се в направени разходи за транспорт на катастрофиралия лек автомобил, марка
„Волво В 40“, с рег. № СТ 8206 ВА, ведно със законната лихва от
29.06.2018г. до окончателното изплащане на сумите, както и сумата в размер на 1329,89
лева – разноски, които застрахователното дружество е осъдено да заплати в
настоящото производство, ПРИ УСЛОВИЕ, че
тези суми бъдат платени от „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:
Живот и Здраве” АД на Делян Г.Г., с ЕГН **********, с п.а.
ОСЪЖДА М.Г.Г.,
с ЕГН **********,***,
да заплати на „Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление град София, район Изгрев, ж.к. Дианабад, бул.
Г.М.Д. № 1, заплатената от дружеството
държавна такса за уважените
регресните искове в размер на 195,10
лева
Решението е постановено при участието на М.Г.Г., с ЕГН **********,***, като трето лице-помагач на страната на „Застрахователно акционерно дружество
ДаллБогг: Живот и Здраве” АД.
Решението може да бъде обжалвано
пред ОС – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: