№ 50
гр. Севлиево, 05.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на двадесети
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Велемира Д. Димитрова
при участието на секретаря Станислава М. Цонева
като разгледа докладваното от Велемира Д. Димитрова Гражданско дело №
20244230101437 по описа за 2024 година
Предявеният иск е с правно основание чл. 439 ал.1 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че ищците М. П. П. и А. П. П. са законни
наследници на П.К.П ЕГН ********** б.ж. гр.Севлиево, починал на
03.09.2024 г. Призованият към наследяване низходящ П.П.П. е направил отказ
от наследството на своя баща, вписан в особената за това книга при
Севлиевския районен съд под № 745/10.09.2024 г. и съгласно чл.53 ЗН, частта
му уголемява дяловете на останалите наследници.
С покана за доброволно изпълнение изх.№ 1821/18.09.2024 г., ищците
били уведомени, че дължат сумата 5 060,89 лв. по изп.дело № 282/2019 г. по
описа на ЧСИ Г.Н., peг. № 733 на КЧСИ, образувано въз основа на
изпълнителен лист от 04.06.2009 г. на основание Заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 от ГПК, издадена по частно гр.д. № 699/2009 г. по описа
на Севлиевския PC. По него наследодателят им П.К.П с ЕГН е осъден да
заплати суми в полза на взискателя „ЕОС МАТРИКС" ЕООД с ЕИК *********
/цесионер/ с цедент „РАЙФАЙЗЕНБАНК България" ЕАД гр.София, ЕИК
*********. В поканата се уточнява, че задължението възлиза на 5 060.89 лева,
от които главница в размер на 2 342.44 лева, законна лихва в размер на 802,84
лева, дължима за периода 19.11.2021 г. - 02.10.2024 г., 817.83 лева неолихвяеми
вземания, 394.00 лева присъдени разноски и 703.78 лева такси по Тарифа към
1
ЗЧСИ, дължими към 02.10.2024 г.
Ищците считат, че понастоящем не дължат сумата, тъй като вземането е
погасено по давност. По издадения изпълнителен лист е било образувано от
първоначалния кредитор /цедент/ изпълнително дело № 20097330400544 по
описа на ЧСИ Г.Н., peг. № 733 на КЧСИ, по което последното изпълнително
действие, което да води до прекъсване на давността, е било предприето на
28.03.2014г. чрез запор на трудовото възнаграждение, отразено върху самия
изпълнителен лист. Това изпълнително дело е било прекратено на 31.10.2019
г. на осн.чл.433 ал.1 т.8 ГПК поради перемпция, при която с обратна сила се
обезсилват всички изпълнителни действия поради прекратяването на
изпълнителното производство.
На 24.10.2019 г. по молба на настоящия взискател /цесионер/ за същото
вземане е образувано ново изпълнително дело № 20197330400282 по описа на
ЧСИ Г.Н., рег.№ 733 на КЧСИ.
За периода от 28.03.2014 г. досега не са извършвани други изпълнителни
действия, които да прекъсват давността, поради което процесното вземане е
погасено по давност. Съгласно чл. 116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва с
предприемане на действия за принудително изпълнение. Според
задължителните разяснения по т.10 от TP № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на
ОСГТК на ВКС „давността се прекъсва с предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
(независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е
предприето от ЧСИ по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ.
По изложените съображения и на осн.чл.439 вр. чл.124 ГПК се прави
искане съдът да постанови решение, са което да признае за установено, че
ищците НЕ ДЪЛЖАТ на ответника сумата 5060.89 лева, от които главница в
размер на 2342.44 лева, законна лихва в размер на 802.84 лева за периода
19.11.2021 г. - 02.10.2024 г., 817.83 лева неолихвяеми вземания, 394 лева
присъдени разноски, и 703.78 лева такси по Тарифата към ЗЧСИ, дължими
към 02.10.2024 г., която е предмет на принудително изпълнение по
изпълнително дело № 20197330400282 на ЧСИ Г.Н. с peг. № 733 на КЧСИ, с
район на действие ОС - Габрово, образувано въз основа на изпълнителен лист
от 04.06.2009 г. издаден по ч.гр.д. № 699/2009 г. на Севлиевския районен съд,
на осн.чл.439 във вр.с чл.124, ал.1 от ГПК.
2
Претендира се за присъждане на направените по делото разноски.
В установения от закона срок е постъпил отговор от ответника „ЕОС
Матрикс" ЕООД, който заявява, че счита иска за неоснователен.
Позовава се на Тълкувателно решение № 3/2020 от 28.03.2023 г. по
Тълкувателно дело № 3/2020 г. Общото събрание на Гражданската и
Търговската колегии (ОСГТК) на Върховния касационен съд, съгласно което
погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно
вземанията по изпълнителни дела, образувани до приемането на Тълкувателно
решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС.
Изпълнително дело № 254/2009 г. по описа на ЧСИ Г.В.Н. е било
образувано към момента на действието на Постановление на Пленума на
Върховния съд на Народна Република България № 3 от 18.11.1980 г., според
което „Погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес
относно принудителното осъществяване на вземането". С оглед на това,
давността е започнала да тече най-рано на 26.06.2015 г., когато е намерило
приложение Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г.,
ОСГТК, ВКС.
В случая от влизане в сила на Тълкувателно решение 2/26.06.2015 г. до
образуване на новото изпълнително дело № 282/2019 г. с молбата от
24.10.2019 г. не е изтекла 5-годишната погасителна давност за събиране на
вземането.
С Тълкувателно решение № 2/2023 г. от 04.07.2024 г. на ОСГТК на ВКС,
т. 3 е прието, че погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие,
извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция. В тази
връзка, изпълнителните действия, извършени след перемпция се ползват с
пълна сила и са годни да прекъснат давностния срок. Още с молбата за
образуване на изп. дело № 282/2019 г. от страна на взискателя „ЕОС Матрикс
ЕООД" са поискани изпълнителни действия, с които е прекъсната давността.
Освен това, към настоящия момент се предприемат активно изпълнителни
действия от страна и давността е прекъсвана многократно : През м.ноември
2019 г. е наложен запор на трудовото възнаграждение; през м. ноември 2021 г.
е наложен запор върху банкови сметки на длъжника; през м. септември 2023 г.
е наложен запор върху банкови сметки на длъжника.
За правилно изчисляване на установения давностен срок следва да се
3
има предвид и Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., по
силата на който давностните срокове са спрени до 20 май 2020 г. (§ 13 от
Преходни и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение
на Закона за здравето, обн. в ДВ на 12 май 2020 г.)
По изложените съображения се прави искане съдът да постанови
решение, с което да отхвърли като неоснователен предявения иск по чл. 439
ал.1 от ГПК.
Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
изчислено в съответствие с разпоредбите на чл.78, ал.3 ГПК, във вр. с чл.37
Закон за правната помощ, във вр. с чл.25 Наредба за заплащането на правната
помощ.
Съдът като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства намира за установени следните фактически обстоятелства:
Видно от писмо изх. № 185/27.01.2025г. на ЧСИ Г.Н. с peг. № 733 на
КЧСИ, с район на действие ОС – Габрово, изп. дело № 254/2009г. по описа й /
не № 544/2009г., както е посочено в исковата молба/, с първоначален
взискател „Райфайзенбанк България“ ЕАД и цесионер „Еос Матрикс“ ЕООД
срещу длъжника П.К.П е перемирано с Постановление от 23.10.2019г. и
унищожено с Протокол на 16.09.2024г. След перемирането на делото са
запазени: Молба за образуване на изп. дело с вх. № 01708/11.09.2009г.,
изпълнителен лист от 04.06.2009г. по ч.гр. д. № 699/2009г. по описа на
Севлиевски РС, Заповед № 594/04.06.2009г. за изпълнение на парично
вземане по чл. 417 от ГПК, Молба от взискателя за прекратяване на изп. дело
с вх. № 1962/07.10.2019г., Постановление от 23.10.2019г. за прекратяване на
изп. дело № 20097330400254 на осн. чл. 433 ал.1 т.8 от ГПК и съобщение до
взискателя с изх. № 2706/19.12.2013г. за наложена възбрана върху недвижим
имот.
От приложеното изпълнително дело № 20197330400282 на ЧСИ Г.Н. с
peг. № 733 на КЧСИ, с район на действие ОС – Габрово се установява, че
същото е образувано въз основа на молба от „Еос Матрикс“ ЕООД с вх. №
2054/24.10.2019г., с която е поискано да бъде извършена справка в регистъра
на банковите сметки и сейфове към БНБ на името на задължените лица и в
случай, че се установи наличие на банкова сметка да бъде наложен запор.
4
Поискано е и насрочването на опис и оценка на движими вещи на длъжника.
С молба вх. № 2413/19.12.2019г. от взискателя „Еос Матрикс“ ЕООД е
поискано налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника
П.К.П.
С писмо изх. № 2663/28.11.2019г. до работодателя на длъжника „Охрана
и банков сервиз Севлиево“ ЕООД е изпратено запорно съобщение за
налагането на запор върху трудовото възнаграждение, получавано от П.К.П.
На същата дата до длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение №
2663/28.11.2019г. Запорното съобщение е връчено на 29.11.2019г. С писмо изх.
№ 9/14.01.2020г. „Охрана и банков сервиз Севлиево“ ЕООД уведомява
съдебния изпълнител, че трудовото правоотношение с П.К.П е прекратено на
13.01.2020г.
С молба вх. № 1552/16.09.2021г. взискателят по изпълнителното дело
„Еос Матрикс“ ЕООД е поискал да се извърши справка в НОИ за
регистрирани трудови договори на длъжника Петров или доходи от пенсия и
при наличието на такива да бъде наложен запор.
С молба вх. № 2111/03.12.2021г. е поискано от взискателя „Еос
Матрикс“ ЕООД налагането на запор върху сметката на П.К.П в „Те-Дже
Зираат Банкасъ“ – клон София. На същата дата до „Те-Дже Зираат Банкасъ“ –
клон София е изпратено запорно съобщение с изх. № 2434/03.12.2021г.
На 21.04.2023г. с молба вх. № 680/21.04.2023г. от взискателя „Еос
Матрикс“ ЕООД е поискано да бъде извършена справка в регистъра на
банковите сметки и сейфове към БНБ на името на длъжника и в случай, че се
установи наличие на банкова сметка да бъде наложен запор. Поискано е и
извършването на справка в НОИ за регистрирани трудови договори на
длъжника Петров или доходи от пенсия и при наличието на такива да бъде
наложен запор.
С молба вх. № 2091/25.09.2023г. от взискателя „Еос Матрикс“ ЕООД е
поискано налагане на запор върху банковата сметка на длъжника П.К.П в
„Общинска банка“ АД. На същата дата е изпратено до „Общинска банка“ АД
запорно съобщение изх. № 2198/25.09.2023г.
С молба вх. № 2686/23.11.2023г. взискателят „Еос Матрикс“ ЕООД е
поискал да бъде извършена справка в регистъра на банковите сметки и
5
сейфове към БНБ на името на длъжника и в случай, че се установи наличие на
банкова сметка да бъде наложен запор. Поискано е и извършването на справка
в НОИ за регистрирани трудови договори на длъжника Петров или доходи от
пенсия и при наличието на такива да бъде наложен запор.
С молба вх. № 862/11.07.2024г. взискателят „Еос Матрикс“ ЕООД е
поискал да бъде извършена справка в регистъра на банковите сметки и
сейфове към БНБ на името на длъжника и в случай, че се установи наличие на
банкова сметка да бъде наложен запор. Поискано е и извършването на справка
в НОИ за регистрирани трудови договори на длъжника Петров или доходи от
пенсия и при наличието на такива да бъде наложен запор.
С молба вх. № 1231/18.08.2024г. взискателят „Еос Матрикс“ ЕООД е
поискал да бъде изпратена покана за доброволно изпълнение да бъде
изпратена покана за доброволно изпълнение до наследниците на П.К.П :
М.П.П., П.П.П. и А. П. П..
С постановление от 18.09.202г. М.П.П., П.П.П. и А. П. П. са
конституирани като длъжници по изп. дело №№ 20197330400282 на ЧСИ Г.Н.
с peг. № 733 на КЧСИ, с район на действие ОС – Габрово. Насъщата дата до
новоконституираните длъжници са изпратено покани за доброволно
изпълнение.
На 26.09.2024г. по изпълнителното дело е приложено Удостоверение
изх. № 1817/10.09.2024г. на Севлиевски РС за вписан от П.П.П. отказ от
наследството не неговия баща П.К.П.
При така установените фактически обстоятелства, съдът намира от
правна страна, че предявеният иск с осн. чл. 439 от ГПК е неоснователен и
недоказан по следните съображения:
От събраните по делото доказателства е видно, че изпълнително дело №
254/2009г. по описа на ЧСИ Г.В.Н. е било образувано по молба на
„РАЙФАЙЗЕНБАНК България" ЕАД на 11.09.2009г., т.е. при действието на
Постановление на Пленума на Върховния съд на Народна Република България
№ 3 от 18.11.1980 г., съгласно което погасителната давност не тече, докато
трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на
вземането. С Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. на ВКС по тълк. д. №
3/2020 г., ОСГТК, ВКС е прието, че погасителната давност не тече докато трае
изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани
6
до приемането на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г.,
ОСГТК, ВКС. Или по изпълнително дело № 254/2009г. по описа на ЧСИ
Г.В.Н. погасителна давност за вземането предмет на принудително
изпълнение е започнала да тече от 26.06.2015г. и към датата на налагането на
запор върху трудовото възнаграждение на длъжника по новообразуваното
изпълнително дело № 20197330400282 по описа на ЧСИ Г.Н., извършено със
запорно съобщение изх. № 2663/28.11.2019г., предвидената пет годишна
давност по чл.110 от ЗЗД не е била изтекла. Същата не е изтекла и към
19.12.2019г., когато взискателят „Еос Матрикс“ ЕООД е поискал налагане на
запор върху трудовото възнаграждение на П.К.П.
В този смисъл правно ирелевантни са изложените в исковата молба
твърдения, че съгласно отразяването извършено от ЧСИ върху представения
изпълнителен лист по перемираното изпълнително дело № 254/2009г.,
последното изпълнително действие извършено по делото е наложен запор
върху трудовото възнаграждение на длъжника с изх. № 971/28.03.2014г.
Доколкото този запор е наложен при действието на Постановление на
Пленума на Върховния съд на Народна Република България № 3 от 18.11.1980
г. той е без значение за началната дата на новата давност. Тя започва да тече на
26.06.2015 г. с приемането на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д.
№ 2/2013 г., ОСГТК, ВКС.
Съгласно т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по
т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното
производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. "д" ГПК
отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на
която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително
действие, като в т. 3 на Тълкувателно решение № 2/2023 г. от 04.07.2024 г. на
ОСГТК на ВКС е прието, че след като е предприето изпълнителното действие,
с което материалноправната норма на чл. 116, б. „в“ ЗЗД свързва последици за
давността, е осъществен нейният фактически състав и погасителната давност
е прекъсната като ефектът на прекъсването не се засяга от настъпилата по-
късно перемпция на изпълнителното дело. От прекъсването на давността
започва да тече нова давност.
С оглед на горното, погасителната давност за вземането на взискателя,
7
започнала да тече на 26.06.2015 г. е прекъсната с налагането на запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника със запорното съобщение изх. №
2663/28.11.2019г., като впоследствие е прекъсвана с налагането на запор
върху банковите сметки на длъжника със запорно съобщение с изх. №
2434/03.12.2021г. до „Те-Дже Зираат Банкасъ“ – клон София и с налагането на
запор върху банковите сметки на длъжника в „Общинска банка“ АД със
запорно съобщение изх. № 2198/25.09.2023г.
От налагането на последния запор до депозирането на исковата молба на
06.11.2024г. предвидената в чл. 110 от ЗЗД погасителна давност не е изтекла,
поради което и предявеният иск по чл. 439 от ГПК е неоснователен и следва
да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на делото на ответника следва да бъдат присъдени
разноски за юрисконсултско възнаграждение съобразно чл. 25 ал.1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ в размер на 150.00 лева.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 439 от ГПК, предявен от М. П.
П., ЕГН **********, с адрес *************************** и А. П. П., ЕГН
**********, с адрес гр. ******************, двете със съдебен адрес гр.
*********************, чрез адвокат С. К., против „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ЖК
„Малинова долина“, ул.“Рачо Петков – Казанджията“ № 4-6, с искане да бъде
признато за установено в отношенията между страните, че ищците не дължат
на ответника сумата 5 060.89 лева, от които главница в размер на 2342.44 лева,
законна лихва в размер на 802.84 лева за периода 19.11.2021 г. - 02.10.2024 г.,
817.83 лева неолихвяеми вземания, 394 лева присъдени разноски, и 703.78
лева такси по Тарифата към ЗЧСИ, дължими към 02.10.2024 г., която е
предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело №
20197330400282 на ЧСИ Г.Н. с peг. № 733 на КЧСИ, с район на действие ОС -
Габрово, образувано въз основа на изпълнителен лист от 04.06.2009 г. издаден
по ч.гр.д. № 699/2009 г. на Севлиевския районен съд, като НЕОСНОВАТЕЛЕН
и НЕДОКАЗАН.
8
ОСЪЖДА М. П. П., ЕГН **********, с адрес
*************************** и А. П. П., ЕГН **********, с адрес гр.
******************, двете със съдебен адрес гр. *********************,
чрез адвокат С. К., ДА ЗАПЛАТЯТ на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. София, ЖК „Малинова
долина“, ул.“Рачо Петков – Казанджията“ № 4-6, представлявано от
Управителя Тихомир Иванов Вълчев юрисконсултско възнаграждение в
размер на 150.00 лева / сто и петдесет лева/, на осн. чл. 78 ал.7 във вр. с ал.3 от
ГПК и чл. 25 от Наредба за заплащане на правната помощ.
Препис от решението да бъде връчен на страните.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Габровски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
9