Определение по адм. дело №1076/2023 на Административен съд - Пазарджик

На основание чл. 150, ал. 4 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, се извършва звукозапис на съдебното заседание.

На поименното повикване в 10:30 часа се явиха:

ЖАЛБОПОДАТЕЛ: В. С. В. – редовно уведомен, не се явява, явява се С. С. В., редовно упълномощен.

ОТВЕТНИК: ГЛАВЕН АРХИТЕКТ НА ОБЩИНА ПАЗАРДЖИК – редовно уведомен, не се явява, не изпраща представител.

ЗАИНТЕРЕСОВАНА СТРАНА: В. И. Д. – редовно уведомена, не се явява, не изпраща представител.

ВЕЩО ЛИЦЕ: А. Г. П. – редовно призована, явява се лично.

По хода на делото:

С. В.: Моля да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не е налице процесуална пречка за даване ход на делото, с оглед на което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Съдът ДОКЛАДВА представено заключение по допусната по делото съдебно-техническа експертиза от вещото лице в срок.

Съдът ДОКЛАДВА постъпила писмена молба от пълномощника на жалбоподателя с вх. № 5549/09.06.2025 г., в която е взел становище по приемане на заключението, както и е представил писмени доказателства, а именно две нотариално заверени декларации от П. Л. П. и Р. С. В., които удостоверяват факти и обстоятелства, свързани с изграждането на междусъседската ограда. Представени са и писмени доказателства от 1990 г. във връзка с производство по отчуждаване на имота на жалбоподателя.

Всички тези доказателства съдът намира, че са неотносими към настоящия правен спор. Представените декларации съдържат данни, факти и обстоятелства във връзка с изграждането на процесната ограда, които в съдебното производство следва да бъдат удостоверени със специални знания от вещо лице. Именно за установяването на тези факти, по делото е допусната и представена експертиза. Останалите писмени доказателства за одържавяване на имота на жалбоподателя от 1990 г. са неотносими към настоящия правен спор, поради което не следва да бъдат приемани от съда.

С оглед на това, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за приемане като доказателства по делото представените такива с писмена молба с вх. № 5549/09.06.2025 г.

Съдът ВРЪЩА същите на пълномощника на жалбоподателя.

ПРИСТЪПИ СЕ към изслушване на допуснатата по делото съдебно-техническа експертиза.

СНЕ СЕ самоличността на вещото лице, както следва:

А. Г. П.: българка, българска гражданка, неосъждана, с висше образование специалност „Геодезия“ ОКС магистър, без родствени и служебни отношения със страните по делото.

Съдът ПРЕДУПРЕДИ вещото лице за наказателната отговорност, която носи по чл. 291 от НК.

ВЛ П.: Представила съм заключение, което поддържам.

На поставените въпроси, вещото лице отговори следното:

Въпрос 1: Самата ограда е построена на три нива. Денивелацията между двата имота от двете страни на оградата ли е или е по дължината на оградата и построяването на оградата на три нива свързано ли е с денивелацията?

ВЛ П.: За това може да Ви ориентира Скица-Приложение 2. Направила съм разрез, където оградата е погледната от имота на жалбоподателя, имот 1233, и отдолу със зелено е съществуващият терен. Тоест все едно стоим срещу оградата и това е разрез на тази ограда и сме в терен. Откъм гаража на жалбоподателя теренът е с по-ниска кота, свързан с по-високия терен с рампа и излизаме на улицата. А откъм улицата е по-високият терен. Това е поглед от имота на жалбоподателя, имот 1233.

В имот 1228, който е на съседа, там теренът е равен и са отчетени в Скица-Приложение 2 височината на оградата от терена на жалбоподателя и от терена на имот 1228.

Цялата ограда е стъпаловидна – при поглед от имот 1233, височината на оградата откъм гаража е 2,00 м, после става 2,40 м и последното ниво е 2,04 м. Но тези височини са отчетени от терена на всяко стъпало. В най-ниската част на имота е 2,00 м, а котата в най-високата част, т.е. на последното стъпало на оградата откъм улицата, е 2,04 м.

Въпрос 2: Разстоянията 2,35 м и 2,87 м от основата на оградата ли са?

ВЛ П.: Това съм го посочила в Приложение 1 – разстоянията 2,35 м и 2,87 м са от основата на оградата до основна жилищна сграда на жалбоподателя. Където е посочено, че отстоянието на оградата до основната жилищна сграда е 2,87 м, това е откъм улицата и тук височината на оградата е 2,04 м, което означава, че оградата е по-ниска от разстоянието до къщата. В другия край на жилищната сграда отстоянието на оградата до основната жилищна сграда е 2,35 м и тук височината на оградата е 2,00 м от ниската част.

Въпрос 3: Оградата в кой имот се намира?

ВЛ П.: Изцяло оградата е построена в имот 1228. Даже по скицата, която направих, констатирах, че гаражът в имот 1233 на жалбоподателя, опира до тази ограда. Заснела съм му северозападния ъгъл, там където е свръзката на новопостроената ограда с този гараж. Така заснето, гаражът на жалбоподателя навлиза в съседния имот на В. Д. с 45 см. Заснела съм този ъгъл и оградата опира в гаража. Това може да се види освен от скицата, така и от снимковия материал.

Въпрос 4: Описаните прозорци от двете страни на входната врата на жилищната сграда на жалбоподателя на какви помещения са?

ВЛ П.: Прозорците са описани в Приложение 3. По-големият прозорец е прозорец на стълбищна клетка. Той се намира вляво от входната врата и за него казахме, че 0,54 м от него се скриват от оградата. Той е прозорец на стълбищна клетка.

Прозорец № 2, който е вдясно от входната врата, той е на приземен етаж и по архитектурни разпределения не мога да кажа за какво е било предназначено това помещение. Нещо от типа на избено помещение.

С. В.: Както съм писал в молбата, не съм съгласен със заключението на вещото лице. Смятам, че то е непълно.

По приемане на заключението, съдът намира, че съдебно-техническата експертиза е компетентно изготвена, вещото лице е отговорило в пълнота на поставените въпроси. С оглед на това,

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА изготвената по делото съдебно-техническа експертиза.

На вещото лице ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждение в размер на 500 (петстотин) лева от внесения депозит по сметката на Административен съд – Пазарджик за вещи лица, както и сумата от още 340 (триста и четиридесет) лева, след внасянето й по същата сметка на съда.

В тази връзка съдът ЗАДЪЛЖАВА жалбоподателя и заинтересованата страна, в 3-дневен срок, считано от днес за жалбоподателя и от получаване на съобщението за заинтересованата страна, да внесат по сметката на Административен съд – Пазарджик за вещи лица сумата от още 340 (триста и четиридесет) лева или по равно за двете страни по 170 (сто и седемдесет) лева възнаграждение за приетата по делото експертиза, като копие от платежния документ да бъде представен по делото.

Съдът освободи вещото лице.

Съдът намира по допустимостта на подадената жалба следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 149, ал. 1 от ЗУТ, за издаденото разрешение за строеж или за отказа да се издаде такова разрешение, се съобщава на заинтересованите лица при условията и по реда на АПК, като заинтересовани лица по смисъла на чл. 149, ал. 2, т. 1, във връзка с ал. 1 от ЗУТ, в случаите на нов строеж, пристрояване или надстрояване на заварен строеж, са възложителят, собствениците и носителите на ограничени вещни права в поземления имот, лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на специален закон, а в случаите на строежи в квартали и имоти по чл. 22, ал. 1 – възложителят и собственикът на земята. В този смисъл принципно законът изключва качеството на заинтересовани лица на собствениците и на носителите на ограничени вещни права в имоти, съседни на имота, за строителството в който се издава разрешение за строеж.

В случая предмет на разглеждане в настоящото производство е жалба против Разрешение за строеж на ограда между имот с идентификатор 55155.503.1228 и имот с идентификатор 55155.503.1233 в квартал № 406а по кадастралната карта на град Пазарджик. Същите представляват УПИ VI-1233, което е собственост на жалбоподателя, както и УПИ V-1228, който е собственост на заинтересованата страна В. Д..

При издаването на разрешение на строеж за изграждане на ограда по вътрешна регулационна граница между два съседни УПИ, вкл. в случаите, когато разполагането на оградата е предвидено да е изцяло в имота на възложителя, преценката дали собствениците и носителите на ограничени вещни права в съседните имоти имат качеството на заинтересовани лица по смисъла на чл. 149, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, следва да се извърши в контекста на специалните норми на чл. 48, ал. 3 и ал. 4 от ЗУТ, регламентиращи изисквания за строеж на ограда с височина на плътната част над 0.6 м. Съгласно чл. 48, ал. 3 от ЗУТ оградите към съседните урегулирани поземлени имоти се разполагат с равни части в двата имота, като когато оградата е плътна с височина над 0.6 м, тя се допуска въз основа на изрично писмено съгласие на собствениците на засегнатите имоти и ако разстоянието от оградата до жилище в първия етаж на сграда в съседния урегулиран поземлен имот е по-голямо или равно на височината на плътната част на оградата. Съответно в чл. 48, ал. 4 от ЗУТ е предвидено, че при липса на съгласие на собственик на засегнат имот, строителството на плътна ограда между съседни имоти с височина на плътната част над 0.6 м. се допуска, ако разстоянието от оградата до жилище в първия етаж на сграда в съседния УПИ е по-голямо или равно на височината на плътната част на оградата, като оградата се разполага изцяло в имота на възложителя. Анализът на посочените разпоредби обуславя извод, че несъгласният със строителството на плътна ограда собственик на съседен имот има качество на заинтересовано лице и съответно е процесуално легитимиран да обжалва издадено разрешение за строеж на ограда с височина на плътната част над 0.6 м, вкл. и ако оградата се разполага изцяло в имота на възложителя, тогава, когато не са спазени изискванията на чл. 48, ал. 3, изречение второ и чл. 48, ал. 4 от ЗУТ. Всъщност самите законови норми на чл. 48, ал. 3 и ал. 4 от ЗУТ определят съседните урегулирани имоти, към които се разполага оградата, като "засегнати", но само при неспазване на изискванията по чл. 48, ал. 4 от ЗУТ и то, ако това неспазване води до засягане правата на собствениците на съседни имоти.

В случая няма спор, че жалбоподателят има собственост в съседния имот на предвижданата по оспореното Разрешение за строеж ограда. В този смисъл към датата на издаване на процесното Разрешение за строеж жалбоподателят не се легитимира нито като собственик на имот УПИ V-1228, в който имот е изградена процесната ограда, нито като носител на ограничени вещни права, нито като възложител или като лице, което има право да строи в чужд имот по силата на специален закон, поради което няма качеството на заинтересовано лице по смисъла на чл. 149, ал. 2, т. 1 от ЗУТ.

Няма спор същевременно, че с обжалваното разрешение за строеж е разрешено строителство на ограда в УПИ V-1228, тоест имотът е съседен на УПИ VI-1233, собственост на жалбоподателя. Предвид разгледаните по-горе разпоредби, жалбоподателят ще има качеството на заинтересовано лице по смисъла на чл. 149, ал. 2, т. 1, само ако не са спазени разпоредбите на чл. 48, ал. 4 от ЗУТ. Разпоредбата на чл. 48, ал. 4 от ЗУТ, както беше посочено по-горе, допуска строителството на плътна ограда между съседни имоти с височина на плътната част над 0.6 м, ако разстоянието от оградата до жилище в първия етаж на сграда в съседния урегулиран поземлен имот е по-голямо или равно на височината на плътната част на оградата, като оградата се разполага изцяло в имота на възложителя.

От приетата в днешното съдебно заседание съдебно-техническа експертиза се установи, че отстоянието на оградата до основната жилищна сграда на жалбоподателя е 2.87 м при височина на оградата в частта й 2.04 м и отстояние 2.35 м при височина 2.00 м. Тоест разстоянието от оградата до жилищната сграда на жалбоподателя е по-голямо от височината на плътната част на оградата. Установи се също така, че оградата е изцяло разположена в имота на заинтересованата страна В. Д. в УПИ V-1228, нещо повече, гаражът на жалбоподателя навлиза с 0,45 м в имота на заинтересованата страна.

По отношение на прозорците на жилищната сграда, намиращи се от страната на изградената ограда, се установи, че първият от тях е прозорец на стълбищна клетка, а вторият е прозорец на приземен етаж – изба. Това от своя страна не предполага засенчване – липса на слънчева светлина на помещенията от жилищната сграда на жалбоподателя, които реално се ползват за живеене, поради което макар и да се установява частично засенчване на процесните прозорци, то съдът намира, че не са засегнати правата на собственика на жилищната сграда на съседния имот.

С оглед на това, съдът намира, че процесната ограда е изградена съгласно правилата на чл. 48, ал. 3 и ал. 4 от ЗУТ, а именно разположена е изцяло в съседния имот на жалбоподателя, разстоянието от оградата до жилищна сграда на жалбоподателя е по-голяма от височината на плътната й част, както и че същата не засенчва прозорци от жилищната сграда, които представляват чиста жилищна площ на жалбоподателя.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че не може да се приеме, че жалбоподателят има качеството на заинтересовано лице по смисъла на чл. 149, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, поради което и за същия липсва правен интерес от обжалване на разрешението за строеж. Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на оспорването и за нея съдът следи служебно. Липсата на качеството на заинтересована страна по смисъла на чл. 149, ал. 2 от ЗУТ елиминира правния интерес от обжалване на процесното Разрешение за строеж.

С оглед на това, настоящият състав намира, че подадената жалба е недопустима поради липса на установен правен интерес, поради което следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по нея да бъде прекратено.

Предвид изхода от спора, съдът намира за основателно направеното своевременно искане на заинтересованата страна за присъждане на разноски, поради което ще следва да бъде осъден жалбоподателят да й заплати направените по делото разноски в размер на общо 1970 (хиляда деветстотин и седемдесет) лева, от които 1500 (хиляда и петстотин) лева за адвокатски хонорар и 470 (четиристотин и седемдесет) лева възнаграждение на вещо лице.

От ответната страна не е направено искане за присъждане на разноски, а и такива реално не са направени, поради което съдът не дължи произнасяне в тази част.

По изложените съображения и на основание чл. 159, т. 4 от АПК, СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на В. С. В., [ЕГН] от гр. Пазарджик, [улица], подадена чрез пълномощника му С. С. В. от гр. Пазарджик, [улица], против Разрешение за строеж № 370/2022 г., за изграждане на междусъседска ограда в имот с идентификатор 55155.503.1228, съставляващ УПИ V-1228 в квартал № 406а по плана на град Пазарджик.

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 1076/2023 г. по описа на Административен съд – Пазарджик.

ОСЪЖДА В. С. В., [ЕГН] от гр. Пазарджик, [улица]да заплати на В. И. Д., [ЕГН] от гр. Пазарджик, [улица]направените по делото разноски в размер на 1970 (хиляда деветстотин и седемдесет) лева

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок, считано от днес за жалбоподателя, и в 7-дневен срок от съобщаването му на неявяващите се страни.

Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 11:08 часа.