№ 200
гр. С., 17.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Николай З. Петров
при участието на секретаря Параскева Хр. Георгиева
като разгледа докладваното от Николай З. Петров Гражданско дело №
20241870100325 по описа за 2024 година
Предявен са искове с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК.
Производството е образувано по искова молба на И. А. В. с ЕГН
********** от гр.С., против О.С. с ЕИК *********. Ищецът, чрез
процесуалния си представител, твърди, че в землището на с. А. обл. С.
притежавал по наследство от баща му А.В. В. имот , който той е владял още
преди образуването на ТКЗС и продължил да владее и след това . Имота бил
семейна собственост на основание продължило повече от 50 годишно
непрекъснато давностно владение на имот , първо от баща му, а след неговата
смърт от 1997 год. лично от него . Майка му К.И. В.а и сестра му И. А.а В.а
направили отказ от наследството на баща му и нямат претенции към този
имот.
Имота представлява - ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор №
00391.705.498 по кадастралната карта на на с.А. обл. С. с площ от 1066 кв.м.
съгласно приложената скица № 15183720 /23.02.2024 год. издадена от АГКК-
С. област, а по регулационния план на селото имота е с планоснимачен № 498
кв.м. в квартал 54 .
Този имот се намирал точно до регулацията на селото ,
граничил с последния имот от регулационния план на селото , но не влиза в
плана . Съгласно кадастралната карта е записан като земи по чл. 19 от
ЗС.Ищеца твърди че тъй като този имот не е земеделски и баща му не го е
1
внасял в ТКЗС и винаги го владяли като дворно място , поради тази причина
когато излязал закона за ЗСПЗЗ през 1992 год. баща му не го заявил за
възстановяване заедно с другите земеделски имоти . И тогава си го работели и
го считали за имот в регулация - за дворно място . Този имот е заграден от
всички страни с трайна ограда , граничи с крайните парцели на селото и
съгласно последния регулационен план на село А., одобрен със Заповед № АБ-
151 от 1979 год. от имота се отчуждава част от дворно място, което се придава
към съседния парцел ХШ - тринадесети с пл.№ 497 в квартал 54 ., който е в
регулацията на селото . При обявяването на последния регулационен план не
са разбрали и не са реагирали адекватно и на време , т.е. не са подали
възражение за включването му в регулационния план на селото .
Когато направил постъпления да си изготвим документи за
снабдяването ми с нот. акт за собственост се оказало , че имота е вписан в
разписния лист с планоснимачен № 498 , но се намира извън регулационния
план на селото / до квартал 54 - петдесет и четвърти / и О.С. му отказала
издаването на всякакви документи , скица , оценка , заверка на молба -
декларация и др.
Имота не е заявен в поземлена комисия и не можел да бъде
възстановен по ред на ЗСПЗЗ , тъй като съгласно чл. 10 ал. 1-14 от същия закон
, подлежат на възстановяване по този ред селскостопански имоти които са
били отнети фактически или юридически от собствениците им . Както в този
случай имота им , не е бил отнеман , владяли са го като дворно място през
всичките тези години , не е включен в регулационния план на селото по сега
действащият регулационен план и поради тази причина за ищеца се явява
правен интерес от завеждане на този иск с който да докаже , че е собственик
на процесния имот , а именно :
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с площ от 1066 кв.м. . находяш се в землището на
с. А. О. С. . обп. С. . м. „Г. „ и образуващ имот с идентификатор №
00391.705.498 по кадастлана карта при ганици и съсели на имота : имоти с
идентификатори : № 00391.705.495 . имот № 00391.705.499. имот № 00391.705
500. имот № 00391.705.508, имот № 00391.705.497. имот № 00391.800 1 и имот
=
№ 00391.705.496.
Този имот не е бил внасян в ТКЗС , не е одържавяван и не е отнеман
фактически като по този начин е запазил статута си на частна собственост и
винаги бил владян в реални граници , каквито са и до днес.Този имот бил
ограден с трайна ограда със съседите им и винаги са го владяли в тези граници
.
Ищеца моли съда да постанови решение, с което да приеме за
установено по отношение на ответника, че ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с площ от
1066 кв.м. . находяш се в землището на с. А. О. С. . об. С. . м. „Г. „ и
п
образуващ имот с идентификатор № 00391.705.498 по кадастлана карта при
ганици и съсели на имота : имоти с идентификатори : № 00391.705.495 . имот
№ 00391.705.499. имот № 00391.705 500. имот № 00391.705.508, имот №
2
00391.705.497. имот № 00391.800 1 имот № 00391.705.496 е негова
и
собственост.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба по
смисъла на чл. 131 от ГПК от ответника, с който исковата претенция се
оспорва като неоснователна. Оспорва се възможността за придобИ.е по
давност.Твърди се че ищеца е можел да защити правата си като подаде искане
за възстановяване на имота в местната поземлена комисия, което не е сторил в
предвидения срок.
В хода на съденото следствие се установи следната фактическа
обстановка въз основа на събраните писмени доказателства, разпитаните
трима свидетели и изготвената техническа и допълнителна техническа
експертиза. Този имот при масовизацията не е внесен в ТКЗС и наследодателя на ищеца е
продължил да си го владее до смъртта си заедно с неговото семейство . След смъртта на
бащата
на ищеца само той е продължил да владее имота - вече повече от 40
години .
Това обстоятелство беше потвърдено от показанията на
разпитаните по делото свидетели , които явно и категорично установиха
продължителното давностно владение, индивидуализираха имота с точни
граници и площ така както е заснет от вещото лице на приложената по
делото скица.
Свидетелите установиха явно и категорично владение на
процесния имот от ищеца , без да е имало спорове или претенции на
други лица по отношение на този имот.
Разпитаните свидетели в показанията си изложиха преки
впечатления от процесния имот , владението му от ищеца и назоваха
имената на собствениците на съседните имоти . И тримата свидетели
индивидуализираха имота по местонахождение , площ и съседи .
От изготвената и приета по делото съдебно - техническа
експертиза и допълнително изготвената такава е видно, че заснетия имот
на място така както го владее ищеца и така както е ограден имота
съответства на проложената по делото скица - проект .
От това заключение става ясно , че имота с планоснимачен №
498 , който е бил отразен в предходния план на селото . Съгласно изготвената
комбинирана скица и приложената по делото извадка от регулационния план и
копие от разписен лист е видно , че наследодателя на ищеца и негов баща Асен
В. е бил собственик на имота през всичките години независимо дали имота е
отразен в плана или не .
Отразяването на процесния имот в КК като земеделска земя и
3
скицата издадена от АГКК в която собствеността е отразена като земи по чл.
19 от ЗСПЗЗ е неоснователно.
От представеното по делото писмо изх. № JIO-21- 605-1 от
16.07.2024 год. на О. служба по З. и писмо изх. № РД-12-05-29-2 ОТ
28.04.2025 год. на Началника на ОС-З. - приложено по делото е видно , че О.
служба по З. - гр.С. не може да издаде препис на Решение № 2AJI/02.08.1999
год. и че в базата данни на О. служба по З. не съществува така преписка от
която да се вижда на какво основание процесния имот е записан като земи по
чл. 19 от ЗСПЗЗ. А именно на основание това „ Решение" в АГКК имота е
записан като земи по чл. 19 - временно стопанисвано от О.та.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
На първо място съдът не е съгласен с тезата че имота не би могъл да
бъде придобит по давност тъй като мораториума за придобИ.е по давност на
държавни имоти беше наложен през периода 31.5.2006г. до отмяната му от
конституционния съд с решение публикувано в д.в. на 8.3.2022г. Имотът би
могъл да бъде придобит и по давностно владение тъй като тази давност се
твърди да е настъпила преди 31.5.2006г.
Само на това основание ищеца би могъл да бъде признат за собственик
на имота тъй като с разпитаните свидетели същия доказа давностно владение,
налице е и разписен документ за собствениците на имоти в село А. съгласно
която баща му е вписан като собственик на неурегулиран имот.Въз основа на
тези доказателства следва да се приеме че имота е владян от бащата на ищеца
поне „4-5 години преди демокрацията“-изявляение на св.Стайче Брейчев.Тоест
това владение датира поне от 1985г.Или още преди смъртта си наследодателя
на ищеца на практика е придобил имота по давност.Такава обаче не е
поискана от него, а от сина му който от 1997 до 2006г., налагане на
моратириума за придобИ.е на държавни и общински земи също е владял
имота. Давностното владение не се прекъсва при предаване между
наследници от което следва че ищеца и неговия баща са владели имота
приблизително 19 години, необезпокоявано като свои собствен и то
добросъвестно.Останалите наследници на бащата на ищеца са направили
отказ от наследство.
Ето защо исковата молба се явява основателна и следва да бъде
уважена изцяло и ищеца И. А. В. с ЕГН ********** от гр.С. следва да бъде
признат за собственик на поземлен имот ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с площ от 1066
кв.м. находящ се в землището на село А. Община С. . обл. С. . м. „Г. „ и
образуващ имот с идентификатор № 00391.705.498 по кадастрална карта при
граници и съсели на имота : имоти с идентификатори : № 00391.705.495 .
имот № 00391.705.499. имот № 00391.705 500. имот № 00391.705.508, имот №
00391.705.497. имот № 00391.800 1 и имот № 00391.705.496.
С оглед изхода на спора на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
дължи на ищеца сумата от 50 лв. разноски за държавна такса, 650лева за
експертизи, както и сумата от 1 500лева за адвокатско възнаграждение.
4
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО че И. А. В. с ЕГН ********** от гр.С. е
собственик на поземлен имот ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с площ от 1066 кв.м.
находящ се в землището на село А. Община С. . обл. С. . м. „Г. „ и образуващ
имот с идентификатор № 00391.705.498 по кадастрална карта при граници и
съсели на имота : имоти с идентификатори : № 00391.705.495 . имот №
00391.705.499. имот № 00391.705 500. имот № 00391.705.508, имот №
00391.705.497. имот № 00391.800 1 и имот № 00391.705.496.
ОСЪЖДА О.С. с ЕИК ********* да заплати на И. А. В. с ЕГН
********** от гр.С. сумата от 2 200лева разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред С. окръжен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
5