№ 125
гр. София, 12.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Ивайло Хр. Родопски
Членове:Димитър Г. Цончев
Магдалена Д. Инджова
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Ивайло Хр. Родопски Въззивно гражданско
дело № 20211800500386 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 260014/02.11.2020 г., постановено по гр.д.550/2019 г., по
описа на РС - Своге е обявил, на осн.чл.135, ал.1 от ЗЗД за относително
недействителен по отношение на кредитора-ищец „Мегатек“ ЕООД отказът
по чл.99 от ЗС, който на 29.09.2014 г. е направил ответника-длъжник Б. Б. С.,
ЕГН **********, гр.София, ж.к.“Л. 3“, бл.350, ет.4, ап.63 от притежаваното от
него право на собственост върху 1/2 ид.част от наследствен поземлен имот с
площ от 500 кв.м., находящ се в землището на с. Реброво, община Своге,
местност „Голяма поляна - На коня“, вписан в СВ при РС Своге на 30.09.2014
г. и е присъдил на ищеца направените по делото разноски.
Решението е обжалвано от ответника – настоящ въззивник, като иска
неговата отмяна въз основа на влязло в сила съдебно решение на ВКС, с което
по обуславящ процес с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК, до
приключването на който е било спряно настоящото, обусловено дело, на
осн.чл.219, ал.1, т.4 ГПК, е признато като погасено по давност правото на
принудително изпълнение на настоящия ищец – въззиваем срещу настоящия
въззивник – ответник по Павловия иск за същото вземане, по което се иска
обявяване на недействителността на сторения отказ от вещно право на
собственост по настоящия казус. Моли за неговата отмяна и постановяване на
друго решение от въззивния съд, с което да бъдат изцяло уважени
1
отхвърлените от РС искове. Претендира разноски. Представя списък по чл.80
ГПК за общата сума от 325,00 лева, от които 25 лева –платена държавна такса
по сметка на СОС и 300 лева с ДДС – платено адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна е депозирала писмен отговор със становище за
нейната неоснователност и оставянето без уважение. Претендира разноски.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства във връзка с
доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова
молба на от „Мегатек” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, ул. „Позитано” № 145, чрез адвокат Н.П. в качеството
й на пълномощник на управителя Н. П. З. против Б. Б. С. от гр. София, ж.к. „Л.
3”, бл. 350, вх. А, ет. 14, ап. 63, ЕГН **********.
Ответникът се явява длъжник на ищеца съгласно два договора за
паричен заем сключени на 02.09.2004 г. и на 04.04.2007 г., плащанията по
които са обезпечени с два записа на заповед от 19.10.2007 г., като вземанията
са прехвърлени на „Мегатек” ЕООД по силата на договор за цесия от
10.02.2016 г. със заличения търговец „Мегатекс” ЕАД, ЕИК ********* (към
2004 г./2007 г. „Мегатекс” АД).
Издадени били два изпълнителни листа в полза на взисксателя: от
05.06.2008 г., по ч.гр.д. № 8631/2008 г., по описа на Софийския районен съд за
сумата от 9000 щатски долара - задължение по запис на заповед от 19.07.2007
г. и сумата от 9720 щатски долара - задължение за лихви за периода от
20.10.2007 г. до 04.02.2008 г., както и сумата от 468,44 лева – разноски, и
изпълнителен лист от 02.04.2008 г., по ч.гр.д. № 8630/2008 г., по описа на
Софийския районен съд за сумата от 16370 лева - задължение по запис на
заповед от 19.07.2007 г. и сумата от 327,40 лева - разноски.
По образуваното изпълнително дело № 20108440401690, на ЧСИ с рег.
№ 844, праводателят на дружеството е получил само сумата от 1462,79 лева.
На 29.09.2014 г. ответникът чрез едностранно заявление по реда на чл.
100, ал. 1 във вр. с чл. 99, предложение последно от Закона за собствеността
(ЗС), заедно е брат си - починал на 24.02.2019 г., е направил отказ от правото
на собственост върху наследствен поземлен с площ по документи от 500 кв.м.,
находящ се в землището на с. Реброво, общ. Своге, местност „Голяма поляна -
На коня” в землището на с.Реброво. Отказът е вписан на 30.09.2014 г., като от
приложените към исковата молба документи е видно, че не могат да се
установят живи роднини на Б. С., които биха придобили правото на
собственост. Посочва се, че извършеното от ответника е част от поредица от
действия, с които той се е опитал да увреди кредиторите си.
С Определение № 52/11.06.2021 г., постановено по настоящото дело,
въззивният съд е спрял на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК образуваното въз
основа на предявения иск, с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД съдебно
производство до приключване на правния спор, предмет на предявения
отрицателен установителен иск, с правна квалификация чл. 439, ал. 1 ГПК, с
който длъжникът по изпълнението (ответник по настоящия казус) иска да
2
бъде отречено със сила на пресъдено нещо правото на принудително
удовлетворяване на паричните притезания, въз основа на които ищецът в
настоящото съдебно производство обосновава своята материална легитимация
като кредитор, за което е било образувано гр. д. № 10127/2020 г., по описа на
СГС, приключило с окончателен съдебен акт на ВКС, след което е било
възобновено.
С оглед приетото за установено от фактическа страна, съдът възприе
следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима като подадена в срок, от процесуално
легитимирана страна, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.
С оглед наведените в жалбата доводи по отношение правилността на
решението в обжалваната част, настоящият съдебен състав намира следното:
Обуславящият настоящото производство правен спор е приключил с
влязло в сила решение № 438/03.07.2024 година, постановено по гр.д.№
1639/2023 година, по описа на ВКС, III г.о., с което на осн.чл.439, ал.1 ГПК е
признато за установено, че Б. Б. С. не дължи на „Мегатек“ ЕООД, град София
следните суми: 16 370 лв. - главница по запис на заповед от 19.10.2007 г. и
сумата 327,40 лв., представляваща разноски, по изпълнителен лист от
02.04.2008 г., издаден въз основа запис на заповед от 19.10.2007 г., както и
сумата 9000 щатски долара - главница по Запис на заповед от 19.10.2007 г., и
сумата 9720,00 щатски долара, представляваща лихва, начислена върху
главницата за периода от 20.10.2007 г. до 04.02.2008 г., въз основа на
изпълнителен лист от 05.06.2008 г., издаден въз основа Запис на заповед от
19.10.2007 г., за които вземания е образувано изпълнително производство,
поради погасено по давност право на принудително изпълнение.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения, дадени в т. 2 от ТР
№ 2/9.07.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., на ОСГТК, съдът може да
приеме, че ищецът по Павловия иск не е кредитор, ако вземането е отречено
със сила на пресъдено нещо. Наличието на паралелен процес, който има за
предмет признаване или отричане на вземането на кредитора, какъвто се явява
и настоящия казус, е от значение за правилното решаване на спора по
отменителния иск по чл. 135 ЗЗД. Обстоятелството, че успешното провеждане
на иска за вземането не е процесуална предпоставка за предявяването на
Павловия иск не означава, че между двете производства не е налице
обусловеност. Признаването или отричането на вземането ще рефлектира
върху решаващия извод дали ищецът действително има качество на кредитор с
права по чл. 135 ЗЗД, съответно - касателно основателността на предявения
иск.
Между двете производства е налице връзка на преюдициалност, която
попада в приложното поле на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК и е било прието като
3
основание за спиране на настоящото производството по Павловия иск.
Не е спорно между страните, а и от събраните по делото доказателства
се установява правнорелевантното обстоятелство, че предмет на предявените
от длъжника срещу кредитора отрицателни установителни искове с правно
основание чл. 439, ал. 1 ГПК са паричните притезания на ищеца в настоящото
исково производство, въз основа на които той основава качеството си на
кредитор.
При предявените отрицателни установителни искове, с които се цели
отричане със сила на пресъдено нещо на спорното субективно право,
материалноправното положение на страните по облигационното
правоотношение не се променя, а единствено тяхното процесуално качество.
Ето защо, въпреки, че кредиторът е ответник по установителния иск по чл.439,
ал.1 ГПК, в негова тежест е да установи по несъмнен начин, че е носител на
оспореното от длъжника - ищец твърдяно спорно материално право, поради
което е ирелевантно обстоятелството коя страна по облигационното
правоотношение е предявила иск за установяване (отричане) на материалното
право, въз основа на което ищецът по Павловия иск обосновава своята
материална легитимация, като кредитор.
Тъй като с отменителния иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД се цели допускането
до принудително удовлетворяване на притежаваните от кредитора вземания
срещу имуществени права на длъжника, които са преминали в патримониума
на трето лице, но с намерението на длъжника да бъде увреден кредитора (арг.
чл. 133 ЗЗД), от съществено значение за пораждането и съществуването на
предявеното с конститутивния Павлов иск потестативно право е
обстоятелството дали вече породените облигационни права на кредитора не са
погасени, поради изтичане на законоустановената погасителна давност, т.е.
дали неговите вземания могат да бъдат упражнени по силата на
принудителното изпълнение.
Тъй като обуславящият настоящото производство правен спор е бил
предмет на отрицателните установителни искове с правно основание чл.439,
ал. 1 ГПК, предмет на гр. д. № 10127/2020 г., по описа на СГС, приключил с
влязло в сила съдебно решение на ВКС, с благоприятен изход за длъжника, по
този начин със сила на пресъдено нещо е признато за установено, че ищецът
„МЕГАТЕК“ ЕООД е загубил качеството на кредитор спрямо ответника Б. С.,
което лишава от правно основание Павловия иск за обявяването от съда на
относителна недействителност на извършения отказ от вещно право на
собственост върху идеална част от недвижим имот.
Всичко изложено дотук налага въззивната жалба следва да бъде
уважена, обжалваното решение – отменено и вместо него да се постанови
друго, с което предявеният Павлов иск да се отхвърли, като недоказан по
основание.
По отношение на разноските за въззивното производство:
С оглед изхода на делото на въззивника не се дължи присъждане на
разноски за настоящата въззивна инстанция, а следва да му бъдат възложени в
4
тежест направените от въззиваемата страна в общ размер на сумата от 325
лева, от които 25 лева - сторени разноски за платена държавна такса по сметка
на СОС за въззивното обжалване и 300 лева с ДДС – платено адвокатско
възнаграждение в размер под минималния по НМРАВ.
Пред РС Своге не са сторени разноски от настоящия въззивник –
ответник по първоначалния иск и няма представен списък по чл.80 ГПК в тази
насока, поради което не следва да му бъдат присъждани такива в
първоинстанционното съдопроизводство.
На осн.чл.280, ал.3, т.1, предл.I ГПК, решението не подлежи на
касационно обжалване, тъй като данъчната оценка на процесния недвижим
имот, предмет на атакуваното с Павловия иск разпореждане е в размер на 1655
лева (л.84 от делото на РС Своге).
Воден от горното, Софийски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260014/02.11.2020 г., постановено по
гр.д.550/2019 г., по описа на РС – Своге И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ ПРЕДЯВЕНИЯ ИСК, с правно осн.чл.135, ал.1 от ЗЗД за
обявяване на относително недействителен по отношение на „Мегатек“ ЕООД
отказът по чл.99 от ЗС, който на 29.09.2014 г. е направил Б. Б. С., ЕГН
**********, гр.София, ж.к.“Л. 3“, бл.350, ет.4, ап.63 от притежаваното от него
право на собственост върху 1/2 ид.част от наследствен поземлен имот с площ
от 500 кв.м., находящ се в землището на с. Реброво, община Своге, местност
„Голяма поляна - На коня“, вписан в СВ при РС Своге на 30.09.2014 г.
ОСЪЖДА „Мегатек“ ЕООД да заплати на Б. Б. С. общата сума от 325,00
(триста двадесет и пет) лева – разноски пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5