РЕШЕНИЕ
№1205/17.6.2019г. 2019г.
Година 2019 Град Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският районен съд
двадесет и седми състав
На единадесети юни
Година
две хиляди и деветнадесета
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВЕЛИНА ХРИСТОВА- ЖЕЛЕВА
Секретар : СИЛВИЯ ГЕНОВА
като
разгледа докладваното от съдията АНД № 2331
по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Г.С.Я., ЕГН: **********, чрез
процесуален представител адв. М.П. от АК - гр.
Шумен, против Наказателно постановление № 19-0819-000981/20.03.2019г. на Началник група в Сектор „Пътна
полиция" към ОД на МВР -гр. Варна, с което му е наложено : административно
наказание „глоба“ в размер на 2000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“
за срок от 24 месеца на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП.
В жалбата се сочи, че издаденото НП е неправилно,
необосновано и незаконосъобразно. Сочи се, че в хода на производството по
установяване на административно нарушение и налагането на административното
наказание е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до
нарушаване на правото на защита на привлеченото към административно-наказателна
отговорност лице. При съставяне на акта за установяване на административно
нарушение и издаване на наказателното постановление не били спазени
разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. В случая, в акта било посочено, че
жалбоподателят отказва да бъде изпробван с техническо средство и му е издаден
талон за медицинско изследване, а в наказателното постановление освен отказа му
за изпробване с техническо средство било посочено, че той не е изпълнил
предписанието в издадения му талон за медицинско изследване. Деянието му било
квалифицирано и от контролния орган, и от административно- наказващия като
такова по чл.174 ал.З от ЗДвП. Сочи се че административно-наказващия орган е приел и
посочил, че жалбоподателя е извършил две административни нарушения, обаче е наложил
наказание само за едно от тях, с което е допуснато нарушение на разпоредбата на
чл.18 от ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение било
визирано едно нарушение - отказ да му бъде извършена проверка с тест за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, а в
наказателното постановление са визирани две самостоятелни деяния и двете
осъществени с виновно бездействие. Същевременно било наложено едно общо
административно наказание, което било недопустимо и в пряко противоречие с
императивната разпоредба на чл.18 от ЗАНН. По този начин
административно-наказващият орган е нарушил основен принцип на
административно-наказателния процес - за законоустановеност
на административните наказания и недопустимостта на тяхното кумулиране,
следващо от императива на посочената норма.
Оспорва се фактът, че към
момента на проверката осъществена от органите на МВР, довела до издаване на
наказателното постановление, Г.Я. е имал качеството на „водач на МПС", за което
бил подаден сигнал в ОД на МВР-Варна. На следващо място оспорваното наказателно
постановление почивало и на издаден
медицински талон, при съставянето на който били допуснати редица
закононарушения.
Била нарушена Наредба № 1 от 19.07.2017 г., тъй като
изобщо не бил съставен протокол по Приложение № 2 към чл. 5, ал. 2 от
посочената наредба за установяване на употреба на наркотични вещества и техните
аналози, в който да се отрази видимото поведение на Я., разширяване на зеници и
др. релевантни белези, в който протокол е следвало да бъде вписан и неговия
отказ да бъде изпробван с техническо средство, което също да бъде вписано, като
такова в протокола.
Претендират се
и съдебно-деловодните разноски, сторени за адвокатски хонорар, за което се
прилага договор за правна защита и съдействие.
В съдебно заседание, жалбоподателят,
редовно призован, се явява и се представлява от надлежно упълномощен
процесуален представител –адв.П.. По съществото на
делото адв. П. пледира да се уважи жалбата, и НП да
бъде отменено.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание
не изпраща представител и не ангажира становище.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Жалбоподателят Г.С.Я. е правоспособен водач на МПС от месец септември 2018г..
На 28.02.2019
г. около 00:05 часа в гр.Варна, на бул.“Цар Освободител“, до бл.120 в посока ул.“Вяра“ въъззивникът управлявал собствения си л.а. „Тойота MP 2 1.8“ с peг. № В4932НН. В същото това време св.Х.Г. и св. Н.П., двамата служители на Сектор „СПС“ -
ОД на МВР-Варна, осъществявали служебните си задължения. Те били позициониран
със служебен автомобил на бул.“Цар Освободител“ срещу бл.120 и извършвали
проверки на автомобили. Докато изпълнявали служебните си задължени, органите на
реда забелязали, управляваният от въззивника автомобил и решили да извършат
проверка на водача, тъй като същият се движел бързо. Служителите на реда подали
сигнал със стоп палка, но щом ги видял, водачът намалил скоростта и завил в
една от пресечките в дясно. Служителите на реда го последвали със служебния си
автомобил, като не го изпускали от поглед. Видели въззивника да паркира
автомобила в междублоково пространство и да излиза от него. Св.П. го последвал
и му разпоредил да спре, като съобщил , че е полицай и му поискал документите
за проверка . Възз.Я.
казал, че документите са му в автомобила и отвел органите на реда до
превозното средство. Междувременно възз.Я. се обадил
на баща си-св.С.Я. и му съобщил, че го гонят полицаи. Св.Я. отишъл на мястото
на проверката, а малко по-късно там пристигнала и майката на възз.-св.Ж.В.. Органите на реда обяснили на възз., че следва да бъде изпробван с тест за употреба на
наркотични вещества в Сектор ПП-Варна. Последният се съгласил да бъде отведен
до Сектор ПП-Варна. Там той бил заведен при св.Т.Т.-
мл. автоконтрольор в Сектор ПП-Варна, като последният
му обяснил по какъв начин се извършва теста за употреба на наркотични вещества
и последиците от отказа да бъде тестван. Въпреки това, възз.Я.
не се съгласил да бъде изпробван и отказал теста за употреба на наркотични
вещества, като на заявения от него отказ освен св.Т., присъствали и свидетелите
Г. и П.. На полицейските органи възз. заявил, че няма смисъл да бъде тестван, тъй като е
пушил марихуана. Предвид отказа на водача, св.Т. издал на възз.талон
за медицинско изследване №0022039, в което вписал, че той отказва да бъде
тестван с Dreger Drug Test 5000 с фабричен №ARSM -0053, както и
че трябва да се яви във ВМА-Варна. В талона било вписано още, че същият е
връчен на възз. в 02.00ч. на 28.02.2019г., като не
бил вписан час за явяване в лечебното заведение, а в графата за час за явяване
св.Т. посочил – „придружен“.
При така установеното, още същата вечер св.Г. съставил
срещу въззивника АУАН за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП. Актът бил предявен
и връчен на въззивника, който го подписал с отбелязване , че няма възражение.
След съставяне на акта, органите на реда върнали възз. до дома му.
В хода на АНП била изискана справка от ВМА-МБАЛ –Варна, от която е видно,
че през месец февруари 2019г., както и до 13.03.2019г. за въззивника не е
постъпвала кръвна проба в Лабораторията по химико-токсикологични изследвания.
Впоследствие срещу въззивника било издадено и
атакуваното НП, като АНО възприел, че фактическите и правните констатации на актосъставителя, както и обстоятелството, че възз. не е изпълнил предписанието за медицинско изследване
с талон №0022039/28.02.2019г. НП било връчено лично на жалбоподателя на 08.05.2019г.
Описаната фактическа обстановка се установява и
потвърждава от събраните по делото доказателства гласни и писмени доказателства,
а именно свидетелски показания, писмените материали - преписката по АНП,
вкл.АУАН, талон за медицинско изследване
и др.които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.
Като непротиворечиви, конкретни и логични, съдът
кредитира изцяло показанията депозирани
в с.з. от свидетелите Г., П. и Т.– първите двама очевидци на деянието и на
отказа за тестване с техническото средство, а последния-очевидец на отказа за
извършване на пробата с техническо средство. Техните показания по отношение на
главния факт на доказване в настоящото производство – че възз.
е бил водач на МПС и че е отказал тестване за наркотични вещества на датата
посочена в АУАН и НП, са последователни, логични и взаимно допълващи се.
Известни незначителни противоречия в показанията на свидетелите, предвид факта,
че същите са полицейски органи, които всеки ден се сблъскват с различни
ситуации в хода на дейността си, не са от категорията да компрометират и
дискредитират показанията на същите.
Съдът кредитира
показанията на свидетелите Ж.В. и С.Я. , като отчете подразбиращото се съмнение
в тяхната безпристрастност като майка и баща на възз.
Въпреки горното кредитира същите, в частите имащи отношение към процесния случай, а именно досежно
фактите, че в процесната вечер възз.
е управлявал МПС, както и че му е била извършвана проверка от органите на
полицията, че е бил отведе в Сектор ПП-Варна , за да бъде тестван на употреба
на наркотични вещества, че е отказал теста /съгласно показанията на св.В./,
както и че е бил върнат от органите на полицията до дома му. От показанията на
св.С.Я. съдът не кредитира единствено заявеното от него, че полицейските органи
са отвели възз.пеш , тъй като нямали служебен
автомобил. Горното е в пълно противоречие не само с показанията на двамата
органи на реда, но дори и с показанията на св.В., която е категорична, че
органите на реда са докарали сина й до дома им.
За прецизност
в случая следва да се отбележи, че редът по който е протекла проверката на
водача / възз.Я. / и на автомобила му в рамките на
полицейските правомощия по ЗМВР, фактите дали са му били поставяни помощни
средства /белезници/, дали е била извършвана полицейска проверка на автомобила
и вещите му, на междублоковото пространство и прочие, за които факти показания
дадоха неговите родители са ирелевантни за конкретния
казус, в който предмет на изследване за други факти и обстоятелства. По
идентичен начин стои и въпросът с образуването на дисциплинарна проверка срещу
органите на реда и съответно резултатите от нея. Резултатите от дисциплинарна
проверка , включително и с данни за дисциплинарни нарушения от служителите не
са в състояние да компрометират показанията на полицейските органите, не само
защото същите са дадени пред съда под страх от наказателна отговорност, но и
защото тези на св.Г. и св.П., кореспондират напълно с показанията на св.Т. по
отношение на главния факт от предмета на делото- а именно, че въззивникът е
отказал да бъде тестван с техническо средство- Dreger Drug Test 5000 с фабричен №ARSM -0053.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е
процесуално допустима, подадена е в срок /на 14.05.2019г. видно от пощенското
клеймо/ от надлежна страна – ФЛ спрямо което е издадено атакуваното НП, в
установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред
надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното
нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган- Началник група в сектор „ПП“ -
ОД на МВР, съгласно заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните
работи. АУАН също е съставен от компетентен орган – младши автоконтрольор,
оправомощен съгласно същата заповед.
АУАН и
издаденото въз основа на него НП са
съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.
АУАН е
съставен в присъствието на свидетел.
Действително АУАН е съставен в присъствието на един свидетел и в него не
фигурира ЕГН на последния. Формално е налице нарушение, но същото не е от
естество да наруши правото на защита на санкционираното лице да научи в какво
точно е обвинено.
При
цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира
нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на
нарушенията. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушенията,
датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които са извършени.
Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са
всички данни относно индивидуализацията на нарушителя- трите имена, адрес и
ЕГН.
Спазено е от
страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно
описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на
доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.
В АУАН и НП
ясно и недвусмислено е посочено, че въззивникът е отказал да му бъде извършена
проверка за употреба на наркотични вещества с техническо средство. От фактическите обстоятелства в АУАН и НП
недвусмислено става ясно, че АНО е приел, че е налице отказ от извършване на
проверка с техническо средство. Не се споделя възражението в жалбата, че не
ставало ясно за какво нарушение е наказан възз., тъй
като в НП било посочено освен, че е отказал да му бъде извършена проверка с
тест за установяване на наркотични вещества и техни аналози и че не е изпълнил предписанието за медицинско
изследване. Така според защитата е допуснато нарушение на чл.18 от ЗАНН. Според
чл. 174, ал. 3 от ЗДвП водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна
машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози
или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на
алкохол в кръвта му и/или наркотични вещества или техни аналози, се наказва с
лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна
машина за срок от две години и глоба 2000 лв. Законодателят е въвел две форми
на изпълнителното деяние на посоченото нарушение: 1. отказ да бъде
извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване
употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози; 2.
неизпълнение на предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози.
В АУАН описаното адм. нарушение е управление на лек автомобил „Тойота MP 2
1.8“ с peг. № В4932НН на 28.02.2019г, около 00.05 ч.
г. в гр. Варна и отказ да бъде извършена проверка за употреба на наркотични
вещества с техническо средство " Dreger Drug Test 5000 с фабричен №ARSM
-0053.
Същите фактически
обстоятелства се съдържат в обстоятелствената част на НП с допълнителна
информация, че лицето не е изпълнило предписанието за медицинското изследване,
което му е било издадено.
В мотивите на НП буквално
е възпроизведено административнонаказателното
обвинение по АУАН. За по-голяма яснота предвид алтернативните форми на изп. деяние по чл. 174, ал.3 от ЗДвП наказващият орган е посочил изрично, че извършеното нарушение
от Я. се състои в отказ да му бъде
извършена проверка с техн.средство за употреба на наркотични
вещества или техни аналози. Поради тези обстоятелства е несъстоятелна тезата на
защитата за неяснота на нарушението и за посочени две отделни адм. нарушения по чл. 174, ал.3 от ЗДвП.
За допълнителна
обоснованост на НП административнонаказващият орган е
цитирал състава на чл. 174, ал.3 от ЗДвП, но това не означава, че това е описанието на извършеното
нарушение от Я. след като тази част от мотивите на НП не съдържат конкретна
информация за дата и място на извършване на нарушението, субект на нарушението,
индивидуализация на управляваното превозно средство. По изложените съображения
в обжалвания правораздавателен акт на наказващия орган е дадено описание на
нарушението само по първото предложение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, поради което е и безспорна волята на
АНО за какво е наложено наказанието. В този смисъл е и константната практика на
Адм.С-Варна- например КНАХД № 230 по описа на съда за 2017 г., КНАХД № 368 по описа на съда за 2017 г. и много други.
При горните констатации, съдът изведе
следните правни изводи:
Според настоящия съдебен състав от
съвкупната преценка на събраните писмени и гласни доказателства се налага
несъмнен извод, че въззивникът е осъществил от обективна и субективна страна
състава на нарушението по чл.
174, ал.3 от ЗДвП. Показанията на разпитаните свидетели – полицейски служители са
последователни, логични и в пълнота разкриват проверката, която е извършена на
място, след завършване управлението на автомобила от страна на въззивника и
отказа на лицето да бъде тествано за употреба на наркотици, състоял се в Сектор
ПП-Варна, както и причината поради която лицето е транспортирано до Сектор
ПП-Варна- липсата на възможност да бъде изпробван на място. Събраните
доказателства са еднозначни и липсва основание за извеждане на друг извод,
различен от направения, а именно, че жалбоподателят е осъществил нарушението.
Жалбоподателят има качеството на "водач" по смисъла на §6,
т.25 от ДР на ЗДвП и е отказал да му бъде извършена проверка за употреба на
наркотици с техническо средство. Съгласно легалната дефиниция на ЗДвП "Водач" е лице, което управлява
пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или
кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада
по пътищата. Безспорно в случая възз. е имал
качеството на водач на МПС, същият е бил възприет да управлява МПС от
полицейските органи- Г. и П.. Нещо повече управлението на МПС в процесната нощ се потвърждава и от показанията на неговите
родители. След разясняване на начина за извършване на проверката, както и
последиците при отказ, жалбоподателят по никакъв начин не е съдействал на
контролните органи, не е предприел никакви действия с цел извършване на
проверката, поради което е налице отказ. Липсват каквито и да било
доказателства Я. да е съдействал на проверяващите. Отказът от проверка с
техническо средство явства дори от показанията на
св.В.-негова майка.
Поради това и за съда е безспорно ясно, че
е налице категоричен отказ за извършване на проверка с техническо средство, обективиран и недвусмислено манифестиран чрез поведението
на въззивника, включително и чрез заявеното от него пред органите на реда, че
няма защо да се изпробва тъй като е пушил марихуана.
Съдът намира за несъстоятелни доводите на
защитата, че била нарушен редът на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози, тъй не бил съставен по време на проверката протокол
по Приложение № 2 към чл. 5, ал. 2 от Наредбата, в който да се отрази видимото поведение на Я.,
разширяване на зеници и др. релевантни белези, в който протокол според
защитата следвало да бъде вписан и
неговия отказ да бъде изпробван с техническо средство. Съгласно чл.5, ал.1 от цитираната наредба, при
наличие на външни признаци, поведение или реакции на водачите на МПС за
употребата на наркотични вещества или техни аналози се извършва проверка с тест
или лицата се изпращат за медицинско изследване. Съгласно ал.2 на същия член резултатът
от проверката за употребата на наркотични вещества или техни аналози с тест се
попълва в протокол за извършване на проверка за употребата на наркотични
вещества или техни аналози, изготвен в три екземпляра по образец съгласно
приложение № 2, като първият екземпляр остава за органа, извършил проверката,
вторият се прилага към талона за изследване, а третият се предоставя на водача.
Т.е. изискването за съставяне на протокол Приложение № 2 към чл. 5, ал. 2 от
Наредбата е въведено само за случаите, в които е извършена проверка за
наркотици с тест. В случая такава проверка не е била извършена, тъй като възз. е отказал да се подложи на тест за употреба на
наркотици. Ето защо не е било нужно и съставянето на протокол с отразяване на
горепосочените външни признаци на лицето.
Поради това съдът намира, че е осъществен
състава на нарушението на чл. 174, ал.3 от ЗДвП.
По силата на тази норма водач на моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо
средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от
две години и глоба 2000 лв. Както бе посочено по-горе визирана нормата сочи на
две отделни нарушения: 1. Отказ за извършване на проверка на водач на МПС с
техническо средство и/или с тест за употреба на наркотични вещества и/или техни
аналозии 2. Неизпълнение на предписание за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за химическо лабораторно изследване и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози. Така както законодателят ги е
посочил при спиране на водач на МПС за проверка за употреба на алкохол и/или
наркотици, органите на полицията имат задължението първо да извършат проверка с
техническо средство и/или тест и едва тогава или при наличие на данни за
употреба на наркотични вещества и оспорване от страна на проверяваното лице,
или при отказ да бъде извършена проверка с техническо средство и/или тест да му
издадат предписание за медицинско изследване, като отказът обаче от проверка с
техническо средство и/или тест, независимо каква е причината, винаги води до съставомерност на посочената разпоредба на чл. 174, ал.3 от ЗДвП. / В този смисъл Решение на АдмС-Варна
по КНАХД № 368 по описа на съда за 2017 г., Решение на АдмС-Варна
по КНАХД № 279/2018г. и много други /. В конкретният случай е налице отказ за проверка с
техническо средство / " Dreger Drug Test 5000 с фабричен
№ARSM -0053/ за употреба на наркотични вещества на наказаното лице,
както не се оспорва, а и е видно от доказателствата по делото, че той не е дал и кръвна проба за химико-токсикологично
лабораторно изследване, но както посочи съдът по-горе именно отказът за
изпробване с техническо средство на водач на МПС води до извършено нарушение на
законовата разпоредба на чл. 174, ал.3 от ЗДвП.
Вярно е посоченото от защитата, че в талона за медицинско изследване не е
вписан час до който лицето е следвало да се яви в ВМА-Варна /изискване на чл.6,
ал.6 от Наредбата/, а е отразено, че същият е придружен. Факти за придружаването
на лицето до лечебното заведение не са установени в хода на съдебното
следствие, като са събрани единствено доказателства, че възз.
е върнат от органите на реда до дома му. Същите обаче са нямали задължение да
го придружат до лечебното заведение. Непосочването на часа за явяване в
лечебното заведение е пропуск, който обаче не е съществен и не опорочава
процедурата по издаване на НП, нито нарушава правото на защита на въззивника.
Екземпляр от талона за химико-токсикологично лабораторно изследване му е връчен
видно от отбелязването в приложения по преписката талон №0022039, което е
удостоверено и с подписа на възз. От страна на възз. не са ангажирани и доказателства, че се е явил за
медицинско изследване във ВМА-Варна. Непосочването на часа за явяване в медицинското
заведение би имало значение и би се преценявало при даване на кръвна проба от
страна на възз. и при административно обвинение за
неизпълнение на предписанието за химико-токсикологично лабораторно изследване.
Такова обвинение обаче не е повдигнато с НП.
Изрично в обжалваното НП е визирано, че
се налага наказание на нарушителят за това, че е отказал да му бъде извършена проверка
с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества или
техни аналози. Ето защо дадената от АНО
правната квалификация е правилна и в съответствие с текстовото описание на
състава на административните нарушения. Нормата на чл.174, ал.3 от ЗДвП въвежда както състав на
административно нарушение , така и санкция за допуснато такова нарушение. Така
че изнесеното в жалбата, че разпоредбата е единствено санкционна не се споделя
от съда.
С оглед на санкционната правна норма,
която предвижда абсолютен размер на административната санкция, наложените с
обжалваното постановление наказания „глоба“ в размер на 2000 лв. и лишаване от
право да управлява моторно превозно средство за срок от 2 години се явяват
законосъобразни. За съда не съществува законова възможност да измени издаденото
НП, като определи административното наказание глоба или ЛПУМПС под предвидения
от законодателя размер, поради наличие на забрана за това, заложена в
разпоредбата на чл. 27, ал.5 от ЗАНН.
Съдът намира, че не са налице
предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, доколкото не са установени обстоятелства,
които отличават извършеното нарушение от типичните от съответния вид, с оглед
явна незначителност на обществената
опасност на нарушенията респ. липсата на такава. Конкретното нарушение е
формално такова, доколкото осъществяването му всякога застрашава обществените
отношения, които нормата на 174, ал.3 от ЗДвП е призвана да гарантира. Високият
размер на предвидената санкция, подчертава волята на законодателя, че се касае
за деяние с висока степен на обществена опасност, което в никой случай не
следва да бъде толерирана, а да бъде санкционирано. Възз.
е водач без голям практически опит- притежава СУМПС от 18.09.2018г. и видно от
справката за нарушител/ водач, въпреки краткия си опит като водач на МПС вече е
бил санкциониран с влязло в сила НП за друго нарушение на ЗДвП- такова по
чл.20, ал.2 от ЗДвП. Поради това и няма как да се охарактеризира извършеното от
водача като маловажен случай на нарушение. Нарушението не следва да се
толерира, а следва да се накаже, с оглед превъзпитание на дееца му към спазване
на законоустановения ред.
Ето защо налагането на санкция на
конкретния водач, за конкретното нарушение е напълно справедливо и адекватно на
обществената опасност на деянието и нарушителя. Само така , според настоящия
състав, биха се изпълнили целите по чл.12 от ЗАНН, като би се
превъзпитал водачът да полага повече дължима грижа към изискванията на
българското законодателство и не допуска за в бъдеще такива нарушения.
Поради това, настоящият съдебен състав
намира, че НП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Настоящата
инстанция намира за неоснователна претенцията на процесуалния представител на
жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски. Чл. 84 от ЗАНН посочва изчерпателно вида
на разноските, които се присъждат в производството по обжалване на наказателни
постановления - такива за свидетели и вещи лица. Нито в ЗАНН, нито
в субсидиарно приложимия закон по силата на чл. 84 от ЗАНН - НПК е
предвидена разпоредба, уреждаща възлагането на разноски, вкл. адвокатско
възнаграждение, направени от страна в производството. В този смисъл е и Тълкувателно решение
№ 3 от 08.04.1985 г. по н. д. № 98/84 г., ОСНК, което съгласно чл. 86, ал. 2 от
Закона за съдебната власт, е задължително за органите на
съдебната и изпълнителна власт. Съгласно цитираното решение, производството по
обжалване на административно-наказателни постановления е особен вид наказателно
производство, като за разноските по това производство важат правилата относно
делата за престъпления от общ характер, защото с престъпленията и с
административните нарушения се засягат определени обществени, а не лични
отношения. Освен това, както при наказателните дела от общ характер, така и при
административно-наказателните дела, преследването и доказването се осъществяват
от държавните органи. Следователно, ако наказателното постановление бъде
потвърдено или изменено, разноските се възлагат на нарушителя, защото с
виновното си поведение е станал причина те да бъдат направени, а при отменяване
на наказателното постановление разноските остават за сметка на държавата, защото
жалбоподателят не е извършил нарушението и не е станал причина да се направят
разноски. В този смисъл е и по
–новата задължителна съдебна практика –ТР№ 2 от 03.06.2009 г. на ВАС. Предвид субсидиарното приложение на НПК, съгласно чл. 84 от ЗАНН и горецитираните тълкувателни решения, разпоредбите на чл. 187 - 190 от НПК, регламентиращи
въпроса за разноските, следва да намерят приложение и в
административно-наказателното производство. Действително, съгласно чл. 187, ал. 1 от НПК,
разноските по наказателното производство, се посрещат от сумите, предвидени в
бюджета на съответното учреждение, освен в посочените
от закона случаи. Съгласно чл. 190, ал. 1 от НПК обаче, когато
подсъдимият бъде признат за невиновен или наказателното производство бъде
прекратено, разноските по дела от общ характер остават за сметка на държавата. Следователно, в настоящото производство е недопустимо присъждане
на разноски в полза на страна по делото, независимо от крайния изход на
последното. Редът за това е друг и той е уреден в ЗОДОВ, по
който ред лицето следва да реализира претенцията си при отмяна на акта, при
наличие на предпоставките и основанията за реализиране на отговорността.
Водим от
горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 19-0819-000981/20.03.2019г.
на Началник група в Сектор „Пътна полиция" към ОД на МВР -гр. Варна,
с което на Г.С.Я., ЕГН: **********
е наложено: административно наказание
„глоба“ в размер на 2000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от
24 месеца на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния
представител на жалбоподателя за присъждане на направените по делото
разноски.
Решението
подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд-
Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са
изготвени.
СЪДИЯ при РС- Варна: