№ 52438
гр. София, 30.12.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАЛИНА В. СТАНЧЕВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело №
20251110152432 по описа за 2025 година
Производството по реда на чл. 312, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от И. Г. Г., ЕГН ********** срещу
„Столично предприятие за третиране на отпадъци“, БУЛСТАТ 0006963272342, с която са
предявени обективно и кумулативно съединени искове (конститутивни и осъдителни) с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ за
признаване уволнението, извършено със Заповед № ПТО25-РД56-182/31.10.2025 г. на д-р
инж. Николай Савов - директор на „ОП СПТО“, за незаконно и отмяната му, за
възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението му длъжност, а именно:
„Оператор, електрическа подстанция“, за осъждане на ответника да заплати на ищцата сума,
представляваща обезщетение, за което ищецът е останал без работа поради уволнението му
за период от 6 месеца, ведно със законната лихва, начиная подаването на исковата молба в
съда (19.11.2025 г.) до окончателното плащане, както и за осъждането на ответника да
заплати на ищеца обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 50
работни дни (доколкото това не било сторено до датата на подаване на исковата молба),
както следва: за 2023 г. – 13 работни дни; за 2024 г. – 20 работни дни и за 2025 г. – 17 работни
дни, ведно със законната лихва, начиная подаването на исковата молба в съда (19.11.2025 г.)
до окончателното плащане.
Исковите претенции на ищеца са частично нередовни, и точно осъдителните такива с
правно основание по чл. 225, ал. 1 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ, във връзка с което съдът следва да
му даде необходимите точни и ясни указания, като едновременно с това го предупреди за
неблагоприятните последици, приложими при липса на срочно изпълнение, а именно
връщане на исковата молба в съответната й част, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и
приемането им е допустимо.
1
Искането за събиране на устни доказателства по делото чрез разпит на двама
свидетели е частично основателно – следва да се допусне само един свидетел, на основание
чл. 159, ал. 2 ГПК.
Основателно се претендира изслушването на ССчЕ по делото – искането е допустимо,
относимо и необходимо.
Ответникът „Столично предприятие за третиране на отпадъци“ в срока по чл. 131
ГПК е подал отговор на исковата молба, със заявени искания по доказателствата и
доказателствени искания.
Следва да се допусне един свидетел на ответника за установяване на факта на
твърдените от ответника нарушения на ищеца по ЗБУТ и трудовата дисциплина.
Претенцията за разпит на още двама свидетели е неоснователна – първо с оглед нормата на
чл. 159, ал. 2 ГПК и второ – третият свидетел се претендира да бъде разпитван за факти и
обстоятелства, които се установяват с писмени доказателства.
Ответникът претендира спиране на настоящото производство в хипотеза на чл. 229,
ал. 1, т. 4 ГПК с оглед подадените от ищеца други три искови молби, с които оспорва
законосъобразността на следните заповеди: Заповед № ПТО25-РД56-143/01.09.2025 г., с
която ищецът е командирован да поеме задълженията на „Чистач производствени
помещения“, Заповед № ПТО25-РД56-145/01.05.2025 г., с която на ищеца е наложено
дисциплинарно наказание „забележка“ и Заповед № ПТО25-РД56-164/09.10.2025 г., с която
на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“.
Съдът намира, че искането за спиране на настоящото производство е неоснователно и
следва да се остави без уважение, при следните доводи. Съгласно трайната съдебна практика
и тълкуването, дадено в мотивите на Тълкувателно решение № 2/2014 г. по тълк. д. № 2/2014
г. на ОСГТК на ВКС, преюдициален е само онзи спор, по който със сила на пресъдено нещо
ще бъдат признати или отречени права или факти, които обективно и пряко обуславят
допустимостта или основателността на иска по обусловеното дело. В случая висящите две
производства по оспорване на дисциплинарните наказания „забележка“ и „предупреждение
за уволнение“, както и висящия спор относно оспорената Заповед, по силата на която
ищецът е командирован на друга длъжност, не решават такъв обуславящ правен въпрос, без
чието разрешаване съдът по настоящото дело да не може да се произнесе по
законосъобразността на уволнението и обективно съединените искове. Предмет на
настоящото производство е законосъобразността на уволнението, извършено с конкретната
заповед - със Заповед № ПТО25-РД56-182/31.10.2025 г., която подлежи на самостоятелна
съдебна проверка (различна от проверките по останалите три коментирани заповеди на
ответника) относно наличие на правно основание; спазване на законоустановената
процедура; съответствие между фактическите основания и приложената правна норма.
Съдът по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ не е обвързан от изхода на други
производства по оспорване на дисциплинарни наказания, наложени с различни актове на
2
работодателя.
Така мотивиран и на основание чл. 312, ал. 1 ГПК, макар да са налице нередовности в
исковата молба, с оглед процесуална икономия и бързина, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за спиране на производството по реда на чл.
229, ал. 1, т. 4 ГПК.
УКАЗВА на ищеца И. Г. Г., чрез адв. Н. от САК, в 1-седмичен срок от съобщението,
да отстрани следните нередовности, установени от съда;
- да посочи конкретен размер на обезщетението – нарочна сума, която претендира по
реда на чл. 225, ал. 1 КТ, както и конкретен период (с начална и крайна дата);
- да посочи конкретен размер на обезщетението – нарочна сума, която претендира по
реда на чл. 224, ал. 1 КТ, както и конкретен период (с начална и крайна дата).
ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца И. Г. Г., чрез адв. Н. от САК, че при липса на срочно и
цялостно изпълнение на указанията, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, в посочената част
исковата молба на ищеца ще бъде върната, а производството в съответната му част –
прекратено.
ПРЕДСТАВЯ на страните писмен проекто-доклад по делото, съгласно чл. 146 ал.
1 и ал. 2 ГПК:
1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:
Предявени са от И. Г. Г., ЕГН ********** срещу „Столично предприятие за третиране
на отпадъци“, БУЛСТАТ 0006963272342, обективно и кумулативно съединени искове
(конститутивни и осъдителни) с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225,
ал. 1 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ за признаване уволнението, извършено със Заповед № ПТО25-
РД56-182/31.10.2025 г. на д-р инж. Николай Савов - директор на „ОП СПТО“, за незаконно и
отмяната му, за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението му длъжност, а
именно: „Оператор, електрическа подстанция“, за осъждане на ответника да заплати на
ищцата сума, представляваща обезщетение, за което ищецът е останал без работа поради
уволнението му за период от 6 месеца, ведно със законната лихва, начиная подаването на
исковата молба в съда (19.11.2025 г.) до окончателното плащане, както и за осъждането на
ответника да заплати на ищеца обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер
на 50 работни дни (доколкото това не било сторено до датата на подаване на исковата
молба), както следва: за 2023 г. – 13 работни дни; за 2024 г. – 20 работни дни и за 2025 г. – 17
работни дни, ведно със законната лихва, начиная подаването на исковата молба в съда
(19.11.2025 г.) до окончателното плащане.
Ищецът извежда съдебно предявените си материални права, при твърденията, че
3
между страните са съществували валидни трудови правоотношения, по силата на Трудов
договор № 213/15.02.2016 г., по който същият е заемал длъжността „Оператор, електрическа
подстанция“ към подстанция „Садината 110/20 kV“, отдел „Ремонт и поддръжка“. След
сключването на основния трудов договор, между страните били сключвани и допълнителни
споразумения – най-вече по повод увеличаване размера на договореното възнаграждение.
Уточнява, че подстанцията работи непрекъснато 24 часа, като ищецът изготвя график за
всички оператори и всички, които са на смяна, в това число и ищецът, не напускат
работното място поради риск от аварии, в случай, че системата бъде оставена без надзор.
През м. април 2025 г. на ищеца устно му е наредено от директора на ОП СПТО да изпълнява
само редовна смяна, но ищецът отказва, тъй като така ще остави станцията без надзор за
времето от 16 часа (когато свършва редовната смяна) до 20 часа, когато започва следваща
смяна. От този момент насетне назрява личностен конфликт между ищеца като работник и
директора – доктор инж. Савов – директор на ответното дружество. На 02.08.2025 г. на
работника му е предложено за подпис допълнително споразумение към трудовия му
договор, с което се променя длъжността му на „Електромонтьор подстанция“, с която
промяна е налице и друго изменение, касаещо размера на трудовото му възнаграждение,
което щяло да намалее от 3 750 лв. на 2 400 лв. Ищецът отказал да подпише това
споразумение. Последвал нов опит, още на същия ден – на ищеца е връчено писмо, с което
му се искат писмени обяснения до 12 часа на 04.08.2025 г. за „неизпълнение на възложен от
д-р инж. Николай Савов контрол върху монтажните дейности на Фотоволтаични инсталации
и проследяване цялостната работа на фирмата изпълнител“. На 04.08.2025 г. в 09:03 часа
ищецът дава своите обяснения, описвайки, че се надява същите да не му се искат по повод
отказа му да се съгласи с предложеното изменение на трудовоправната връзка между
страните от 02.08.2025 г. Сочи, че на 11.08.2025 г. г-жа Анна Гиновска (мениджът „Човешки
ресурси в ответния работодател) устно наредила на ищеца да премине на редовна смяна,
съзнавайки риска от изпълнение на тази заповед – оставяйки системата без надзор до
постъпване на човек от следващата смяна. На 13.08.2025 г. ищецът изготвя и внася доклад,
адресиран до директора, касаещ създалата се ситуация, свързана с планирана промяна в
режима на работа на процесната подстанция и евентуално извеждане на същия от смесен
режим на работа към работа само на редовна смяна. На 25.08.2025 г. ответникът връчва на
ищеца Заповед, с която променя работното му време от 08:00 часа до 16:30 часа, при
планирана редовна смяна по график и при промяна на щатното разписание, в сила от
01.08.2025 г. При получаване на препис от тази заповед, работникът отбелязал върху нея, че
не е запознат с новото щатно разписание. На 01.09.2025 г. е издадена нова заповед за
командировка. Сочи, че въз основа на Заповед № ПТО25-РД56-143/01.09.2025 г. трябвало да
е командирован за времето от 01.09.2025 г. до 15.10.2025 г. или за 45 дни да поеме
задълженията на „Чистач производствени помещения“, но ищецът отказал да подпише
заповедта. Нс същата дата и предвид отказа, отново му били поискани обяснения, като
последните трябвало да се дадат до 15 часа на същия ден – 01.09.2025 г. Въпреки твърде
краткия срок, ищецът внесъл срочно обясненията си. Но на същия ден и с нова заповед -
Заповед № ПТО25-РД56-145/01.05.2025 г., му е наложено дисциплинарно наказание
4
„забележка“ – за това, че работникът не е с работно облекло. Последвал нов доклад от
07.10.2025 г., от мениджъра на „Производствени процеси“ – Цветомир Димитров, който
сочел, че командирования в неговия ресор ищец не се явява на предопределеното му
работно място в производствените помещения и така грубо нарушава трудовата дисциплина
и своите трудови задължения. Върху доклада директорът с резолюция отбелязал да се
изискат нови обяснения от ищеца. До 12 часа на 08.10.2025 г. ищецът трябвало да даде
своите поредни обяснения, което той изпълнил. На следващо място афишира, че последвала
и още една заповед - Заповед № ПТО25-РД56-164/09.10.2025 г., с която на ищеца е наложено
дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“. Отново са изискани обяснения
от ищеца и такива са дадени срочно от същия. В хронологичен порядък ищецът привежда
стеклите се събития, които счита, че крайно са влошили отношенията между страните, като
дори намира, че са налице белези на тормоз, насочен срещу него на работното му място от
страна на ответния работодател. Споделя за всички висящи производства между страните –
в това число три съдебни производства, висящи пред СРС, и едно пред Комисията за защита
от дискриминацията. Относно заповедта, с която е наложено дисциплинарно наказание
„уволнение“, чиято законосъобразност се оспорва в настоящото производство, намира я за
немотивирана, в нея не били посочени конкретни нарушения на трудовата дисциплина,
които ищецът е допуснал. Посочена била нормата на чл. 187, ал. 1, т. 3 КТ, но в случая била
неприложима. Подчертава, че е изпълнявал своите задължения, обективирани в
длъжностната му характеристика, съпътстваща трудовия му договор от 15.02.2016 г.
Афишира, че ищецът нямал задължения да извършва дейности и да работи като „Чистач“
под пряко подчинение на Цветомир Димитров. Подчертава, че подстанцията не може да
работи в бездежурен режим, както и технически и организационен анализ, съгласно
относимата Наредба от 2008 година. Затова преценява като незаконосъобразни мотивите на
работодателя в оспорваната заповед, че е налице неизпълнение на законните нареждания на
работодателя. Оспорва да затруднява организацията на производствения процес и да пречи
на нормата работа в МБТ – всичко не само било неоснователно и недоказано, но и именно в
изпълнение на задачите, възложени му с трудовия договор от 2016 г. и длъжностната
характеристика към него, изпълнявал всички свои задължения. Отделно, преценява, че с
всички свои действия ответникът е нарушил основни производствени правила. В доклада на
Цветомир Димитров от 07.10.2025 г. се посочвала само датата 06.10.2025 г., на която ищецът
не се бил явил на работа. За работника били изискани обяснения само за 06.10.2025 г., а
заповедта, с която му било наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за
уволнение“ се сочели още две дати – 07.10.2025 г. и 01.09.2025 г., но за последните
работодателят не му искал обяснения. Преценява, че датата 22.10.2025 г., за която се
твърдяло в доклада на Цветомир Димитров от 22.10.2025 г., не би могла да се зачита, защото
срокът за командироване е бил до 15.10.25 г., т.е. за датата 22.10.2025 г. ищецът не е имал
каквито и да били задължения по повод прякото подчинение на Цветомир Димитров.
Претендира, че е нарушена разпоредбата на чл. 193, ал. 1 КТ. Подчертава, че работното му
място е гр. София, с. Яна, местност „Садината“, поради което описаното в оспорената
заповед неявяване на предопределеното му работно място, не отговаряло на обективната
5
действителност. Поддържа, че липсва нарушение на трудовата дисциплина, което да бъде
квалифицирано като такова по чл. 187 КТ като основание за каквото и да било
дисциплинарно наказание. Посочва, чене са описани фактическите признаци на
нарушението – кога, от кого е извършено, и в какво се изразява същото. Намира, че не са
описани извършените от работника нарушения, ведно с датата на извършването им или
периода на това извършване. Позовава се на практика на ВКС. Не на последно място,
релевира, че наложеното наказание не отговаря на тежестта на нарушението. Предвид
всички, подробно изложени в исковата молба, ищцови съображения, моли всички предявени
от него искове да бъдат уважени от съда. Претендира и разноски.
Ответникът ОП „Столично предприятие за третиране на отпадъците“ е получил
редовно препис от исковата молба, ведно с приложенията й, и в срока по чл. 131 ГПК, е
подал отговор, с който изразява становище за неоснователност на исковете, предявени от
ищеца. Съобщава, че на основание чл. 120 КТ работникът бил временно командирован
поради производствена необходимост в завод МБР, сграда RDF, находящ се на площадката
на ответника в с. Яна, като трябвало да поеме задълженията на „чистач производствени
помещения“ за срок от 45 календарни дни. Заповедта е връчена на ищеца при отказ на
01.09.2025 г. в присъствие на двама свидетели. Ищецът предявил иск, с който оспорва тази
заповед за командироване. Междувременно на 01.09.2025 г. при извършване на обход в завод
за МБТ, Любослав Динков – координатор БЗВК в ответното дружество, се установило, че
ищецът не използва предоставеното му от работодателя работно облекло и ударозащитна
каска при изпълнение на служебните си задължения в производствените помещения и
площи на територията на ответника. За констатираното нарушение и неспазване на
трудовата дисциплина, както и правилата за здравословни и безопасни условия на труд,
Любослав Динков изготвил доклад от същата дата (01.09.2025 г.) до директора на ОП СПТО,
в който подробно описал нарушението на ищеца и направил предложение за налагане на
дисциплинарно наказание. Още същия ден били поискани обяснения от И. Г.. Като
съобразил доказателствата, в това число и обясненията на ищеца, ответникът наложил
наказание на работника „забележка“ – и тази заповед била оспорена по-късно по съдебен
ред. На следващо място, уточнява, че на 07.10.2025 г. постъпил нов доклад при директора на
ответника, изготвен от Цветомир Димитров – мениджър „Производствени процеси“,
установяващ, че ищецът не изпълнява заповедта, с която е командирован в завод МБТ. От
ищеца били поискани своевременно обяснения и такива били дадени. След преценка на
същите и на доказателствата, ответникът наложил второ дисциплинарно наказание на ищеца
– „предупреждение за уволнение“, със заповед, която понастоящем също е оспорена пред
състав на СРС. Последвал нов доклад от 16.10.2025 г., видно от който ищецът отказвал да
изпълнява заповедта за командироване – по този въпрос също му се поискали обяснения. В
своите обяснения ищецът е категоричен, че не изпълнява заповедта от 01.09.2025 г. На
22.10.2025 г. работодателят е уведомен за неизпълнение на възложената на ищеца работа – а
в отговор ищецът обяснил, че не спазва дадените му разпореждания. Ето защо ответникът
предприел съответните действия и наложил на ищеца дисциплинарно наказание
„уволнение“, наложено с оспорената в настоящото производство заповед от 31.10.2025
6
година. Ответникът твърди, че е спазил изискванията на трудовото законодателството при
налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание. Смята, че е спазил изискването на чл.
193 КТ като е изисквал обяснения от ищеца. Работодателят е спазил процедурата по чл. 195
КТ, наказанието е наложено в рамките на преклузивния срок по чл. 194, ал. 1 КТ, а в
заповедта са посочени конкретни доклади, подробно е описано конкретното нарушение на
трудовата дисциплина. Счита, че дори ищецът сам не оспорва за извършеното от него
нарушение. Моли съда да отхвърли исковете на ищеца, както и да присъди направените
разноски.
2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца – предявени са
обективно и кумулативно съединени искове (конститутивни и осъдителни) с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 225, ал. 1 КТ.
3 Кои права и кои обстоятелства се признават по чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК – няма
такива.
4 Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване по чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК – няма
такива.
5 Как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти по чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК:
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ в тежест на ищеца е да докаже съществувало между
страните трудово правоотношение.
В тежест на ответника е да докаже, че дисциплинарното наказание на ищцата е
наложено при спазване на процесуалноправните и материалноправните изисквания на
закона за ангажиране на дисциплинарната отговорност на ищцата за вмененото й
дисциплинарно нарушение (че заповедта е мотивирана; че ищцата е извършила виновно
твърдяното нарушение на трудовата дисциплина, както и че наложеното й наказание е
съответно на нарушението).
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ в тежест на ищцата е да докаже, че
при наличие на предпоставките за уважаване на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ трудовото
правоотношение между страните няма срочен характер.
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ в тежест на ищцата е да
докаже, че в резултат на уволнението е останала без работа за процесния период, поради
което е претърпял имуществени вреди в претендирания размер, както и какъв е размерът на
брутното й трудово възнаграждение за последен пълен отработен месец преди уволнението
му.
В тежест на ответника е да докаже положителния факт на плащане.
По иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ в тежест на ответника е да докаже или
7
факта на ползване на отпуската или положителния факт на плащане на дължимото
обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение.
В тежест на ответника е да докаже положителния факт на плащане.
На основание чл. 153 ГПК като ненуждаещи се от доказване по делото следва да се
отделят обстоятелствата, че между страните по делото е съществувало трудово
правоотношение, по силата на което ищецът е заемала длъжността „Оператор, електрическа
подстанция“ в ответното предприятие, което е прекратено със Заповед № ПТО25-РД56-
182/31.10.2025 г. на д-р инж. Николай Савов - директор на ОП „СПТО“.
6. По доказателствата:
ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства, на основание
чл. 146, ал. 4 ГПК.
ДОПУСКА събирането на устни доказателства чрез разпит на един свидетел на
ищеца, при режим на довеждане, като оставя без уважение искането в останалата част, за
установяване на обстоятелствата, въведени в исковата молба.
ДОПУСКА събирането на устни доказателства чрез разпит на един свидетел на
ответника, при режим на довеждане, като оставя без уважение искането в останалата част, за
установяване на обстоятелствата, въведени в отговора на исковата молба.
ДОПУСКА до изслушване по делото ССчЕ, вещото лице по която да даде отговор на
задачите, поставени от ищеца.
НАЗНАЧАВА за вещо лице по делото Юлия Нитова.
ОПРЕДЕЛЯ депозит на вещото лице в размер на 600 лева, платим от ищеца в 1-
седмичен срок от съобщението.
Вещото лице да бъде уведомено за назначаването си по делото, както и за датата на
съдебното заседание, след представяне на доказателства за внесен депозит.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото за 05.02.2026 г. в 09:10 ч., за която
дата да се призоват страните с копие от определението, третото лице помагач с препис от
исковата молба и отговора.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА като им указва, че
доброволното/извънсъдебно уреждане на отношенията е най-благоприятният за тях ред за
разрешаване на спора.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
/http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2. Медиацията е платена
услуга. Към Софийски районен съд действа Програма „Спогодби“, която предлага
8
безплатно провеждането на медиация от медиатори и съдии и е отворена за всички страни
по висящи граждански дела в СРС. В центъра спорът им ще бъде разгледан от независим
арбитър.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска,
по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно
признанието, както и че признанието на иска не може да бъде оттеглено.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 238 ГПК, ако ответникът не е представил в
срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил
искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. Ако ищецът не се яви в
първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е
поискал разглеждане на делото в негово отсъствие, ответникът може да поиска прекратяване
на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу
ищеца. Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.
УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото, понасят
независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат глоба на основание чл.
92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.
ДА СЕ ВРЪЧИ, на основание чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, препис от настоящото
определение на страните, ведно с проекта за доклад по делото, а на ищеца – и препис от
отговора на исковата молба, ведно с приложенията към него като страните могат да вземат
становище по доклада и дадените в него указания най-късно в първото по делото съдебно
заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9