Решение по адм. дело №683/2025 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

 

Образувано е по жалба, подадена от Д. Г. С. с [ЕГН], с адрес [населено място], №41, общ. Е., чрез адв. Й. Й. от ВТАК, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0260-000016/ 24.07.2025 г., издадена от С. Д. С. – мл. автоконтрольор в РУ – Е. към ОД на МВР – Велико Търново. С оспорената заповед на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка „временно отнемане на СУМПС“ до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, а именно 90 дни“.

Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на оспорения административен акт поради издаването му от орган без материална компетентност, при липса на мотиви относно срока на наложената мярка, в противоречие с матералноправните разпоредби и при несъответствие с целта на закона, както и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Изтъква, че принудителната административна мярка е наложена без да са налице резултати от дадената кръвна проба, съответно без да е установена по категоричен начин употребата на алкохол, по реда на Наредба №1/ 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Поради това счита, че мярката е приложена, без към него момент да е надлежно установено съставомерно нарушение на ЗДвП, което да обосновава прилагането й, при липсата на някоя от хипотезите, изчерпателно изброени в чл. 6, ал. 10 от Наредба №1/ 19.07.2017 година. Отделно сочи, че при налагането на ПАМ не е спазен принципът на съразмерност, закрепен в чл. 6, ал. 1 и ал. 5 от АПК, приложим и в производствата по ЗДвП. С тези доводи, подробно развити в жалбата, оспорващият моли ПАМ да бъде отменена като незаконосъобразна, претендира присъждане разноски. В съдебно заседание оспорващото лице, чрез упълномощения адвокат поддържа жалбата, като допълва, че са налице безспорни доказателства, че административното нарушение не е извършено.

Ответникът – младши автоконтрольор в РУ – Е. към ОД на МВР – Велико Търново, редовно призован, не се явява и не се представлява. Представя писмено становище, съпровождащо административната преписка, в което се съдържат данни за резултатите от химическото изследване за определяне на концентрацията на алкохол в кръвта на С., както и такива, че административнонаказателното производство е прекратено. Направено е искане за прекратяване на настоящото дело поради отпадане на основанието и прекратяване на административнонаказателното производство. Не претендира разноски.

 

Във връзка с проверката на допустимостта и основателността на жалбата и въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

 

На 24.07.2025 г., около 21:19 часа, в [населено място], до дом № 14, Д. Г. С. управлявал в посока към [населено място] товарен автомобил „ЗИЛ 131“ с рег. № [рег. номер], собственост на С. П., когато е бил спрян за проверка от служител на РУ – Е.. При извършена проверка на водача с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510“ с фабричен номер ARРM0746 в 20:59 часа е бил отчетен резултат от 0,56 промила алкохол в обема издишан въздух. За извършени от Д. С. нарушения, включително такова по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, е бил съставен АУАН № GA3809270/ 24.07.2025 г., връчен лично на същата дата. Въз основа на установеното с АУАН, от С. Д. С. на длъжност „младши автоконтрольор“ в РУ – Е. към ОД на МВР – Велико Търново е издадена процесната Заповед за прилагане на ПАМ № 25-0260-000016/ 24.07.2025 г., с която на Д. С. на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка „временно отнемане на СУМПС“ до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, а именно 90 дни“. Фактическото основание за налагането на процесната ПАМ е, че на дата 24.07.2025 г., около 21:19 часа в [населено място], общ. Е., на улица без име в посока към [населено място], управлявал товарен автомобил „ЗИЛ 131“ с рег. № [рег. номер], собственост на С. П. с [ЕГН], след употреба на алкохол. Със същата заповед за прилагане на ПАМ е отнет СУМПС [номер]. Заповедта е връчена на адресата й на 25.07.2025 г., видно от съдържащата се в нея разписка. Междувременно в хода на проверката на водача е бил издаден талон за изследване с бланков номер № Р0173453 от 24.07.2025 г. /съдържа се в преписката/ и връчени седем броя стикери Серия А № 062884. С. е посетил ЦСМП – [населено място] на 24.07.2025 г. в 21:45 часа, където доброволно е дал кръвна проба за химичен анализ и му е проведено медицинско изследване, за което е съставен Протокол от същата дата. Видно от Протокол амб. № 1010/ 24.07.2025 г. биологичният материал на Д. С. е предаден на 24.07.2025 г. от мл. автоконтрольор С. на С. К. – служител на МВР. Според Протокол № ІІІ-150/ 31.07.2025 г., на 31.07.2025 г. е извършено химическо изследване на кръвта в „Базова научно-техническа лаборатория“ при ОД на МВР – Велико Търново от служител магистър по химия с професионална квалификация инженер химик. От пробата е отчетен резултат на крайна концентрация от 0,30 промила алкохол в кръвта. Резултатите от изследването са обективирани в цитирания протокол, изпратен до началника на РУ – Е. с Писмо № УРИ: 366р-17419 от 06.08.2025 година. Въз основа на протокола за химическото изследване и на основание чл. 58д, т. 3 от ЗАНН е съставена Мотивирана резолюция № 25-060-[рег. номер]/ 07.08.2025 г. от М. М. – началник група в ОД на МВР – Велико Търново, с която е прекратено административнонаказателното производство по АУАН. Резолюцията е връчена на Д. С. на 08.08.2025 година. Същият е подал по пощата жалба срещу нея, на която е даден входящ № 260000-4066/ 04.08.2025 г. в деловодството на ответната администрация.

По делото са приети като доказателства материалите, съдържащи се в изпратената с писмо вх. № 3766/ 13.08.2025 г. от началника на РУ – Е. административна преписка, включително и резултатите от лабораторния анализ на пробите, взети от Д. С., както и доказателствата, представени с жалбата.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:

 

Жалбата е подадена срещу подлежащ на съдебен контрол акт, от лице с надлежна легитимация, в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, вр. с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП. От външна страна жалбата отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК, поради което е допустима за разглеждане по същество.

 

Във връзка с наведените от жалбоподателя оплаквания и при извършената по реда на чл. 168 от АПК проверка се установява, че обжалваната заповед за прилагане на ПАМ е валиден административен акт, издаден от компетентен за това орган. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. „а“, т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Според представената Заповед № 8121з-1632/ 02.12.2021 г., министърът на вътрешните работи на основание чл. 165 от ЗДвП е определил основните структури на МВР, които да осъществяват контрол по ЗДвП, сред които по т. 3. - Областните дирекции на МВР. Видно от приложената Заповед УРИ: 366з-2605/ 28.06.2022 г., директорът на ОД на МВР – [населено място] на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, е оправомощил различни служители при ОД на МВР – [населено място] да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. „а“, и т. 6 от ЗДвП. Конкретно в т. 1.8 от заповедта като компетентни да налагат ПАМ от вида на изброените са посочени полицейските инспектори в „Пътен контрол“, група „Охранителна полиция“ в РУ – Е. при ОДМВР – Велико Търново – за цялата територия, обслужвана от съответното РУ на МВР. Съгласно представеното Удостоверение УРИ: 260000-4140/ 08.08.2025 г. на началника на РУ – [населено място], полицай С. Д. С. е назначен на длъжност младши автоконтрольор в „Пътен контрол“ в управлението и е на тази длъжност от 03.08.2015 година. Следователно обжалваният административен акт е издадена от компетентен орган, в кръга на определените му правомощия.

 

Оспорената заповед съдържа изискуемите от чл. 59, ал. 2 на АПК реквизити, включително посочване на фактическите и правни основания за издаване на акта, което я прави надлежно мотивирана. В текста на акта фигурира позоваване на фактическо обстоятелство, съставляващо едновременно с това и възприетото от органа при произнасянето му материалноправно основание за прилагане на принудителната административна мярка. В разпоредителната част на същата като правно основание е посочена разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП, с което е конкретизирана правната норма, която отговаря на описаната фактическа обстановка. В тази връзка, неоснователни са наведените в жалбата оплаквания за липса на материалноправни основания за издаването на заповедта.

 

Независимо от горното, настоящият състав намира, че заповедта е постановена при съществено нарушение на адмнистративнопроизводствените правила, довело до неправилно приложение на материалния закон.

Съгласно чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, посочен като правно основание за постановяване на оспорената ПАМ, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи. При анализ на цитираната разпоредба е видно, че тя съдържа няколко хипотези, които са предвидени алтернативно, а не кумулативно. Самостоятелното осъществяване на която и да е от тях дава възможност на органа да упражни властническата си компетентност с цел преустановяване на констатираното нарушение на правилата за движение по пътищата. Описаните в заповедта факти представляват фактическото основание за издаването й и юридически факт, от който органът черпи правомощията си и въз основа на който се извършва последващата съдебна преценка за законосъобразността на властническото произнасяне.

В случая, за да приложи ПАМ по отношение на жалбоподателя, административният орган е посочил като фактическо основание обстоятелството, че Д. С. е управлявал МПС след употреба на алкохол над 0,5 промила, установено след изследване с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510“. Следователно, правното основание за издаване на процесната заповед е управлението на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, което следва да бъде доказано по предвидения за това ред. Действително, необходимата предпоставка за налагане на процесната ПАМ към момента на издаване на заповедта е била налице, тъй като по надлежния ред е констатирано от контролните органи управлението на МПС от жалбоподателя под въздействието на алкохол в съответната концентрация – обстоятелство, установено към този момент с техническо средство. В тази връзка следва да се посочи, че съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, АУАН се ползва с доказателствена сила до доказване на противното.

Резултатите от полевия тест обаче са опровергани с представените резултати за извършено химическо изследване на кръвна проба от 31.07.2025 г. в „Базова научно-техническа лаборатория“ при ОД на МВР – Велико Търново, която представлява лаборатория, предвидена в чл. 19, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1/ 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Изследването е проведено при спазване на регламента, указан в цитираната Наредба, след оспорване от С. на показанията на техническото средство, което е наложило провеждане на процедурата по провеждане на химическо изследване на биологичен материал. За медицинското изследване от органа е издадено съответно направление – талон за изследване /л. 12 от делото/, като от съдържащите се в приложените по делото доказателства се установява, а и не се оспорва от страните, че биологичен материал – кръв, е дадена от жалбоподателя на 24.07.2025 г., 46 минути след пробата с техническо средство, в ЦСМП – Елена. Видно от приложения по делото Протокол за предаване и приемане на биологични проби № 1010/ 24.07.2025 г. /л. 14 от делото/ и Протокол за химическо изследване №УРИ: 17419/ 06.08.2025 г. /л. 15 от делото/ е, че посоченият биологичен материал е изследван едва на 31.07.2025 г. и съответно тези резултати от официалната медицинска експертиза са оповестени на началника на РУ – Елена с пратка от 06.08.2025 г., за която няма данни кога е получена. Тоест, определящите резултати не са били готови/известни към датата на издаване на оспорената заповед – 24.07.2025 г., и към момента на подаване на жалбата срещу ЗППАМ – 01.08.2025 г., но са налични към датата на приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция. При наличието на кръвна проба законът предвижда именно резултатите от нея да са определящи, което е възпроизведено и в нормата на чл. 22 от Наредба № 1/ 19.07.2017 година. От представения по делото протокол за химическо изследване се установява, че в кръвната проба на жалбоподателя след двукратно изследване е установена концентрация на алкохол 0,30 промила, т.е. според изследването на кръвната проба жалбоподателят не е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда в деня на проверката и съответно на съставяне на АУАН. След като законът дава възможност на водача на МПС да оспорва резултата от направения му тест с техническо средство, като даде биологични проби за химическо лабораторно изследване и в случая жалбородателят се е възползвал от тази възможност, административният орган е бил длъжен да съобрази посоченото обстоятелство.

В тежест на административния орган, издал оспорения акт, е да докаже пред съда наличието на извършено административно нарушение, за преустановяването на което е издадена принудителната административна мярка. По делото безспорно е представен редовно съставен АУАН, който се ползва с предвидената от закона доказателствена сила, но лицето разполага с всички процесуални средства за нейното оборване. В конкретния случай това и е сторено посредством проведеното изследване на кръвната проба, при което се установява твърдението на жалбоподателя за липса на съставомерната концентрация на алкохол в кръвта към момента на извършената му проверка. Събраните по делото доказателства установяват липсата на условията, с възникването на които относимата правна норма в случаи като процесния, свързва настъпването на определени правни последици, изразяващи се във временно отнемане на СУМПС. Ето защо, съдът намира, че не са налице материалноправните предпоставки, при които възниква правото на административния орган да издаде заповед за налагане на процесната принудителна административна мярка в хипотезата на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП. Предвид това издадената ЗППАМ следва да се отмени като незаконосъобразна.

 

Обжалваната заповед е издадена и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели до фактическа, правна и доказателствена необоснованост на направения от правоприлагащия орган извод за наличието на основание за налагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП по отношение на жалбоподателя. Преди постановяването на заповедта не са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая, включително не е съобразено, че водачът е дал биологична проба /кръв/ за изследване, а именно резултатът от назначеното химическо лабораторно изследване по аргумент от законовата разпоредба е определящ за съществуването на материалноправната предпоставка за прилагането на процесната принудителна мярка.

 

С оглед на изложеното съдът намира, че жалбата е основателна. Оспорената ЗППАМ като незаконосъобразна – постановена в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и несъответстваща на целта на закона, следва да бъде отменена.

 

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК основателна е претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски по делото съобразно списъка по чл. 80 от ГПК. Областна дирекция на МВР – Велико Търново следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя разноски за държавна такса в размер на 10,00 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 1 000,00 лв. – платено изцяло в брой и съобразено с разпоредбата чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа.

 

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

РЕШИ:

 

Отменя по жалба на Д. Г. С. с [ЕГН], с адрес [населено място], № 41, общ. Елена, Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0260-000016/ 24.07.2025 г., издадена от С. Д. С. – мл. автоконтрольор в Районно управление – Елена към ОД на МВР – Велико Търново.

 

Осъжда Областна дирекция на МВР - [населено място] с административен адрес [населено място], [улица], да заплати на Д. Г. С. с [ЕГН], с адрес [населено място], № 41, общ. Елена разноски по делото в размер на 1 010,00 /хиляда и десет/ лева.

 

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.