№ 8
гр. ***, 07.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, II -РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Виолета К. Апостолова
при участието на секретаря М.И.Д.
като разгледа докладваното от Виолета К. Апостолова Гражданско дело №
20202310100752 по описа за 2020 година
Производството е образувано по предявен иск по чл.32, ал.2 от Закона за
собствеността.
Ищцата Д. Н. К. твърди в исковата си молба против П.В.А. и С.И.А., двете от гр. ***,
че тя заедно с ответниците са съсобственици на недвижим имот, находящ се в гр.***,
представляващ поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на гр.***,
целият с площ от 786 кв.м., с трайно предназначение на територията- урбанизирана и начин
на трайно ползване - ниско застрояване.
Сочи се, че ищцата е собственик на 1/2 идеална част от посочения ПИ, заедно с
построената в имота западна част от жилищната сграда, построена на калкан,
представляваща самостоятелно жилище с отделен вход, с площ от 60 кв.м. с идентификатор
***.3, сграда с площ от 18кв.м. с идентификатор ***.2 и сграда с площ от 7 кв.м. с
идентификатор ***.5, а ответниците притежават 1/2 идеална част от посочения ПИ, както и
източната част на сградата с идентификатор ***.6 с площ от 52кв.м. и сграда с
идентификатор ***.1 с площ от 17 кв.м. Заявява се, че от 2016г. между страните ежедневно
възникват проблеми и конфликти във връзка с ползването на съсобствения имот, като
ищцата счита, че по този начин ответниците я ограничават в ползването на имота в обема на
правото й на собственост.
Ищцата твърди, че страните не могА.Д. постигнат съгласие относно начина на
разпределение на правото на ползване на съсобственото им дворно място, като ответниците
не приемат никакъв вариант, включително отказвА.Д. допуснат техническо лице, което да
измери мястото и да си разпределят ползването на имота.
1
Предвид на изложеното ищцата желае на основание чл.32 ал.2 от ЗС, съдът да
постанови решение, с което да разпредели ползването на гореописаното дворно място по
начин и в съответствие със заключение на вещо лице, при зачитане на всички изградени
постройки в дворното място и обема на правото на собственост на всяка една от страните,
като за ответниците се предвиди общо ползване.
В дадения от съда срок за отговор, ответницата С.И.А., действаща лично и като
пълномощник на майка си П.В.А., е депозирала писмен отговор, в който заявява, че
предявеният иск е допустим, но неоснователен. Твърди се, че общата застроена площ в
имота е около 190 кв.м., а разполагаемата незастроена площ е около 616 кв.м. Заявява, че
ищцата, която притежава 1/2 ид.част от имота, има повече постройки в него, вкл.и такива,
които не са отразени на кадастралните скици, и в тази връзка има право на по-малко
свободна незастроена площ за ползване в сравнение с ответниците. Сочи, че никога досега
страните не са имали неразбирателство относно начина на ползване на имота и така той се е
ползвал от дълги години.
В съдебно заседание исковата молба се поддържа изцяло от ищцата и нейния
процесуален представител – адв. М.Х.. Желае се съдът да постанови решение, с което да
разпредели ползването на съсобствения между страните имот съгласно даденият от в.л.
вариант първи от заключението, който е единствения целесъобразен, удобен, подходящ и
безконфликтен начин на ползване на дворното място. Относно предложеният от в.л. втори
вариант заявява, че той е нецелесъобразен, тъй като предвижда обща част за ползване,
където е разположен изградения от наследодателя на ищцата кладенец, който същият е
декларирал още през 2007 година, изграден е изцяло и единствено с негови средства,
оборудван е от него, стопанисван е от него, а по-късно и от семейството на ищцата, докато
наследодателят на ответниците никога не е имал претенции относно ползването му и не е
оспорвал декларирането на водното съоръжение. Желае се присъждане на направените по
делото разноски за вещо лице, съобразно обема на собственост.
От ответниците само С.А. се явява в с.з. лично и като проц. представител на майка си
П.А.. Заявява, че желае разпределението на ползването на съсобствения имот да се извърши
по предложения от вещото лице втори вариант.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от представените по делото нотариален акт № *** от *** година за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане, договор за доброволна делба
от ***г., сключен между наследниците на Н.Д.А., починал на ***г., нотариален акт № ***
година за право на собственост върху недвижим имот, придобит по давност и наследство,
чрез извършване на обстоятелствена проверка и нотариален акт № 14 от 25.08.2021 година
за право на собственост върху недвижим имот /констативен/, с първият н.а. от 1990 година
дядото на ищцата - Д.А. прехвърля на своя син – Н.А. /баща на ищцата/ право на
собственост върху ½ идеална част от дворно място, цялото от 770 кв.м., съставляващо имот
№ 275 в кв. 23 по плана на гр. *** при граници: ул. „***“, А.И., К.П., Ж.И. и Д.Д., заедно със
2
западната част от построената в това дворно място жилищна сграда, построена на калкан и
представляваща самостоятелно жилище с отделен вход, заловената за тази част
самостоятелна стая и гараж, построен пред същата част от жилището.
След смъртта на Н.А. на ***г., неговите наследници са извършили доброволна делба
на ***г., при която ищцата Д.К. е получила в свой дял ½ идеална част от ПИ с
идентификатор *** по КККР на гр. ***, ведно със сградите, които попадат върху имота, а
именно: сграда с идентификатор ***.3, със застроена площ от 60 кв.м., с предназначение
жилищна – еднофамилна, както и сграда с идентификатор ***.2, със застроена площ от 18
кв.м. с предназначение - постройка на допълващо застрояване /гараж/.
На 25.08.2021г. ищцата Д.К. и майка й С.А. са признати за собственици на основание
прекратена поради смъртта на Н.А. СИО за С.А. и наследяването му по закон от двете
заедно, на сграда с идентификатор ***.4, построена в процесния имот, със застроена площ
от 16 кв.м. /по документ за собственост – самостоятелна стая, заловена за основната
жилищна сграда, с предназначение - постройка на допълващо застрояване/.
На 25.07.2016 година ответниците П. и С.А. са признати за собственици по
давностно владение и наследство на 1/2 идеална част от посочения ПИ с идентификатор ***,
заедно със сградите които попадат върху имота, а именно - сграда с идентификатор ***.1,
построена в източната част на имота, със застроена площ от 17 кв.м., с предназначение
постройка на допълващо застрояване /гараж/, както и сграда с идентификатор ***.6 със
застроена площ от 52 кв.м. с предназначение – жилищна, еднофамилна.
Приложена е и скица на ПИ с идентификатор *** от 27.11.2020г. на СГКК Ямбол,
според която по предходен план на град *** поземлен имот № 275, в квартал 23, е
идентичен с процесния поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на
гр.***, одобрена със Заповед № РД-18-103 от 28.11.2008г на АГКК, който е с площ от 786
кв.м. В същата скица е отразено, че собственици на имота с ½ ид.част от него са ищцата
съгласно Договор за делба от 2009г., вписан в СВ ***, и Д.И.А., съгласно нотариален акт №
*** година, както и че върху имота съществуват общо 6 сгради.
По искане на ищцата по делото е разпитан като свидетел Д.П., живущ на около 500
метра от имота на страните и от неговите показания се установява, че има спорове между
ищцата и ответниците относно ползването на съсобствения имот. Свидетелят сочи за такъв
спор през лятото на 2020г., когато съпругът на ищцата му се обадил да отиде да му помогне
за оградата, защото била нарязана с клещи и провиснала в единия край, а П.А. „прави
скандал – вика, крещи, кълне“. Свидетелят отишъл, но не можал да разбере от какво точно е
недоволна А., която и пред него продължила да вика, казвала, че не било мястото на
оградата там. Самата А. не обработвала нейната част от двора, но ако семейството на
ищцата прави нещо в тяхната част – тя викала и недоволствала, не давала на С. /съпруг на
ищцата/ да си оре неговата градина.
По делото е назначена съдебно - техническа експертиза, заключението по която се
приема изцяло от съда като обективно, компетентно и пълно дадено и прието и от страните
при липса на изрично оспорване. В констативно-съобразителната част на това заключение се
3
излага, че процесния имот представлява УПИ *** в кв.23 по последния кадастрално-
регулационен план на гр.*** от 1980г., с идентификатор *** по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-103 от 28.11.2008г. на СГКК Ямбол
и че същият е собственост на страните като ищцата от една страна и двете ответници - от
друга притежават по ½ ид.част от поземления имот, целия с площ от 786 кв.м., ведно с
построените постройки в ползваната от всеки от страните част. В.л. А.Д. сочи още, че при
извършеният от нея оглед на имота е установила, че същият е разделен за ползване на
съсобствениците с ограда от телена мрежа със стоманобетонови колове в задната част на
същия.
Постройките, построени в ползваната от ищцата Д.К. част са следните: сграда с
идентификатор ***.2, с площ от 18 кв.м. – гараж, жилищна сграда от 60.квм. с
идентификатор ***.3, масивна жилищна сграда от 16 кв.м. с идентификатор ***.4 и масивна
сграда от 7 кв.м. с идентификатор ***.5, разделена с отделни склад и тоалетна.
Постройките, построени в ползваната от ответниците П. и С.А. част, са следните:
гараж от 17 кв.м. с ид. № ***.1 и жилищна сграда от 52 кв.м. с ид. №27382.500.1852.6.
Вещото лице е посочило, че в ползваната от ищцата част на жилищна сграда от запад
с ид. №***.3 има изграден вход от 6.30кв.м. обозначен на скица № 3 - първи вариант с
червен цвят и с условно ид. №. ***.7, от който се влиза в жилищната сграда, а в ползваната
част от ответниците на жилищна сграда от изток с ид. №***.6 има изграден вход от
6.06кв.м. обозначен на скица №3 – първи вариант с червен цвят и с условно ид.№. ***.8, от
който се влиза в жилищната сграда.
В западната част на имота, ползвана от ищцата, има сондаж – помпа, изграден през м.
октомври 2000г. от бащата на ищцата – Н.К., видно от приложените към заключението на
в.л. заявление от 10.02.2007г. от Н.А. до Директора на БД ИБР-*** за вписване на
водовземно съоръжение за добив на подземни води в регистъра на името на Н.Д., известие за
доставяне на заявлението /обратна разписка/, получено на 03.03.2007г. в Басейнова
дирекция ПБР гр.*** и върнато обратно до изпращача за потвърждение, а впоследствие след
смъртта на Н.Д.А., дъщеря му Д. Н. К. е подала заявление до Директора на Басейнова
дирекция „Източнобе***орски район“ гр.*** за промяна името на собственика на сондата за
домашни нужди на нейно име като наследница на Н.А..
В заключителната си част от заключението, вещото лице Д. сочи, че след направените
замервания и изчисления на застроената и незастроена част в ПИ с ид.№*** на ищцата и
ответниците, е установено, че общата площ на постройките, ползвани от ищцата Д.К. в
съсобствения имот, или застроената ползвана от нея площ е общо 101 кв.м., а ответниците
П. и С.А. ползват общо 69 кв.м. застроена площ. Тъй като всеки от ищцата от една страна и
двете ответници – от друга като съсобственици притежават по ½ ид.част от целия имот с
площ от 786 кв.м., то всеки има право на собственост, респ. да ползва 393 кв.м. С оглед на
това и на застроената площ от имота, ползвана от всеки от съсобствениците, посочена по-
горе, то ищцата има право да ползва 292 кв.м. незастроена част от имота, а ответниците –
324 кв.м. незастроена площ.
4
Вещото лице е изготвило два варианта за ползването на съсобствения за страните
имот съобразно това ще имат ли достъп ответниците до сондата в западната част на имота
или не. Съгласно първи вариант, вещото лице предлага съществуващата ограда в задната
част на имота да се измести на запад с 0.78см. като започне от разделителната линия между
жилищните сгради, т.е. в най-североизточния ъгъл на жил.сграда с ид.№***.3 /на ищцата/
като продължи към дъното на двора. В дъното на двора, т.е. северната граница,
съществуващата ограда да се измести на изток по тази северна граница в двора на
ответниците с 0.10см., както е показано на скица № 3 към заключението изместването на
оградата и фиксираните параметри на същата в син цвят. Площта на ищцата на част от
дворното място при така изместената ограда остава 393кв.м.
За ответниците П.В.А. и С.И.А., след изместване на съществуващата ограда на запад
с 0.78см. по северната стена на жилищната им сграда - от края на прозореца и да започне от
разделителната линия между жилищните сгради, т.е.най-северозападния ъгъл на тяхната
жил.сграда с ид. №***.6, като продължи към дъното на двора. В дъното на двора, т.е.
северната граница, съществуващата ограда да се измести на изток по тази северна граница в
тяхното дворно място с 0.10см, показано със син цвят на скица №3 от заключението на в.л.
Площта на ответниците на част от дворното място при така изместената ограда остава
393кв.м.
При даденият втори вариант за ползване, в.л. е взела предвид искането на
ответниците сондата да бъде използвана и от тях за поливане на трайните насаждения и
зеленчуците в тяхната източна част на имота, с общо ползване на сондата и преминаване
към същата. При този вариант освен посоченото при вариант първи изместване на оградата,
ще бъде налице общо ползване на част от съсобствения имот с квадратура от 5.32 кв.м., с
фиксирани размери на площта 1.00/5.32м. за преминаване и ползване на сондата от
ответниците, което вещото лице е очертало в оранжев цвят на скица № 4.
При този втори вариант за страните ще е налице общо преминаване и ползване на
сондажа-помпа на 8.43м - в червено по общата ограда показана в синьо на скица № 4, която
започва от разделителната линия между жилищните сгради на север като ширината е 1м,
след това завива на запад в частта на ищцата с дължина 5.32м., или 5.32кв.м. като в тази
квадратура се намира и сондата. Тъй като е общо ползване и за двете страни квадратурата
също е обща, то оградата в този случай в дъното на двора, т.е. в северната граница,
съществуващата ограда ще се измести на изток по тази северна граница в частта на ищцата
от дворното място с 0.20см. На скица №4 изместването на оградата и фиксираните
параметри на същата е показано в син цвят. Така площта на ищцата от една страна, и от
друга - на ответниците, на частта от дворното място при така изместената ограда остава
390.34кв.м.
При изслушването на вещото лице в с.з., А.Д. заявява, че това са двата варианта,
които може да предложи за разпределение ползването на имота, като същите са съобразени
с представените документи за собственост, построените в имота сгради и трайните
насаждения там.
5
От така изложената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Въз основа на твърденията, изложени в обстоятелствената част на исковата молба и
като изходи и от петитума на същата, съдът квалифицира предявеният от ищцата иск като
такъв по чл.32, ал.2 от Закона за собствеността за определяне ползването на съсобствен
между страните имот.
На първо място, съдът намира, че предявеният иск е процесуално допустим, тъй като
е предявен от и срещу легитимирани страни. В производството по чл. 32 от ЗС като
задължителни необходими другари следва да бъдат конституирани всички лица, които
притежават право на собственост и право на ползване върху процесния поземлен имот.
Съдът намира предявеният иск по същество за изцяло основателен.
Безспорно е, че ищцата Д.К. и двете ответници заедно са съсобственици на
процесния имот – поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на гр.***,
представляващ дворно място с площ от 786 кв.м, с трайно предназначение на територията -
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, при квоти посочени в исковата
молба и съгласно приложените писмени доказателства - нотариални актове, договор за делба
и скица, както и че в този имот има изградена жилищна сграда на калкан, източната част от
която е собственост на двете ответници, а западната част е собственост на ищцата,
изградени са и второстепенни постройки, собственост на страните така, както е посочено в
исковата молба и в приложените нотариални актове и договор за делба.
Вещото лице Ат. Д. е посочила два варианта за разпределение ползването на
съсобствения имот като вторият е в зависимост от това да имат ли достъп ответниците до
изградената от бащата на ищцата в частта от дворното място, ползвана от ищцата, сонда или
не. Съдът намира посоченият от вещото лице първи вариант за ползване на съсобствения
имот за съобразен с правото на собственост на всеки от съсобствениците по отношение на
дворното място и намиращите се и ползвани от всеки от съсобствениците сгради в имота,
трайните насаждения в него, както и за най-целесъобразен.
От представените от ищцата и към заключението на вещото лице доказателства
относно водовземното съоръжение, се установява, че в западната част на имота, ползвана от
ищцата, бащата на последната е изградил през м. октомври 2000г. сондаж – помпа, което е
било ползвано от Н.К. и семейството му и за което на 10.02.2007г. Н.А. е подал заявление до
Директора на БД ИБР-*** за вписване на водовземно съоръжение за добив на подземни води
в регистъра на негово име. След смъртта на Н.А., ищцата като негова наследници и като
собственик на имота, където е изграден този сондаж, е подала заявление до Директора на
Басейнова дирекция „Източнобе***орски район“ гр.*** за промяна собственика на сондата
за домашни нужди – да се води на нейно име.
По делото не се събраха доказателства така изграденото в западната задна част на
съсобствения имот водовземно съоръжение с помпа да е било използвано от ответниците
или техния наследодател И.Д.И. /починал ***г./ Напротив, от събраните гласни
доказателства и от заключението на вещото лице се установи, че между западната и
6
източната част зад жилищната сграда в имота е била изградена ограда от телена мрежа със
стоманобетонови колове, според посоченото от вещото лице в неоспореното от страните
заключение – оградата е поставена от Н.А. /баща на ищцата/ и И.Д. /баща на С.А. и съпруг
на П.А./ през 1987 година. При това разделение на задната част от имота с ограда от преди
повече от 30 години, изграденият само от бащата на ищцата през м. октомври 2000г., както
се сочи в заявление за регистрацията му, сондаж е бил ползван единствено от семейството
на ищцата, а това на двете ответници не е имало претенции както за самото му изграждане,
така и за ползването му.
От поведението на явилите се страни и от показанията на св. П., съдът имаше
възможност в проведените съдебни заседания да се убеди, че е невъзможно доброволно
уреждане на спора и вземане на съвместно решение относно начина на ползване на
съсобствения имот, както и че отношенията между ищцата и ответниците не са добри. Свид.
П. посочи, че два пъти е посещавал имота на страните, като и двата пъти П.А. правела
скандали без да посочи конкретна причина за това. При тези влошени отношения между
страните, съдът намира, че едно общо ползване на част от имота от 5.32 кв.м. в западната
част на имота, ползвана дългогодишно и към настоящия момент от ищцата, където бащата
на ищцата е изградил сонда, ще доведе до допълнителни спорове и конфликти между
страните, което не е в интерес на същите.
Освен това, видно от изложеното в подадения от ответниците отговор на исковата
молба, самите те не оспорват, че от дълги години до наст. момент ищцата използва
западната част от имота, а те - източната част от дворното място, откъдето имА.Д.стъп от
улицата и ползват трайни насаждения в същата част и че досега между страните не е имало
неразбирателство относно начина на ползване на имота. Т.е. самите ответници не твърдят,
че са ползвали и част от западната част на имота, където е изградена сондата, респ. не се
сочат спорове между страните във връзка с ползването на тази сонда, съответно не са
заявени претенции от ответниците да я ползват за в бъдеще.
Предвид на изложеното съдът намира за целесъобразен, подходящ и безконфликтен
начин на ползване на дворното място този, посочен в първи вариант от заключението на
вещото лице. Последното се е съобразило изцяло с изградените и ползваните от всяка от
страните постройки в имота и тяхната квадратура, като съответно е посочило, че ищцата,
която има повече постройки и по този начин ползва по-голяма застроена част от имота /101
кв.м./, следва да ползва по-малка част от незастроената част – 292 кв.м., докато ответниците
имат право на 324 кв.м. незастроена площ, тъй като ползваните от тях две постройки са с по-
малка площ /69 кв.м./.
Ето защо и с оглед правата на страните в съсобствеността и фактическото ползване
на дворното място към момента, следва съдът да постанови решение, с което да разпредели
правото на ползване на процесния имот съобразно първи вариант от заключението на
вещото лице като ищцата Д.К. да ползва 1/2 ид.част от общо 393 кв.м., като съществуващата
ограда в задната част на имота се измести на запад с 0.78см. като започне от разделителната
линия между жилищните сгради, т.е. в най-североизточния ъгъл на жил.сграда с ид. №***.3
7
/на ищцата/ като продължи към дъното на двора. В дъното на двора, т.е. северната граница,
съществуващата ограда да се измести на изток по тази северна граница в двора на
ответниците с 0.10см., както е показано на скица № 3 към заключението изместването на
оградата и фиксираните параметри на същата в син цвят, а ответниците П.В.А. и С.И.А., да
ползват 1/2 ид.част от общо 393 кв.м., след изместване на съществуващата ограда на запад с
0.78см. по северната стена на жилищната им сграда - от края на прозореца и да започне от
разделителната линия между жилищните сгради, т.е. най-северозападния ъгъл на тяхната
жил.сграда с ид. №***.6 като продължи към дъното на двора. В дъното на двора, т.е.
северната граница, съществуващата ограда да се измести на изток по тази северна граница в
тяхното дворно място с 0.10см, както е показано със син цвят на скица №3 от заключението
на вещото лице, която скица да е неразделна част от решението на съда.
По въпроса за разпределението на разноските в производството по чл. 32, ал.2 от ЗС,
следва да се има предвид, че производството по разпределяне ползването на съсобствен
имот е спорна съдебна администрация и тази форма на съдебна намеса в гражданските
правоотношения се осъществява по реда на двустранните спорни производства, но не е
исков процес. Характерното за това производство е, че съдебната намеса се предприема
само, когато не може да се вземе решение по управлението на общата вещ, респ. нейното
ползване или когато взетото решение води до увреждане на вещта, вкл. накърняване
субективните права на собствениците. По делото е установено, че страните не са могли да
постигнат съгласие за разпределяне ползването на общата вещ, като съдебното решение за
разпределение в случая ползва и двете страни, тъй като извършеното разпределение на
ползването осъществява правото на ползване и на ищеца, и на ответника. Ето защо страните
трябва да понесат такава част от разноските, включващи заплатените такси и
възнаграждения за назначени от съда технически експертизи пред инстанциите по същество,
съответстваща на размера на дела им в съсобствеността. Относно заплатените от страните
възнаграждения за адвокат, разноските следва да останат за всяка страна в обема, в който са
направени. Ищцата е направила искане за присъждане само на разноски за вещо лице,
съобразно обема на собственост. Така определени, разноските направени от ищцата, които
следва да са възложат на съсобственика на ½ ид. част от процесния имот – двете ответници,
възлизат на една втора част от заплатените от ищеца Д.К. разноски за вещо лице - общо
520.00 лева, или ответниците следва да заплатят на ищцата разноски в размер на 260.00
лева.
Ответниците не са направили искане за присъждане на разноски, а и по делото няма
данни те да са направили такива.
Воден от горното и на основание чл.32, ал.2 от Закона за собствеността, Елховският
районен съд
РЕШИ:
РАЗПРЕДЕЛЯ на основание чл.32, ал.2 от ЗС между ищцата Д. Н. К. с ЕГН -
8
**********, от гр. ***, ул. „***“, № 13, като съсобственик на ½ ид. част от дворното
място и ответниците П.В.А. с ЕГН – ********** и С.И.А. с ЕГН – **********, двете
от гр. ***, ул. „***“, № ***, като съсобственици заедно на ½ ид. част от дворното място
в имота, ПОЛЗВАНЕТО на незастроената част от поземлен имот с идентификатор
*** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.***, одобрени със Заповед
№ РД-18-103 от 28.11.2008г., цялото с площ от 786 кв.м., идентичен с ПИ 275 в кв.23
по последния регулационен план на гр.***, трайно предназначение на територията –
урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване – до 10м., при граници на
ПИ: ПИ № 27382.500.276, ПИ № 27382.500.7173, ПИ № 27382.500.274, ПИ №
27382.500.280, 27382.500.279, 27382.500.278 и ПИ № 27382.500.277, с построени в
имота сгради, собственост на всеки от съсобствениците Д. Н. К., П.В.А. и С.И.А.
съобразно правомощията им, посочени в нотариалните актове за придобиване право на
собственост и договор за доброволна делба, по начина, посочен във вариант първи от
заключението на вещото лице А.Д., както следва:
- ищцата Д.Н. Караиванова в качеството на собственик на ½ ид.част от ПИ, ДА
ПОЛЗВА 1/2 ид.част от 786 кв.м., като в незастроената западна част, съществуващата
ограда в задната част на имота се измести на запад с 0.78см. като започне от
разделителната линия между жилищните сгради, т.е. в най-североизточния ъгъл на
жил.сграда с ид. №***.3 /на ищцата/ като продължи към дъното на двора, а в дъното на
двора, т.е. северната граница, съществуващата ограда да се измести на изток по тази
северна граница в двора на ответниците с 0.10см., както е показано със син цвят на
приложената към заключението на вещото лице скица № 3;
- ответниците П.В.А. и С.И.А. в качеството им на собственици общо на ½
ид.част от ПИ, ДА ПОЛЗВАТ полагаемата им се 1/2 ид.част от 786 кв.м., като в
незастроената източна част съществуващата ограда се измести на запад с 0.78см. по
северната стена на жилищната им сграда - от края на прозореца и да започне от
разделителната линия между жилищните сгради, т.е. най-северозападния ъгъл на
тяхната жил. сграда с ид. №***.6 като продължи към дъното на двора, а в дъното на
двора, т.е. северната граница, съществуващата ограда да се измести на изток по тази
северна граница в тяхното дворно място с 0.10см, както е показано със син цвят на
скица №3 от заключението на вещото лице /на л.73 от делото/, която скица да се счита
неразделна част от решението на съда.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответниците П.В.А. с ЕГН–
********** и С.И.А. с ЕГН – **********, двете от гр. ***, ул. „***“, № ***, ДА
ЗАПЛАТЯТ на ищцата Д. Н. К. с ЕГН - **********, от гр. ***, ул. „***“, № 13,
направените по делото разноски за в.л. в размер на 260.00 /двеста и шестдесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Ямболски окръжен съд
чрез Елховският районен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
9
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
10