Р Е Ш
Е Н И Е
№ 711
гр. Перник, 08.05.2019г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд – гр. Перник, Гражданска
колегия,
VІ-ти състав, в открито съдебно
заседание на 08 05 2019 година, в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Д МАТЕЕВА
при
секретар Л.Добрева
като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 571 по описа за 2019г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от
Т.М.Н. ЕГН ********** ***
И чрез адв.Б.В.
*** АД
с искане да бъде признато за установено,
че ищецът не дължи на ответното дружество
сумата, дължима по Заповед за
изъпленние № 2772 от 21.05.2010г. по чгд
№ 3501/2010 г. ПРС и издаден въз основа на нея ИЛ от 20.10.2010г. и образувано
изп.дело №55/2011г. на ЧСИ Добренова
а именно :
сумата 1927.06лв. лева, представляваща
стойността на доставена топлинна енергия за периода от 01.09.2007г. до 30.04.2009г.
сумата 436.31лева, представляваща
законна лихва за забава върху месечните плащания, формиращи главницата, за
периода 30.10.2007г. до 10.05.2010г.,
ведно със законната лихва върху
главницата считано от 20.05.2010г. до окончателното изплащане на сумата
както и 140.90лв.разноски по делото
за които вземания против ищеца в полза на
ответното дружество е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 3501/2010г. по описа
на ПРС,
въз основа на който е образувано
изп.дело № 55/2011г. по описа на ЧСИ
Добренова,
с район на действие ПОС, с взискател „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД.
В
исковата молба се излагат твърдения, че
образуваното против ищеца изпълнително
производство е прекратено на основание чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК.
Ищецът, чрез процесуалния си
представител поддържа, че са настъпили нови обстоятелства след издаване на
изпълнителния титул, а именно вземанията са погасени по давност.
Ответникът е депозирал отговор в срока по чл. 131 ГПК.
Оспорва като недопустим и неоснователен,
като сочи, че давността е прекъсвана многократно.
В открито съдебно заседание процесуалният
представител на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД поддържа, че образуваното изпълнително
производство за удовлетворяване на процесните вземания не е прекратено на
соченото от ищеца основание, тъй като взискателят многократно е предприел действия,
водещи до прекъсване на погасителната давност на претенцията.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и
възраженията на страните, приема от
фактическа и правна страна по спора следното:
В
доказателствена тежест на ответника по предявения отрицателен установителен иск
е предприемането на действия, водещи до спиране, респ. прекъсване на
погасителната давност на процесните вземания.
Видно от доказателствата
- по ч. гр. д. на ПРС- делото е образувано по подадено от
„ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД против ищеца- заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с искане длъжникът да заплати
на заявителя съответните суми, представляваща незаплатена цена на доставена
топлинна енергия за битови нужди за жилище, находящо се в гр. Перник, като искането
на заявителя е изцяло уважено, като за процесните вземания е издадена Заповед
за изпълнение , която е влязла в сила
В указания от заповедния съд двуседмичен
срок по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът не е подал възражение, поради което и на
основание чл. 416, пред. 1 ГПК е
разпоредено издаване на изпълнителен лист.
Видно от приложеното в цялост
производство по изп.дело на ЧСИ Добренова, с район на действие ПОС,
ответното дружество е депозирало молба за образуване на изпълнително
производство против ищеца- за удовлетворяване на процесните вземания, в която
са посочени различни изпълнителни способи и ведно с която е представен
процесния изпълнителен лист.
Видно от приложеното изп.дело –същото и към
настоящия момент е висящо, извършвани са били изп.действия и те са прекъсвали
многократно погасителната давност.
Съгласно
разясненията дадени с т.10 и т.14 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. по
тълк. д. № 2/2013г., ОСГТК, постановено по някои спорни въпроси на
изпълнителния процес,
давността се прекъсва от предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ. В цитираното тълкувателно
решение примерно и неизчерпателно са изброени изпълнителните действия, прекъсващи
давността – налагане на запор или възбрана, присъединяване на кредитор,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане и т.н., както и
действията, с които давността не се прекъсва – образуването на изпълнителното
дело, когато в молбата не е посочен изпълнителен способ, изпращане на призовка
за доброволно изпълнение, извършване на справки, изискване на удостоверение за
данъчна оценка, проучване на имущественото състояние на длъжника и др. От
изложеното следва, че когато в молбата за образуване на изпълнително дело е
посочен изпълнителен способ същата прекъсва давността.
В разглеждания случай в подадената от ответника молба за
образуване на изпълнително дело за събиране на процесните суми от 10.02.2011г.. е
посочен изпълнителен способ, а именно налагане на запор, като ведно с искането
е представен и процесния изпълнителен титул, поради което същата отговаря на
изискванията за редовност.
От приетия по
делото заверен препис от образуваното против ищеца изпълнително производство за
принудително удовлетворяване на вземанията по процесния изпълнителния титул се
установява, че последното валидно изпълнително действие е извършено на
23.04.2014г. със запитване за банкови
сметки и до НАП за трудови договори на длъжника - с налагане на запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника.
Съгласно указанията дадени с т. 10 от Тълкувателно решение №
2/26.06.2015г. по тълк. д. № 2/2013г., ОСГТК
когато
взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на две години и
изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330,
ал. 1, б. „д“ ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече
от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително
действие. Прекратяването настъпва по силата на закона, поради което
постановлението за прекратяване на изпълнително производство има единствено
декларативно значение, но не и конститутивно такова.
Съгласно
разясненията дадени с мотивите на т. 14 от Тълкувателно решение №
2/26.06.2015г. по тълк. д. № 2/2013г., ОСГТК, постановено по някои спорни
въпроси на изпълнителното производство, Гражданския процесуален кодекс от
2008г. урежда заповедното производство като част от
изпълнителния процес, поради което подаването на заявление за издаване на
заповед за изпълнение не прекъсва давността.
Тя се прекъсва с предявяване на иск за
установяване на съществуване на вземането, но съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК
предявяването на този иск има обратно действие, само ако е спазен срокът по чл.
415, ал. 1 ГПК. Ако иск не е предявен,
както е в разглеждания случай, давността не се счита прекъсната с подаване на заявлението.
С Решение № 321/16.10.2018г., постановено по
въз. гр. д. № 479/2018г. по описа на Окръжен съд – гр. Перник, с което изцяло е
възприето застъпеното в Определение №
214/15.05.2018г. по ч. гр. д. № 1528/2018г. по описа на ВКС, IV ГО виждане, е прието, че
съгласно разпоредбата на чл.
117, ал. 2 ЗЗД, изм. ДВ, бр. 12 от 1993г. ако вземането е установено със
съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години, като началната
редакция на текста, обн. ДВ, бр. 275 от 1950г. е предвиждала същото
правило, изключвайки вземания срещу държавата и държавните предприятия. При
влизането в сила на редакцията на чл. 117, ал. 2 ЗЗД с ДВ, бр. 275 от
1950г. действащ е бил Законът за гражданското съдопроизводство,
който е уреждал заповедното производство и изрично е предвиждал, че подаването
на молба за издаване заповед за изпълнение произвежда действието на
подаване искова молба и само в случай че молбата бъде
оставена без уважение или не бъде връчена, тя няма такова действие (арг. чл.
156г ЗГС). При действието на ГПК (отм.), заповедното производство не е било
уредено, а на процесуалния закон са били познати т.нар. „несъдебни изпълнителни
основания“ по чл. 237 ГПК (отм.), предвидени от законодателя като преки
основания за издаване на изпълнителен лист.
Понастоящем в заповедното
производство издаването на изпълнителен лист се предпоставя от издаването на
специален съдебен акт – заповед за изпълнение, чрез която се установява дали
вземането е спорно и която съставлява съдебно изпълнително
основание (арг. чл. 404, т. 1, предл. 3 ГПК).
Правните последици на
влязлата в сила заповед за изпълнение са аналогични на последиците на влязло в
сила съдебно решение – същата има установително и преклудиращо действие в
отношенията между страните.
Влязлата в сила заповед за
изпълнение препятства оспорването на задълженията, въз основа на обстоятелства
или доказателства, които са били известни на длъжника, и с които е разполагал
или е можел да се снабди до изтичането на срока за възражение.
Установеното със заповедта
вземане не подлежи на пререшаване, освен чрез използване на извънредните
способи, лимитативно очертани в чл. 423 ГПК и чл. 424 ГПК, аналогични на чл.
303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК.
Същевременно практиката на
ВКС по чл. 290 ГПК е наложила, че по отношение на заповедното производство, по
което е издадено изпълнителното основание, е допустим и иск по чл. 439 ГПК,
макар да не било проведено съдебно дирене.
Чрез тези специални норми
законодателят е придал на влязлата в сила заповед за изпълнение характера на
влязло в сила решение за вземането, защото е ограничил нейното атакуване до
степен в каквато е ограничено и атакуването на влезли в сила решения.
Същевременно вземането за
периодични плащания, установено с решение, постановено по реда на чл. 422 ГПК
след подадено по реда на чл. 414 ГПК възражение срещу заповедта, се погасява с
общата 5-годишна давност. Ако се приеме, че същото вземане би се погасило с
кратката 3-годишна давност, в случай, че срещу заповедта не е подадено
възражение и същата е влязла в сила, това би създало ситуация в която
обстоятелството каква ще е давността за едно вземане, да зависи от
процесуалното поведение на длъжника.
От изложеното следва, че по
сега действащия процесуален закон не е налице основание да се отрече
приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към съдебно решение по смисъла
на чл. 117, ал. 2 ЗЗД.
В подобен смисъл са и редица произнасяния, както на касационната
инстанция –
Определение № 480 от
27.07.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 221/2010 г., IV г. о., ГК,
Определение № 443 от
30.07.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1366/2015 г., II т. о., ТК;
Определение № 576 от
16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г., IV г. о., ГК;
Определение № 480 от
19.07.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2566/2013 г., IV г. о., ГК,
така и на окръжни съдилища в страната –
Решение № 7633/15.11.2017г.
по въз. гр. д. № 2530/2016г. по описа на Софийски градски съд,
Решение № 186/27.04.2007г.
постановено по въз. гр. д. № 179/2017г. по описа Окръжен съд – гр. Пазарджик и
посоченото по – горе Решение № 321/16.10.2018г.,
постановено по въз. гр. д. № 479/2018г. по описа на Окръжен съд – гр. Перник.
По изложените съображения
настоящия съдебен състав намира, че погасителната давност за вземанията,
обективирани в процесния изпълнителен титул, е общата 5-годишна давност по арг.
от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който е приложим и в настоящия случай.
В настоящия случай за
прекъсването на давността е от значение единствено на коя дата е било
предприето последното валидно изпълнително действие и дали от тази дата са
изминали повече от пет години, за да се приеме, че вземането, което е предмет
на принудително изпълнение е погасено поради давност.
При така установената
фактология, че последното действие, годно да прекъсне давността, е налагането
на запор от 30.05.2017 г.,
както към датата на подаване
на исковата молба – 01.11.2018г., така и към приключване на съдебното дирене
петгодишният давностен срок все още не е изтекъл, поради което отрицателният
установителен иск се явява неоснователен,
в какъвто смисъл е и
даденото с Решение №
321/16.10.2018г., постановено по въз. гр. д. № 479/2018г. по описа на Окръжен
съд – гр. Перник разяснение.
Разноски:
С оглед изхода на спора и на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да заплати направените от ответното дружество
съдебни разноски в размер 450 лева, представляващи депозит за в.л. и юк.възн. на процесуалния представител на
страната, изчислено съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП
вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Т.М.Н. ЕГН ********** ***
И чрез адв.Б.В.
*** АД
с искане да бъде признато за установено,
че ищецът не дължи на ответното дружество
сумата, дължима по Заповед за
изъпленние № 2772 от 21.05.2010г. по чгд
№ 3501/2010 г. ПРС и издаден въз основа на нея ИЛ от 20.10.2010г. и образувано
изп.дело №55/2011г. на ЧСИ Добренова
а именно :
сумата 1927.06лв. лева, представляваща
стойността на доставена топлинна енергия за периода от 01.09.2007г. до 30.04.2009г.
сумата 436.31лева, представляваща
законна лихва за забава върху месечните плащания, формиращи главницата, за
периода 30.10.2007г. до 10.05.2010г.,
ведно със законната лихва върху
главницата считано от 20.05.2010г. до окончателното изплащане на сумата
както и 140.90лв.разноски по делото
за които вземания против ищеца в полза на
ответното дружество е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 3501/2010г. по описа
на ПРС,
въз основа на който е образувано
изп.дело № 55/2011г. по описа на ЧСИ
Добренова,
с район на действие ПОС, с взискател „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД.
ОСЪЖДА
Т.М.Н. ЕГН ********** ***
И чрез адв.Б.В.
да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Перник, кв. „Мошино“,
ТЕЦ „Република“ на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 200 лева, съдебни разноски в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Районен
съдия:
Вярно с оригинала: Х.С.