№ 5976
гр. София, 03.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 124 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВО Н. ПЕТРОВ
при участието на секретаря СИМОНА СВ. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от ИВО Н. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20231110166502 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК.
Предявени са обективно кумулативно съединени искове ус правна квалификация чл.
чл. 79, ал.1, пр. 1 вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ и чл. 86 ЗЗД осъждане на ответник да заплати на
ищеца непогасен остатък от главница, договорна лихва и лихва за забава, както и заемни
такси, произтичащи от Договор за кредит за текущо потребление.
В исковата молба се твърди, че между страните по делото е сключен договор за
банков кредит, по силата на който кредитодателят е предоставил на ответника кредит срещу
задължението на последния да върне получената сума, ведно с уговорената договорна лихва.
Поддържа, че поради забава в плащанията по процесния договор за кредит с повече от 90
дни, банката упражнила правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, за което
надлежно уведомила ответника. Поради забава в изпълнението на задълженията, счита, че
му се дължи и обезщетение за забава. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът чрез процесуалния си представител адв. Я.
депозира отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и
размер. Посочва, че кредиторът не е представил всички приложения към процесния договор
за кредит, както и не е посочил как е формирано задължението. Оспорва усвояването на
процесния кредит. Прави възражение за погасяване на вземанията за лихви по давност. На
отделно основание оспорва процесния договор за кредит като нищожен, като посочва, че
същият е сключен в нарушение на разпоредбите на ЗПК, а именно в него не е посочен
размера на годишния процент на разходите, както и методиката за неговото определяне.
1
Оспорва разпоредбите на чл. 19.1 и чл. 19.2 от ОУ като неравноправни клаузи. Моли за
отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема
за установено следното:
На 03.10.2014 г., в гр. София между /фирма/, в качеството на кредитор и Ю. Л. Д., в
качеството на „кредитополучател“е сключен Договор за кредит за текущо потребление, по
силата на който банката е предоставила на Ю. Д. кредит за текущо потребление в размер на
15 000 лева. Срокът за издължаване на кредита е 120 месеца, съгласно погасителен план,
като падежната дата месечните вноски е всяко първо число на месеца.
От приетото по делото заключение на вещото лице по допуснатата съдебно-
счетоводна експертиза се установява, че на 03.10.2014 г. кредитът е усвоен от Ю. Л. Д., като
сумата в размер на 15 000 лева е преведена по личната сметка при /фирма/ с основание на
превода „усвояване на кредит“, като последнта не е изпълнила поетите договорни
задължения за връщане на кредита.
Съгласно чл. 19.2 от Общите условия към процесния договор за кредит, при
допусната забава в плащанията на главница и или на лихва над 90 дни, целият остатък от
кредита става предсрочно изискуем. От експертизата на вещото лице се установява, че към
02.09.2016 г., датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение, последното извършено от кредитополучателя плащане е с дата – 10.02.2016 г., т.
е. към дата 18.08.2016 г., когато се твърди, че е настъпила предсрочната изискуемост по
кредита, ответникът е бил в забава повече от 90 дни. От приложената по делото нотариална
покана, се установява, че ответницата Ю. Д. е уведомена на 27.07.2016 г. за настъпилата
предсрочна изискуемост на процесния кредит. Видно от приложената към нотариалната
покана разписка, адресът е посетен три пъти в рамките на един календарен месец, до
апартаментът не е осигурен достъп, залепено е уведомление на вратата на вход 2у като
уведомление е пуснато и в пощенската кутия № 24 с фамилия Д., като от справка в НБДН
било установено, че постоянния и настоящия адрес на ответницата съвпадат с посочения в
нотариалната покана. Предвид изложеното, съдът намира, че предсрочната изискуемост е
надлежно съобщена на ответницата, доколкото са спазени изискванията на редакцията на
чл. 47, ал. 1 ГПК към 2016 г.
От заключението на вещото лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че към 02.09.2016 г., задълженията на Ю. Д. по процесния договор за кредит са,
както следва: сумата в размер на 14 193,33 лева, представляваща непогасена главница,
сумата в размер на 740,35 лева, представляваща неплатена договорна лихва за периода от
20.04.2016 г. до 01.09.2016 г., сумата в размер на 71,14 лева представляваща санкционираща
лихва за периода от 13.08.2016 г. до 01.09.2016 г., както и сумата в размер на 120 лева –
такси.
Предвид горното съдът приема, че искът по чл.422 вр.чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ,
вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД за основателен и доказан в пълния му предявен размер, в който следва
2
да бъде уважен.
Неоснователни са доводите за погасяване на вземанията по давност. Предсрочната
изискуемост на задълженията е обявена през 2016 г.когато е подадено и заявлението за
издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК,поради което към датата на
неговото подаване давността за вземането не е изтекла.
С оглед изхода на спора, в тежест на ответника следва да бъдат присъдени и
направените от ищеца разноски в исковото и заповедното производства.
При тези мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 от ГПК, че Ю. Л. Д., ЕГН
**********, дължи на /фирма/, ЕИК ***********, сумата от 14193,33 лв., представляваща
главница по Договор за текущо потребление от 03.10.2014 г., ведно със законна лихва за
периода от 2.9.2016 г. до изплащане на вземането, такса в размер на 120 лв., лихва в размер
на 740,35 лв. за периода от 20.4.2016 г. до 1.9.2016 г., наказателна лихва в размер на 71,14
лв. за периода от 13.8.2016 г. до 1.9.2016 г. за които е издадена заповед за изпълнение по
чл.417 от ГПК по гр.д.№ 50078/2016г. на СРС, І ГО, 124 състав.
ОСЪЖДА Ю. Л. Д., ЕГН **********, да заплати на /фирма/, ЕИК ***********,
сумата от 1010,62 лв. - разноски в заповедното производство и сумата от 1102,50 лв. -
разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3