Присъда по дело №1647/2021 на Районен съд - Варна

Мотиви към Присъда № 58, постановена на 26.08.2021г. по н.о.х.д.
№ 1647 по описа на Районен съд – Варна за 2021г.:

Варненската районна прокуратура е повдигнала първоначално
обвинение с обвинителен акт по досъдебно производство № 770 по описа за
2020г. на 01 РУП при ОД на МВР – гр. Варна на А. Н. М. за това, че през
периода 31.05.2020 г. - 07.06.2020 г. в гр. Варна, при условията на
продължавано престъпление, нарушил мерки, издадени против
разпространението на заразна болест по хората - т.6 от Заповед № РД-01-
130/17.03.2020 г., изменена и допълнена със Заповед № РД-01-140/19.03.2020
г., изменена и допълнена със Заповед № РД-01-158 /26.03.2020г., изменена и
допълнена със Заповед № РД-01 -183/06.04.2020 г., изменена и допълнена със
Заповед № РД-01 -264 /14.05.2020 г., изменена и допълнена със Заповед №
РД-01-265/14.05.2020г. изменена и допълнена със Заповед № РД-01-
271/19.05.2020 г., изменена и допълнена със Заповед № РД-01 -
288/01.06.2020г., изменена и допълнена със Заповед № РД-01 -
314/04.06.2020г. на Министъра на здравеопазването на Република България,
като лице по т.5 от последната заповед, пристигнал от Обединено кралство
Великобритания и Северна Ирландия и поставен под 14- дневна карантина в
домашни условия с Предписание за поставяне под карантина
№200528/266121 на РЗИ - Варна, считано от 28.05.2020 г., не изпълнил
задължението да не напуска адреса, на който се изпълнява карантината за
посочения в предписанието срок - гр. Варна, ул. „Гоце Делчев" №26, ет.4,
ап.10, като деянието е извършено по време на извънредна епидемична
обстановка, обявена с Решение на Министерски съвет №325/14.05.2020г. -
престъпление по чл. 355, ал.2, вр. ал.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК.
В съдебно заседание представителят на Варненската районна
прокуратура поддържа повдигнатото обвинение, като изразява своята
позиция, че вината на подс. М. е доказана по безспорен начин от събраните в
хода на досъдебната и съдебната фаза на производството доказателства.
Намира, че въпреки, че лицето очевидно не е било заразено с Ковид-19 то
поведението, с което той не е спазил установените в Република България
мерки е било демонстративно и показвало незачитане на правилата взети в
Република България, предприети с цел опазване на живота и здравето на
гражданите. Установения 14-дневен срок бил определен с оглед
възможността именно в рамките на този срок при поява на симптоми да се
предприемат съответни действия. В случая поведението на подсъдимия било
крайно безотговорно доколкото той на два пъти в рамките на седмица е
решил да наруши изискванията. Доколкото същият бил с чисто съдебно
минало наказание от три месеца лишаване от свобода, изтърпяването на
което да бъде отложено с тригодишен изпитателен срок и глоба в минимален
1

размер биха постигнали целите на наказанието, визирани в разпоредбата на
чл. 36 НК.
Защитата на подс. М. адв. С. посочва, че обвинението е недоказано от
обективна и субективна страна, тъй като на първо място самото предписание
№ 266121/28.05.2020г. следвало да се счита за незаконосъобразно до степен
нищожно, тъй като било издадено от некомпетентен орган, не било
подписано и лицето, което се титулувало като негов автор не било
оправомощено нито по закон, нито по силата на друг вид упълномощаване.
Наред с посоченото деянието било несъставомерно и от субективна страна
доколкото подсъдимият не знаел, че за него съществувала забрана да напуска
дома си, тъй като в самото предписание не било изрично отразено задължение
лицето да не напуска дома си. Освен това по делото било изрично установено,
че подсъдимото лице не е боледувало от Ковид-19, поради което и не са
налице основания същото да бъде поставяно под карантина (чийто смисъл е
да се ограничи разпространението на заразна болест от лице, което е вече
заразено с такава). В случай обаче, че съдът възприеме тезата за извършено
престъпление то били налице множество смекчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства, доколкото на нито едно друго място нямало
такива карантини и той очевидно се бил подразнил именно от това
обстоятелство. Предвид чистото му съдебно минало и обстоятелството, че не
е установено друго неспазване на мерките, то съдът следвало да наложи
наказание в минимален размер и да не налага кумулативно предвиденото
наказание „глоба“.

Подс. А. Н. М., редовно призован, явява се лично и посочва, че няма
какво да каже по съществото на делото.
В предоставеното му право на последна дума посочва, че желае да бъде
оневинен.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за
установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият А. Н. М. е роден на 28.10.1981 г. в гр. Варна, живущ във
Великобритания, българин, български гражданин, със средно образование,
неженен, работи, не осъждан, ЕГН **********.
От няколко години подсъдимият А. Н. М. живеел и работел в
Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия.
2

На 14.05.2020г. с Решение на Министерския съвет №325 в Република
България била обявена извънредна епидемична обстановка, свързана с
разпространението на заразна болест по хората, COVID 19.
В тази връзка била издадена Заповед № РД - 01-130/17.03.2020 г. на
Министъра на здравеопазването на основание чл. 63 от Закона за здравето,
чл. 29 от Наредба № 21 от 2005 г. за реда за регистрация, съобщаване и отчет
на заразните болести и във връзка с усложняващата се епидемична
обстановка, свързана с разпространяването на COVID 19 на територията на
страната, обявеното с Решение от 13.03.2020г. на Народното събрание на
Република България извънредно положение.
В т.1 от заповедта било възведено задължение всички български
граждани, които пристигат от Обединено кралство Великобритания и
Северна Ирландия да се поставят под карантина за срок от 14 дни в дома или
на друго място за настаняване, в което лицето е посочило, че ще пребивава с
предписание на органите на граничния здравен контрол.
Съгласно т.6 от същата заповед всички лица, поставени под карантина
са длъжни да не напускат домовете си или мястото за настаняване, в което са
посочили, че ще пребивават за посочения в предписанието срок.
Посочената заповед била изменена и допълнена със Заповед № РД-01-
140/19.03.2020 г., изменена и допълнена със Заповед № РД-01Л58
/26.03.2020г., изменена и допълнена със Заповед № РД-01 -183/06.04.2020 г.,
изменена и допълнена със Заповед № РД-01-264 /14.05.2020 г., изменена и
допълнена със Заповед № РД-01-265/14.05.2020г. изменена и допълнена със
Заповед № РД-01-271/19.05.2020 г., изменена и допълнена със Заповед № РД-
01-288/01.06.2020г., изменена и допълнена със Заповед № РД-01-
314/04.06.2020г. на Министъра на здравеопазването на Република България.
Съгласно т.5 от Заповед № РД-01-314/04.06.2020 г. всички лица,
пристигащи от Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия се
поставят под карантина за срок от 14 дни в дома или друго място за
настаняване, в което лицето е посочило, че ще пребивава с предписание,
издадено от директора на съответната регионална здравна инспекция или
оправомощено от него длъжностно лице.
За целта, влизащите в страната попълват формуляр за събиране на
данни на пристигащи от рискови страни, в който посочват- държавата, от
която пристигат, личните си данни и мястото, на което се задължават да
пребивават за период от 14 дни, считано от момента на пристигането си.
Информацията се подавала от Регионалните здравни инспекции по
местоизпълнението на карантината, които от своя страна имали задължение
да уведомяват съответните органи на МВР, които да осъществяват контрол за
изпълнението на лицата поставени под карантина.
3

На 28.05.2020 г. в 02,52ч подс. А. Н. М. се завърнал в страната от
Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, като влязъл през
ГКПП Аерогара Варна.
В изпълнение на въведената процедура, М. бил посрещнат от служител
на РЗИ-Варна, още на летището, т.к. бил лице с данни на пристигащи от
рискови страни.
Той заявил адрес, на който ще пребивава, гр. Варна, обл. Варна, ул.
„Гоце Делчев“ № 26. На подс. А. Н. М. било направено предписание за
поставяне под карантина вх. № 200528/266121/28.05.2020г. на Регионална
здравна инспекция Варна.
В документа било посочено, че А.М. се поставя под карантина на адрес
- гр.Варна, ул. „Гоце Делчев" №26 за срок от 14 дни, считано от 28.05.2020 г.
до 10.06.2020 г. Предписанието било подписано от М., както и разписка за
връчена декларация за запознаване с предписанието за поставяне под
карантина.
С това била завършена и процедурата по уведомяването му и за
наказателната отговорност по чл. 355 от НК при неизпълнение на
задължението да не напуска адреса, на който е заявил, че ще пребивава за
срока на карантината. Информацията била подадена в РЗИ - Варна.
Контролът върху изпълнението на предписанията на Министъра на
здравеопазването на карантинирани на различни основания лица бил
възложен на съответните районни полицейски управления в страната, които
извършвали периодични всекидневни проверки на адресите на лицата.
Въпреки така направеното задължително предписание от здравните
власти, А.М. решил да наруши забраната за напускане на адреса.
На 31.05.2020г. М. напуснал адреса за карантина, за да се разходи.
Междувременно свидетелите И.Ж. и Ц.Л. - служители в Първо РУ-ОД МВР-
Варна, натоварени със задачата да извършат проверки на лица, поставени под
карантина, на съответните им адреси, около 12.18 часа на 31.05.2020 г.,
отишли на адрес: гр.Варна, ул. „Гоце Делчев" № 26, където по предоставените
им данни бил карантиниран подс. А. Н. М..
Пристигайки пред дома на М., св. Л. се обадила на мобилния номер,
обявен от М. - 00447492353018, с цел да уведоми последния за извършваната
проверка и да поиска от него да се покаже на балкон или прозорец, за да се
осъществи визуално контрол по изпълнението на карантината.
Тъй като подс. М. не отговорил на позвъняването на мобилния му
номер, св. Л. влязла във входа и позвънила на входната врата на жилището
му.
4

Вратата отворил бащата на обвиняемия и обяснил, че синът му е до
магазина.
Свидетелката Л. се върнала при колегата си пред входа и отново
набрала телефона на М., като първоначално номерът давал заето, но малко
след това подсъдимият приел обаждането и обяснил, че е до магазин „Макао“
и ще се върне след пет минути.
Полицейските служители останали пред входа да го чакат.
След около 8 минути, пред входа спряло такси, управлявано от св.П.П.
и от него слязъл А.М., който не носел покупки със себе си, нямал и
документи за самоличност.
Свидетелката Л. го попитала дали знае, че е под карантина до
10.06.2020г.
Подсъдимият обяснил, че знае, но няма намерение да я спазва, като за
случилото се бил уведомен началника на Първо РУ Варна и било започнато
досъдебно производство №770/2020г. по описа на Първо РУ ОД МВР-Варна.
На 07.06.2020г. М. за пореден път напуснал адреса за карантината, като
през това време свидетелите П.Д. и П.М. - служители в Първо РУП при ОД на
МВР-Варна, натоварени със задачата да извършат проверки на лица,
поставени под карантина, на съответните им адреси, около 14.40 часа, отишли
на адреса, където по предоставените им данни бил карантиниран подс. А. Н.
М..
Пристигайки пред дома на М., свид. М. се обадила на мобилния номер,
обявен от М. - 00447492353018, с цел да уведоми последния за извършваната
проверка и да поиска от него да се покаже на балкон или прозорец, за да се
осъществи визуално контрол по изпълнението на карантината.
М. не отговорил на позвъняването на мобилния му номер и св. М.
започнала да звъни на домофонната уредба.Три минути по-късно,
подсъдимият върнал обаждане и обяснил, че не е на адреса, а е отишъл до
магазина й се връща след малко.
Полицейските служители останали пред входа да го чакат. След около
5 минути подс. М. се явил пред полицейските служители, като отново не
носел покупки.
Свидетелката М. го попитала дали знае, че е под карантина до
10.06.2020г.
Подсъдимият обяснил, че знае, но искал да отиде до магазина. За
случилото се бил уведомен ОДЧ при Първо РУ Варна и било започнато
досъдебно производство № 807/2020г. по описа на Първо РУ ОД МВР Варна.
5

С постановление на прокурор при ВРП, от 19.08.2020г., материалите по
ДП №807/2020г. били обединени към ДП №770/2020г. по описа на Първо РУ
при ОД МВР-Варна, преписка №7385/2020г. по описа на РП-Варна.
Изложената фактическа обстановка се установи по ясен и категоричен
начин от всички събрани по делото доказателства – гласните такива, а именно
показанията на полицейските служители П.Й. Манолова, ПЛ. П. Д., ИВ. ЗДР.
Ж., ЦВ. Д. Л., както и тези на св. П. ИВ. П. – таксиметров шофьор, извършил
превоз на подсъдимото лице по времето в което същият е следвало да спазва
установените с предписанието ограничения.
По делото не бяха констатирани противоречия и неясноти в показанията
на свидетелите, поради което и съдът даде изцяло вяра на същите без да се
налага по-подробен и задълбочен анализ.
Наред с това, съдът даде вяра и на наличните и събрани на досъдебното
производство писмени доказателства сред които са писмо от РЗИ- Варна изх.
№ 06-343-2/12.06.2020г., заверено за вярност копие на предписание №
200528/266121, копие на разписка за връчена декларация за запознаване с
предписание за поставяне под карантина, писмо УРИ № 5354р-
9496/12.06.2020г. от Летище Варна до Началника на 01 РУП при ОД на МВР
– Варна във връзка с регистрирани пристигания на А. Н. М., справка с
характеристични данни за А. Н. М., справка за съдимост, справка актуално
състояние на трудови договори, копие на резултат от изследване бърз тест за
COVID-19 IgM и IgG с отрицателни резултати.
По отношение на така описаните писмени доказателства по делото не
съществува спор, с изключение на процесното предписание № 200528/266121,
чиято законосъобразност се оспорва от защитата.
Досежно посоченото оспорване съдът следва да отбележи, че доколкото
в случая предмет на разглеждане е наказателната отговорност на подсъдимия
М., то в случая приложим от гледна точка на процесуалните правила е НПК,
който категорично не предвижда способ за провеждане на косвен контрол за
законосъобразност на издадени индивидуални административни актове
(произвеждащи определени права и задължения) за разлика от ГПК и други
процесуални закони.
Наред с това, в случая и в самото предписание е посочено, че
гражданина спрямо когото то е възвело съответните задължения е разполагал
с правото, и в случай, че го счита за незаконосъобразен до степен нищожност,
да обжалва същия пред съответния Административен съд в 14- дневен срок от
получаването му и по реда на АПК.
В случая по делото не са налице данни, а и не се наведоха такива
твърдения, подсъдимия да се е възползвал от това предоставено му право,
като същият се е задоволил с факта на простото му неизпълнение.
6

Що се отнася до възраженията, че предписанието не било подписано (в
това число от неговия издател), посоченото възражение не бе възприето от
съда, доколкото по делото е установено, че предвид особеностите на
въведената епидемиологична обстановка, същото е било връчено по
електронен път, а по делото е представено негово заверено за вярност копие,
което обстоятелство не подлага на съмнение неговата автентичност.
Що се отнася до лицето негов издател – съответния инспектор от РЗИ,
както и заповедта въз основа на която същото е било издадено, то същата
представлява общоизвестен и достъпен нормативен акт, като компетентността
на съставителя на предписанието произтича от разпоредбата на чл. 61, ал.6
Закона за здравето.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна, че подс. М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл. 355, ал.2, вр. ал.1, вр. чл. 26, ал.1 НК, тъй като през
периода 31.05.2020 г. - 07.06.2020 г. в гр. Варна, при условията на
продължавано престъпление (на два пъти), нарушил мерки, издадени против
разпространението на заразна болест по хората - т.6 от Заповед № РД-01-
130/17.03.2020 г., изменена и допълнена със Заповед № РД-01-140/19.03.2020
г., изменена и допълнена със Заповед № РД-01-158 /26.03.2020г., изменена и
допълнена със Заповед № РД-01 -183/06.04.2020 г., изменена и допълнена със
Заповед № РД-01 -264 /14.05.2020 г., изменена и допълнена със Заповед №
РД-01-265/14.05.2020г. изменена и допълнена със Заповед № РД-01-
271/19.05.2020 г., изменена и допълнена със Заповед № РД-01 -
288/01.06.2020г., изменена и допълнена със Заповед № РД-01 -
314/04.06.2020г. на Министъра на здравеопазването на Република България,
като лице по т.5 от последната заповед, пристигнал от Обединено кралство
Великобритания и северна Ирландия и поставен под 14- дневна карантина в
домашни условия с Предписание за поставяне под карантина
№200528/266121 на РЗИ - Варна, считано от 28.05.2020 г., не изпълнил
задължението да не напуска адреса, на който се изпълнява карантината за
посочения в предписанието срок - гр. Варна, ул. „Гоце Делчев“ №26, ет.4,
ап.10, като деянието е извършено по време на извънредна епидемична
обстановка, обявена с Решение на Министерски съвет №325/14.05.2020 г.
Квалификацията на деянието по смисъла на чл. 355 ал.2 от НК се
обуславя от обстоятелството, че деянието е извършено от М. по време на
извънредно положение, въведено във връзка с висока заболеваемост и
смъртни случаи в резултат от разпространението на заразна болест по хората -
COVID 19.
Квалификацията на деянието по смисъла на чл. 26 ал.1 от НК се
обуславя от обстоятелството, че обвиняемият е осъществил две деяния -
първото на 31.05.2020 г. и второто на 07.06.2020 година, които осъществяват
състава на едно и също престъпление, извършени през непродължителен
7

период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината,
като последващото се явява от обективна и субективна страна продължение
на предшестващото.
От обективна страна деянието е извършено чрез активни действия,
описани по-горе, целящи да нарушат установения по административен ред
начин на ограничаване разпространението на силно заразна болест.
Деянието е извършено при пряк умисъл - обвиняемият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, неговата противоправност и
наказуемост (доколкото за същата той е бил предупреден в писмен вид при
запознаване с текста на издаденото му предписание). Съзнавал е, че
предприема действия, насочени към нарушаване на този ред, но напълно
съзнателно е преценил същите като ненужни и дори декларирал в това число
чрез действията си, че не желае да ги спазва.
По отношение на възраженията за липса на субективна страна предвид
обстоятелството, че никъде в предписанието не било изрично посочено, че
лицето не следва да напуска посоченото от него място на пребиване, то съдът
не прие тези доводи, доколкото видно от предпоследното изречение
включено в предписанието на лицето се предоставя време за придвижване до
адреса (посочен лично от него), като видно от т.13 на Заповед № РД-01-271
от 19.05.2020 г. в периода на карантината лицата по т. 11 и 12 са длъжни да не
напускат домовете си или мястото, в което са посочили, че ще пребивават за
посочения в предписанието срок, като с текста на заповедта лицето по закон е
било длъжно да се запознае и факта на незапознаването му не следва да се
тълкува в негова полза.
Разсъжденията досежно това дали лицето действително е развило
симптоми или не, дали в другите европейски държави мерки с подобен
характер са били приложими или не, доколко същите са ефективни или
необходими, са такива без всякакво правно значение, доколкото гражданите
намиращи се на територията на Република България са длъжни да спазват и
съблюдават стриктно въведените законодателни мерки без възможност да ги
поставят на обсъждане, тъй като противното би въвело своеобразен произвол,
неподчинен на никакви установени от и в интерес на обществото правила.
По отношение вида и размера на наложеното наказание:
Предвид обстоятелството, че подс. М. беше признат за виновен в
извършване на инкриминираното деяние, следва да се посочи, че
разпоредбата на чл. 355, ал.2 от НК предвижда за подобно деяние наказание
„лишаване от свобода” за срок до пет години и глоба от десет до петдесет
хиляди лева.
В конкретния случай, подс. М. е бил неосъждан към датата на
извършване на деянието и се касае за първа подобна проява на незачитане на
8

установения епидемиологичен ред, поради което и намери, че следва да
определи неговото наказание „лишаване от свобода“ при условията на чл. 54
НК, и то в размер над предвидения в закона минимум, а именно 3 месеца,
изтърпяването на които да отложи при условията на чл. 66, ал.1 НК с
тригодишен изпитателен срок.
По отношение на кумулативно предвиденото наказание „глоба“ съдът
на свой ред счита, че следва да наложи такова в минималния предвиден от
разпоредбата на чл. 47, ал.1 НК размер, а именно 100 лева.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

9

Номер на акта:	58
Дата:	26 август 2021 г. (в сила от 29 март 2022 г.)
Съдия:	Теодора Шишкова

Дело:	20213110201647
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	22 април 2021 г.

Присъда по дело №1647/2021 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите