РЕШЕНИЕ
№ 593
гр. Плевен, 28.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Христо Ст. Т.
при участието на секретаря РУМЯНА ИЛК. КОНОВА
като разгледа докладваното от Христо Ст. Т. Гражданско дело №
20224430105854 по описа за 2022 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.
Постъпила е искова молба от „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД /с предишно
наименование „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД/ гр. София против В. Т. Т. от
***. В молбата се твърди, че между страните са били сключени договор за
мобилни услуги с предпочетен номер *** от 12. 11. 2019 год. и договор за
лизинг от 12. 11. 2019 год. за *** ***. Твърди се, че с договора за мобилни
услуги потребителят, ответник в настоящото производство, е избрал да
използва възмездно мобилни услуги пакет „Тотал +“, а мобилният оператор
(„Йеттел България“ ЕАД) да ги предоставя. Твърди се, че месечната
абонаментна такса, дължима по договора е в размер на 31, 99 лв., като
страните са се споразумели за първоначалния срок от 24 месеца,
потребителят да заплаща преференциална месечна абонаментна такса в
размер на 27, 99 лв. Твърди се, че съгласно т. 5 от договора от 12. 11. 2019
год. е предвидено, че дължимите суми от потребителя по договора и всички
споразумения към него следва да се заплащат ежемесечно, като фактурата с
1
конкретния размер и начин на формиране на задължението се издава до 5-то
число на месеца. Твърди се, че срокът на договора е 24 месеца и изтича на 12.
11. 2021 год. Твърди се, че ответникът е сключил с ищеца и договор за лизинг
от 12. 11. 2019 год., като по силата на този договор лизингодателят се
задължава да предостави на лизингополучателя за временно и възмездно
ползване устройство *** *** c телефонен номер ***. Твърди се, че
лизингополучателят се задължава да заплати обща лизингова цена в размер
на 1 462, 57 лв. (23 вноски по 63, 59 лв.= 1 462, 57 лв.). Твърди се, че съгласно
договора потребителят има право да придобие собствеността върху
предоставеното устройство, като заплати допълнителна сума в размер на 63,
59 лв., а в случай, че не желае да се възползва от това свое право, последният
следва да уведоми лизингодателят и да върне устройството в подходящ вид и
състояние. Твърди се, че ако не направи това, дължи неустойка в размер на
63, 59 лв. Твърди се, че ответникът В. Т. Т. е сключил с „Йеттел България“
ЕАД и договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от 09. 01. 2019 г.
и допълнително споразумение към него от 26. 06. 2019 год., както и договор
за лизинг от 26. 06. 2019 год. за *** ***. Твърди се, че със споразумението от
26. 06. 2019 год. сключеният договор за мобилни услуги е изменен частично,
а именно: променен е използваният от потребителя пакет услуги, както и
срока на действие на договора. Твърди се, че със споразумението
потребителят, ответник в настоящото производство, е избрал да използва
възмездно мобилни услуги пакет „Тотал 33.99“, а мобилният оператор
(Йеттел България ЕАД) да ги предоставя. Твърди се, че месечната
абонаментна такса, дължима по споразумението е в размер на 33, 99 лв., като
страните са се споразумели за първоначалния срок от 24 месеца,
потребителят да заплаща преференциална месечна абонаментна такса в
размер на 29, 99 лв. Твърди се, че съгласно т. 5 от договора от 09. 01. 2019
год. е предвидено, че дължимите суми от потребителя по договора и всички
споразумения към него следва да се заплащат ежемесечно, като фактурата с
конкретния размер и начин на формиране на задължението се издава до 5-то
число на месеца. Твърди се, че срока на споразумението от 26. 06. 2019 год. е
24 месеца и изтича на 26. 06. 2021 год. Твърди се, че ответникът е сключил с
ищеца и договор за лизинг от 26. 06. 2019 год. Твърди се, че по силата на този
договор, лизингодателят се задължава да предостави на лизингополучателя за
временно и възмездно ползване устройство *** *** c телефонен номер ***.
2
Твърди се, че лизингополучателят се задължава да заплати обща лизингова
цена в размер на 229, 77 лв. (23 вноски по 9, 99 лв.= 229, 77 лв.). Твърди се,
че съгласно договора потребителят има право да придобие собствеността
върху предоставеното устройство, като заплати допълнителна сума в размер
на 9, 99 лв. Твърди се, че в случай, че не желае да се възползва от това свое
право, последният следва да уведоми лизингодателят и да върне устройството
в подходящ вид и състояние. Твърди се, че ако не направи това, дължи
неустойка в размер на 9, 99 лв. Твърди се, че ответникът не е изпълнил
задълженията си по договорите, вследствие на което те са прекратени
едностранно от „Йеттел България“ ЕАД на 29. 05. 2020 год. (за договорите за
лизинг- чл.11 ал. 1 от общите условия на договор за лизинг; за договорите за
мобилни услуги: т. 196 от Общите условия). Твърди се, че предвид това към
05. 06. 2020 год. ответникът е имал задължения за преходни периоди в размер
на 623, 28 лв., както и дължими лизингови вноски за период 05. 05. 2020 год.-
04. 06. 2020 год. в общ размер на 1 274, 49 лв., от които: 1 144, 62 лв. по
договор за лизинг от 12. 11. 2019 год. за *** *** и 129, 87 лв. по договор за
лизинг от 26. 06. 2019 год. за *** ***. Твърди се, че като последица от
посоченото неизпълнение са начислени договорени неустойки в общ размер
на 535, 09 лв., формирани както следва: за предсрочно прекратяване на услуги
по договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от 12. 11. 2019 год. в
общ размер на 321, 11 лв., от които: 89,76 лв., представляваща три стандартни
месечни такси и 231, 35 лв. за *** ***, представляващи разлика между цената
на устройствата без абонамент и преференциалната цена по сключения
договор за лизинг/договор за закупуване на устройство при сключване на
абонаментен план.; за предсрочно прекратяване на услуги по договор за
мобилни услуги с предпочетен номер *** от 09. 01. 2019 год. в общ размер на
213, 98 лв., от които: 102, 71 лв., представляваща три стандартни месечни
такси и 111, 27 лв. за *** ***, представляващи разлика между цената на
устройствата без абонамент и преференциалната цена по сключения договор
за лизинг/договор за закупуване на устройство при сключване на абонаментен
план. Твърди се, че процесните клаузи, в които е заложено правото на
кредитора на неустойка, са обективирани в т. 11 от договорите за мобилни,
както и раздел IV от споразумението, сключени с длъжника. Твърди се, че те
предвиждат, че при предсрочно прекратяване на договора по вина на
потребителя, последният дължи за всяка СИМ карта неустойка в размер на
3
всички месечни абонаменти за периода от прекратяването до изтичане на
уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да
надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. Твърди
се, че потребителят дължи и възстановяване на част от ползваната стойност
на отстъпките от абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок
на договора и в случаите, в които е предоставено устройство за ползване на
услуги, потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната
цена на устройството в брой, без абонамент, съгласно ценова листа,
действаща към момента на сключване на договора, и заплатената от него при
предоставянето му /в брой или съответно обща лизингова вноска/, каквато
съответства на оставащия срок на договора. Твърди се, че видно от
гореизложеното претендираните от ищеца суми за неустойка се формират
чрез кумулиране на две величини, които обезпечават две различни престации
на кредитора- по договор за мобилни услуги, представляваща три месечни
такси и по договор за мобилни услуги, чрез който е закупено устройство на
преференциална цена или е предоставено устройство за ползване за време на
договор за лизинг, без да е върнато устройството при прекратяване на
договора и представляващи разлика между цената на устройствата без
абонамент и преференциалната цена по сключения договор за лизинг/договор
за закупуване на устройство при сключване на абонаментен план. Твърди се,
че така формулирана неустойката не противоречи на добрите нрави и не
излиза извън обезщетителната си функция, поради което е действителна,
породила е действие и обвързва страните. Твърди се, че в конкретния случай
сумата в размер на 89, 76 лв. представлява част сбора от три стандартни
месечни такси по договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от 12.
11. 2019 год. (31.99x3 = 95.97). Твърди се, че сумата в размер на 102, 71 лв.,
представлява сбора от три стандартни месечни такси по допълнително
споразумение от 26. 06. 2019 год., както (33.99 х 3 = 101.97) и част от
ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове, съответстваща
на оставащия срок на договора в размер на 0, 74 лв. Твърди се, че в
допълнение длъжникът дължи и 231, 35 лв. за *** ***, представляващи
разлика между цената на устройството без абонамент (1 849, 90 лв.) и
преференциалната цена по сключения договор за лизинг/договор за
закупуване на устройство при сключване на абонаментен план (1 526, 16 лв.).
Твърди се, че в допълнение длъжникът дължи и 111, 27 лв. за *** ***,
4
представляващи разлика между цената на устройствата без абонамент (439, 90
лв.) и преференциалната цена по сключения договор за лизинг/договор за
закупуване на устройство при сключване на абонаментен план (239, 76 лв.).
Твърди се, че задължението в размер на 1 274, 49 лв., от които: 1 144, 62 лв.
по договор за лизинг от 12. 11. 2019 год. за *** *** (18 вноски по 63, 59 лв.) и
129, 87 лв. по договор за лизинг от 26.06.2019 г. за *** *** (13 вноски no
9,99лв.). Твърди се, че с прекратяване на договорите (29. 05. 2020 год.)
всички дължими вноски по тях за лизинг стават предсрочно изискуеми и са
фактурирани с фактура № ***/ 05. 06. 2020 год. като длъжникът не е върнал
устройствата и не е уведомил, че не желае да придобие собствеността върху
тях. Твърди се, че основанието за предсрочно изискуемост на дължимите
вноски е обективирано в чл. 11 и чл. 12 от Общите условия към договорите за
лизинг. Твърди се, че сумата, дължима за предходен период в общ размер на
623, 28 лв. е фактурирана със следните фактури: фактура № ***/ 05. 12. 2019
год.; фактура № ***/ 05. 01. 2020 год.; фактура № **********/ 05. 02. 2020
год.; фактура № ***/ 05. 03. 2020 год.; фактура № ***/ 05. 04. 2020 год. и
фактура № **********/ 05. 05. 2020 год. като във всяка фактура подробно е
описано как е формирано вземането. Твърди се, че общо дължимата сума по
цитираните фактури в размер на 623, 28 лв. и е формирана както следва:
- 154, 15 лв., дължими за период 05.11- 04. 12. 2019 год., от които: 9, 99
лв. вноска по договор за лизинг от 26. 06. 2019 год. за *** ***; 63, 59 лв.
вноска по договор за лизинг от 12. 11. 2019 год. за *** ***; 30, 89 лв. за
месечни и еднократни такси (абонаменти, доп. пакети) и потребление на
мобилни услуги по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер *** от
09. 01. 2019 год.; 49, 68 лв. за месечни и еднократни такси (абонаменти, доп.
пакети) и потребление на мобилни услуги по договор за мобилни услуги с
предпочетен номер *** от 12. 11. 2019 г.;
- 134, 84 лв., дължими за период 05. 12. 2019 год.- 04. 01. 2020 год., от
които: 9, 99 лв. вноска по договор за лизинг от 26. 06. 2019 год. за *** ***; 63,
59 лв. вноска по договор за лизинг от 12. 11. 2019 год. за *** ***; 32, 38 лв. за
месечни и еднократни такси (абонаменти, доп. пакети) и потребление на
мобилни услуги по договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от
09. 01. 2019 год.; 28, 88 лв. за месечни и еднократни такси (абонаменти, доп.
пакети) и потребление на мобилни услуги по договор за Мобилни услуги с
5
предпочетен номер *** от 12. 11. 2019 год.;
-131, 55 лв., дължими за период 05.01.- 04. 02. 2020 год., от които: 9, 99
лв. вноска по договор за лизинг от 26. 06. 2019 год. за *** ***; 63, 59 лв.
вноска по договор за лизинг от 12. 11. 2019 год. за *** ***; 29, 99 лв. за
месечни и еднократни такси (абонаменти, доп. пакети) и потребление на
мобилни услуги по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер *** от
09. 01. 2019 год.; 27, 98 лв. за месечни и еднократни такси (абонаменти, доп.
пакети) и потребление на мобилни услуги по договор за Мобилни услуги с
предпочетен номер *** от 12. 11. 2019 год.;
- 55, 58 лв., дължими за период 05. 02.- 04. 03. 2020 год., от които: 9, 99
лв. вноска по договор за лизинг от 26. 06. 2019 год. за *** ***; 45, 59 лв.
частично непогасена вноска по договор за лизинг от 12. 11. 2019 год. за ***
***;
- 73, 58 лв., дължими за период 05. 03.- 04. 04. 2020 год., от които: 9, 99
лв. вноска по договор за лизинг от 26. 06. 2019 год. за *** ***; 63, 59 лв.
вноска по договор за лизинг от 12. 11. 2019 год. за *** ***;
- 73, 58 лв., дължими за период 05. 04.- 04. 05. 2020 год., от които: 9, 99
лв. вноска по договор за лизинг от 26. 06. 2019 год. за *** ***; 63, 59 лв.
вноска по договор за лизинг от 12. 11. 2019 год. за *** ***.
Твърди се, че към настоящия момент ответникът има задължение в общ
размер на: 2 432, 86 лв., формирано като сбор от задължения по следните
договори:
-189, 81 лв. вноски по договор за лизинг от 26. 06. 2019 год. за *** ***
за период 05. 11. 2019 год.- 04. 06. 2020 год.;
-1508, 16 лв. вноски по договор за лизинг от 12. 11. 2019 год. за *** ***
за период 05. 11. 2019 год.- 04. 06. 2020 год.;
-307, 24 лв., дължими по договор за мобилни услуги с предпочетен
номер *** от 09. 01. 2019 год., от които:-93, 26 лв. дължими за месечни и
еднократни такси (абонаменти, доп. пакети) и потребление на мобилни
услуги по договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от 09. 01. 2019
год. за период 05. 11. 2019 год.-04. 02. 2020 год.;
-213, 98 лв. неустойка за предсрочно прекратяване на услуги по договор
за мобилни услуги с предпочетен номер *** от 09. 01. 2019 год., от които:
6
102, 71 лв., представляваща три стандартни месечни такси и 111,27 лв. за ***
***, представляващи разлика между цената на устройствата без абонамент и
преференциалната цена по сключения договор за лизинг/договор за
закупуване на устройство при сключване на абонаментен план;
-427 65 лв., дължими по договор за Мобилни услуги с предпочетен
номер *** от 12. 11. 2019 год., от които:
-106, 54 лв. дължими за месечни и еднократни такси (абонаменти, доп.
пакети) и потребление на мобилни услуги по договор за Мобилни услуги с
предпочетен номер *** от 12. 11. 2019 год. за период 05. 11. 2019 год.-04. 02.
2020 год.;
-321, 11 лв. неустойка за предсрочно прекратяване на услуги по договор
за мобилни услуги с предпочетен номер *** от 12. 11. 2019 год., от които: 89,
76 лв., представляваща три стандартни месечни такси и 231,35лв. за *** ***,
представляващи разлика между цената на устройствата без абонамент и
преференциалната цена по сключения договор за лизинг/договор за
закупуване на устройство при сключване на абонаментен план.
Твърди се, че при сключването на договор с „Йеттел България“ ЕАД
всяко лице получава един или повече клиентски номера, под които „Йеттел
България“ ЕАД обединява всички сключени и действащи към момента
договори на конкретното лице и издава една обща фактура за задълженията
по тях. Под един клиентски номер може да има един или повече мобилни
номера, но всички те получават услугите си по договор, сключен с
конкретното лице, носител на дадения клиентски номер. Твърди се, че във
всяка издадена от „Йеттел България“ ЕАД фактура има подробно описване на
вида услуги, на база на които се формира задължението, индивидуализирано
по вид и размер. Твърди се, че в случай, че към момента на издаване на
фактурата клиентът има непогасени задължения от предходен период, тази
сума се включва в стойността на новоиздадената фактура като „задължения
от предходен период“. Твърди се, че при констатиране на неизпълнение на
задълженията по един или няколко договора, сключени от дадено лице под
един клиентски номер, услугите по всички договори под този клиентски
номер се деактивират, а непогасените и дължими към момента задължения се
обединяват в една фактура като дължими за предходни периоди, като във
фактурата се начисляват и съответните неустойки. Твърди се, че в системата
7
на ищцовото дружество ответникът В. Т. Т. е с клиентски номер ***, като
всички непогасени и изискуеми задължения на ответника в размер на 2 432,
86 лв. са обединени във фактура № ***/ 05. 06. 2020 год. за клиентски номер
*** със срок на плащане 15 дни от дата на издаването й. Твърди се, че към
датата на подаване на исковата молба процесната сума не е заплатена от
ответника. Твърди се, че ищецът е депозирал пред Районен съд *** заявление
за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК като е било
образувано ч. гр. д № ***/ 20*** год. и е издадена заповед за изпълнение.
Твърди се, че заповедта за изпълнение е била връчена на ответника при
условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, поради което за ищеца възниква правния
интерес от предявяване на настоящия установителен иск. В заключение
ищецът моли съда да признае за установено вземането му срещу ответника в
размер на сумата от общо 2 432, 86 лв., представляваща непогасени
задължения, отразени във фактура № ***/ 05. 06. 2020 год., ведно със
законната лихва, считано от 29. 07. 2022 год. до окончателното изплащане на
сумата. Претендира и присъждане на направените деловодни разноски.
Ответникът В. Т. Т., чрез назначения му от съда особен представител,
ангажира становище, че исковата молба е неоснователна.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното:
Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата
на чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК. Налице е спор между страните
относно дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца заповед за
изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № ***/ 20*** год. по описа на
*** районен съд. Предявеният иск е допустим, тъй като във всички случаи,
когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в закона
несъдебен акт /несъдебно изпълнително основание/ и е постъпило възражение
от длъжника в установения двуседмичен срок, респ. заповедта е връчена при
условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, заявителят /кредиторът/ разполага с
възможността да реализира правата си, предявявайки претенцията по чл. 422
от ГПК.
Разгледан по същество, искът е частично основателен. От писмените
доказателства в приложеното ч. гр. д. № ***/ 20*** год. по описа на ***
8
районен съд по безспорен начин се установява наличието на облигационно
правоотношение между страните, произтичащо от сключени договори за
мобилни услуги и за лизинг и допълнителни споразумения към тях. За
изясняване на размера на непогасените задължения на ответника към
ищцовото дружество в хода на съдебното дирене е назначена съдебно-
счетоводна експертиза. Същата е дала заключение, че общо дължимата от
ответника сума е в размер на 2 432, 86 лв. и е формирана от следните суми:
623, 28 лв.- неплатени абонаментни такси и услуги; 1 274, 49 лв.- неплатени
лизингови вноски; 192, 47 лв.- начислена неустойка, възлизаща на три
стандартни месечни абонаментни такси без ДДС, и 342, 62 лв.- начислена
неустойка за устройства *** *** и *** ***. Тук е мястото да се отбележи, че
твърдението на ищцовото дружество е, че ответникът не е изпълнил виновно
задълженията си по договорите за мобилни услуги, поради което същите са
били предсрочно прекратени. Доколкото се претендира неустойка за
предсрочно прекратяване на договор в тежест на ищеца е да проведе пълно и
главно доказване на основните факти, обуславящи основателността на
исковата претенция, а именно: да установи кои точно договорни задължения
не са изпълнени от ответника с оглед необходимостта да се прецени коя от
хипотезите на чл. 19б и чл. 19в от Общите условия на „Теленор България“
ЕАД за взаимоотношенията с потребителите на електронни съобщителни
услуги е приложима в случая, да докаже възникването на потестативното
право на ищеца за едностранно прекратяване на облигационната връзка, както
и обстоятелството, че това право е надлежно упражнено и волеизявлението за
това е достигнало до знанието на ответната страна. В конкретния случай със
заключението на назначената съдебно- счетоводна експертиза се установи
виновното неизпълнение на задълженията на ответника като потребител на
мобилни услуги. Това от своя страна е породило правото на ищеца да
прекрати едностранно сключените договори, но доказателства, че
волеизявлението за това е достигнало до насрещната страна не са
ангажирани. Следва да се посочи, че надлежното упражняване на правото на
разваляне се подчинява на общите правила на чл. 87 ал. 1 от ЗЗД и писмените
договори подлежат на прекратяване с изявление в същата форма.
Прекратяването на договора представлява волеизявление от страна по
договор, по силата на което се прекъсва налична облигационна връзка. Не са
налице писмени доказателства, обективиращи подобно волеизявление от
9
страна на ищеца, поради което не са налице предпоставките за възникване на
задължение на абоната за плащане на претендираната неустойка в размер на
три стандартни месечни абонаментни вноски, или сумата от общо 192, 47 лв.,
и в тази й част исковата молба се явява неоснователна и следва да се
отхвърли.
Не така стои въпросът с претенцията за незаплатени лизингови вноски
за предоставени мобилни устройства и за задължения за предходен период.
Видно от приложените писмени доказателства е, че ответникът е получил две
устройства: *** *** и *** ***. В хода на съдебното дирене не се представиха
доказателства за заплащането от страна на ответника на всички дължими
лизингови вноски, както и за заплащането на всички дължими месечни и
еднократни такси /абонаменти и допълнителни пакети/. От друга страна
безспорно е, че срокът на действие и на двата лизингови договора е изтекъл,
като липсват данни лизингополучателят да е упражнил правото си да
придобие собствеността върху лизинговите вещи чрез подписване на договор
за изкупуване на устройствата с лизингодателя. При тези обстоятелства
предявеният положителен установителен иск по чл. 422 във вр. с чл. 415 от
ГПК се явява основателен и следва да бъде уважен в частта му досежно
останалите претендирани суми.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество направените в хода
на заповедното производство деловодни разноски в размер на 393, 07 лв.,
съобразно признатата част от вземането, както и направените в настоящия
процес деловодни разноски в размер на 1 375, 45 лв. съобразно уважената
част от иска. Договореното адвокатско възнаграждение на процесуалния
представител на ищеца е към минимума, предвиден в наредбата за
минималните адвокатски възнаграждения, поради което няма условия за
намаляването му поради прекомерност.
По изложените съображения Плевенският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника В. Т. Т.
от *** ЕГН **********, че същият дължи на ищеца „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж. к.
10
„Младост“ 4, Бизнес парк София, сграда 6, представлявано от Д. К. К. и М. С.,
сумата от 2 240, 39 лв., представляваща непогасени задължения, отразени
във фактура № ***/ 05. 06. 2020 год., от които 623, 28 лв. представляващи
неплатени абонаментни такси и услуги; 1 274, 49 лв. представляващи
неплатени лизингови вноски и 342, 62 лв. представляващи начислена
неустойка за устройства *** *** и *** ***, ведно със законната лихва,
считано от 29. 07. 2022 год. до окончателното изплащане на сумата, като за
разликата до претендираните 2 432, 86 лв. ОТХВЪРЛЯ иска като
неоснователен.
ОСЪЖДА В. Т. Т. от ***, ЕГН **********, да заплати на „ЙЕТТЕЛ
БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ж. к. „Младост“ 4, Бизнес парк София, сграда 6, представлявано от Д.
К. К. и М. С., сумата от 393, 07 лв., представляваща направени деловодни
разноски в заповедното производство съобразно признатата част от
вземането.
ОСЪЖДА В. Т. Т. от ***, ЕГН **********, да заплати на „ЙЕТТЕЛ
БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ж. к. „Младост“ 4, Бизнес парк София, сграда 6, представлявано от Д.
К. К. и М. С., сумата от 1 375, 45 лв., представляваща направени деловодни
разноски в исковото производство съобразно уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в 14-
дневен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
11