Определение по дело №37/2023 на Окръжен съд - Сливен

МОТИВИ: Производството е по реда на чл. 64 от НПК. Образувано е по
искане на ОП – С., в което се твърди, че досъдебно производство № 77/23 г.
на РУ на МВР - С., вх. № 98/23 г., пор. № 6/23 г. на ОП — С. е започнато на
основание чл.212 ал.2 от НПК от РУ НА МВР - С. на 16.01.2023г. за
престъпление по чл.199 ал.1 т.2 от НК. В хода на разследването с
постановление на разследващия орган от 17.01.2023 г. били повдигнати
обвинения на П. С. Д. за престъпление по чл.199 ал.1 т.4 вр. чл.198 ал.1 вр.
чл.29 ал.1 б.„б“ от НК, за това че на 16.01.2023 г. в гр.С., при условията на
опасен рецидив, в съучастие като съизвършител с И. С. Р., отнел чужди
движими вещи, а именно - пари в размер на 1 900лв., 200 евро, 100 паунда,
собственост на Д.К.Г. и Н. Г. П. от владението на Д.К. Г. от гр.С., с намерение
противозаконно да ги присвои, като употребил за това заплашване и на И. С.
Р. за престъпление по чл.199 ал.1 т.4 вр. чл.198 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.“а“ и б.„б“
от НК, за това че на 16.01.2023 г. в гр.С., при условията на опасен рецидив, в
съучастие като съизвършител с П. С. Д., отнел чужди движими вещи, а
именно - пари в размер на 1 900 лв., 200 евро, 100 паунда, собственост на Д.К.
Г. и Н. Г. П. от владението на Д.К. Г. от гр.С., с намерение противозаконно да
ги присвои, като употребил за това заплашване. От събраните към настоящия
момент доказателства по делото можело да се направи обосновано
предположение, че обвиняемите Р. и Д. извършили престъплението, в което
били обвинени. С оглед на предходните осъждания на обв.Р. и на обв.Д.,
деянието, предмет на повдигнатите им обвинения било квалифицирано като
такова, извършено при условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29 ал.1
б.”а” и б.“б“ от НК. Налице била реална опасност двамата обвиняеми да се
укрият и да извършат престъпление, която опасност се презюмирала от
разпоредбата на чл.63 ал.2 т.1 от НПК, доколкото повдигнатите им обвинения
били за извършено престъпление при условията на опасен рецидив. Искането
е предвид наличието на основанията по чл.63 ал.1 от НПК съдът да вземе
мярка за неотклонение „Задържане под стража“ на двамата обвиняеми по
досъдебно производство № 77/23 г. на РУ на МВР - С., вх. № 98/23 г., пор. №
6/23 г. на ОП – С..
С протоколно определение от 20.01.2023г. по настоящото дело, по
искане на прокурора съдът е прекратил съдебното производство по
отношение на обв. П. С. Д..
В с.з. представителят на ОП – С. поддържа искането за вземане мярка за
неотклонение задържане под стража по отношение на обв. Р. и моли съда да
го уважи. Счита че събраните доказателства обосновавали извод за виновност
на обв. Р. в извършеното престъпление. Налична била и опасността
обвиняемият да се укрие и да извърши друго престъпление не само предвид
законовата презумпция. Налице била реална опасност той да извърши и друго
престъпление, предвид факта, че в приложената към делото справка за
висящи производства на Р. фигурират още няколко престъпления, за които
същият е привлечен към наказателна отговорност, но същата не е реализирана
1

до настоящия момент, поради необходимост от приключване на
разследванията по делата. Счита, че по отношение на обв. Р. били налице
всички необходими законови изисквания за вземане на най-тежката мярка за
неотклонение „Задържане под стража“ и моли съда да вземе спрямо него
именно тази мярка за неотклонение.
Защитникът на обв. Р. счита искането на ОП – С. за вземане на най-
тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража“ спрямо подзащитния
му за неоснователно, неправилно и незаконосъобразно. Макар разследването
да било в начална фаза, липсвали доказателства, уличаващи обв. Р. в
извършване или съпричастност в извършване на престъплението, за което бил
обвинен. Действително той бил осъждан, повдигнатото в този му вид
обвинение било за тежко умишлено престъпление по смисъла на закона, но по
делото липсвали факти относно твърдяното от постр. Г. за отнети парични
суми от дома й. Не било изготвено и заключение на специалист дали лицата
на записа от видеоохранителната камера били разпознаваеми, поради което
не можело да се твърди със сигурност, че обв. Р. участвал в извършване на
престъплението, за което е обвинен. На този етап на разследването не било
налице обосновано предположение, че обв. Р. бил участник, съучастник, или
съпричастен по някакъв начин в извършване на престъплението, за което е
обвинен. Що се отнасяло до това дали същият би се укрил и дали би
извършил друго престъпление, това били чисто хипотетични догадки на ОП –
С., които не можело да се извеждат от обремененото съдебно минало на
побвиняемия и от висящи производства, неприключили с краен съдебен акт.
Обв. Р. имал малко дете, за което следвало да полага грижи като баща. Дал
обяснения по обвинението, които макар и фрагментарни, описвали и давали
друга насока на разследването, различна от тази на държавното обвинение.
Счита искането за вземане на най-тежката мярка за неотклонение спрямо обв.
Р. за неоснователно, поради което не следвало да бъде уважавано от съда.
Като подходяща мярка за неотклонение предлага „Домашен арест“ с
електронна гривна за наблюдение.
Обв. Р. изразява съгласие с казаното от защитника си. Не желае по
отношение на него да бъде взета мярка за неотклонение „Задържане под
стража“, а друга мярка по преценка на съда.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
СЛЕДНОТО:
С постановление на разследващия орган от 17.01.2023г. по досъдебно
производство № 77/23 г. на РУ на МВР - С., вх. № 98/23 г., пор. № 6/23 г. на
ОП — С., предявено на същата дата, И. С. Р. е привлечен в качеството на
обвиняем за престъпление по чл.199 ал.1 т.4 вр. чл.198 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.
„б“ от НК, за това че на 16.01.2023 г. в гр. С., при условията на опасен
рецидив, в съучастие като съизвършител с П. С. Д., отнел чужди движими
вещи, а именно - пари в размер на 1 900 лв., 200 евро, 100 паунда, собственост
на Доника Кременова Г. и Н. Г. П. от владението на Д.К. Г. от гр.С., с
2

намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това заплашване.
За престъплението, за което на обв. Р. е повдигнато обвинение се
предвижда наказание лишаване от свобода от пет до петнадесет години, като
съдът може да постанови и конфискация до ½ от имуществото на виновния,
т.е. престъплението е „тежко” по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК.
Обв. Р. е на 34 години, с основно образование, не работи. Формално има
постоянен адрес в гр. С.. Не е женен, има дете на 6 години. Осъждан
многократно. Още като непълнолетен е осъждан за престъпления по чл. 195,
ал.1, т. 3, 5 и 7 от НК, по чл. 206, ал. 1 от НК и по чл. 198 от НК, а като
пълнолетен за престъпления по чл. 195, ал.1, т. 7, вр. чл. 194, ал. 1 от НК; по
чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1 от НК; по чл. 216, ал. 1 от НК; по чл. 244, ал. 1 от НК;
по чл. 198, ал. 1 от НК; по чл. 144, ал. 2 от НК; по чл. 142, ал. 3, т. 1, пр. 2, вр.
ал. 2, т. 1 и 2 вр. ал. 1 от НК; по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 от НК; по
чл. 216, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК; по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 2 от
НК. Изтърпявал е ефективни наказания лишаване от свобода, като последно е
освободен от Затвора през 2022г..
Обв. Р. и другият обвиняем – П. С. Д. са дали съвсем кратки обяснения,
в които отричат участие в процесното престъпление. Разпитани са свидетели
– Д.К. Г., Н. Г. П., К. Г. П., Р. Г. Т.а и Х.С.П., чиито показания са относими
към разследваното престъпление. По установения в НПК ред е извършен
оглед на местопроизшествие, при който са иззети вещи, имащи значение за
разследването. Изготвени са веществени доказателствени средства, а именно
фотоснимки към съответния протокол за оглед на местопроизшествие. С
протокол за доброволно предаване свид. Г. е предала скрийн шот от
мобилния си телефон на получено на 17.01.2023г. в 16:08 часа съобщение от
момиче представило се за сестра на обв. Р.; С протокол за доброволно
предаване свид. Н. П. е предал скрийн шот от мобилния си телефон на
проведен на 17.01.2023г. в 00:55 часа чат разговор със С.Я.; скрийн шот от
мобилния си телефон на изпратено от Симон съобщение; скрийн шот от
мобилния си телефон на проведен на 18.01.2023г. в 9:00 часа чат разговор с Д.
Х. – 6 листа, като съдържанието на всички чат разговори и съобщения е
относимо към разследваното престъпление. Изготвена е съдебно техническа
експертиза, като от представения за изследване DVD – R, марка Kodak,
съдържащ видеозаписи от охранителна камера, монтирана във вътрешната
част на входа на бл. 6 в кв. „Кольо Фичето“ са извлечени снимкови кадри на
лица и техните действия във времеви интервал от 11:20 часа до 11:59 часа на
16.01.2023г.. Снимковите кадри са представени в снимково приложение,
подредени в хронологичен ред.
Приложени са писмени доказателства – справки за съдимост на двамата
обвиняеми, характеристични справки, декларации за семейно и материално
положение и имотно състояние,
От изложеното и като взе предвид събраните доказателства, съдът
направи следните правни изводи:
3

Искането на ОП – С. е основателно и съдът счете, че следва да го
уважи. По отношение на обв. Р. са налице предпоставките, визирани в чл. 63,
ал. 1 от НПК.
От събраните до момента доказателства и доказателствени средства,
посочени по – горе, може да се направи обосновано предположение, че обв.
Р. е извършил престъплението, за което му е предявено обвинение (законът
не изисква категоричен извод в тази насока). Привличането му като
обвиняем се явява резултат от събраните посредством проведените до
момента в рамките на досъдебното производство процесуално-следствени
действия, писмени, гласни и веществени доказателства и доказателствени
средства, които установяват обвинителното твърдение на прокуратурата, като
по досъдебното производство, което е в начална фаза предстои извършването
и на още действия по разследване, необходими за изясняване на
обстоятелствата по делото.
Наличните по делото данни сочат, че съществува реална опасност обв.
Р. да се укрие или да извърши престъпление, ако се намира на свобода, респ.
с мярка за неотклонение „Домашен арест” (в какъвто смисъл е неговото
искане). Тази реалната опасност се презюмира при първоначалното вземане
на мярка за неотклонение „Задържане под стража” по силата на чл. 63, ал. 2,
т. 1, пр. 2 от НПК и в случая не е оборена от събраните доказателства.
Разследваното деяние е с правна квалификация по чл.199 ал.1 т.4 вр. чл.198
ал.1 от НК - тежко умишлено престъпление, представляващо опасен рецидив
и за него законът предвижда наказание лишаване от свобода от пет до
петнадесет години, като съдът може да постанови и конфискация до ½ от
имуществото на виновния. Обвиняемият представлява лице със завишена
степен на обществена опасност предвид обстоятелството, че разследваното
престъпление не се явява изолиран случай в живота му и той има трайни
нагласи да извършва престъпления - осъждан е многократно за различни
умишлени престъпления от общ характер (включително по чл. 198 от НК) и е
търпял ефективни наказания лишаване от свобода, но очевидно те не са
изиграли своя поправителен и превъзпитателен ефект. За това свидетелства
приложената справка за съдимост, сочеща предходните осъждания на
обвиняемия. Обв. Р. не е трудово ангажиран и няма легален източник на
средства за препитание. Той има постоянен адрес, но това обстоятелство не
гарантира изключването на реалната опасност той да се укрие или да
извърши престъпление. Налице е реална опасност обвиняемият да
предприеме действия, които биха довели до затрудняване разкрИ.ето на
обективната истина по делото, както и да се отклони от понасянето на
наказателна репресия за извършеното престъпление. Няма основания
обусловени от здравословното състояние на обвиняемия или специфични
ангажименти към семейство, които да обуславят необходимостта от
налагането на по – лека мярка за неотклонение.
Изследвайки всички факти, имащи значение за вида на мярката за
неотклонение спрямо обвиняемия, съдът направи правния извод, че в случая
4

са налице условията на закона, визирани в чл. 63 ал. 1 и ал. 2 т. 1, пр. 2 и от
НПК. Гореизложеното в съвкупност налага несъмнен извод, че на този етап от
разследването най-съобразена с разпоредбата на чл. 56, ал. 3 от НПК по
отношение на обв. Р. се явява най-тежката по вид мярка за неотклонение, а
именно „задържане под стража”. Тази мярка ще допринесе за постигане на
целите, предвидени в чл. 57 от НПК.
Предвид изложените съображения, доводите на защитника на обв. Р. са
неоснователни – налице е както обосновано предположение, че обвиняемият
е извършил престъплението, за което му е предявено обвинение, така и
доказана реална опасност той да се укрие или да извърши престъпление, ако
по отношение на него бъде взета друга мярка за неотклонение, включително
„Домашен арест“.
Ето защо, съдът взе по отношение на обв. И. С. Р. по досъдебно
производство № 77/23 г. на РУ на МВР - С., вх. № 98/23 г., пор. № 6/23 г. на
Окръжна прокуратура – С. най – тежката мярка за неотклонение, а именно
„Задържане под стража”.
Ръководен от изложените съображения, съдът постанови определението
си.

Съдия при Окръжен съд - С.:

5

Номер на акта:	28
Дата:	20 януари 2023 г. (в сила от 24 януари 2023 г.)
Съдия:	Галина Христова Нейчева

Дело:	20232200200037
Тип на делото:	Частно наказателно дело
Дата на образуване:	19 януари 2023 г.

Определение по дело №37/2023 на Окръжен съд - Сливен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите