№ 34935
гр. София, 22.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори август през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело
№ 20251110124918 по описа за 2025 година
Производството е образувано по предявени от ищеца **********, ЕГН
**********, с адрес ********** чрез **********, със съдебен адрес ***********
срещу ************, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление
***********, управители *********, искове 1/ за прогласяване нищожността на
Договор за кредит № ************., сключен между страните, поради противоречие
със закона, в условията на евентуалност за прогласяване нищожността на чл. 9, ал. 1 от
Договор за кредит № ************., сключен между страните, която предвижда
заплащане на такса за динамично плащане в размер на 6803,64 лв., поради
противоречие със закона и 2/ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
706,00 лева, представляваща платена от ищеца сума без основание по нищожен
договор.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.
Следва да се допуснат представените с исковата молба писмени документи,
доколкото същите са относими към предмета на спора.
Ищецът е направил искане за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, по
което искане съдът намира, че следва да отложи произнасянето за първото по делото
заседание след изслушване становището на ответната страна.
Ищецът е направил искане за задължаване на ответника да представи по делото
описаните в исковата молба документи - договор за потребителски кредит, договор за
предоставяне на гаранция, всички прилежащи към договорите приложения и анекси,
общи условия, погасителен план, както и извлечение за всички платени суми. Съдът
намира за основателно единствено искането за задължаване на ответника да представи
извлечение за платените по договора суми, доколкото част от останалите документи са
представени с исковата молба, а относно „договор за предоставяне на гаранция“,
липсват изложени твърдения такъв да е сключен между страните.
Съдът намира, че исковата молба е редовна и допустима и на основание чл. 140,
ал. 3 ГПК, делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
1
ДОПУСКА представените с исковата молба писмени доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ответника в срок до датата на
съдебното заседание, да представи извлечение за всички платени суми по договор за
кредит № ************., сключен между страните.
ПРЕДУПРЕЖДАВА ответника, че при непредставяне на документите, за които
е задължен, съдът може на основание чл. 161 ГПК с оглед обстоятелствата по делото
да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране
на допуснати доказателства.
ОТЛАГА произнасянето по искането на ищеца за допускане на съдебно-
счетоводна експертиза за първото по делото открито съдебно заседание.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 13.10.2025 г. от 14,30 часа, за
когато да се призоват страните.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
На основание чл. 140, ал. 2 от ГПК, съдът
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения:
Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че на
16.01.2025 г. между страните е сключен договор за кредит № *************, по
силата на който ответникът предоставил в заем сумата от 3 100 лв., при фиксиран ГЛП
48,51 %, ГПР 61,21 %. Сочи, че общата подлежаща на връщане сума възлизала на
5937,12 лв., но впоследствие се оказало, че следва да върне сумата от 12 740,76 лв. на
36 месечни вноски, всяка в размер на 353,91 лв., като погасителната вноска включвала
главница, лихва и такса за динамично плащане по чл. 9, ал. 1 от Договора. Оспорва
договора за кредит като нищожен и в тази връзка сочи, че уговорената лихва е
прекомерна, т.к. надвишава трикратния размер на законната лихва. Оспорва клаузата за
възнаградителна лихва като нищожна поради накърняване на добрите нрави. Сочи, че
посоченият в договора ГПР не отговаря на действително приложимия, както и че
същият надвишава допустимия по закон размер. Твърди, че част от съдържанието на
договора е клауза – чл. 9, ал. 1, която предвижда, че кредитополучателят дължи такса
за динамично плащане в размер на 6 803,64 лв., което сочи, че е близо 220 % от
стойността на главницата. Поддържа, че в договора липсва ясно разписана методика на
формиране на ГПР. Излага, че включването на таксата за динамично плащане към
погасителните вноски води до скрито оскъпяване на кредита. Счита, че таксата за
динамично плащане е свързана с усвояването и управлението на кредита, каквато
подробно аргументира, че ответникът не може да претендира. Оспорва клаузата и като
неравноправна. Твърди, че до момента е заплатил сума в размер на 3 806 лв.
Доколкото оспорва целия договор като нищожен, счита, че дължи връщане единствено
на чистата стойност по кредита, поради което претендира надплатената от него сума в
размер на 706,00 лв. При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.
Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните
права и на възраженията на ответника:
2
Предявени са евентуално съединени установителни искове, както следва: 1/
главен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за кредит № ************.
и 2/ евентуален иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 10а, ал. 2 ЗПК
и чл. 146, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП за прогласяване нищожността на чл. 9, ал. 1
от Договора, кумулативно съединени с осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.
1, пр. 1 ЗЗД.
Права и обстоятелства, които се признават и които не се нуждаят от
доказване:
Липсват права и обстоятелства, които съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т.
4 ГПК да обяви за безспорни и ненуждаещи се от доказване.
В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които да са
общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155 ГПК, нито факти,
за които да съществуват законови презумпции (чл. 154, ал. 2 ГПК).
Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти:
УКАЗВА на ищеца, че по исковете с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1
ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 10а, ал. 2
ЗПК и чл. 146, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП следва да докаже, че между страните е
бил сключен посочения в исковата молба договор за заем с твърдяното съдържание,
както и обстоятелствата, които счита, че са породили нищожност на целия договор на
твърдените основания, респ. на клаузата на чл. 9, ал. 1 от договора.
УКАЗВА на ищеца, че по иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в негова тежест е
докаже, че е платил процесната сума в размер на 706,00 лв. в полза на ответника.
УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест е да докаже
наличието на валидно правоотношение по договор за заем, размера и изискуемостта на
вземанията по него, в това число и наличието на валидни клаузи, от които произтича
процесното вземане, че са индивидуално уговорени, респ. че е налице основание за
получаването/ задържането на сумата.
УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във
връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните
процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им
възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят
това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се
връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република
България, като същото задължение имат законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен
адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец
от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено
съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение
имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а
съгласно ал. 2 при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат
приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на
3
юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в
регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият
му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2
ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или
постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото
заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо
лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален
представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията
на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните
желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или
медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
ПРЕПИС от настоящото определение, в което е обективиран проектът на
доклада по делото, да се връчи на страните.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4