РЕШЕНИЕ
Номер 4038 09.11.2012 Година Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен съд
I брачен състав
На девети ноември две хиляди и дванадесета Година
В публично заседание на
първи ноември две хиляди и дванадесета
година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОФАНА СПАСОВА
Секретар: СВОБОДА
АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното
от съдията
дело номер 8259
по описа
за 2012
година
Производството е образувано по иск с правна
квалификация чл.127 ал.2 от СК, предявен от А.Н.С. ЕГН: ********** със
съгласието на нейната майка и законен представител С.В.С. против Г.А.Г. ЕГН: **********.
Ищецът твърди, че с ответника живели на семейни
начала, като от фактическото им съжителство се родил синът им Н.Г.Г. ЕГН **********.
В началото на месец *** ***г. родителите се разделили, като ищцата и детето
останали да живеят при родителите на първата. След това майката и родетилети й
поели изцяло грижата за детето, а ответника *** *** и не давал средства за
издръжка на сина си.
Предвид изложеното, ищецът моли съдът да постановите
решение, с което ищецът да упражнява родителските права по отношение на Н.Г.Г.
ЕГН **********, да се определи местоживеенето му при нея, при справедлив режим
на лични отношения на ответника с детето, както и той да заплаща на сина си
месечна издръжка в размер на 100 лв. месечно, от датата на подаване на исковата
молба, до настъпване на законоустановени причини за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
Предявеният иск
е с правна квалификация чл. 127 ал. 2 от СК.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил
отговор на исковата молба от
ответника по делото Г.А.Г. ЕГН: **********. В съдебно заседание същият изразява
становище за допустимост и основателност на предявените искове и моли съда да
ги уважи.
След преценка на събраните по делото
доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, във връзка със становищата на
страните, Съдът намира за установено следното:
От представеното и прието като доказателство по делото
копие от Удостоверение за раждане се установява, че А.Н.С. ЕГН: ********** и Г.А.Г.
ЕГН: ********** са родители на детето Н.Г.Г. ЕГН **********.
От показанията
на разпитания по делото свидетел С.В.С.-*** на ищцата, става ясно, че последната и
детето живеят в дома на свидетелката, като родителите се разделили през месец ***
***г., но поддържат контакти помежду си. Ответникът не бил давал пари за
издръжка на сина си, но му купил количка, анцуг, лакомства. Самата ищца в
момента била *** и получавала парични помощи. Според свидетелката ответникът й
казал, че в момента работи в ***.
Съдът кредитира показанията на свидетелката и при
условията на чл.172 ГПК, като обективни и незаинтересовани, тъй като в тях същата
пресъздава свои лични впечатления върху отношенията между родителите и детето Н.
От представения по делото социален доклад, изготвен от
Дирекция „Социално подпомагане” - град П. се установява, че жилището в
което живее детето Н. със своята майка и
родителите на последната е наето под наем. В него има всички необходими вещи,
поддържа се добра хигиена. За детето и майката има осигурена самостоятелна стая,
като между тях има изградена емоционална връзка. Майката адекватно посреща
всички нужди на Н. и в негов интерес да не се прекъсват контактите му с бащата
и разширеното му семейство, както и да се определи подходящ размер на
издръжката му.
С оглед на изложеното по делото, се налага изводът,
че родителите на детето не живеят заедно. Когато родителите
са трайно разделени или не са в законен
брак и не живеят заедно /какъвто е настоящият случай/ с решението си съдът
определя при кой от родителите да живее детето и кой да упражнява родителските
права. На преценка следва да се поставят родителските качества, интелектуални и
материални възможности на всеки от родителите, връзката им с детето.
Основанието за възлагането на родителските права е интересът на детето,
необходимостта от полагане на адекватни грижи за неговото отглеждане и
възпитание. Предоставянето на родителските права на единия родител е конкретно
приложение на принципа за всестранна защита на децата. Съдът е длъжен да
направи цялостна преценка на обстоятелствата, които засягат физическото,
психическото и нравственото развитие на детето. Съгласно Постановление на Пленума на ВС № 1 от 1974г.
от решаващо значение относно предоставяне упражняването на родителските права
са няколко фактора : а) Възпитателски
качества на родителите. Родителските качества имат най-голямо значение за
правилното отглеждане и възпитание на децата, за обезпечаване на грижите,
необходими за изграждане навиците на децата, любовта им към труда. Правилното
възпитание на децата зависи преди всичко от личността и възпитателските
качества на родителите. Поради това от значение за определяне кой от родителите
ще упражнява сам родителските права образованието, културата, мирогледът и
другите качества на личността на отделния родител. Същественото обаче е не
тяхното наличие, а конкретното им проявление, от което се определя авторитетът
на родителя в обществото и пред децата. Поради това от значение е умението на
родителя добре да направлява децата в живота, да им дава положителен пример, да
им внушава правилни постъпки и т. н. б)
Морален лик на родителите. Моралните качества на родителите са важна
предпоставка за създаване у децата на нравствени добродетели и за възпитанието
им. Моралното падение, алкохолизмът, престъпните антиобществени прояви,
развратът и други такива прояви създават отрицателен нравствен облик на
родителя и лош пример за децата. Такива прояви са несъвместими с изискването на
закона и са пречка за предоставяне упражнението на родителските права при
развод. Когато обаче се касае до отделни обикновени провинения, съдът преценява
какво отражение имат те за моралното възпитание на децата. в) Грижи и отношение на родителите към
децата. Под грижи за децата се разбират личните усилия на родителя във връзка с
отглеждането им, надзора и възпитателските похвати по изграждането личността на
всяко от децата. Поради това от значение е отношението към децата, еднаквата
грижа към всяко от тях, поощренията към добрите и порицанието на отрицателните
прояви на всички деца в семейството - родени в брака, доведени, заварени,
осиновени, извънбрачни и т. н. Децата следва да останат при този родител, който
е полагал и полага най-големи грижи за тях. Не е полагане на грижи угаждането и
разглезването на децата, създаването у тях на отрицателни възгледи към труда в
семейството и обществото, за живот в излишество и лентяйство. г) Желанието на родителите. Изявената
готовност да се отглеждат и възпитават децата е указание за сериозна
загриженост за тях и желание да се изпълни родителският дълг съобразно с
разпоредбата на Семейния кодекс. Не е израз на грижа към децата искането на
родителя, който чрез това търси изгоди - предоставяне ползването на по-голям
дял от общото имущество, семейното жилище, недаване издръжка в необходимия
размер и др. д) Привързаност на децата към
родителите. Взаимната привързаност на родителите и децата е важна предпоставка
за упражняването на родителските права. По-лесно се осъществяват възпитанието и
родителските грижи по отглеждането на децата, когато в основата им лежи
взаимната привързаност на възпитател и възпитаник. Привързаността е налице,
когато са се развили чувствата на детето поради сериозността и авторитета на
родителя, а не поради угаждане и разглезване, поради удовлетворяване на капризи
на децата или поради изоставяне надзора над тях. Желанието на децата,
продиктувано от такива съображения, не е в техен интерес. е) Полът на децата. Майката е по-пригодна от
бащата да отглежда и възпитава децата от женски пол и наравно да отглежда и
възпитава момчетата. Особено важно е дали момичетата са в предпубертетна и
пубертетна възраст. Не е пречка в някои случаи да се предоставят и момичета в
пубертетна и предпубертетна възраст на баща, ако майката има лош морал или няма
необходимите качества да упражнява родителските права спрямо децата. В такъв
случай в кръга на мерките, които се определят, влиза и помощта на други лица
(лекарки, жени, родилки, сестра, леля, баба и др.), които да подпомогнат
момичето по въпросите около неговото полово съзряване и осъзнаване на неговата
роля като бъдеща майка. ж) Възраст на
децата. Възрастта на децата е от значение, когато наред с другите обстоятелства
детето се нуждае от определени родителски грижи. Децата в ниска възраст
(пеленачета, в първите години), децата с разклатено здраве и др. се нуждаят от
непосредствена майчина грижа. В такива случаи майката е по-пригодна от бащата
за отглеждането и възпитанието на детето. Децата във възраст към пълнолетието,
особено момчетата, могат да се нуждаят от непосредствен надзор от бащата.
Възрастта винаги е допълнително обстоятелство и нейното значение се определя от
нуждата от определени родителски грижи. з) Помощта на трети лица. Когато
двамата родители или родителят, на когото се предоставят децата, е зает в
общественото производство или в друга дейност по трудов договор, помощта на трети
лица (близки - баба, дядо, леля и др.) може да бъде допълнително обстоятелство
за възможност за лични грижи на родителя. и) Социално обкръжение. Под
обкръжение се разбират членовете на семейството, в което живее или ще живее в
бъдеще този родител с детето, неговите познати и хората, с които постоянно
дружи или работи. В тази насока съдилищата трябва да преценяват това
обстоятелство не изолирано, а съобразно с бита, нравите, схващанията и
манталитета на лицата, които влизат в обкръжението на родителя. Този критерий е
допълнителен към възпитателските качества и моралния лик на родителя. Той
определя възпитателното въздействие на околната социална среда. Важно е да се
осигури на децата здрава социална среда, която да въздейства благотворно върху
изграждането на трудови навици, правилни нравствени разбирания и изобщо добро
поведение в обществото и в семейството. к)
Жилищно-битови и други материални условия на живот. Жилищните, битовите и
другите материални условия на живот са важна предпоставка за отглеждането и
възпитанието на децата. Те са базата за правилното формиране на личността. По
смисъла на закона тези условия не са решаващи, нито сами по себе си създават
основание да се предпочете родителят, който дава по-добри възможности за живот
на децата.
В
случая анализът на събраните по делото гласни и писмени доказателства, налага извода, че родителските права по отглеждането на
детето Н., следва да бъдат предоставени
на майката. При преценка на родителските качества, която е
задължителна при настоящия спор, с оглед интереса на детето, събраните доказателства сочат, че и при бащата, и при майката се наблюдава житейска зрялост и
умения да се справят със ситуациите, с помощта и на своите близки роднини, като помощ при
отглеждането на детето понастоящем оказват роднините по майчина линия. За него са осигурени добри социално-битови условия за
осигуряване на нормалното физическо и психическо израстване и формирането му
като пълноценна личност.
Въпреки изложеното
съдът намира, че не
трябва да се прекъсва биологичната връзка между всеки от родителите и детето,
което те не отглеждат непосредствено и следва да се осигури възможност за
осъществяване и поддържане на контакти между родителите и децата. По делото няма
данни поведението на бащата спрямо Н. да поставя в опасност неговото здраве или
развитие, като освен това непосредствената връзка на детето с ответника никога
не е прекъсвана.
Поради всичко това и следва да се определи режим
на лични контакти между бащата и детето Н.,
поради което съдът намира, че подходящо в случая е режимът да се определи както
следва: до навършване на четири години
от детето - всяка първа и трета събота от месеца за времето от 10.00 ч. до
18.00 ч., както и десет дни през лятото, които да не съвпадат с годишния
отпуск на майката;
след навършване на четири години от детето – всяка първа и трета седмица от
месеца за времето от 10часа в събота до 18часа в неделя, както и един месец
през лятото, който не съвпада с периода на отпуск на майката.
Въпреки че по делото
не се събраха конкретни доказателства за получаваните от ответника доходи и се
доказа, че майката ** ***, за всеки родител съществува както моралното, така и
законовото задължение (чл. 143 ал. 1 от СК) да осигурява част от издръжката на
детето си. Задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие
възниква за родителите с факта на раждане на детето, като съгласно разпоредбата
на чл. 143, ал. 2 от СК, в сила от 01.10.2009 г. те дължат издръжка независимо
дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.
Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на детето и
възможностите на родителите, които я дължат - чл. 142, ал.1 СК. Алинея втора на чл. 142 СК
посочва, че минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт
от размера на минималната работна заплата.
Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е
достатъчно наличието на качеството „ненавършило пълнолетие дете”. При новата
нормативна уредба съдът не е обвързан от определени максимални размери и с
оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи
издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.
С оглед на изложеното за доходите на родителите и възможността им да
дават издръжка, възрастта и нуждите на детето, както и с оглед социално –
икономическите условия в страната, съдът приема, че то има нужда да получава, а
двамата родители са задължени да му осигуряват обща месечна издръжка в размер
на 160,00 лева, от които 90лв. за храна, а останалите – за дрехи и задоволяване
на други текущи нужди на детето.
Настоящият съдебен състав намира, че бащата следва да осигурява 100,00
лева месечна издръжка на детето Н., а останалите следва да се поемат от майката,
която полага грижи за фактическото отглеждане на детето.
Съдът определя окончателна държавна такса за
производството в размер на 50 лв., които следва да се заплатят от ответника – Г.Г.
с оглед уважаване на предявения иск. Ответникът дължи и държавна такса в размер
на 144лв. върху тригодишния платеж на определената месечна издръжка съгласно Тарифа № 1 към ЗДТ.
Ищецът е направил искане за заплащане на направените
по делото разноски, което, предвид уважаването на исковете се явява основателно. Видно от приложените доказателства по делото
са налице направени разноски в размер на 30лв.-внесена държавна такса и
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 650лв. Поради това ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 680лв.-възнаграждение за
един адвокат и заплатената държавна такса за образуване на делото.
По изложените съображения, Съдът
Р Е Ш
И :
ПРЕДОСТАВЯ
упражняването на родителските права спрямо малолетното дете Н.Г.Г. ЕГН **********
на майката А.Н.С. ЕГН: **********.
ОПРЕДЕЛЯ
режим за осъществяване на лични отношения между бащата Г.А.Г. ЕГН: ********** и
детето Н.Г.Г. ЕГН **********, както следва: до навършване на четири години от
детето - всяка първа и трета събота от месеца за времето от 10.00 ч. до 18.00
ч., както и десет дни през лятото, които
да не съвпадат с годишния отпуск на майката; след навършване на четири години
от детето – всяка първа и трета седмица от месеца за времето от 10часа в събота
до 18часа в неделя, както и един месец през лятото, който не съвпада с периода
на отпуск на майката.
ОСЪЖДА Г.А.Г.
ЕГН: ********** да заплаща месечна издръжка на малолетното си дете Н.Г.Г. ЕГН **********
в размер на 100лв. /сто лева/ чрез
неговата майка и законен представител А.Н.С. ЕГН: ********** чрез нейната майка
и законен представител С.В.С., считано от влизане на решението в законна сила
до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване
,ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
ОСЪЖДА Г.А.Г. ЕГН: ********** да
заплати държавни такси в размер на 194
лв. /сто деветдесет и четири лева/ по сметка на ВСС.
ОСЪЖДА Г.А.Г. ЕГН: ********** да заплати на А.Н.С. ЕГН: **********
чрез нейната майка и законен представител С.В.С. сумата от 680лв. /шестстотин и осемдесет лева/, представляваща направените от
последната разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в
двуседмичен срок от съобщаване на страните за неговото изготвяне пред Пловдивския
Окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: п/ Т. Спасова
Вярно с оригинала.
С.А.