Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………………
гр. Карлово, 27.03.2020
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд трети граждански състав
на десети март две
хиляди и двадесета година
в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА ПОПОВА
Секретар: СНЕЖАНА ДАНЧЕВА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
1599 по описа за 2018 година
и за да се произнесе, взе предвид:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание член
124, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 99 от ЗЗД и чл. 79, ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, като производството се разглежда по реда на член 422, ал. 1 от ГПК.
Ищецът „А.З.К.Н.П.З.“ ООД чрез процесуалния
си представител твърди, че ответникът Н.М.С. сключил договор за кредит № 272208
от 30 юли 2015 г. с „Ф.Б.“ ЕООД като кредитор и Н.М.С. като кредитополучател,
сключен чрез средствата за комуникация от разстояние (електронна поща,
уеб-сайт) във формата на електронен документ и отношението било реализирано при
спазване на изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, Закона за платежните услуги и платежните системи, Закона за
задълженията и договорите и Закона за електронния документ и електронния
подпис, както и Закона за електронната търговия. Конкретните действия по
отпускане на заема били описани в общите условия, уреждащи отношенията между „Ф.Б.“
ЕООД и неговите клиенти, по повод предоставяните от дружеството потребителски
кредити. Съгласно сключения от страните договор, кредитополучателят декларирал,
че приема всички условия посочени в преддоговорната
информация за предоставяне на финансова услуга от разстояние по смисъла на чл.
8 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), както и
тези посочени в общите условия. Със сключване на договора за кредит,
кредитополучателят удостоверил, че е получил, запознат е и е съгласен
предварително с всички условия на индивидуалния договор и тарифа на Ф.Б. ЕООД в
случаите, в които същата била приложима, както и с общите условия, неразделна
част от същия. По силата на сключения договор за кредит № 272208 от 30.07.2015
г. на кредитополучателя бил отпуснат кредит в размер на 600 лева, който
следвало да бъде върнат ведно с лихва, представляваща печалба на кредитора в
размер на 71.94 лева, за срок от 180 дни. Поради наложената законова
необходимост в чл. 16 от ЗПК, кредиторът следвало да оцени кредитоспособността
на кредитополучателя. От своя страна, последният, с цел да повиши
кредитоспособността си и с това да повиши вероятността да бъде одобрен кредитът
от „Ф.Б.“ ЕООД, предложил обезпечение, предоставено от гарант - „Ф.Б.“ ЕООД,
което дружество било одобрено от кредитора и същото фигурирало под № 237 в
списъка на кредитни институции, лицензирани в страни от ЕИП с уведомление за
свободно предоставяне на услуги на територията на Република България, съгласно
взаимното признаване на единния европейски паспорт, към регистрите на БНБ. В
тази връзка, на 30 юли 2015 г. г. между Н.М.С. (кредитополучател) и „Ф.Б.“ ЕООД
(гарант) бил сключен договор за гаранция с № 272208, по силата на който
гарантът се задължил в полза на кредитора да гарантира изпълнението на
задълженията на кредитополучателя, като се задължавал солидарно с последния.
Съгласно чл. 5.8 от Общите условия, при неизпълнение на задълженията на
кредитополучателя, дружеството - кредитор имало право да предяви претенциите си
директно към гаранта, без да е необходимо предварително да е поискал
удовлетворяването им от кредитополучателя. Съгласно чл. 5 от общите условия,
които се прилагали към договор за гаранция № 272208, сключен между Н.М.С. и „Ф.Б.“
ЕООД, кредитополучателят се задължил да плати на гаранта такса за предоставяне
на гаранцията, в размер, определен в договора за гаранция, като в настоящия
случай таксата за гаранция била 352.09 лева. Н.М.С. не изпълнил договорното си
задължение да върне отпуснатия кредит в уговорения срок, поради което
кредиторът поискал изпълнение от солидарно задълженото дружество - гарант „Ф.Б.“
ЕООД. Вследствие на това, дружеството-гарант „Ф.Б.“ ЕООД, погасило дължимата
сума в пълен размер към „Ф.Б.“ ЕООД, с което встъпило в правата на кредитор и
от този момент за него възникнал правен интерес за предявяване на претенции по
съдебен ред срещу кредитополучателя. Следвало да се има предвид, че датата на
последна вноска по кредита била на 26 януари 2016 г., респективно вземането
било изискуемо в пълен размер след тази дата. В изпълнение разпоредбата на чл.
10 (т.1 - т.8) от общите условия, в случай, че кредитополучателят изпадне в
забава и не върне която и да било от дължимите вноски на кредита до 20 дни след
съответната падежна дата, на същия се начислявала такса, в зависимост от просрочието, която за конкретния случай към настоящия
момент била в размер на 100 лева и представлявала административна такса за
събиране на вземането. На 01.12.2017 г. бил сключен договор за покупко-продажба
на отписвания на необслужвани потребителски кредити (цесия) и Приложение Г от
01.12.2017 г. между „А.з.к.н.п.з.“ ООД, ЕИК ****(цесионер)
и „Ф.Б.“ ЕООД (цедент) с регистрационен № С 56251, по
силата на който вземането било прехвърлено в полза н. „А.з.к.н.п.з.“ ЕООД
изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. По договора за кредит
ответникът не извършил плащания, поради което към настоящия момент дългът бил в
общ размер на 1151.83 лева, от които главница: 600 лева; договорна лихва: 71.94
лева за периода от датата на първа вноска 29 август 2015 г. до 26 януари 2016
г. - датата на последната вноска; административна такса за събиране на
вземането: 100 лева; такса за гаранция: 352.09 лева; мораторна
лихва върху непогасената главница 27.80 лева за периода от датата на настъпване
на забавата - 27 януари 2016 г. до 17 май 2018 г. - дата на подаване на
заявление по чл. 410 от ГПК, както и законната лихва върху главницата от
момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите
суми.
Ищецът подал Заявление по чл. 410 ГПК, въз
основа на което била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение.
Същата била връчена на Н.М.С. при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, в резултат
на което и съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, з. „А.з.к.н.п.з.“ ЕООД
възникнал правен интерес от завеждане на установителен иск за вземанията на
дружеството срещу ответника.
Банковата сметка, по която може
да бъде преведена сумата за претендираните разноски,
в случай че бъдат присъдени, била:
IBAN: ***, ВIC: BPBI BG SF
Банка „Юробанк
България“ АД (б “Пощенска банка“ АД)
МОЛИ съда да постанови решение,
с което да признае за установено, че с което да признае за установено, че че Н.М.С. дължи н.А.З.К.Н.П.З.“ ООД: сумата 600 лева
(шестстотин лева) – главница, представляваща дължима сума по договор за кредит
номер 272208 от 30.07.2015 г.; сумата 71.94 лева (седемдесет и един лева и
деветдесет и четири стотинки), представляваща договорна лихва за периода от 29
август 2015 г. до 26 януари 2016 г.; сумата 100 (сто) лева, представляваща
такси; сумата 352.09 лева (триста петдесет и два лева и девет стотинки),
представляваща гаранция по кредитната сделка; сумата 27.80 лева (двадесет и
седем лева и осемдесет стотинки), представляваща мораторна
лихва за периода от 27 януари 2016 до 17 май 2018г., ВЕДНО със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 от ГПК - 25.05.2018 г. до
изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № 437 от 31.01.2018 г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГрД
№ 776/2018 г. по описа на Районен съд Карлово. Претендира за разноските по
исковото и заповедното производство.
В
ХОДА на делото, производството е било прекратено САМО в частта, с която се иска
признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът му дължи сумата 27.80
лева, представляваща законна лихва за периода от 27.01.2016 г. до 17.05.2018 г.
Ответникът
Н.М.С. с ЕГН **********,*** чрез особения си представител оспорва иска. Твърди,
че в исковата молба не се съдържали твърдения за договор за цесия и нямало
данни на какво основание ищецът претендира това вземане.
От
събраните по делото доказателства, отделно и в тяхната съвкупност съдът намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Установява се от
представената информация за кредит, сключен от разстояние, че на 30.07.2015 г.
ответникът е подал заявка за кредит до „Ф.Б.“ ЕООД, като е поискал в заем сума в размер на
600 лева, която да бъде върната на кредитора за срок от 180 дни. Договорена е
лихва по кредита в размер на 71.94 лева и гаранция в размер на 352.09 лева. В
заявката са били посочени пълните лични данни на ответника – три имена, ЕГН,
номер на лична карта и дата на издаване, адрес. Посочен е номерът на договора –
272208. Посочено е, че заявената сума ще
бъде преведена чрез Изи Пей. по делото, като
приложение към заключението на вещото лице са представени електронни извлечения
от сключения договор за кредит и погасителен план към него. От представения
договор за кредит се установява, че ответникът се е задължил да върне сумата на
шест погасителни вноски, всяка в размер на 111.99 лева с първа падежна –
29.08.2015 г. В чл.5 е уговорено, че договорът се обезпечава с поръчителството
на „Ф.Б.“. Уговорено е също, че извън индивидуалните условия, се прилагат общите
условия на кредитора. От представената разписка от трето – неучастващо по
делото лице – Изи Пей, се установява, че ответникът е
получил лично договорената сума от 600 лева на 30.07.2015 г. в 19:20 часа.
Представен е сключен договор за гаранция (поръчителство) между „Ф.Б.“ и ответника по делото, по силата на който
гарантът „Ф.Б.“ се е задължил солидарно
с клиента да отговаря спрямо кредитора при спазване разпоредбите на ЗЗД. за
предоставената гаранция, ответникът се е задължил да заплати на поръчителя обща
сума в размер на 352.09 лева, платима на шест месечни вноски, всяка в размер на
58.68 лева. Първата падежна дата е уговорена на 29.08.2015 г., а крайният срок
на издължаване – на 26.01.2016 г. По делото са представени общите условия по
договора, от които се установява, при забава в плащането, кредиторът може да
прехвърли вземането на дружество за събиране на вземания (чл.10.2). Уговорени
са такси при забава в плащането: при забава от 10 дни - 20 лева, ако кредиторът
е забавил плащането и пожелае отлагане на прехвърлянето на дружество за
събиране на вземания (чл.10.2); при забава от 15 дни - 20 лева за напомнително писмо (чл.10.3); при забава след 20-тия ден и
при молба за отлагане на предвидената процедура за събиране на вземането по
съдебен ред – такса от 40 лева. Представено е доказателство – едностранно
изявление от кредитора, че поръчителят е платил цялото задължение на ответника
към първоначалния кредитор, и поръчителят е встъпил в правата на кредитор по
реда на чл. 146 от ЗЗД. Дата на плащането не е установена. По делото е
представен договор за покупко-продажба на отписвания на необслужени кредити,
сключен на 01.12.2017 г. между „Ф.Б.“ и ищеца, по силата на който вземането към
ответника е било прехвърлено на ищеца по делото, удостоверено с приложение към
договора. Представено е и потвърждение за цесия, както и пълномощно, по силата
на което между „Ф.Б.“ е делегирало права
на ищеца да уведоми длъжниците за сключения договор
за цесия. По делото е представено уведомление за сключения договор за цесия,
изходящо от „Ф.Б.“ чрез пълномощник, без данни да е връчвано на ответника,
същото е приложено към исковата молба. В хода на процеса ищецът е прехвърлил вземането
към ответника на третото лице помагач на ищеца - „А.З.С.Н.В.“ ЕАД.
От заключението на неоспорената
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че в Договор № 272208 за
предоставяне на потребителски кредит от 30.07.2015 г., е записано: Дата на
получаване на Кредита: 30.07.2015 г. На база Разписка за извършено плащане/Receipt for payment
№ 2000000086973782 / 30.07.2015 19:20 на 30.07.2015 г. са представени по
Договор № 272208 за потребителски кредит на ответника Н.М.С., ЕГН: ********** -
600.00 лева. Липсват данни за плащания по кредита. Размерът на остатъчното
задължение по пера към момента на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение и изпълнителен лист е както следва: 600 лв. главница;
71.94 лв. договорна лихва за периода от датата на първа вноска 29 август 2015
г. до 26 януари 2016 г. - датата на последната вноска; 352.09 лв. такса за
гаранция; 100 лв. - административна такса за събиране на вземането, съгласно
чл. 10 (т.2 - т.8) от Общите условия, в случай, че Кредитополучателят изпадне в
забава и не върне която и да е от дължимите вноски на кредита до 20 дни след
съответната падежна дата. Към момента на изготвяне на заключението, размерът на
остатъчното задължение по пера е както следва: 600 лв. главница; 71.94 лв.
договорна лихва за периода от датата на първа вноска 29 август 2015 г. до 26
януари 2016 г. - датата на последната вноска; 352.09 лв. такса за гаранция; 100
лв. - административна такса за събиране на вземането, съгласно чл. 10 (т.1 -
т.8) от Общите условия, в случай, че Кредитополучателят изпадне в забава и не
върне която и да е от дължимите вноски на кредита до 20 дни след съответната
падежна дата. Мораторната лихва върху непогасената
главница 600 лв. за периода от датата на настъпване на забавата - 27 януари
2016 г. до 17 май 2018 г. - дата на подаване на заявлението е в размер на
140.21 лева. „Ф.Б.“ ЕООД потвърждава, че
поръчителят „Ф.Б.“ ЕАД му изплати всички дължими от кредитополучателя - длъжник
суми, след което и на основание чл. 146 от ЗЗД „ Ф.Б.“ ЕАД встъпи в правата на
кредитора „Ф.Б.“ ЕООД.
Ищецът подал
заявление по чл. 410 от ГПК пред Районен съд Карлово и по образуваното ЧГрД № 776/2018 г. била издадена заповед за изпълнение за
исковите суми. Длъжникът бил уведомен за издадената заповед по реда на чл. 47,
ал.5 от ГПК.
От правна
страна, установено е по несъмнен начин в процеса, че между праводателя
на ищеца и ответника са съществували облигационни отношения по повод договор за
заем, като цедентът е сключил договор за гаранция и е
изплатил към кредитора задължението, поето от ответника. Така праводателят на
ищеца, като поръчител изпълнил задължението, е встъпил в правата на кредитора
по силата на чл. 146 от ЗЗД. Не се
спори, че ответникът не е извършвал плащания по договора и е останал задължен
за цялата уговорена сума като главница, договорна лихва и договорено
възнаграждение по договор за гаранция. Доказателства за плащането им не са
ангажирани, при негова доказателствена тежест.
По изложеното
по-горе се налага извода, че предявените положителни установителни
искове се явяват основателни за претендираните три
суми, ищецът доказва вземането си при условията на пълно и главно доказване –
така установено е изпълнение на задълженията от страна на цедента
по сключения договор, установена е неизпълнение от страна на ответника на
поетите от него задължения, задължението е установено по основание и размер, и
ответникът е надлежно уведомена за сключения договор за цесия, който факт се
преценява от съда по реда на чл. 235, ал.3 от ГПК. По изложеното предявените
три иска – за сумата 600 лева (шестстотин лева) – главница, представляваща
дължима сума по договор за кредит номер 272208 от 30.07.2015 г.; за сумата
71.94 лева (седемдесет и един лева и деветдесет и четири стотинки),
представляваща договорна лихва за периода от 29 август 2015 г. до 26 януари
2016 г. и за сумата 352.09 лева (триста петдесет и два лева и девет стотинки),
представляваща гаранция по кредитната сделка се явяват основателни и доказани в
пълния им предявен размер и съдът следва да ги уважи, като присъди и законната
лихва върху главницата, както е постановено в заповедта за изпълнение.
Не са
ангажирани доказателства ответникът да дължи посочената от ищеца
административна такса в размер на 100 лева, съгласно общите условия. Липсват
доказателства както за задължение в посочения размер от 100 лева (в общите
условия са уговорени три различни задължения за такси, общият им размер е 80
лева, няма и т.8 на чл. 10 както се сочи в исковата молба, така и доказателства
да са се сбъднали някои от предвидените условия, установени в чл. 10 – от
чл.10.2 до чл.10.4, а и ищецът не е посочил конкретните факти, въз основа на
които е начислил административна такса в общ размер от 100 лева. поради изложеното
искът в тази му част следва да се отхвърли като неоснователен.
ОТНОСНО
разноските по исковото производство:
На основание
чл. 78, ал. 1 ГПК с оглед изхода на спора, на ищеца следва да присъдят разноските
в исковото производство съразмерно с уважената част от исковете. Ищецът е
реализира и доказал разноски в общ размер на 998 лева (175 лева за заплатена
държавна такса – л.32; 309 лева за възнаграждение на особен представител – л.
50; 264 лева за адвокатско възнаграждение – л. 91-92; 250 лева възнаграждение
на вещо лице – л.105). С оглед уважената част от иска съдът следва да осъди
ответника да заплати на ищеца разноски в размер на 909.21 лева.
ОТНОСНО
разноските в заповедното производство.
На ищеца се
следват и присъдените в заповедното производство разноски съразмерно с
уважената и разгледаната част от иска. Ищецът е реализирал разноски в
заповедното производство в размер на 75 лева. съразмерно с уважената част
и иска, като съобрази и частта, в която
заповедта е обезсилена, на ищеца се следват разноски в размер на 66.68 лева в
заповедното производство.
Мотивиран от
изложеното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за установено, че Н.М.С. с ЕГН **********,***
дължи н. „А.З.К.Н.П.З.“ ООД, ЕИК ****, седалище и адрес
управление:***, законни представители – Р.Г.А.и Т.Я.К.: сумата 600
лева (шестстотин лева) – главница, представляваща дължима сума по договор за
кредит номер 272208 от 30.07.2015 г.; сумата 71.94 лева (седемдесет и един лева
и деветдесет и четири стотинки), представляваща договорна лихва за периода от
29 август 2015 г. до 26 януари 2016 г.; сумата 352.09 лева (триста петдесет и
два лева и девет стотинки), представляваща гаранция по кредитната сделка, ВЕДНО
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявление по чл. 410 от ГПК - 25.05.2018 г. до изплащане на вземането, за които
суми е издадена Заповед № 437 от 31.01.2018 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГрД № 776/2018 г. по
описа на Районен съд Карлово, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от сумата 100 (сто)
лева, представляваща такси, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Н.М.С. с ЕГН **********,*** да заплати н. „А.З.К.Н.П.З.“ ООД, ЕИК ****, седалище и адрес
управление:***, законни представители – Р.Г.А.и Т.Я.К. разноските в исковото
производство в общ размер на 909.21 лева и разноските по ЧГрД № 776/2018 г. в размер на 66.68 лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РЕШЕНИЕТО
е постановено при участието на трето лице-помагач на ищеца: „А.З.С.Н.В.“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление:***, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Николина
Тодорова Станчева.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Сн.Д.