№ 517
гр. Пловдив, 10.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Габриел Р. Русев
при участието на секретаря Величка Ст. Илиева
като разгледа докладваното от Габриел Р. Русев Административно
наказателно дело № 20215330207658 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН и е обжалван електронен фиш
серия Г № 0032428, издаден от ОД на МВР- Пловдив, с който на Й. Й. Ч., на
основание чл. 638 ал.4 вр. ал.1.т.1, вр.чл.461 т.1 от КЗ, е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 250.00 лева, за извършено
нарушение на чл.483 ал.1 от КЗ. В жалбата си сочи, че преди заснемането му,
в деня на заснемането му, е сключил гражданска застраховка на
автомобилистите, но не забелязал, че действието й започвало един час по-
късно, а и не бил предупреден за това. Излага подробни съображения, за
незаконосъобразност на издадения електронен фиш. Не можело да се
установи фактическата обстановка. Не било индивидуализирано мястото на
заснемане. Било налице разминаване между словеното описание на
нарушението и описанието на нарушения нормативен акт. Моли съда да
отмени обжалвания електронен фиш, като незаконосъобразен. Претендира
разноски. Излага подробни съображения в писмено становище.
Въззиваемата страна не взема становище и не депозира такова.
В открито съдебно заседание, жалбоподателят не се явява. В едно от
трите проведени открити съдебни заседания, се явява адв. А.Х..
В открито съдебно заседание, въззиваемата страна не изпраща
1
представител.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
становището на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Електронният фиш е издаден за това, че на 16.04.2021г. в 09.35 часа в
Републикански път ΙΙ- 56 км 73+ 300 в посока от град Раковски към гр.
Пловдив, при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В 26 / 50 км/,
заснето със система за автоматично фиксиране на скоростта ТFR1-M 648 и
отчетен толеранс от минус 3 км в полза на….. С МПС Мерцедес ЦЛК 200
компресор вид лек автомобил с рег. № *** е установено нарушение на
Кодекса за застраховането, заснето с автомазирирано техническо средство №
TFR1- M 648, за извършено нарушение на чл.483 ал.1 от КЗ, като собственик
на когото е регистрирано МПС е Й. Й. Ч..
Налице са основания за отмяна на издадения електронен фиш, тъй като
установеното нарушение не е доказано по несъмнен и категоричен начин, и
същият е издаден при нарушение на материалния и процесуалния закон,
предвид което се явява незаконосъобразен.
Съгласно чл. 189. ал.4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено
наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или
отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на
контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за:
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока,
сметката, начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния
фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи.
2
Сред задължителните реквизити на електронния фиш са описание на
нарушението, нарушените разпоредби и размера на глобата. Електронният
фиш очертава нарушениието с неговите съставомерни фактически признаци
от обективна и субективна страна, връзката между инкриминираното деяние
и лицето, сочено като нарушител и надлежната правна квалификация. Срещу
тези факти и право нарушителят следва да се брани. Предвид задължителните
указания на имащото базисно значение за наказателния процес Тълкувателно
решение № 2 от 07.10.2002 г. по н. д. № 2/2002 г., ОСНК на ВКС, в което е
прието, че сред задължителното съдържание на обвинителния акт е пълното,
точно и ясно посочване на всички съставомерни фактически обстоятелства и
на правната квалификация. Пороците при словесната или юридическа
формулировка, водещи до неяснота в описанието на фактическите и/или
правните рамки на повдигнатото обвинение са винаги съществени и
непоправимо накърняват правото на защита на наказаното лице. Доколкото с
електронния фиш се предявява и налага административно наказание,
гореизложените стандарти от практиката на ОСНК на ВКС, следва на
основание 84 ЗАНН да бъдат съотнесени и към неговото съдържание.
Електронният фиш от своя страна е властническият правораздавателен акт,
издаден от компетентен орган, с който дееца бива санкциониран за
извършеното административно нарушение. Съгласно задължителните
разрешения на основополагащото ППВС 1/1953, съгласно което всеки
правораздавателен акт, с който се ангажира отговорността на даден правен
субект следва задължително да съдържа пълно, точно и ясно изложение на
всички съставомерни фактически положения, които се приемат за
установени, както и приложимите към тях правни норми. От гореизложеното
следва, че за да бъде законосъобразно ангажирана отговорността на дееца
следва да е налице пълно съответствие между сочените в електронния фиш
факти, правната квалификация, под която те са подведени от контролните
органи и приложената санкционна норма. Всяко разминаване между
предявените на дееца факти и приложените нормативни разпоредби, освен че
представлява неправилно приложение на материалния закон, неминуемо води
и до съществено ограничаване правото на защита на санкционирано лице,
доколкото то се поставя в невъзможност да разбере какви точно са правните
рамки на нарушението, за което е санкционирано- тези които следват от
надлежно предявените факти или тези, които следват от приложените от
3
наказващия орган правни норми. По аргумент на обратното при неправилна
квалификация на изложените в електронния фиш факти и/или неправилно
определена санкционна норма електронният фиш следва безусловно да се
отмени. Посочването в електронния фиш на неправилна правна квалификация
и/или санкционна норма представлява порок в дейността на контролните
органи, който няма как да бъде саниран на етап съдебно следствие, доколкото
се касае не за доказателствен дефицит, а за ненадлежно предявено обвинение,
като този порок не е от естество да бъде отстранен чрез събиране на
допълнителни доказателства. Следва да се отбележи и, че за съда не
съществува процесуална възможност за първи път да издири и да приложи
сам коректната материално правна или санкционна норма, ако те не са
надлежно очертани или са погрешно посочени в електронния фиш. Да се
процедира по обратен начин означава деецът да бъде поставен в положение
да разбере кои са правните норми, които е нарушил и явяващи се основание
за ангажиране на отговорността му, едва след като наказанието вече реално
му е наложено, което е изцяло несъвместимо с правото му на защита. Не на
последно място следва да се посочи, че ако съдът служебно издири и накаже
дееца за релевантните материално правна и санкционна норма, без те да са
надлежно индивидуализирани в електронния фиш, то същият би влезнал в
непреодолимо противоречие с контролно- отменителните си правомощия в
производството по чл. 63 ЗАНН и напрактика недопустимо би иззел и
встъпил в правомощията на наказващия орган. Ако се допусне тълкуване,
според което съдът може сам, за първи път със своя акт да установява
съставомерните фактически положения и правни норми, които до този
момент не са надлежно предявени на дееца, то напрактика би се достигнало
до заобикаляне и елиминиране на цялата процедура по ангажиране на
административнонаказателната отговорност.
Настоящият случай е точно такъв. От словесното описание на
съставомерните признаци на повдигнатото административно обвинение и
наложено администативно наказание, не може да се установи точно за какво
административно нарушение жалбоподателят е санкциониран. В електронния
фиш е посочено, че при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В 26/
50 км/ч/ и отчетен толеранс от минус 3 км/ч в полза на….. , след което е
посочено, че е установено нарушение на Кодекса на застраховането, и накрая
в санкционната част са посочени нарушените разпоредби и наложената
4
санкция. От така посоченото словесно описание, не става категорично ясно,
дали нарушителят е заснет да управлява с превишена скорост, предвид
ограничението на скоростта с поставен знак В 26 (50 км/ч), или е заснет,
поради това, че е извършил нарушение по Кодекса на застраховатено. По
нанатък, ако вмененото му нарушението е по Кодекса на застраховането, то
не е посочено, кое и какво е точното извършено нарушение от страна на
жалбоподателя, и кои елементи от обективна страна изпълват състава му. Не
е посочено, с кои действия точно и конкретно нарушителят, е осъществил
изпълнителното деяние на вмененото му нарушение. Не е посочено, кои
елементи от приложената нарушена разпореба на чл.483 ал.1 от КЗ,
жалбоподателят е осъществил.
Наред с това, допуснатото нарушение е неправилно описано /ЕФ не
съдържа посочване на изпълнителното деяние по ал. 4 на чл. 638 от КЗ, което
е "управлява"/. В обстоятелствената част на електронния фиш никъде не е
отразено обстоятелството дали нарушението се изразява само в липсата на
сключена валидна застраховка към съответния момент, или в това, че
описаният автомобил е бил управляван. Както е известно, нормата на чл. 483,
ал. 1, т. 1 от КЗ указва, че всеки притежател на МПС е длъжен да сключи
задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите,
но отговорността при несключването е предвидена в отделни санкционни
норми, в чийто състав са включени различни обстоятелства. В този смисъл,
нормата на чл. 638, ал. 4 от КЗ допуска да се издаде електронен фиш за
нарушение, изразяващо се в липса на такава задължителна застраховка, но
само при управление на моторно превозно средство. Процесният електронен
фиш не съдържа описание на този факт и не става ясно дали на собственика се
вменява отговорност за управлението на превозното средство, без да е
сключена преди това застраховка "Гражданска отговорност", или само поради
факта, че в качеството си на собственик не е предприел необходимите
действия, с оглед сключването на тази застраховка. Несъмнено, ЕФ следва да
съдържа фактите и обстоятелствата, включени в състава на нарушението, в
противен случай се нарушава правото на защита на подведения под
отговорност субект да разбере какво му се вменява. В случая, тази неяснота се
онагледява и от начина, по който е описано вмененото нарушение. В този
смисъл, електронният фиш е издаден в противоречие с материалния и
процесуалния закон. В този смисъл Решение № 1001/ 14.05.2021г. по канд №
5
729/ 2021г. по описа на Административен съд- Пловдив, и Решение № 2027/
12.11.2020г. по канд № 2220/ 2020г. по описа на Административен съд-
Пловдив.
На следващо място, доколкото в ЗАНН няма легално определение на
понятието "маловажен случай", предвид препращащата норма на чл.11 от
ЗАНН, следва да намери приложение легалната дефиниция на това понятие,
дадена в нормата на чл.93, т. 9 от НК, като се приеме, че маловажен случай на
административно нарушение е налице, когато извършеното административно
нарушение, с оглед липсата на вредни последици или незначителността им и
с оглед другите смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-
ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от съответния вид. Съгласно ТР № 1 от 12.12.2007г. на тълк. н. д.
№ 1/2005 г., НК, преценката на административно наказващия орган за
"маловажност" на случая по чл. 28 ЗАНН се прави по законосъобразност и
подлежи на съдебен контрол. Разпоредбите на ЗАНН /чл.6, 12, 27, 28/ налагат
извод, че за всеки конкретен случай е необходимо да се подхожда
индивидуално. Понятието "вредни последици", употребено в НК, е по-
широко от понятието "вреди". В обхвата на "вредните последици" се
включват, както имуществените вреди, така и всички други негативни
имуществени последици, както и такива, които нямат имуществен характер.
Тоест, преценката за степента на обществена опасност на нарушението,
изисква да се обсъдят всички обстоятелства, свързани с обективното
отрицателно въздействие, което деянието е оказало или може да окаже
спрямо обекта на посегателство. За маловажния случай административно
наказващия орган не налага наказание, а отправя писмено или устно
предупреждение, доколкото с оглед спецификата на конкретните
обстоятелства, характеризиращи нарушението, се оказва така, че и най-лекото
предвидено в закона наказание не съответства на степента на обществена
опасност на извършеното и на извършителя.
Според настоящия съдебен състав, конкретното деяние разкрива, по-
ниска степен на обществена опасност от останалите деяния от този вид и
представлява маловажен случай. Видно от представеното по делото писмо вх.
№ 102/04.01.2020г., ведно със справка от базата данни от Гаранционен фонд
София, както и от приложената по делото застрахователна полица от
16.04.2021г., се установява, че за процесният автомобил е била сключена
6
застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилисите 15 (петнадесет)
минути преди заснемането на автомобила, а именно на 16.04.2021г. в 09.20
часа. Обстоятелството, че застрахователната полица поражда действието си 1
(един) час след сключването й, не следва да се вменяна във вина на
собственика на автомобила, след като последният е изпълнил задължението
си по закон, и е сключил своевременно задължителната застраховка. В този
смисъл извършеното нарушение е за първи път и от нарушението не са
настъпили съставомерни последици. Безспорно е, че обществената опасност
на деянието и дееца са изключително ниски, а наложената санкция, дори в
един минимален размер, би била неоправдано висока с оглед на причинените
общественоопасни последици и е несъразмерна на установеното
административно нарушение и неговата тежест. В този смисъл е трайно
установената съдебна практика ТР №1/12.12.2007г., издадено по т.дело
№1/2005г, и Решение № 2239/19.11.2021 год.на Административен съд -
Пловдив, по КАНД № 2424// 2021 год.
Предвид гореизложеното, обжалваният електронен фиш се явява
незаконосъобразен и издаден в нарушение на материалния и процесуалния
закон и следва да бъде отменен.
Предвид изхода на спора, и искането на жалбоподателя, следва
въззиваемата страна да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя
направените разноски в размер на 500.00 лева адвокатско възнаграждение.
Следва да се отбележи, че въззиваемата страна, не е направила възражение за
прекомерност на адвокатски хонорар.
Мотивиран от изложеното, и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Районен
съд- Пловдив
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш серия Г № 0032428, издаден от ОД на МВР-
Пловдив, с който на Й. Й. Ч., ЕГН: **********, адрес: ***, на основание чл.
638 ал.4 вр. ал.1.т.1, вр.чл.461 т.1 от КЗ, е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 250.00 лева, за извършено нарушение на чл.483
ал.1 т.1 от КЗ, като незаконосъобразен.
ОСЪЖДА ОД на МВР- Пловдив, БУЛСТАТ № *********, да заплати
7
на Й. Й. Ч., ЕГН: **********, адрес: ***, сумата в размер на 500.00 лева
разноски по делото, представляващи адвокатски хонорар.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
пред Административен съд гр.Пловдив, по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8