РЕШЕНИЕ
№ 1690
гр. Бургас, 16.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА
при участието на секретаря ЖАСМИНА Н. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА Гражданско дело №
20242120107881 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на Т. Ч. Г., ЕГН **********,
постоянен адрес: ........................., чрез пълномощника адвокат Н. Р., АК-Б., със съдебен
адрес: .................................., против „Вива Кредит“ АД, ЕИК ......................, със седалище и
адрес на управление: ...................................., представлявано от изпълнителния директор К.
И. К. , с която се иска прогласяване нищожността на клаузите на чл. 5, ал. 2, предвиждаща
заплащане на неустойка и на чл. 1, ал. 3, предвиждаща заплащане на „такса експресно
разглеждане на документи“, от сключения между страните договор за паричен заем (Standart
14) № ...................... от 16.06.2023 г., както и за осъждане на ответника да заплати на ищеца
получени без основание суми по договора за паричен заем (Standart 14) № ...................... от
16.06.2023 г. в размер на 158,43 лв., представляваща неустойка и в размер на 251,60 лв.,
представляваща такса „експресно разглеждане на документи“.
В исковата молба се твърди, че между страните е бил сключен договор за
предоставяне на потребителски кредит Standart 14 № ......................-16.06.2023, с който от
ответното дружество е била предоставена сума в размер на 1200 лева, при ГПР № 49,38 % за
срок от 30 месеца. Освен фиксирания лихвен процент, предвидено е заплащане и на такса
експресно разглеждане в чл. 1, ал. 3 от договора и неустойка за непредоставяне на
обезпечение в чл. 5, ал. 1 от договора. Твърди се още, че процесният договор е нищожен на
основание чл. 22 вр. чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК. Посочено е, че не е ясно как е формиран ГПР и
какво друго е включено в него извън фиксирания годишен лихвен процент, както и че
посочените в договора ГПР и ГЛП не отговарят на действителните такива. Твърди се, че в
същите не са включени допълнителна такса по услуга „експресно разглеждане на
документи“, както и неустойката, които значително повишават стойността на погасителната
вноската. Посочено е, че Годишният процент на разходите многократно надхвърля
предвидения в чл. 19 ал.4 ЗПК размер на ГПР, като нарушава изискванията за
добросъвестност. В исковата молба е заявено, че процесната клауза не е договаряна
индивидуално с ищцата. Клаузата е предварително заложена в договора за кредит от
1
икономически по- силната страна - кредиторът. Твърди се, че „закупуването“ на
допълнителната услуга „експресно разглеждане на документи“ прикрива истинската цел на
клаузата- увеличение възнаграждението на кредитора за предоставения заем, което от своя
страна води до нарушаване на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от Закона за
потребителския кредит. Добавено към уговореното възнаграждение по договора,
възнаграждението за тази допълнителна услуга несъмнено води до многократно
превишаване тавана на ГПР, което обуславя нищожността на уговорката за плащане на
възнаграждение съгласно чл. 19, ал. 5 ЗПК и липса на основание на дължимост на това
вземане. Твърди се, че наличието на тази клауза в договора съставлява заобикаляне на
закона- нормативно основание чл.10а, ал.2 вр. 10а, ал.4 вр. чл.26, ал.1, пр.2 от Закона за
задълженията и договорите и чл. 19, ал.1 и на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.
На следващо място в исковата молба е посочено, че клаузата, предвиждаща
заплащането на неустойката в размер на 503,10 лева за непредоставяне на обезпечение по
договора за потребителския кредит е нищожна на основание чл.26, ал.1 ЗЗД във вр. чл.143 от
Закона за защита на потребителите, поради противоречие с добрите нрави и неотговаряща
на изискването за добросъвестност в отношенията с потребител. Посочено е, че неустойката
е прекомерна и противоречи на обезщетителната й функция. Заявено е че кумулирането й
към погасителните вноски се отклонява от обезпечителната и обезщетителната функция и
това води до скрито оскъпяване на кредита. Ищецът счита, че начислената сума увеличава
дълга на заемателя два пъти, което води до затрудняване на доброволното му погасяване,
както и до увеличаване на разноските при евентуално принудително събиране. Посочено е
като извод, че това цели неоснователно обогатяване на кредитора.
Изложени са подробни съображения за неравноправност на горепосочените клаузи
на договора, нарушаване на правата на протребителя, противоречие с добрите нрави и
заобикаляне на закона. Ангажирани са писмени доказателства.
В законоустановения срок от ответното дружество е подаден писмен отговор, в
който е исковата молба се оспорва изцяло като неоснователна. Излагат се подробни
съображения за валидността на клаузите на договора. Твърди се, че неустойката е установена
надлежно и не излиза извън нейните присъщи и основни функции, поради което обвързва
валидно страните. Също така се оспорват твърденията свързани с начина на формиране на
ГПР.
Твърди се, че разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК не предвижда в договора за
потребителски кредити изрично и и изчерпателно да бъдат изброени всички разходи, част от
ГПР, а единствено да се посочат допусканията, използвани при изчисляване на ГПР. Тези
допускания са изрично посочени в чл. 19 от Директива 2008/48 на Европейския парламент и
на Съвета относно договорите за потребителски кредити и ЗКП. Посочено е, че съгласно
разпоредбата на чл.19, ал.3 от ЗПК при изчисляване на ГПР не се прибавят разходите, които
потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски
кредит. Затова ответникът счита, че неустойката за неизпълнение на задължение за
предоставяне на потребителски кредит има точно такъв характер и не следва да участва при
формирането на ГПР.
Относно таксата за експресно разглеждане на документи ответното дружество
заявява, че съгласно съдържанието на чл.1, ал.2 от Договора, този вид услуга е
допълнителна, която клиентът доброволно е избрал да ползва, като на основание чл.19 във
връзка с Приложение №1 към чл.19, ал.2 от ЗПК стойността на същата не следва да се
прибавя към изчисляване на ГПР по Договора. Твърди, че договореният ГПР в конкретния
случай не надвишава 50% и е в рамките на допустимата в закона граница. Оспорват се като
неоснователни и необосновани твърденията на ищцата, че таксата за експресно разглеждане
на документи е в противоречие с разпоредбата на чл.10а, ал.2 от Закона за потребителски
кредит. Посочената такса е дължима при избиране на услугата за експресно разглеждане на
2
заявката за кредит, а не при стандартния срок от 10 дни. Според ответника, на практика
услугата по експресно разглеждане на документи се извършва преди сключване на договора
за кредит и не може да се разглежда като такава по управлението и усвояването на кредита.
Твърди се, че експресното разглеждане на документи няма задължителен характер, с което
обстоятелството ищцата е била запозната, но в случая е избрала доброволно да ползва тази
услуга срещу заплащане на такса в конкретно посочен размер. Излагат се подробни
съображения по приложението на закона.
Оспорват се основанията за оказване на безплатна адвокатска помощ и
освобождаване от държавна такса на ищеца.
Предявени са обективно кумулативно съединени искове е с правно основание чл. 26,
ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 143 и чл. 146 ЗЗП и чл. 55 ал.1 предл.1 ЗЗД.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по делото
доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
По делото не е спорно и се установява от представените доказателства, че между
страните е сключен договор за паричен заем Standard 14 № ...................... от 16.06.2023 г., с
който ответникът се е задължил да предостави на ищцата Г. сумата от 1200 лева, от които
856,80 лева за рефинансиране на паричен заем с КИД ................... от 19.12.2022г., с което
задължението по него се погасява изцяло, а за остатъка от заемната сума договорът служи за
разписка за получаването й. Договорът е сключен при следните параметри: размер на
погасителната вноска: 75,49 лева, в която са включени част от дължимата главница, лихва и
такса за експресно разглеждане; срок на заема: 60 седмици, брой вноски: 30, при фиксиран
годишен лихвен процент в размер на 40,32 % и годишен процент на разходите в размер на
49,38 %, общ размер на всички плащания с включена такса експресно разглеждане – 2264,70
лева. Съгласно чл. 1, ал. 2 от договора преди подписването му заемателят доброволно е
избрал да се ползва от допълнителна услуга по експресно разглеждане на документи за
одобрение на паричния заем, за което се дължи такса в размер на 754,80 лева (ал. 3), платима
разсрочено на равни части, включени в размера на погасителните вноски (ал. 4). В чл. 5, ал.
1 на договора за заем е посочено, че заемателят се задължава в 3-дневен срок от усвояване
на заемната сума да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: поръчител -
физическо лице или банкова гаранция, които следва да отговарят на редица предвидени в
договора условия. В ал. 2 е предвидено, че при неизпълнение на задължението за
предоставяне на обезпечение, заемателят дължи неустойка в размер на 503,10 лева, която се
заплаща разсрочено, на равни части към всяка от погасителните вноски. В този случай
размерът на дължимата вноска е 92,26 лева, а общо дължимата сума е 2767,80 лева.
В погасителния план към договора са посочени следните данни за кредита: размер
на кредита: 1200 лева, общо дължима сума /отпусната сума и договорна лихва/: 1509,90
лева; срок на договора: 60 седмици; ГЛП 40,32 %; ГПР: 49,38 %.
Безспорно е между страните, че кредитът е усвоен изцяло.
От представената по делото справка от дружеството кредитор се установява, че по
договора са били заплатени от заемополучателя 200 лева за разходи за събиране на
вземането, както и сумата от общо 836 лева по погасителния план, в това число 303,85 лева -
главница, 149,12 лева - възнаградителна лихва, 158,43 лева - неустойка, 251,60 лева - такса
експресно разглеждане. Следователно налице е признание от ответното дружество на факта
на плащане на сумата от общо 1036 лева по договора.
Установява се от приетото по делото заключение на съдебно-икономическа
експертиза, че със заплатените от ищцата суми по договора за кредит в общ размер на 836
лева са погасени задълженията така, както са посочени от ответното дружество в справката-
погасителен план. Следва да се отбележи, че на вещото лице не е бил поставян въпрос за
3
заплатени разходи за събиране на вземането, поради което и заплатената сума от 200 лева
неустойка за просрочие по чл. 9 от договора не е посочена в заключението, но същата
фигурира в представената от ответника справка.
Спорен по делото е въпросът за валидността на оспорените договорни клаузи, както
и за размера и дължимостта на платените суми за неустойка за непредоставено обезпечение
и за такса експресно разглеждане.
Възраженията на ответното дружество за недопустимост на претенциите поради
липса на правен интерес са неоснователни, тъй като за ищцата е налице правен интерес от
обвързване на ответника със сила на пресъдено нещо, като разрешаването на въпроса за
валидността договорните клаузи е от значение и за разрешаване на спора по осъдителния
иск.
Несъмнено сключеният между страните договор има характеристиките на договор за
потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 Закона за потребителския кредит. В случая
кредитополучателят се явява потребител, по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП, поради което
същият се ползва от закрилата на закона и посочените по-горе разпоредби, освен ако
търговецът не установи, че клаузата по договора е била индивидуално уговорена /чл.146,
ал.4 ЗЗП/, което обстоятелство не се доказа от ответното дружество. Затова, доколкото не е
налице изключението по чл. 146, ал. 1 ЗЗП, следва да бъде извършена преценка за
противоречието на атакуваните клаузи с изискването за добросъвестност и наличието на
значително неравновесие между правата и задълженията на доставчика и потребителя.
Съгласно чл. 143, т. 10 и т. 12 ЗЗП неравноправна е клауза в договор, сключен с
потребител, която е в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя, като: позволява на търговеца или доставчика да променя
едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание или да
увеличава цената, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора, ако
окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при
сключването на договора.
Съдът, като съобрази текста на сключения договор намира, че така, както е
уговорена, неустойката е предназначена да санкционира кредитополучателя за виновното
неспазване на задължението за предоставяне на обезпечение. По същността си тя не
обезпечава изпълнението на основното задължение по договора, а вторичното задължение за
предоставяне на обезпечение. Само по себе си непредоставянето на обезпечение не води до
претърпяването на вреди от кредитора. Следователно уговорената неустойка излиза извън
основните й функции - обезпечителна, обезщетителна и санкционна, доколкото същата се
дължи дори при редовно изпълнение на поетите задължения за връщане на заетата сума, в
която хипотеза не би имал право да се ползва от обезпечението. Дори при изпълнение на
поетите задължения за връщане на заетата сума, ведно със съответната възнаградителна
лихва, отново съобразно уговорките по договора се дължи претендирана неустойка, което
противоречи на същността на неустоечната клауза. Тоест, кредиторът получава реално
парична сума, заедно с вноските по кредита и на техния падеж, преди да са настъпили
каквито и да е вреди. Така се наблюдава и значително оскъпяване на ползвания заем, като
размерът на неустойката е необосновано завишен, спрямо предвидимите при сключване на
договора вреди, поради което е налице хипотеза на типично неравноправно договаряне по
смисъла на чл. 143, ал. 2 т. 3 ЗЗП. С включване на това вземане за неустойка в погасителните
вноски по съществото си се добавя сума, която се явява печалба за дружеството.
Следователно начинът, по който е уговорено погасяването на задължението за неустойка,
позволява то да се определи като разход по кредита, който следва да бъде включен в ГПР,
съгласно дефиницията на чл. 19 ЗПК. Следва да се посочи още, че правилата на чл. 16 и чл.
10а ЗПК вменяват задължение на кредитора, преди сключване на договора за кредит, сам да
4
оцени кредитоспособността на потребителя и то без да начислява допълнителни суми за
това. Ето защо, не следва върху кредитополучателя да се прехвърля финансовата тежест за
оценката на платежоспособността на длъжника и евентуалните вреди, които кредиторът би
могъл да претърпи, ако се окаже неплатежоспособен.
Съгласно приложимия закон и при анализ на представените доказателства съдът
намира, че по отношение на уговорената допълнителна цена за услугата по експресно
разглеждане на заявката за паричен заем е налице нарушаване на императивни норми на
ЗЗП, като същата е в противоречие с добрите нрави, не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца/доставчика и потребителя. С оглед характера на допълнителна услуга,
уговореното за нея възнаграждение е явно непропорционално, както на размера на
получения кредит - съставлява почти 2/3 от главницата по кредита, така и на насрещната
престация. Към договора за кредит е приложен погасителен план, който включва плащане,
както на главницата и лихвата, така и на таксата за експресно разглеждане и неустойката за
непредоставяне на обезпечение. Макар и оформени като допълнителна услуга и неустойка,
по съществото си предвижданията касаят действия, свързани с усвояването и управлението
на кредита, респ. неговото погасяване, тоест уговорени възможности за длъжника да
оперира гъвкаво в отношенията си с кредитора по повод на искането за получаване на
паричен заем. Тази "допълнителна услуга" представлява общ разход по кредита и няма
характера на допълнителна такива, поради което е налице нарушение на императивната
забрана на чл. 10а, ал. 2 от Закона за потребителския кредит, което налага извод за
нищожност на клаузата. Това е така, защото уговорката води до нарушение на принципа на
добросъвестност и справедливост при договарянето и заобикаля забраната за кредитора да
изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита, каквато несъмнено е “услугата” по експресно разглеждане. Отделно от изложеното,
видно от съдържанието на договора, в посочения размер на ГПР от 49,38 % не е включено
възнаграждението за допълнителната услуга, с което се заобикаля ограничението на чл. 19,
ал. 4 от Закона за потребителския кредит, който забранява ГПР да бъде по - голям от
петкратния размер на законната лихва. Налага се изводът, че размерът на разходите за
експресно разглеждане по конкретния договор е информация, с която кредиторът е
разполагал предварително. Тези разходи следва да бъдат заплатени от потребителя във
връзка със сключването и изпълнението на договора за кредит, поради което попадат в
понятието „общи разходи по кредита“ и следва да бъдат включени в ГПР по процесния
договор за потребителски кредит. Невключването им в ГПР има за цел да създаде една
невярна представа относно действителния размер на общите разходи по кредита, така че той
да съответства на установения в чл. 19, ал. 4 ЗПК максимум.
Установява се от заключението на вещото лице, че при съобразяване на таксата
експресно разглеждане и неустойката за непредоставяне на обезпечение, действителният
размер на ГПР по кредита е 339,86 %, и следователно уговорен в нарушение на
императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Съгласно приложимия закон и при анализ на представените доказателства съдът
намира, че по отношение на уговорените цена на допълнителна услуга “експресно
разглеждане на документи” и неустойка за непредоставяне на обезпечение е налице
нарушение на императивни норми на ЗЗП и ЗПК, както и че противоречат на добрите нрави,
не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребителя.
Тук следва да се посочи, че нарушаването на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК
е толкова съществено, че е скрепено от законодателя с една по-тежка санкция, а именно
недействителност на целия договор, за което съдът е длъжен да следи служебно. В този
смисъл е и произнасянето по решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/ 22 на СЕС, с което се
5
приема, че описаната конструкция, която цели да прикрие действителните разходи по
кредита попада в обхвата на понятията „общи разходи по кредита за потребителя“ и
„годишен процент на разходите“. Посочването на неправилен размер на ГПР следва да се
приравни по правни последици на непосочването му. Следователно кредиторът не е
изпълнил изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, което е предвидено като основание по чл.
22 ЗПК за обявяване на договора за потребителски кредит за недействителен и потребителят
дължи само чистата стойност на кредита, но не и лихва или други разходи по кредита,
съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК.
В настоящия случай обаче, макар и да констатира недействителността на договора,
съдът е длъжен да се произнесе в рамките на заявената от ищеца претенция, така както е
уточнена с писмена молба от 20.06.2025г.
С оглед всичко изложено, съдът намира, че клаузата на чл. 5, ал. 2 - предвиждаща
заплащане на неустойка за непредоставено обезпечение и клаузата на чл. 1, ал. 3 -
предвиждаща заплащане на „такса експресно разглеждане на документи“, от сключения
между страните договор за паричен заем (Standart 14) № ...................... от 16.06.2023 г., са
нищожни на основание 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД вр. чл. 11, ал. 1, т. 10, чл. 10а, ал. 2 и чл. 19, ал.
4 от ЗПК, чл. 146, ал. 1 ЗЗП и чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, като неравноправни, поради
противоречие със закона и добрите нрави.
По осъдителния иск за връщане на полученото без основание:
Предвид изложеното заплатените суми за такса за експресно разглеждане и за
неустойка за непредоставено обезпечение се явяват платени при начална липса на
основание. В настоящия случай обаче тези суми не подлежат на връщане. Това е така,
защото по делото е установено, че договорът за кредит е недействителен на основание чл. 22
от ЗПК и на основание чл. 23 ЗПК длъжникът дължи само чистата стойност на кредита.
Така, дори при отчитане на сумата от 200 лева, платена за такси събиране на вземането,
ищцата е заплатила по кредита общо 1036 лева при отпусната главница в размер на 1200
лева. Крайният падеж на договора е настъпил на 09.08.2024г., като към настоящия момент
главницата по кредита не е погасена изцяло. Предвид изложеното, осъдителният иск за
връщане платените суми за неустойка и такса експресно разглеждане се явява
неоснователен, доколкото след отчитането на тези суми като платени на кредитора за
погасяване на чистата стойност на главницата е налице неплатен остатък. Затова не са
налице основания за връщане на суми и предявеният иск следва да се отхвърли изцяло.
По отговорността за разноски:
От ищцата е представен списък по чл. 80 ГПК за адвокатско възнаграждение в
размер на 750 лева и доказателства за заплатено такова в размер на 500 лева съгласно
договор за процесуално представителство на л. 7 от делото. В договора не е посочено как се
разпределя възнаграждението за предявените искове, поради което съдът приема, че
половината от заплатеното възнаграждение, а именно сумата от 250 лева, следва да бъде
възложено в тежест на ответника. Възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение се явява неоснователно, с оглед цената на исковете.
С определение № 7511/11.12.2024 г. ищцата е освободена от такси и разноски по
делото, поради което на основание чл. 78, ал. 6 ГПК дължимата държавна такса от 50 лв.
следва да бъде възложена в тежест на ответника.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 ГПК, Бургаски районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНИ клаузите от сключения договор за паричен заем
6
(Standart 14) № ...................... от 16.06.2023 г., между Т. Ч. Г., ЕГН **********, постоянен
адрес: ......................... и „Вива Кредит“ АД, ЕИК ......................, със седалище и адрес на
управление: ...................................., а именно клаузата на чл. 5 - предвиждаща заплащане на
неустойка и на чл. 1, ал. 3 - предвиждаща заплащане на „такса експресно разглеждане на
документи“, поради противоречието им със закона.
ОТХВЪРЛЯ иска на Т. Ч. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: .........................,
против „Вива Кредит“ АД, ЕИК ......................, със седалище и адрес на управление:
...................................., за осъждане на ответника да заплати на ищеца получените без
основание суми по договора за паричен заем (Standart 14) № ...................... от 16.06.2023 г. в
размер на общо 158,43 лв., представляваща неустойка за непредоставено обезпечение и в
размер на 251,60 лв., представляваща такса „експресно разглеждане на документи“.
ОСЪЖДА „Вива Кредит“ АД, ЕИК ......................, със седалище и адрес на
управление: ...................................., да заплати на Т. Ч. Г., ЕГН **********, постоянен адрес:
......................... сумата от 250 лева (двеста и петдесет лева) разноски по делото.
ОСЪЖДА „Вива Кредит“ АД, ЕИК ......................, със седалище и адрес на
управление: ...................................., да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Районен съд – Бургас държавна такса в размер на 50 лева (петдесет лева).
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
7