Решение по дело №4172/2019 на Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

 

№1957

гр. Перник, 23.12.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пернишкият районен съд, гражданска колегия, II - ри състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                                                       Районен съдия: Адриан Янев

                                                                                                                                                                            

като разгледа гр. д. № 04172 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на «Пътнически превози – Перник» ЕООД срещу «Мини открит въгледобив» ЕАД, с която е поискано да бъде признато за установено, че ответникът дължи сумата от 16 113,79 лева, представляваща възнаграждение за извършен превоз на работници за периода от 01.08.2016 г. до 31.12.2016 г. по Договор № 46-Д-0117/0046 от 30.12.2013 г.; сумата от 4084,53 лева – лихва за забава от 11.10.2016 г. до 27.05.2019 г., ведно със законната лихва върху размера на главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба се твърди, че двете дружества сключили договор № 46-Д-0117/0046 от 30.12.2013 г. по силата, на който ищцовото дружество извършвало превоз на работници за периода от 01.08.2016 г. до 31.12.2016 г. Възнаграждението за извършения превоз се залащало до 10 – то число на месеца следващ месеца, през който е предоставена услугата. Били издадени фактури за стойността на предоставените услуги, но не били заплатени.

Ответната страна е подала отговор на исковата молба, с която изразява становище за неоснователност на исковите претенции. Част от представените фактури не съдържали подпис на представител на ответника, поради което се възразява за тяхното приемане по делото. Оспорва се, че В.С. е подписал фактура № 14864/30.11.2016 г., т. е. оспорва се авторството на подписа, който е положен от представител на ответника в обсъжданата фактура.  

Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното: 

 «Пътнически превози – Перник» ЕООД е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу ответното дружество за вземания, за които са предявени настоящите искови претенции. Районният съд е издал заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 03300 по описа за 2019 г. на Пернишки районен съд, за която е подадено посоченото заявление. Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника, който е подал възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК, поради което на ищцовото дружество са дадени указания за предявяване на иск за установяване на процесните вземания.

От представените писмени бележки се установява, че страните сключили договор № 46-Д-0117/0046 от 30.12.2013 г., по силата на който ищцовото дружество се задължило срещу заплащане да извършва превоз на работници и служилтели на ответното дружество по зададен график за маршрут, дни и часове. Уговорено е възнаграждение в размер на 1,20 лева, платимо до 10 – то число на следващия месец срещу издадена фактура на база пропътувани километри. Срокът на договора е за една година, който може да се продължава по взаимно съгласие на страните. 

Ищцовото дружество издало следните фактури: фактура № ********** 22.08.2016 г. на стойност 3974,40 лева за извършен превоз за месец август 2016 г.; фактура № **********/21.09.2016 г. на стойност 3646,80 лева за извършен превоз за месец септември 2016 г.; фактура № **********/21.10.2016 г. на стойност 3628,80 лева за извършен превоз за месец октомври 2016 г.; фактура № **********/30.11.2016 г. на стойност 3801,60 лева за извършен превоз за месец ноември 2016 г. и фактура № **********/30.12.2016 г. за извършен превоз за месец декември 2016 г.

Описаните фактури не са подписани от представител на ответника с изключение на фактура  № **********/30.11.2016 г., за която е оспорено авторството на подписа.

Постъпило е писмо от НАП, с което уведомяват, че процесните фактури са включени в дневниците за покупки на ответното дружество.

Изслушано е основно и допълнително заключение на съдебно – счетоводна експертиза, от която се установява, че фактурите са осчетоводени от ищеца, както и че същите (ключително за месец ноември 2016 г.) са отразени в дневниците за покупки на ответното дружество. Експертът дава информация, че за периода от месец август 2016 г. – месец септември 2016 г. са съставяни пътни листа за извършения превоз. Вещото лице пояснава, че неплатеното вземане по процесните фактури е на обща стойност 16 113,79 лева (допусната техническа грешка от вещото лице с посочване на стойност 16136,96 лева), като е извършено частично плащане по първата фактура, което посочено в исковата молба. Според вещото лице лихвата за забава е в размер на 4 084,53 лева (допусната техническа грешка от вещото лице с посочване на стойност 4533,85 лева) за периода от 11.10.2016 г. до 27.05.2019 г., като е съобразена падежната дата за всеки месец (10 – то число).

Съдът намира двете заключения за компетентно дадени и обосновани. Вещото лице се е запознало с пътните листове, изготвяни за нуждите на превоза. Същото е непротиворечиво и намиращо подкрепа в писмените доказателства и представеното писмо от НАП, което налага неговото кредитиране. Следва да се отбележи, че при неговото кредитиране, съдът съобрази допуснатите технически грешки на експерта при пресмятане на общия размер на дължимите суми по фактурите.

Представени са месечни протоколи за отчитане на извършения превоз по договора. Съдът намира, че в протоколите погрешно е вписан номер на друг предходен договор от 2003 г. вместо договор от 2013 г., доколкото това обстоятелство не се оспорва от ответника. Съставените протоколи се отнасят за месец август, септември, октомври и декември на 2016 г., като липсва съставен протокол за месец ноември от същата година.

Разпитани са свидетелите П.Г. и Д.В., от показанията на които става ясно, че ищцовото дружество е извършвало за цялата 2016 г. превоз по сключения договор. Поясняват, че договорът е продължаван всяка година с още една година. Превозът се извършвал по зададен график от ответника, като в края на месеца се подписвал протокол. Съдът дава вяра на показанията им, тъй като същите са еднопосочни и съответстващи на писмените доказателства по делото. Освен това свидетелите лично са участвали в процеса по приемане на зададения график и впоследствие по оформяне на необходимите документи.

Представено е писмо на ответника, с което информира ищеца, че от 03.05.2017 г. се прекратява договора за превоз.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявени са искове по реда на чл.  422, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл. 367 ТЗ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В тежест на ищеца е да докаже наличието на сключен между страните по делото договор за превоз за периода от 01.08.2016 г. до 31.12.2016 г., както и че е осъществявал превоз за този период и размера на дължимото възнаграждение за тази услуга..

Съгласно чл. 367 ТЗ с договора за превоз превозвачът се задължава срещу възнаграждение да превози до определено място лица. Договорът за превоз е неформален и като такъв може да се сключи в устна форма. В настоящия случай договорът е сключен в писмена форма за периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2014 г., а анексите за неговото продължаване за 2015 г., 2016 г. и 2017 г. са сключени в устна форма. Сключването му може да се доказва с всякакви писмени доказателства, а предвид неговата стойност – установяването му може да се извърши и чрез свидетели.

От съвкупния анализ на писмените доказателства и свидетелските показания може да се направи извод, че страните са били договорно обвързани за исковия период, а и след това до прекратяването му на 03.05.2017 г., за което ответникът е изпратил писмо. 

Следва да се установи осъществения превоза за периода от от 01.08.2016 г. до 31.12.2016 г. По делото се изслуша основно и допълнително заключение на съдебно – техническа експертиза, от което е видно, че всичките за процесния период са включени в днвеника продажби на ответника, както и че тяхната незаплатена стойност е 16 113,79 лева. Oтразяване на паричната престация по фактурите (включително и фактура  № **********/30.11.2016 г., която се отнася за извършен превоз за месец ноевмри 2016 г.), като дължими в счетоводството на ответника, съставлява извънсъдебно признание на задължението, т. е. за извършения превоз и дължимото възнаграждение. В този смисъл е трайната практика на ВКС: Решение № 30/08.04.2011 г. по т. д. № 416/2010г., I т. о., Решение № 45/2.8.03.2014г. по т. д. № 1 882/2013г., I т. о., Решение № 1 8/04.04.2014г. по т. д. № 24/2013г., I т. о., Решение № 71/08.09.2014г. по т. д. № 1598/2013г., II т. о., Решение , № 228/07.01.2015 г. по т. д. № 3597/2013г., I т. о.

Горното води до извод за основателност на исковата претенция за заплащане на сумата от 16 113,79 лева, представляваща възнаграждение за извършен превоз на работници за периода от 01.08.2016 г. до 31.12.2016 г.

Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Съгласно т. 11 от договора плащането следва да се извърши до до 10 – то число на следващия месец срещу издадена фактура на база пропътувани километри. Съдът съобразявайки заключението на съдебно – счетоводната експертиза, както и падежните датите на съответните месечни вземания от процесния период, размерите на дължимите месечни вземания и размера на законната лихва, намира, че обезщетението за забава е в размер на 4 084,53 лева за периода от 11.10.2016 г. до 27.05.2019 г

По разноските:

Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски в исковото и заповедното производство съответни на уважената част на исковете.  

В настоящото исково производство ищцовото дружество е направило следните разноски: 403,97 лева – държавна такса, 500 лева – адвокатско възнаграждение, 280 лева – депозит за вещо лице, а в заповедното производство разноските са следните: 403,97 лева – държавна такса и 150 лева – адвокатско възнаграждение. Техният общ размер е 1737, 94 лева, които следва да се присъдят в полза на ищеца.

Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,

 

Р Е Ш И :

 

            ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „Мини открит въгледобив” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „Свети Иван Рилски” №1 ДЪЛЖИ на „Пътнически превози – Перник” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „Станционна” № 6 сумата в размер на 16 113,79 лева, представляваща възнаграждение за извършен превоз на работници за периода от 01.08.2016 г. до 31.12.2016 г. по Договор № 46-Д-0117/0046 от 30.12.2013 г.; сумата от 4084,53 лева – лихва за забава от 11.10.2016 г. до 27.05.2019 г., ведно със законната лихва върху размера на главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 03300 по описа за 2019 г. на Пернишки районен съд.

ОСЪЖДА „Мини открит въгледобив” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „Свети Иван Рилски” №1 ДА ЗАПЛАТИ на „Пътнически превози – Перник” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „Станционна” № 6 сумата в размер на 1183,97 лева – разноски в исковото производство и 553,97 лева – разноски в заповедното производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЛЕД влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 03300 по описа за 2019г. на Пернишки районен съд да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.

 

 

Районен съдия:

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.