Определение по дело №239/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 2458
Дата: 20 юни 2013 г.
Съдия: Петър Пандев
Дело: 20131200600239
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 29 май 2013 г.

Съдържание на акта

Публикувай

Решение № 80

Номер

80

Година

4.5.2012 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

04.19

Година

2012

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Анна Димова

дело

номер

20124100600034

по описа за

2012

година

за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда № 866 от 13.12.2011 година по НОХД № 1147/2010 година по описа на Районен съд - град Г. О.:

Подсъдимият Б. А. М. е признат за виновен в това, че за времето от 17.04.2010г. до 24.04.2010г., при условията на продължавано престъпление, през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината - пряк умисъл, при което последващите деяния се явяват от обективна страна продължение на предшестващите и действайки при условията на опасен рецидив, извършил следното:

1. На 17.04.2010г. в град Г. О., от ,,П. с.”, находящо се в П. з. на град Г. О., чрез използване на моторно превозно средство - лек автомобил, отнел от владението на собственика И. Й. И., без негово съгласие и с намерение противозаконно да присвои 7 /седем/ броя агнета, всяко с тегло 25 килограма, на обща стойност 875,00 /осемстотин седемдесет и пет/ лева, като деянието извършил след предварителен сговор за осъществяването му с К. М. А. и П. Н. Н., като кражбата не представлява маловажен случай;

2. На 24.04.201 г. в град Г. О., от ,,П. с.”, находящо се П. з. на град Г. О., чрез използване на моторно превозно средство – лек автомобил, отнел от владението на собственика И. Й. И., без негово съгласие и с намерение противозаконно да присвои 8 /осем/ броя агнета, всяко с тегло 25 килограма, на обща стойност 1000,00 /хиляда/ лева, като деянието извършил след предварителен сговор за осъществяването му с К. М. А., П. Н. Н. и К. С. И., като кражбата не представлява маловажен случай, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. 1, т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1 НК, вр. чл. 26, ал. 1 НК, вр. чл. 373, ал. 2 НПК, вр. чл. 58а, ал. 1 НК на същия е наложено наказание ДВЕ ГОДИНИ и ДВА месецаЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг” режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК е определено подсъдимият Б. А. М. да изтърпи едно общо наказание измежду тези, наложени му по НОХД № 823/10г. на Районен съд – град Г. О. и присъдата по НОХД № 1147/10г. на Районен съд – град Г. О., а именно:ДВЕ ГОДИНИ и ДВА месецаЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. На основание чл. 25, ал. 2 НК е приспаднато от срока на определеното общо наказание, изтърпяната част от наказанията по горните присъди, като на основание чл. 59, ал. 1 НК е зачетено предварителното задържане на подсъдимия по НОХД № 823/10г. за изтърпяно наказание, считано от 29.05.2010г.

Подсъдимият П. Н. Н. е признат за виновен в това, че за времето от 17.04.2010г. до 24.04.2010г., при условията на продължавано престъпление, през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината - пряк умисъл, при което последващите деяния се явяват от обективна страна продължение на предшестващите и действайки при условията на опасен рецидив, извършил следното:

1. На 17.04.2010г. в град Г. О., от ,,П. с.”, находящо се в П. з. на град Г. О., чрез използване на моторно превозно средство - лек автомобил, отнел от владението на собственика И. Й. И., без негово съгласие и с намерение противозаконно да присвои 7 /седем/ броя агнета, всяко с тегло 25 килограма, на обща стойност 875,00 /осемстотин седемдесет и пет/ лева, като деянието извършил след предварителен сговор за осъществяването му с Б. А. М. и К. М. А., като кражбата не представлява маловажен случай;

2. На 24.04.2010г. в град Г. О., от ,,П. с.”, находящо се в П. з. на град Г. О., чрез използване на моторно превозно средство - лек автомобил, отнел от владението на собственика И. Й. И., без негово съгласие и с намерение противозаконно да присвои 8 /осем/ броя агнета, всяко с тегло 25 килограма, на обща стойност 1000,00 /хиляда/ лева, като деянието извършил след предварителен сговор за осъществяването му с Б. А. М., К. М. А. и К. С. Д., като кражбата не представлява маловажен случай, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. 1, т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1 НК, вр. чл. 26, ал. 1 НК, вр. чл. 373, ал. 2 НПК, вр. чл. 58а, ал. 1 НК на същия е наложено наказание ДВЕ ГОДИНИ и ДВА месецаЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг” режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК е определено подсъдимият П. Н. Н. да изтърпи едно общо наказание измежду тези, наложени му по НОХД № 823/10г. на Районен съд – град Г. О. и присъдата по НОХД № 1147/10г. на Районен съд – град Г. О., а именно:ДВЕ ГОДИНИ и ДВА месецаЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. На основание чл. 25 ал. 2 НК е приспаднато от срока на определеното общо наказание изтърпяната част от наказанията по горните присъди, като на основание чл. 59, ал. 1 от НК е зачетено предварителното задържане на подсъдимия по НОХД № 823/10г. за изтърпяно наказание, считано от 29.05.2010г.

Подсъдимият К. М. А. е признат за виновен в това, че за времето от 17.04.2010г. до 24.04.2010г., при условията на продължавано престъпление, през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината - пряк умисъл, при което последващите деяния се явяват от обективна страна продължение на предшестващите и действайки при условията на опасен рецидив, извършил следното:

1. На 17.04.2010г. в град Г. О., от ,,П. с.”, находящо се в П. з. на град Г. О., чрез използване на моторно превозно средство - лек автомобил, отнел от владението на собственика И. Й. И., без негово съгласие и с намерение противозаконно да присвои 7 /седем/ броя агнета, всяко с тегло 25 килограма, на обща стойност 875,00 /осемстотин седемдесет и пет/ лева, като деянието извършил след предварителен сговор за осъществяването му с Б. А. М. и П. Н. Н., като кражбата не представлява маловажен случай;

2. На 24.04.2010 г. в град Г. О., от ,,П. с.”, находящо се в П. з. на град Г. О., чрез използване на моторно превозно средство - лек автомобил, отнел от владението на собственика И. Й. И., без негово съгласие и с намерение противозаконно да присвои 8 /осем/ броя агнета, всяко с тегло 25 килограма, на обща стойност 1000,00 /хиляда/ лева, като деянието извършил след предварителен сговор за осъществяването му с Б. А. М., П. Н. Н. и К. С. Д., като кражбата не представлява маловажен случай, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. 1, т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1 НК, вр. чл. 26, ал. 1 НК, вр. чл. 373, ал. 2 НПК, вр. чл. 58а, ал. 1 НК на същия е наложено наказание ДВЕ ГОДИНИ и ДВА месецаЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг” режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.

Подсъдимият К. С. Д. е признат за виновен в това, че на 24.04.2010г. в град Г. О., от ,,П. с.”, находящо се в П. з. на град Г. О., действайки при условията на опасен рецидив, чрез използване на моторно превозно средство - лек автомобил, отнел от владението на собственика И. Й. И., без негово съгласие и с намерение противозаконно да присвои 8 /осем/ броя агнета, всяко с тегло 25 килограма, на обща стойност 1000,00 /хиляда/ лева, като деянието извършил след предварителен сговор за осъществяването му с Б. А. М., К. М. А. и П. Н. Н., като кражбата не представлява маловажен случай, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. 1, т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1 НК, вр. чл. 26, ал. 1 НК, вр. чл. 373 ал. 2 НПК, вр. чл. 58а, ал. 1 НК на същия е наложено наказание ДВЕ ГОДИНИЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг” режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК е определено подсъдимият К. С. Д. да изтърпи едно общо наказание измежду тези, наложени му по НОХД № 823/10г. на Районен съд – град Г. О. и присъдата по НОХД № 1147/10г. на ГОРС, а именно: ДВЕ ГОДИНИЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. На основание чл. 25 ал. 2 НК е приспаднато от срока на определеното общо наказание изтърпяната част от наказанията по горните присъди, като на основание чл. 59, ал. 1 НК е зачетено предварителното задържане на подсъдимия по НОХД № 823/10г. за изтърпяно наказание, считано от 29.05.2010г.

Със същия съдебен акт в тежест на подсъдимите Б. А. М., П. Н. Н., К. М. А. и К. С. Д., съгласно изискванията на чл. 189, ал. 3 НПК, били възложени и направените по делото разноски.

Против така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от подсъдимия К. М. А.. Посочва, че така определеното наказание е незаконосъобразно, необосновано и несправедливо. Моли същото да бъде намалено.

Жалба против постановената от Районен съд – град Г. О. присъда е постъпила и от П. Н. Н., чрез служебния му защитник адв. К. М.. Излага съображения, че наложеното му наказание е несправедливо. Моли наложеното му с присъдата наказание да бъде намалено.

Против постановената присъда е постъпила жалба и от К. С. Д.. Посочва, че така определеното наказание е несправедливо и като такова моли да бъде намалено.

В съдебно заседание, проведено на 09.02.2012г., пред въззивната инстанция въззиваемият Б. А. М. заявява, че не желае да се присъединени към подадените от А., Н. и Д. въззивни жалби и þаявява, че е доволен от постановената присъда.

В съдебно заседание, проведено на 15.03.2012г., пред въззивната инстанция жалбоподателят К. М. А. заявява, че оттегля подадената от него въззивна жалба.

В хода на съдебните прения пред въззивната инстанция представителят на Великотърновска окръжна прокуратура счита атакувания съдебен акт за правилен и законосъобразен, а наказанието за съобразено с обществената опасност на деянията и на дейците. Посочва, че видно от справките за съдимост на двамата жалбоподатели, се касае за личности с висока степен на обществена опасност, поради което определените наказания, предвид проведеното съкратено съдебно следствие са напълно справедливи и намаляването им не би изпълнило поправителна роля по отношение на дейците.

Защитникът на подсъдимите поддържа депозираните жалби и пледира същите да бъдат уважени, като излага аргументи, сочещи на тяхната основателност. Посочва, че подсъдимите многократно са правили опити да възстановят щетите, но поради обективни причини не са успели. Моли да бъдат намалени наложените им с обжалваната присъда наказания.

Подсъдимият Н. в хода на съдебните прения моли за по-малко наказание.

В предоставената му последна дума жалбоподателят П. Н. Н. моли съда да намали наложеното му наказание.

Великотърновският окръжен съд, като взе предвид депозираните жалби, съобрази доводите на страните в съдебно заседание, прецени събраните по делото доказателства и служебно провери на основание чл. 313 и чл. 314 НПК законността, обосноваността и справедливостта на съдебния акт, намери за установено следното:

Подадените въззивни жалби са неоснователни. При извършената от ВТОС служебна проверка по делото не се установи да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на досъдебното производство, при разглеждане на делото от първоинстанционния съд и при постановяване на присъдата. Липсата на такива налага обсъждане обосноваността и приложението на материалния закон при постановяване на обжалвания съдебен акт.

Производството пред първата инстанция е протекло и обжалваната присъда е постановена по реда на Глава ХХVІІ „Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция” - чл. 370 и сл. НПК.

Съдът намира, че направеното от подсъдимите при условията на чл. 371, ал. 1, т. 2 НПК, признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт се подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство доказателства. От тези доказателства и доказателствени средства първоинстанционният съд правилно е приел и установил следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Б. А. М. ероден на 19.06.1970 година в село Обретеник, с постоянен адрес град Г. О., ул. „Първи М.” № 54, българин, български гражданин, с основно образование, неженен, осъждан, ЕГН *.

Подсъдимият П. Н. Н. е роден на 13.11.1978г. в село Полско Косово, с постоянен адрес град Г. О., ул. „А. С.” № 80, българин, български гражданин, с основно образование, неженен, осъждан, с ЕГН *.

Подсъдимият К. М. А. е роден на 25.01.1981 година в село С., община Г. Т., с постоянен адрес град Г. О., ул. „Я.” № 47, българин, български гражданин, с основно образование, осъждан, с ЕГН *.

Подсъдимият К. С. Д. ероден на 22.04.1983 година в град Г. О., с постоянен адрес град Г. О., ул. „П. М.” № 123, българин, български гражданин, неженен, осъждан, ЕГН *.

Подсъдимите Б. А. М., П. Н. Н., К. М. А. и К. С. Д. се познавали.

На 17.04.2010 година М., Н. и А. се срещнали в град Г. О. и решили да откраднат нещо. В изпълнение на решението си отишли до П. с. в района на „З. з." град Г. О., къдÕто свидетелят И. Й. И. от същия град отглеждал овце и агнета. Тримата влезли в кошарата и от там на два пъти изнесли седем агнета като ги пренесли на гръб до път извън Помощното стопанство. Там се свързали по телефона със свидетеля М. А. К., с чието съдействие транспортирали животните. На следващия ден агнетата били продадени на свидетелите М. Г. М. и С. С. М..

На 24.04.2010 г. М., Н. и А. отново се срещнали в град Г. О. с цел да откраднат още агнета от същото място, но този път с тях бил и К. Д.. В изпълнение на замисленото четиримата отишли до Помощното стопанство в района на „З. з." в град Г. О.. И по същия начин този път взели 8 агнета и отново М. А. К. им съдействал за транспортирането на животните. По-късно 6 от агнетата били продадени на свидетеля Й. С. Й.. При превоза две от животните починали, като свидетелят М. К. взел месото от тях.

Отнетите на 17.04.2010 г. и на 24.04.2010 г. агнета били общо 15 броя, на стойност 1875 лева, всичките - собственост на И. Й. И..

Междувременно един от работниците на И. забелязал, че изчезват животни и го уведомил за липсата им. И. И. сигнализирал органите на МВР за случилото се, като било образувано производство по случая.

Видно от заключението на назначената по делото съдебно-оценъчна експертиза, стойността на вещите, предмет на престъплението възлиза общо на 1875.00 лева, а по отношение участието на подсъдимия К. Д. стойността на отнетото възлиза на 1000.00 лева.

При така установената фактическа обстановка следва да бъде направен единствения възможен извод от правна страна, а именно че подсъдимите М., Н., А. и Д. са осъществили от обективна и субективна страна престъпния състав на престъплението по чл. 196, ал. 1 т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1 НК, като по отношение на първите трима подсъдими деянията са осъществени в условията на продължавано престъпление по чл. 26, ал. 1 НК.

От обективна страна за времето от 17.04.2010г. до 24.04.2010г. в град Г. О. след предварителен сговор помежду им, като използвали моторно превозно средство, М., Н., А. и Д. отнели чужда движими вещи на общо на стойност 1875.00 лева, а по отношение на подсъдимия К. Д. на стойност 1000.00 лева от владението и без съгласието на собственика им И. Й. И. и с намерение противозаконно да ги присвоят.

От субективна страна престъплението е извършено от Б. А. М., П. Н. Н., К. М. А. и К. С. Д. при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимите са съзнавали общественоопасния характер на деянията, а именно, че отнемат чужди движими вещи от владението и без съгласието на собственика им, предвиждали са техните общественоопасни последици и са искали настъпването на тези последици, именно противозаконното присвояване на вещите е била непосредствената цел на подсъдимите.

С оглед на гореизложеното настоящата инстанция напълно споделя правните изводи на Районния съд, относно съставомерността и авторството на инкриминираните деяния. Задълбочено са изследвани от първостепенния съд правнорелевантните за повдигнатите срещу Б. А. М., П. Н. Н., К. М. А. и К. С. Д. обвинения, факти и обстоятелства – време, място, начин на извършване на деянията.

Въз основа на възприетата фактология и след логичния и безпротиворечив анализ на доказателствения материал, в съответствие с повдигнатото обвинение, степента на обществена опасност на деянията и личността на извършителите, и с оглед смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, Районен съд – град Г. О. е индивидуализирал наказателната отговорност на Б. А. М., П. Н. Н., К. М. А. и К. С. Д..

Обществената опасност на извършените от подсъдимите М., Н., А. и Д. деяния, е сравнително висока. Същите се явяват посегателство спрямо обществените отношения свързани с нормалното упражняване правото на собственост.

Обществената опасност на М., Н., А. и Д. следва да се преценява с оглед предишните им осъждания и недобрите им характеристични данни. Подсъдимите дават обяснения в досъдебното производство, съдействат за разкриване на обективната истина, както и проявяват критично отношение към извършенитÕ деяния, видно от желанието им да възстановят щетите от престъплението. Подсъдимият Д. е участвал в извършването само на второто деяние, а останалите подсъдими са извършили деянията в условията на продължавано престъпление.

Първоинстанционното производство е проведено по реда на Глава ХХVІІ от Наказателно процесуалния кодекс. Съдът е обсъдил обществената опасност както на деянията, така и на подсъдимите, мотивите и подбудите за извършване на престъплението, както и смекчаващите и отегчаващите наказателната отговорност обстоятелства. Минимално предвиденото в НК наказание за извършеното от подсъдимите престъпление е три година лишаване от свобода. Настоящата съдебна инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд относно прилагането на чл. 58а НК, което се явява по-благоприятно за дейците в сравнение с определянето на наказанието по реда на чл. 55 НК. Именно по тази причина Районен съд – град Г. О. правилно и законосъобразно е определил наказанията на подсъдимите на основание чл. 373, ал. 2 НПК, вр. чл. 58а НК. Определил е наказания в размер на три години лишаване от свобода по отношение на Д. и три години и три месеца лишаване от свобода по отношение на М., Н. и А.. Така определените наказания, редуцирани по реда на чл. 58а НК определят крайните наказания на подсъдимите - в размер на две години лишаване от свобода за К. С. Д. и в размер от по 2 години и два месеца лишаване от свобода за Б. А. М., П. Н. Н., К. М. А.. Извършените деяния са със сравнително висока степен на обществена опасност, както и са налице квалифициращи елементи при осъществяването им. Подсъдимите са осъждани многократно за извършени от тях престъпления, сред които и за други против собствеността. Същите са с недобри характеристични данни. С поведението си са съдействали за разкриване на обективната истина, като са направили самопризнания, проявяват критично отношение към извършеното деяние и са изявили желание за възстановяване на щетите, като действително са възстановили част от тях. Първоинстанционният съд е обсъдил посочените обстоятелства. Наложените наказания са съответни по вид с оглед предвиденото такова за извършеното престъпление. Размерът на същите е под минималния такъв, предвиден в санкцията на чл. 196, ал. 1, т. 2, пр. 1 НК, като е определен съобразно чл. 58а, ал. 1 НК. Въззивният съд счита, че липсват основания за намаляването на така определените наказания. Наведените в жалбите на подсъдимите П. Н. Н. и К. С. Д. оплаквания се явяват неоснователни. Освен това първоинстанционният съд правилно и законосъобразно е определил както мястото за изтърпяване на определените наказания, така и първоначалния им режим, съобразно изискванията на чл. 60 и чл. 61 ЗИНЗС. По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че наложените на подсъдимите П. Н. Н. И К. С. Д. наказания се явяват справедливо определени.

По тези съображения атакуваната присъда се явява постановена при правилно приложение на процесуалния и материалния закон, обоснована е, като наложените наказания се явяват справедливи. Подадените жалби следва да бъдат оставени без уважение, а постановената от Районен съд – град Г. О. присъда следва да бъде потвърдена.

Водим от изложените съображения и на основание чл. 338 НПК, В. окръжен съд

РЕШИ :

ПОТВЪРЖДАВА ПРИСЪДА № 866 от 13.12.2011 година по НОХД № 1147/2010 година по описа на Районен съд - град Г. О..

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Решение

2

C027B66672827333C22579F400272360