Р Е Ш Е Н И Е
№ ………
гр. Русе, 11.02.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски
районен съд в публично заседание на четиринадесети
януари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НАДЕЖДА АЛЕКСАНДРОВА
при секретаря
Борянка Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 8326 по описа
за 2018 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са субективно
съединени частични искове с правно основание
чл. 303а, ал. 3 от ТЗ и чл. 304 ТЗ, вр. чл. 92 от ЗЗД от ВОРИК ГРУП ЕООД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Б*, ул. в* Л* № *, ет. *,
ап. *, представлявано от управителя К* Н* К* срещу ИНДИВИА ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Р*,
ул. М* В* № *, представлявано от управителя М.П.Б. и солидарния длъжник М.П.Б.,
ЕГН **********, с адрес *** да заплатят
сумата 20 000.00 лева частично от 100 000.00 лева, представляваща
неустойка за неизпълнение на сключен между страните договор за лизинг от
10.06.2018 год. и договор за поръчителство от същата дата.
Ищецът твърди, че с Договор за
лизинг от 10.06.2018 г. е отдал на лизинг на първия ответник ИНДИВИА ЕООД Метално хале,
представляващо конструкция от метални профили и ферми /сандвич панели/,
дограма/навес с размери 13 х 20 м., обозначено като преместваем обект № 62 по
схемата на морски плаж Обзор - централен, ведно с пълно ресторантско, кухненско
и барово оборудване. Съгласно договора, лизингодателят ВОРИК ГРУП ЕООД,
предоставил на лизингополучателя описания обект с опция за прехвърляне на собствеността
след изтичане на всички срокове на финансово обвързания лизинг и уреждане на
всички финансови отношения между страните за сумата от 150 000.00 лева без
ДДС, платими на две вноски - първа годишна вноска в размер на 75 000.00
лева без ДДС- до 30.08.2018 г. и втора годишна вноска в размер на 75 000.00
лева без ДДС- до 30.08.2019 г.
Твърди се още, че с ИНДИВИА
ЕООД имало сключен и Договор № 18- 7/2018 г. за наем на прилежаща площ - земя
към преместваемия обект, единствено по който наемателят ИНДИВИА ЕООД извършвал
плащания по банков път. Такива, покриващи лизинга, нямало извършени от
лизингополучателя.
За обезпечаване на плащанията
по цитирания Договор за лизинг, между ищеца и втория ответник – М.П.Б., в
качеството й на физическо лице, бил сключен договор за поръчителство от
10.06.2018 г., с който поръчителят М.П.Б. поела задължение да отговаря
солидарно пред лизингодателя за изпълнението на паричните задължения на
лизингополучателя ИНДИВИА ЕООД. Съгласно
чл. 1, ал. З, т. 1 от договора за поръчителство, поръчителят се задължава неотменимо и
безусловно да изплати всички задължения на
лизингополучателя към лизингодателя по договора за лизинг и последващо
сключените анекси към него, включващи главница, лихва, неустойки, разноски,
вкл. такива обслужване и по събиране на задължението по съдебен или
извънсъдебен ред (вкл. нотариални разноски, адвокатски хонорари, съдебни
разноски, разноски за съдебни изпълнители и др.).
Ищецът заявява, че в
съответствие с чл. 19 и чл. 22 от процесния договор за лизинг, считано от
момента на подписване на същия- 10.06.2018 г. е изпълнил задълженията си като
лизингодател и осигурил на ответника ИНДИВИА ЕООД непрекъснато и
необезпокоявано владение и ползване на обекта за упражняване на търговската му
дейност.
От своя страна, в качеството си
на лизингополучател, ИНДИВИА ЕООД не изпълнило своите договорни задължения и не
заплатило първата годишна лизингова вноска в срок до 30.08.2018 г., съгласно
чл. 6.3 от договора. Ответникът не направил това и въпреки отправените му
покани да изпълни това свое задължение. Поради това, с изрично уведомление,
получено на 27.09.2018 г., което било видно от обратна разписка от Куриерска
фирма ЕКОНТ по пратка с № 5300038180237 от 26.09.2018 г., уведомил ИНДИВИА
ЕООД, че прекратява договора за лизинг едностранно на основание чл. 43 от същия
по негова вина, както и на основание чл.44 от договора го приканил в 5- дневен
срок от получаване на поканата да му заплати договорената неустойка в размер на
100 000 лева.
Със същото изрично уведомление
ищецът поканил и М.П.Б. в качеството й на физическо лице - поръчител, страна по
сключения договор за поръчителство от 10.06.2018 г., да изпълни поетото по него
задължение и им заплати претендираната неустойка от 100 000 лева.
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответниците солидарно да му
заплатят сумата 20 000.00 лева, представляваща част от договорна неустойка
съгласно Договор за лизинг от
10.06.2018 г. с общ размер от 100 000.00
лева поради предсрочното
прекратяване на договора за лизинг по вина на
лизингополучателя поради неплащане.
Ответниците дават отговор, оспорват предявените искове,
навеждат аргументи за нищожност на договора за лизинг, за унищожаемост, за
нищожност на клаузата за неустойка, за прекомерност на неустойката по отношение
на физическото лице, както и за това, че ищецът е бил неизправна страна по
договора и същият е прекратен на това основание- тъй като не е осигурено
безпрепятствено ползване на имота.
Съдът,
след като прецени събраните в процеса писмени
доказателства, поотделно и в съвкупност, и въз основа на своето вътрешно
убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
На 18.04.2018 год. ВОРИК ГРУП ЕООД и
ИНДИВИА ЕООД сключват договор за наем, по силата на който първото дружество
отдало на второто следния преместваем обект, разположен върху морски плаж
Обзор- централен, съгласно схема за разполагане на преместваеми обекти и
съоръжения на морски плаж О*- централен, одобрена от МРРБ, а именно: Заведение
за бързо хранене „П*“ с площ от 260 кв.м. и допълнителна търговска площ от 250
кв.м., с № 62 по одобрената от Министъра на туризма схема на преместваемите
обекти. Договорът е сключен за срок от датата на влизане в сила до 15.02.2019
год. Уговорена е наемна цена 20 000.00 лева с ДДС, платима изцяло и ли на
вноски не по- късно то 01.08.2018 год.
Този договор ВОРИК ГРУП ЕООД е сключил
в нарушение на задълженията си по Разрешение № 245/12.06.2017 год., издадено му
от Община Н*да постави заведение за бързо обслужване с № 62 на площ от 260
кв.м. с допълнителна търговска площ от 250 кв.м. от схемата, одобрена на
07.04.2017 год. от Министерство на туризма (л. 98- 104 вкл.) В схемата и
разрешението са упоменати заведение за бързо обслужване с № 62 на площ от 260
кв.м. с допълнителна търговска площ от 250 кв.м. Точка 7 от задълженията на
лицето, по отношение на което е издадено разрешението (в случая ищецът) няма
право да преотдава и/или преотстъпва разрешения му обект на други лица под
каквато и да е форма (например договор за съвместна работа, лизинг, наем,
възмездно прехвърляне или др.) Според Договор № Т- РД- 29- 97/13.06.2016 год.
за отдаване под наем на обект- изключителна държавна собственост, представляващ
морски плаж О*- централен, разположен на територията на Община Н*, Област Б*
той подлежи на прекратяване при констатирано от наемодателя съвместно ползване
по договор с трети лица или преотдаване под наем на целия или на части от
морския плаж. Затова и на 10.06.2018 год. страните сключват анекс № 1 към
договора за наем, в който предмет на договора вече е ползване на площ за
поставяне на преместваемия обект. Този анекс е също в нарушение на задълженията
на ВОРИК ГРУП ЕООД по посочените по- горе договори и разрешително, от които
черпи права.
На същата дата- 10.06.2018 год. ВОРИК
ГРУП ЕООД и ИНДИВИА ЕООД сключват договор за лизинг, чийто предмет е Метално
хале- конструкция от метални профили и ферми /сандвич панели/, дограма/навес с
размери 13 х 20 м., обозначено като преместваем обект № 62 по схемата на морски
плаж О* - централен, ведно с пълно ресторантско, кухненско и барово оборудване,
т.е. същия преместваем обект, който е бил предмет на договора за наем, но
заедно с оборудването и без земята. На практика този договор също е сключен,
без ВОРИК ГРУП ЕООД да е имал право на това по силата на горецитираните
разрешение, договор и схема, от които черпи правата си. Макар и формално да е наречен
другояче, несъмнено се касае за един и същ преместваем обект с № 62 по схемата
на морски плаж Обзор- централен. Този извод следва и от разпоредбата на чл. 22
от договора за лизинг, според която лизингополучателят продължава да държи
обекта на договора за лизинг в състоянието, в което му е предаден при сключване
на договора за наем.
Поради изложеното съдът приема, че
ВОРИК ГРУП ЕООД е бил неизправна страна от самото начало при сключването и на
договора за наем, и на анекса към него, и на договора за лизинг.
Дружеството е било неизправна
страна по договора за лизинг и на още едно основание- не е сключил договор за
застраховка, съгласно раздел ІV от договора- чл. 10- 18.
Ищецът не е осигурил на
лизингополучателя свободно и необезпокоявано ползване на обекта на договора за
лизинг. Уговореният срок за плащане на първата вноска по договора е 30.08.2018
год. според чл. 6.3. Съгласно чл. 43 лизингодателят има право да прекрати
едностранно договора при неплащане/забава на която и да е годишна лизингова
вноска в посочените в договора срокове с повече от 10 дни. На 07.09.2018 год.
представители на ищеца нахлуват в заведението и изгонват ответника М.Б., като й
отнемат ключовете за обекта. Това обстоятелство се доказва от свидетелските
показания на П* К* (л. 113) и Д.Д. (л. 168). Съдът не дава вяра на показанията
на свидетеля на ищеца Г.Г., тъй като те противоречат на показанията на другите
двама свидетели, единият от които случайно преминаващ гражданин, нямащ връзка с
никоя от страните, така и на събраните по делото доказателства, касаещи
договорните отношения между ищеца и първия ответник, включително мотивите за
сключване на договора за лизинг. Свидетелят Г., стараейки се да докаже
самоволно напускане на обекта от страна на ИНДИВИА ЕООД, заявява, че на
07.09.2018 год. М. била натоварила багажа си на колата, казала, че вече не й се
занимава с плажни заведения и отказала да плати. В същото време, според
показанията на свидетеля Д., заведението е работело, имало е и други клиенти,
както и персонал. М.Б. също е била в заведението и се е карала с представител
на наемодателя си (по негови думи), като била силно разстроена. Той чул мъжа да
й казва, че ще съжалява, карал я да се изнася от заведението, държал се
агресивно. Поради това съдът намира, че е налице неизпълнение на договора за
лизинг от страна на ищеца и на това основание.
На 12.09.2018 год. ИНДИВИА ЕООД
е депозирало нотариална покана до ВОРИК
ГРУП ЕООД пред нотариус в района на РС
Бургас В* Д*, с която, считано от 07.09.2018 год. прекратява договора за наем,
договора за лизинг и договор за поръчителство. Посоченото основание е
неосигуряване на свободно и необезпокоявано ползване на обекта на договора и
несключване на застраховка от страна на лизингодателя. Нотариалната покана е
връчена на 01.10.2018 год. (л. 76 и 77). Междувременно, на 27.09.2018 год.
ВОРИК ГРУП ЕООД е изпратил на двамата ответници съдебна покана по куриер (л.
13- 15). Няма данни да е връчена на някой от тях.
Според приетата по делото
съдебно- икономическа експертиза задължението по договора за лизинг не е
осчетоводено в счетоводството на ответното дружество за разлика от договора за
наем и извършеното плащане по него. В счетоводствата на двете дружества няма
отразени плащания по договора за лизинг. Договорът за лизинг е осчетоводен от
ищцовото дружество едва през месец май 2019 год. Не е осчетоводен в периода, в
който е сключен и не е включен в отчетния период, който е от 01.01.2018 год. до
31.12.2018 год., както заяви вещото лице в съдебно заседание на 14.01.2020 год.
По разплащателната сметка на ищеца е постъпило плащане в размер на
20 000.00 лева. Платената от ответното дружество сума в размер на 10 000.00
лева не е осчетоводена в нито едно от двете дружества, не е издадена и фактура
от ищеца.
В договора страните са
уговорили неустойка в размер 100 000.00 лева. Ответниците са направили
възражение за нищожност на тази клауза от договора в отговора, както и за
прекомерност по отношение на физическото лице- поръчител. Съдът намира
възражението за нищожност за основателно.
Съдът,
след преценка на доводите на страните и събраните в производството
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от правна
страна следното:
Според
чл. 154, ал. 1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на
които основава своите искания или възражения.
В
съответствие с основния правен принцип, че никой не може да черпи права от
собственото си противоправно поведение, кредиторът не би могъл да претендира
неустойка за договорно неизпълнение от длъжника, ако самият той не е изпълнил
или не е имал готовност да изпълни насрещните си задължения така, както изисква
законът (чл. 63 ЗЗД).
Както беше обсъдено, ищецът е бил неизправна страна по договора за лизинг на
няколко основания. Поради това и не може да претендира неустойка от
ответниците.
Според
т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 год. по тълкувателно дело №
1/2009 год. на ВКС, нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за
неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. В настоящия случай съдът приема, че така уговорената между
страните неустойка, ако и да е уговорена без краен срок, до който може да се
начислява, е нищожна. В съответствие с тълкувателното решение, преценката за
нищожност поради накърняване на добрите нрави се прави за всеки конкретен
случай към момента на сключване на договора. В процесния договор неустойката
накърнява добрите нрави, което прави клаузата нищожна. Добрите нрави са морални
норми, на които законът е придал правно значение, защото правната последица от
тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона
(чл. 26, ал. 1 ЗЗД). Добрите нрави не са
писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи
принципи или произтичат от тях, като за спазването им при иск за присъждане на
неустойка съдът следи служебно, според цитираното по- горе тълкувателно
решение. Свободата на договаряне е ограничена от забраната за накърняване на
добрите нрави, дори и когато се касае за сделки между търговци. Съдът приема,
че уговореният между страните по лизинговото правоотношение размер на
неустойката е несправедлив, противоречащ на добрите нрави, създаващ
предпоставки за неоснователно обогатяване и неводещ до реализиране на основните
функции на неустойката: обезпечителна, обезщетителна и санкционна.
По
изложените съображения претенцията за заплащане на сумата 20 000.00 лева частично
от 100 000.00 лева за неустойка за неизпълнение на задълженията по договор
за лизинг от 10.06.2018 год. и договор за поръчителство от същата дата е неоснователна
и следва да се отхвърли.
С оглед изхода от делото, ищецът следва да заплати
направите от ответниците разноски, които са в общ размер 596.20 лева за платени
държавни такси, възнаграждение на вещото лице и един адвокат на първия ответник.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от ВОРИК ГРУП ЕООД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: гр. Б*, ул. в* Л* № *, ет. *, ап. *, представлявано от
управителя К*Н* К* срещу ИНДИВИА ЕООД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Р*, ул. М* В* № *,
представлявано от управителя М.П.Б. и солидарния длъжник М.П.Б., ЕГН **********, с адрес *** да заплатят сумата
20 000.00 лева частично от 100 000.00 лева, представляваща неустойка
за неизпълнение на сключен между страните договор за лизинг от 10.06.2018 год.
и договор за поръчителство от същата дата.
ОСЪЖДА
ВОРИК ГРУП
ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Б*, ул. в* Л* № *, ет.
*, ап. **, представлявано от управителя К*Н*К* да заплати на ИНДИВИА ЕООД, ЕИК *********, седалище
и адрес на управление гр. Р*, ул. М* В* № *, представлявано от управителя М.П.Б.
и М.П.Б., ЕГН **********, с адрес ***
разноски по делото в размер на 596.20 лева.
Решението подлежи на обжалване
пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: