Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 24.11.2022 г. гр.Асеновград
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори граждански състав в
открито заседание на седемнадесети октомври
две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ТЕРЗИЕВА
при секретаря Йорданка Тянева,
като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ТЕРЗИЕВА гр.дело № 68 по описа за
2021 г. и като обсъди:
Предявени субективно съединени
искове с правно основание чл.135 ал.1
от ЗЗД.
Ищецът „ТОНИКО НЕДВИЖИМИ ИМОТИ“ ООД
твърди, че дружеството е взискател по изп.дело № 65/2017 г. по описа на ЧСИ К., образувано на
03.02.2017 г., въз основа издаден ИЛ на 13.01.2015 г. по в.гр.дело № 3064/2014
г. по описа на ОС Пловдив, длъжници по което са: „Д.П.-ВС“
ЕООД и Д.В.П. – при условията на солидарна отговорност за следните суми: 11 700 лв. главница по
договор за заем от 23.01.2009 г., 3954 лв. мораторна
лихва за периода от 31.12.2009 г. до 09.04.2013 г., ведно със законната лихва,
считано от 10.04.2013 г. до окончателното изплащане на задължението. Длъжникът Д.П.
е починал веднага след образуване на изпълнителното дело на 11.02.2017 г, като
на негово място ЧСИ е конституирал наследниците му: съпругата В. П. и децата му
В. и С. П.. След смъртта на наследодателя, наследниците са обещавали че ще
изпълнят доброволно задължението си, като ищцовото
дружество се е съгласило да им даде възможност и срок за това. Вместо това
обаче новоконституираните длъжници
са започнали да затрудняват изпълнението по делото. Съпругата В. П. е направила
отказ от наследството на съпруга си, вписан с определение на ПРС от 21.02.2017
г. На 15.05.2017 г. С. П. е подала молба до ЧСИ, с която е заявила, че е узнала
за изп.дело при опит да регистрира МПС – прехвърлено
и от баща и. Взискателят по изп.дело
е разбрал за наличен имот в село Бачково, представляваща жил.сграда
еднофамилна, с площ от 27 кв.м. в село Бачково с идентификатор 02974.10.65.1,
ведно със земя с площ 412 кв.м., местност „Срещу“ – представляващ ПИ с идентификатор
02974.10.65 – собственост на длъжниците, които са
продали своите 1/2 ид.ч. от същия на П. Иванов Г. на
05.05.2017 г. Ищецът твърди, че длъжниците
С. и В. П. са знаели за образуваното срещу тях изп.дело,
като призовките за доброволно изпълнение са им били връчени официално на:
18.04.2017 г. – за С., а на 14.08.2017 г. на В., чрез майка му. За тези двама длъжници ищецът твърди, че същите са знаели за образуваното изп.дело
срещу баща им много преди да получат ПДИ, от множество предходни действия от
страна на ЧСИ, включително и спрямо тяхно лично имущество като: наложени запори
в/у банкови сметки, автомобили и други – от които фактически действия те са
разбрали, че срещу имуществото им се насочват принудително изпълнение. Ищецът
твърди, че длъжниците С. и В. П. от посочените
действия са знаели за дълга на баща си и са целели увреждане на кредитора –
ищец в настоящото производство, като намалят имуществото си. Твърди, че
ответницата П.Г. – като купувач на имота, не е декларирала същия в АГКК, в
данъчна служба и не се занимава с управлението му. Ето защо моли да бъде
постановено решение, с което горната сделка, сключена между ответниците
да бъде обявена за недействителна спрямо ищеца. Ангажира доказателства,
претендира направените по делото разноски.
Моли от ЧСИ К. да се изиска изп.дело № 65/2017
г., а от СВ при РС Асеновград да се изиска НА за покупко-продажба № 173, том 5, № на двойно входящ регистър
1614/05.05.2017 г. – сключен между: С., В. П. и П.И.Г..
Ангажира доказателства, претендира за разноски в производството.
В срока по
чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответниците С. и В. П.,
с който считат искът за изцяло неоснователен и молят да се отхвърли. Твърдят,
че не са били длъжници по изпълнителното дело при
самото образуване, а са конституирани след смъртта на наследодателя им Д.П.. Не
отговаряло на истината твърдението, че са затруднили изпълнението, а напротив. С.
няколко дни след смъртта на наследодателя е депозирала молба до ЧСИ К. с
готовност да изплаща задължението на баща си. Твърдят, че нито те, нито
длъжникът по изпълнителното дело е знаел за образуването му. Едва след регистрирането
в КАТ на МПС “Ауди“ са разбрали за образуваното дело. Към момента на смъртта на
баща си В. е пребивавал постоянно в Русия и не е подържал контакт със сестра
си. На 20.01.2017 г. е роден втория син на В., а няколко дни след това е
починал баща му. Твърдят, че е налице достатъчно имущество, което са придобили
по наследство от баща си и което да послужи за удовлетворяване на кредиторите. Запорирания автомобил само бил на стойност 6 000 лева.
Твърдят, че не е налице осуетяване на изпълнението на задълженията по
изпълнителното дело. Представя писмени доказателства, претендира за разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответницата П.Г., с който счита
искът за неоснователен и моли да бъде изцяло отхвърлен. Твърди, че с нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № 171 от 2017 г. на нотариус П. е
закупила ½ ид.ч. от ПИ с ИД № 02974.10.65, находящ се в с.Бачково, ведно с построената в имота жилищна
сграда. При закупуване на имота е направена справка за тежести на същия от АВ
гр.Асеновград. Към датата на покупката
твърди, че не е знаела, че ответниците В. и С. П. са
имали задължения към ищеца. Твърди, че имотът не е деклариран, тъй като е
земеделска земя, която не се декларира.
Ето защо моли искът да се отхвърли. Представя доказателства, претендира
за разноски.
След като
прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено
следното:
По делото
е приложен изпълнителен лист, издаден по в.гр.дело № 2064/2014 г. на ОС
Пловдив, от които е видно, че е признато за установено по отношение на „Д.П.-***
и Д.В.П., ЕГН **********, че същите дължат солидарно на „Тонико
недвижими имоти“ ООД Пловдив сумата 11 7000 лева главница по договор за заем от
23.01.2009 г. (21.01.2009 г. – датата на преводното нареждане, с което е
предоставена заетата сума), сумата 3954 лв. мораторна
лихва за периода от 31.12.2009 г. до 09.04.2013 г., ведно със законната лихва
в/у главницата, считано от 10.04.2013 г. – датата на подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК.
От
ищеца е подадена молба до ЧСИ И. К. на 03.02.2017 г., ведно с посочения ИЛ за
образувана на изп.дело № 20179070400065, с взискател „Тонико недвижими
имоти“ ООД и длъжник Д.В.П., ЕГН **********.
На
07.02.2017 г. е сключен договор за покупко-продажба на МПС „Ауди А 4“ с рег.№
РВ 2308 ВТ“, като продавачи по договора са:
Д.В.П., В. Й.Б.-П., а купувач С.Д.П..
От
представеното препис-извлечение от Акт за смърт е видно, че Д.В.П. е починал на
11.02.2017 г.
На
15.02.2017 г. С.Д.П. е подала молба до ЧСИ И. К., към която е приложила сключения договор за
покупко-продажба на МПС от 07.02.2017 г., заявила е че в КАТ при регистриране
на МПС-то е узнала за образуваното изп.дело, с молба
за вдигане на запора – което е наложен след продажбата.
От
представеното у-ние за наследници на Д.В.П. е видно, че след смъртта си същия е
оставил следните наследници по закон: В. Й.Б.-П. – съпруга, Й.Б. Д.П. – син и С.Д.П.
– дъщеря.
От
СУ, издадена по ч.гр.дело № 2443/2017 г. на РС Пловдив е видно, че В. Й.Б.-П. е
направили отказ от наследството на съпруга си Д.В.П., които е вписан в особената
книга на съда под № 108/2017 г.
ПДИ по
изпълнително дело е връчено на ответника С.Д.П. на 18.04.2017 г., а на Й.Б. Д.П.
на 28.08.2017 г.
От
справка чрез отдалечен достъп по данни на СВ при РС Асеновград е видно, че на
05.05.2017 г. С.Д.П.
и Й.Б. Д.П. са продали на П.И.Г.: ПИ с
пл. № 010065, идентификатор 02974.10.65 с площ 412 кв.м., м.
„Срещу“ и сграда – жилищна, еднофамилна, с площ по документи 27 кв.м. с
идентификатор 02974.10.65.1 - находящи се в село
Бачково, общ. Асеновград, обл. Пловдивска.
От НА № 171, том 1, рег.№ 1828, НД 161/2017 г. на нотариус А. П.,с вх. Рег.№ 1633/05.05.2017 г., Акт № 173, том 5, дело № 902/2017 г. на СВ при
РС Асеновград е видно, че С.Д.П., действаща лично и като пълномощник на Й.Б. Д.П.
са продали на П.И.Г. ½ ид.ч. от: ПИ с
идентификатор 02974.10.65 по КК и КР, одобрени със Заповед №
300-5-67/08.11.2002 г. на ИД на АГКК, находящ се в
село Бачково, общ. Асеновград, обл. Пловдив, с адрес
на ПИ м.“Срещу, с площ 412 кв.м., трайно предназначение на територията:
земеделска територия, начин на трайно ползване – друг вид нива, стар
идентификатор: няма, № на предходен план 010065, при съседни имоти: №
02974.10.147, № 02974.10.63, №
02974.10.62, № 02974.10.64 и № 02974.10.66, ВЕДНО с построената в ПИ
еднофамилна жилищна сграда с идентификатор 02974.10.65.1, със застроена площ от
27 кв.м., брой етажи 1, с предназначение: жил.сграда
еднофамилна, за сумата 1000 лева. В НА е отразено, че описаните недвижими имоти
са съответно идентични със селскостапански имот от
350 кв.м. в м.“Срещу“ в землището на с.Бачково, при граници: Н.Х., гора, Я.Г.и
П.И., ведно с построената в/у него сезонна постройка, съгласно документ за
собственост НА за покупко-продажба на недвижим имот № 3, том ІІІ, дело1905/07.07.1998 г. По делото са представени данъчна оценка и скица
на имота
Въз основа на така
установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи. Предявени са субективно съединени
искове с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД - за обявяване за недействителен
по отношение на ищеца/ кредитор сключеният
на 05.05.2017 г. договор за покупко продажба на недвижим имот,
между С.Д.П., действаща лично и като
пълномощник на Й.Б. Д.П. – като продавачи и П.И.Г. - купувач.
За да
бъде уважен отменителния иск по чл. 135 ЗЗД е необходимо да са
на лице следните
условия: ищецът да е кредитор на
длъжника, вземането на кредитора да
предхожда атакуваната чрез иска сделка,
увреждане на кредитора
и знание на длъжника, че уврежда
кредитора.
Не се
оспорва от ответниците
наличието на задължение към кредитора по изп.дело № 65/2017 г. по описа на ЧСИ К., образувано въз
основа издаден ИЛ от 13.01.2015 г. по в.гр.дело № 3064/2014 г. по описа на ОС
Пловдив. Същото е било образувано на 03.02.2017 г. срещу длъжника: Д.В.П., ЕГН **********,
които на 11.02.2017 г. е починал, като наследниците му: В. Й.Б.-П. – съпруга, Й.Б.
Д.П. – син и С.Д.П. – дъщеря са били конституирани като длъжници
по същото. Съпругата В. Й.Б.-П. е депозирала отказ от наследството на Д.В.П.,
които е вписан в особената книга на РС Пловдив под № 108/2017 г. – съгласно
определение по ч.гр.дело № 2443/2017 г. На 07.02.2017 г. длъжника по изп.дело Д.В.П. и съпругата му са се разпоредили с
притежаваното от тях имущество, в полза на дъщеря си С.Д.П., на която са продали
МПС „Ауди А 4“ с рег.№ РВ 2308 ВТ“. На 15.07.2017 г. С.Д.П. е подала писмена
молба до ЧСИ К., с която е завили че е узнала за изпълнителното дело при опит
да регистрира автомобила, и е поискала
вдигане на наложения в/у същия запор. От всички тези действия се установява, че
главния длъжник и наследниците му са желаели и са намалили наличното имущество,
което служи за общо обезпечение на кредиторите на осн.чл.133 ЗЗД.
Ответниците с отговорите си
/депозирани по делото/ са
заявили,
че договора не
е сключен - със цел
увреждане интересите на кредитора, което обаче не доказаха. Техните възражения
са неоснователни. По делото няма
доказателства, че по посоченото изп.дело
наследодателя – главния длъжник или наследниците му са заплатили поне част от
дълга за удовлетворяване на кредитора. Твърденията на ответниците
П., че имали задължения към децата си също са без значнение
в настоящото производство, качеството им на длъжници
е възникнало с откриване на наследството, а се доказа от ангажираните от ищеца
доказателства, че след узнаване за посоченото изп.дело
те са се разпоредели с притежаваната от тях ½ ид.ч.
от недвижим имот в полза на ответника П.Г..
За да
е налице увреждане по смисъла на
чл.135 ЗЗД е необходимо длъжника
с правните си действия да намалява
имуществото си. Именно такъв е настоящият случай. Установи се по
делото, че ищецът е кредитор на ответниците П.. Налице е извършването
на действие: сключване на договор
за покупко-продажба,
които уврежда интересите на кредитора.
С оглед установения факт, че ответниците С. и В. П. са се разпоредили със собствен недвижими имоти (общо ½ ид.ч. от същия), следва да
се приеме, че има увреждане
интересите на кредитора, което се изразява в невъзможността
за
удовлетворяване от цената на недвижимия имот /претежаван
от ответниците/, поради отчуждаването им. Знанието за
увреждането на кредитора, както за длъжниците, така и за
третото лице, в случая се
доказа
в производството. Ответницата С.П. е действала като пълномощник на брат си Й.Б.
П., които са продали ½ ид.ч. от имота на
ответницата П. Геонва, а останалата ½ ид.ч. от имота е собственост на съпругата на наследодателя В.
Попхиристева, въпреки че отказът и от наследство уголемява дяловете на двамата ответници П.. Така ответницата П.Г. е закупила ½ ид.ч. от имота, като след продажбата става съсобственик на
имота с В. Попхиристева. Видно от представените по
делото разпечатки от фейзбук – неоспорени от ответниците, В. и П. са приятелки, които често са си
кореспондирали, както помежду си, така и с другите двама ответници.
По реда на чл.176 ГПК бяха допуснати въпроси към ответника П.Г., във връзка със
закупуване на имота, но същата не се яви за да отговори на същите. Поради което
съдът следва да приеме за доказани
обстоятелствата, за изясняване на които страната не се е явили и отказала да отговори
на поставените и въпроси. Съгл.Решение № 27/10.04.2019 г., постановено по
гр.дело № 2339/2018 г. на ВКС: „При липса на преки доказателства за знанието на
трето лице по чл.135 ал.1 от ЗЗД, то знанието може да бъде изведено въз
основа на поредица от установени факти, които
в своята взаимна връзка косвено водят до несъмнен извод за наличието му“.
Налице
са всички предпоставки на чл. 135 ЗЗД за
уважаване на иска и договора за покупко-продажба от 05.05.2017
г. – сключен между ответниците, да бъде обявен за
недействителен по отношение на ищеца „Тонико недвжими имоти“ ЕООД.
Съобразно
изхода на делото, направеното искане и на основание чл. 78 ал.1 ГПК, ответниците
следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца направените от последния разноски
по производството, съобразно
представените доказателства
за направени такива, които са общо
в размер на 368 лева, за внесена ДТ и заплатно адвокатско възнаграждание
С оглед
на гореизложените
съображения Съдът
Р
Е Ш И:
ОБЯВЯВА
ЗА ОТНОСИТЕЛНО НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по
отношение на „ТОНИКО НЕДВИЖИМИ ИМОТИ“ ООД, ЕИК115521394 със седалище и адрес на управление град
Пловдив, ул.“Иван Вазов“ № 60, представлявано от управителя Х. Д. А., договор за покупко-продажба на недвижими имоти
от 05.05.2017 г., сключен между: С.Д.П., ЕГН **********;
В.Д.П., ЕГН ********** и П.И.Г., ЕГН **********, за което е съставен НА № 171,
том 1, рег.№ 1828, НД 161/2017 г. на нотариус А. П., с вх. Рег.№ 1633/05.05.2017 г., Акт № 173, том 5, дело № 902/2017 г. на СВ при
РС Асеновград, въз основа на които: С.Д.П., действаща лично и като пълномощник
на Й.Б. Д.П. са продали на П.И.Г. 1/2 ид.ч. от: ПИ с
идентификатор 02974.10.65 по КК и КР, одобрени със Заповед №
300-5-67/08.11.2002 г. на ИД на АГКК, находящ се в
село Бачково, общ. Асеновград, обл. Пловдив, с адрес
на ПИ м.“Срещу“, с площ 412 кв.м., трайно предназначение на територията:
земеделска територия, начин на трайно ползване – друг вид нива, стар
идентификатор: няма, № на предходен план 010065, при съседни имоти: №
02974.10.147, № 02974.10.63, №
02974.10.62, № 02974.10.64 и № 02974.10.66, ВЕДНО с построената в ПИ
еднофамилна жилищна сграда с идентификатор 02974.10.65.1, със застроена площ от
27 кв.м., брой етажи 1, с предназначение: жил.сграда
еднофамилна, за сумата 1000 лева. (В НА е отразено, че описаните недвижими
имоти са съответно идентични със селскостапаски имот
от 350 кв.м. в м.“Срещу“ в землището на с.Бачково, при граници: Н.Х., гора, Я.Г.и
П.И., ведно с построената в/у него сезонна постройка, съгласно документ за
собственост НА за покупко-продажба на недвижим имот № 3, том ІІІ, дело № 1905/07.07.1998 г.).
ОСЪЖДА С.Д.П., ЕГН **********; Й.Б. Д.П., ЕГН **********
*** и П.И.Г., ЕГН ********** ***, да заплатят на „ТОНИКО НЕДВИЖИМИ
ИМОТИ“ ООД, ЕИК115521394
със седалище и адрес на управление град Пловдив, ул.“Иван Вазов“ № 60,
представлявано от управителя Х. Д. А., направените по делото разноски в размер
на 368 лева /триста
шестдесет и осем лева/.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд Пловдив, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: