№ 693
гр. Варна , 23.02.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и
трети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Даниела И. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова
като разгледа докладваното от Даниела И. Писарова Въззивно гражданско
дело № 20213100500394 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по две въззивни жалби:
Въззивна жалба вх.№288459 от 11.12.2020г. на ДДД ВЕЛДЕТ ЕООД, ЕИК
*********, гр.Велики Преслав, чрез адв.Валентин Василев от ВАК срещу решение от
20.11.2020г., постановено по ГД №17507/2019г. на 7 състав на ВРС, в частта, в която съдът
е отхвърлил иска на „ДДД Велдет” ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.Велики Преслав, пл.„Александър Стамболийски” бл.6, вх. Б, ет. 1, ап. 1
срещу „Банчев- 90“ ООД, ЕИК *********, с.Лозево, ул. „Август Попов“ № 26, за осъждане
ответника да заплати на ищеца сумата от 3 628,80 лева, представляваща компенсаторна
неустойка по чл.20, ал.2 от договор № 6002/01.07.2015г. за предоставяне на услуга
/дезинсекция, дератизация и дезинфекция/ на предприятието на ответника - кравекомплекс в
с.Драгоево, община Велики Преслав, дължима за неизпълнение - неспазване срока по
разплащането, в размер на тройния размер на договорената годишна такса по чл.14 от
договора, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба-
25.10.2019г., на основание чл. 92 ЗЗД.
Въззивна жалба вх.№289627/16.12.2020г. на БАНЧЕВ -90 ООД, ЕИК *********,
с.Лозево, общ.Шумен, обл.Шумен, срещу решение №261322/20.11.2020г., постановено по
ГД №17507/2019г. на ВРС, 7 състав, в частта, в която съдът е осъдил „Банчев- 90“ ООД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление с. Лозево, ул. „Август Попов“ № 26 ДА
ЗАПЛАТИ на „ДДД Велдет” ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
Велики Преслав, пл. „Александър Стамболийски” бл.6, вх. Б, ет. 1, ап. 1, сумата от
604,80лева, представляваща компесаторна неустойка по чл.21 от договор №
6002/01.07.2015г. за предоставяне на услуга /дезинсекция, дератизация и дезинфекция/ на
предприятието на ответника- кравекомплекс в с. Драгоево, община Велики Преслав,
дължима за неизпълнение и прекратяване на договора в размер на 50% от общата стойност
на договора, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба-
25.10.2019г. до окончателното погасяване на задължението, на основание чл.92 ЗЗД.
И двете ВЖ съдът намира за редовни – подадени са от легитимираните страни, чрез
надлежно упълномощени проц.представители, в преклузивния срок и при наличие на
интерес от обжалването. На тези изисквания отговаря и постъпилият по едната жалба
отговор.
1
С първата жалба ищецът –въззивник твърди, чрез пълномощника си адв.Василев, че в
обжалваната част решението на ВРС е неправилно и незаконосъобразно, а също така и
необосновано. В жалбата основно се навеждат оплаквания срещу превратното тълкуване на
събрани доказателства и игнориране изцяло от съда на други такива, което е повлияло на
крайните правни изводи по спора. Оспорват се също и изводите на съда относно
основателността на насрещното възражение на ответника а нищожност на договорната
неустойка поради прекомерност и нарушаване на добрите нрави.
В жалбата ищецът поддържа, че процесният договор е сключен между търговци и
макар да има характера на договор за изработка, с оглед естеството на страните по него,
представлява търговска сделка. Поради това и съдът е следвало да прецени постановките на
т.3 от ТР №1/2009г. на ОСТК на ВКС относно характера и действителността на
неустоечната клауза. През тази призма въззивникът поддържа, че следва съдът да цени
клаузите на чл.19, чл.20, ал.2 и чл.21 от процесния договор. РС не е отчел императивната
разпоредба на чл.309 ТЗ, която дерогира чл.92, ал.2 ЗЗД. При съобразяване на същата и
постановената относима практика, съдът следва да присъди претендираната мораторна
неустойка в пълен размер. /цит. р.ВКС по т.дело №911/2009г. на Първо т.о.; решение по
т.дело №977/2009г. на ВКС и по т.дело №426/2012г. на ВКС/.
Претендира се отмяна на решението в обжалваната част и вместо това уважаване на
иска изцяло ведно с присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл.263 ГПК /пощ.клеймо/ ответникът БАНЧЕВ -90 ООД, чрез
адв.Св.Еленкова от ШАК, оспорва основателността на жалбата. Изразява се становище за
законосъобразност на изводите на съда относно нищожността на уговорената неустойка за
забавено изпълнение в трикратен размер на договорена годишна такса, при това единствено
в тежест на възложителя Банчев -90 ООД. Поддържа се, че тази клауза е нищожна поради
противоречие с добрите нрави и не поражда действие между страните. Твърди се, че
независимо от търговския характер на сделката, това не препятства възражения срещу
валидността поради накърняване на добрите нрави и чл.9 ЗЗД. Претендира се отхвърляне
на въззивната жалба ведно с присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.
С втората жалба, подадена от ответника БАНЧЕВ -90 ООД, чрез адв.Еленкова, се
излага, че осъдителната част на решението на ВРС е неправилна и незаконосъобразна по
отношение на присъдената компенсаторна неустойка по чл.21 от договора, в размер на
604.80 лева. Излагат се съображения, че сумата е била платена, а представеният по делото
платежен документ не е бил оспорен от насрещната страна, поради което е следвало да бъде
зачетен от съда и искът –отхвърлен. Отправено е искане до въззивния съд, ако приеме, че е
налице непълнота на доклада на съда /че не представя доказателства за плащането на
процесната сума/, то да бъде извършен ново разпределение на доказателствената тежест
ведно с даване на изрични указания. Моли съдът да приеме, че са налице основанията на
чл.266, ал.3 ГПК като бъде допуснато изготвянето на ССЕ, по която вещо лице след
проверка при двете дружества, да посочи какви задължения включва извършеното от
ответника на 30.04.2019г. плащане на сумата 2 534.40 лева, по пл.нареждане №TEXPN-
**********/30.04.2019г., с посочване на фактурите и основанията за плащане на отделните
суми.
Претендира се отмяна на решението и отхвърляне на иска по чл.92 ЗЗД изцяло ведно
с присъждане на сторените деловодни разноски.
По делото не е постъпил отговор по жалбата на БАНЧЕВ -90 ООД, въпреки
редовното връчване на преписа от същата на 30.12.2020г., на адв.Василев.
2
По направеното доказателствено искане:
Ответникът, сега въззивник БАНЧЕВ -90 ООД, претендира допускане на счетоводна
експертиза за установяване извършеното в полза на ищеца плащане на компенсаторна
неустойка в размер на 604.80 лева, преди завеждане на иска, на 30.04.2019г.
Представеното от ответника в тази връзка платежно нареждане е приобщено като
съдът е указал в доклада си, че ответникът носи тежестта за доказване заплащането на
неустойката за обезщетяване на вредите от неизпълнение поради разваляне съгласно чл.21
от договора.
Насрещната страна не е изразила становище по представеното платежно нареждане, а
същото удостоверява заплатена по-голяма сума от претендираната неустойка с изрично
посочване в основанието на пл.документ, че се заплащат суми по фактури и неустойка за
разваляне.
Съдът намира, че няма процесуално нарушение в доклада на първата инстанция, тъй
като в него съдът е разпределил доказателствената тежест съгласно чл.154 ГПК като
изрично е указал, че ответникът носи тежестта да докаже възраженията си за плащане на
неустойката. Същевременно, от изложеното в исковата молба може да се предположи, че
ищецът оспорва това плащане, тъй като излага, че с пл.нареждане ответникът е заплатил
други /различни по основание/ задължения. Първоинстанционният съд не е дал указания на
страните за уточняване спорните обстоятелства, вкл. по приложеното платежно нареждане.
Поради това, не е налице преклузия на направеното с ВЖ доказателствено искане, което е и
допустимо и относимо.
Въззивният съд не дължи извършването на нов доклад по делото, а при твърдения
пропуск в доклада, следва да даде указания до страните за възможността им да предприемат
процесуални действия по посочване на относими за спора доказателства, които са
пропуснали да направят в първата инстанция поради непълнота на доклада и липса на
дадени указания в него, което по смисъла на чл.266, ал.3 ГПК е извинителна причина за
допускането на доказателства във въззивното производство. Поради това, направеното с ВЖ
доказателствено искане е своевременно и следва да бъде допуснато.
Страните не твърдят други процесуални нарушения и не правят други
доказателствени искания.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ постъпилите две въззивни жалби, както следва:
Въззивна жалба вх.№288459 от 11.12.2020г. на ДДД ВЕЛДЕТ ЕООД, ЕИК
*********, гр.Велики Преслав, чрез адв.Валентин Василев от ВАК срещу решение от
20.11.2020г., постановено по ГД №17507/2019г. на 7 състав на ВРС, в частта, в която съдът
е отхвърлил иска на „ДДД Велдет” ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.Велики Преслав, пл.„Александър Стамболийски” бл.6, вх. Б, ет. 1, ап. 1
срещу „Банчев- 90“ ООД, ЕИК *********, с.Лозево, ул. „Август Попов“ № 26, за осъждане
ответника да заплати на ищеца сумата от 3 628,80 лева, представляваща компенсаторна
неустойка по чл.20, ал.2 от договор № 6002/01.07.2015г. за предоставяне на услуга
/дезинсекция, дератизация и дезинфекция/ на предприятието на ответника - кравекомплекс в
с.Драгоево, община Велики Преслав, дължима за неизпълнение - неспазване срока по
3
разплащането, в размер на тройния размер на договорената годишна такса по чл.14 от
договора, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба-
25.10.2019г., на основание чл. 92 ЗЗД.
Въззивна жалба вх.№289627/16.12.2020г. на БАНЧЕВ -90 ООД, ЕИК *********,
с.Лозево, общ.Шумен, обл.Шумен, срещу решение №261322/20.11.2020г., постановено по
ГД №17507/2019г. на ВРС, 7 състав, в частта, в която съдът е осъдил „Банчев- 90“ ООД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление с. Лозево, ул. „Август Попов“ № 26 ДА
ЗАПЛАТИ на „ДДД Велдет” ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
Велики Преслав, пл. „Александър Стамболийски” бл.6, вх. Б, ет. 1, ап. 1, сумата от
604,80лева, представляваща компесаторна неустойка по чл.21 от договор №
6002/01.07.2015г. за предоставяне на услуга /дезинсекция, дератизация и дезинфекция/ на
предприятието на ответника- кравекомплекс в с. Драгоево, община Велики Преслав,
дължима за неизпълнение и прекратяване на договора в размер на 50% от общата стойност
на договора, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба-
25.10.2019г. до окончателното погасяване на задължението, на основание чл.92 ЗЗД.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на въззивника ДДД ВЕЛДЕТ ЕООД в 1 седмичен срок от
уведомяването с препис от това определение, да изрази изрично становище по извършеното
плащане на неустойката по чл.21 от договора и представеното платежно нареждане от
30.04.2019г.
ДОПУСКА СЪДЕБНО –СЧЕТОВОДНА ЕКСПЕРТИЗА, по която вещо лице, след
справка в счетоводствата на двете дружества – страни по спора – да даде заключение
извършено ли е плащане на сумата 2 534.40 лева, извършено с платежно нареждане от
30.04.2019г./на л.50 по делото/, в полза на ДДД ВЕЛДЕТ ЕООД и какви задължения/по
основание/, по кои фактури, са погасени, съотв. как са отразени в счетоводствата на
страните, при депозит в размер на 200 лева, вносим от БАНЧЕВ -90 ООД в 1 седмичен срок
от уведомяване с препис от това определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице А.Т., която следва да бъде уведомена след авансиране
депозита по сметка Вещи лица на ВОС.
НАСРОЧВА производството в открито заседание на 21.04.2021г. от 14.00 часа.
ДА СЕ УВЕДОМЯТ СТРАНИТЕ с препис от определението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4