РЕШЕНИЕ
№ 396 дата 22 март 2022г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас, ІХ-ти състав,
в публично заседание на 10 март 2022г., в следния състав:
Съдия: ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА
Секретар: Илияна Г.
Прокурор: …………………….
разгледа адм. дело № 2528 по описа за 2021г.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.92, ал.14, във вр. с чл.99б, ал.3 от ЗГР.
Съдът е сезиран с жалба подадена
от Д.Я.Г. и П.Я.Г.,*** против Заповед № 2565/13.09.2021г. на кмета на Община
Бургас, с която е заличена адресната им регистрация по постоянен и по настоящ
адрес ***, с искане за нейната отмяна като незаконосъобразна. Жалбоподателите
възразяват, че не са били уведомени за започналото административно производство
и за резултатите от извършената в хода му проверка, както и че заповедта е
издадена в нарушение на материалния закон, тъй като в нея органът не се е
позовал на някое от нарушенията по чл.92 от ЗГР или чл.99а от ЗГР. Считат, че
актът е издаден и в несъответствие с целта на закона. Иска се отмяна на
заповедта и присъждане на разноските по делото.
В съдебно заседание
жалбоподателите лично и чрез пълномощник поддържат жалбата на сочените в нея
основания, ангажират допълнителни доказателства, представят се допълнителни
писмени бележки по съществото на спора.
Ответникът – кмет на Община
Бургас се представлява от пълномощник, който оспорва основателността на жалбата
и претендира юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна Д.М.Т.
моли за отхвърляне на жалбата, като посочва, че имотът се води на негово име, а
жалбоподателите не живеят там.
Жалбата е процесуално допустима
за разглеждане, като подадена от надлежни страни, засегнати от действието на
издадения административен акт и депозирана в законовия срок.
Разгледана по същество е
основателна.
Данните от административната
преписка сочат, че заинтересованата страна Д.Т. е подал декларация с вх. №
94-01-32590/07.10.2020г. по описа на Община Бургас, с която е декларирал
несъгласието си лицата Р.В.Г. (починала), П.Я.Г. и Д.Я.Г. да продължават да
бъдат адресно регистрирани на адреса на притежаван от него недвижим имот,
находящ се на ул***, ет.2, гр.Бургас, придобит с постановление за възлагане от
частен съдебен изпълнител и е поискал адресната им регистрация по постоянен и
настоящ адрес на адреса на придобития от него имот да бъде заличена. Поисканото
заличаване е обосновано с обстоятелството, че посочените в декларацията лица не
са собственици и не живеят в имота му. Към декларацията е представен документ
за собственост – Постановление на частен съдебен изпълнител за възлагане на
недвижим имот том 18, № 130, рег.№ 6194, видно от който, на 19.04.2016г. на г-н
Т. е възложен недвижим имот – самостоятелен обект в сграда с идентификатор **.2
по КККР на гр.Бургас, община Бургас, с административен адрес на имота в
гр.Бургас, ул***, ет.2, като самостоятелния обект се намира в сграда № 1,
разположена в поземлен имот с идентификатор 07079.650.88, с предназначение -
жилище, апартамент, с площ по документ от 75.56 кв.м.
По повод подадената декларация,
със Заповед № 2655/08.10.2020г. кметът на Община Бургас определил комисия,
която да извърши проверка за спазване изискванията на чл.92, чл.99 и чл.99а от
ЗГР. По преписката са налични изпратени до Р.Г., Д.Г. и П.Г. препоръчани писма
на адреса на ул*** в гр.Бургас, съдържащи уведомление по чл.26, ал.1 от АПК за
образуваното административно производство, като известията за доставяне са се
върнали с отбелязване „непотърсено“. Заповедта е била публикувана и на интернет
страницата на общината. На 05.01.2021г., на основание чл.26, ал.2 във вр. с
чл.18а, ал.10 от АПК, съобщенията до трите лица са били поставени на таблото на
Община Бургас, както и на интернет страницата й.
Назначената комисия е поискала от
органите на МВР извършването на проверка, като на основание чл.140а, ал.1,
т.11, вр. с чл.140а, ал.2 от Наредба № РД-02-20-9 от 21.05.2012г. за
функциониране на Единната система за гражданска регистрация, след посещение на
място на адреса, предмет на проверката – ул***, е следвало да се установи, дали
лицата адресно регистрирани там по настоящ адрес, не живеят повече от 30 дни на
заявения от тях адрес. Съставена е била докладна записка № УРИ-3292р-8855/17.05.2021г.
по описа на ОД на МВР – Бургас, видно от която, във връзка с извършено
проучване на лицата Д.Я.Г. и П.Я.Г. и посещение на адрес *** е било установено,
че лицето Н. Г.Г. живее на същия адрес и е братовчед на проучваните лица.
Приложени са писмените сведения на Н. Г., според които вторият етаж от къщата е
бил техен, но вече е продаден, но в двора имали и други постройки, които
посещават и за които водят дела, както и е посочил, че не е виждал Д.Г. и П. Г.
от 4-5 месеца.
На заседание на комисията на
09.09.2021г., за което е съставен Протокол № 22 от 09.09.2021г., видно от
неговата т.9, подробно е разгледана декларацията-сигнал на Д.Т., докладвана е
извършената служебна проверка в регистъра на населението, която е показала, че
лицата – двамата жалбоподатели не са собственици на имота, не са в родство със
собственика на имота, нито са налице данни за фактическо съжителство с него,
както и са били обсъдени резултатите от извършената от органите на МВР проверка
и техните констатации. Комисията се е позовала и на съдебни актове, конкретно
изброени, за премахване на находящ се в имота незаконен строеж – сграда на допълващо
застрояване, като е посочено, че тя подлежи на премахване, не може да бъде
използвана като жилище за постоянно обитаване, респ. не може да се извършва
адресна регистрация на този адрес. В резултат на установеното, комисията
единодушно е приела, че адресната регистрация по постоянен и настоящ адрес ***,
на който са регистрирани двамата жалбоподатели П.Я.Г. и Д.Я.Г., е в нарушение
на чл.92, ал.3 и чл.99, ал.1 от ЗГР и следва да бъде заличена.
Въз основа на констатациите на
комисията, съдържащи се в изготвения протокол и на основание чл.99б, ал.3 от
ЗГР, кметът на Община Бургас издал процесната Заповед № 2565/13.09.2021г, с
която е разпоредил да се заличи адресната регистрация на жалбоподателите П.Я.Г.
и Д.Я.Г., регистрирани по постоянен адрес от 19.12.2001г. и по настоящ адрес от
01.01.1980г. на адрес в гр.Бургас, ул***.
Заповедта е незаконосъобразна.
По делото не е спорно, че имотът,
възложен на лицето, подало сигнала-декларация Д.Т., е бил собственост на
жалбоподателите и тяхната майка и това е видно от постановлението на ЧСИ за
възлагане на недвижимия имот. Възложеният имот представлява втория жилищен етаж
на сграда № 1, находяща се в имот с идентификатор 07079.650.88. Към момента на
подаване на сигнала, към момента на извършване на проверката, както и към
момента на издаване на процесната заповед, двамата жалбоподатели не живеят в
тази сграда, респ. на този етаж, бивша тяхна собственост. В процесния недвижим
имот, с административен адрес на ул***, има и други сгради и това е видно от
кадастралната скица, в която са отразени сгради с № 1, № 4, № 5 и № 6. Сграда № 6 със статут на допълващо
застрояване се ползва от жалбоподателите и това е видно от декларираното от тях
в подадената данъчна декларация по ЗМДТ,
както и се изясни в съдебно заседание. За тази сграда те се легитимират като
собственици с титул – НА № 190/23.10.1997г., в който е отразена като
полумасивна жилищна сграда и в подадената данъчна декларация тя е посочена
именно с идентификатор 07079.650.88.6. За тази сграда са относими постановените
съдебни актове, на които се е позовала комисията, конкретно изброени в
протокола, видно от които сградата е била квалифицирана като незаконен строеж и
на това основание е било разпоредено нейното премахване. Към настоящия момент
не е премахната.
Предвид обстоятелството, че на
административен адрес на ул*** са налични няколко сгради, една от които е
собственост на жалбоподателите, то следва да се приеме, че изводът на
административния орган за прекратяване на адресната им регистрация на този
адрес поради несъгласие на собственик на етаж от друга сграда в същия поземлен
имот – заинтересованата страна Д.Т., е необоснован. След като адресната
регистрация на жалбоподателите е извършена на административен адрес, където те
притежават собственост, то несъгласието на този друг собственик не е предпоставка да се иска заличаване на
регистрацията на това основание. Жалбоподателите не живеят в придобития от г-н Т.
имот – етаж втори на жилищна сграда № 1, поради което и няма основание да се
декларира, че той не желае те да са адресно регистрирани там. В издадения
административен акт няма разграничение на отделните сгради в имота, поради
което неясно остава за кой именно имот е прието, че (не) обитават
жалбоподателите. В съдебно заседание пълномощникът на административния орган
уточнява: „ ……… сме представили постановление за възлагане на недвижим имот, с което ЧСИ е
възложил именно на Д.Т. този самостоятелен обект в сграда с идентификатор **.2
и е представено по административната преписка. ……… Аз нямам информация, че
жалбоподателите имат собственост в тази жилищна сграда, която е на два етажа.
Заповедта касае етаж втори, който е бил собственост на наследодателите на
жалбоподателите, но те са изгубили собствеността върху имота на този втори
етаж. Имотът е възложен на Д.Т. от ЧСИ.“
Ако се приеме, че адресната регистрация към 1980г. и към
2001г. е била извършена на основание притежанието на етаж втори на жилищна
сграда № 1, което притежание жалбоподателите към момента са изгубили, то,
предвид обстоятелството, че адресната регистрация съдържа означение само на
улица и номер, то, на тази улица и номер жалбоподателите продължават да имат
собственост по отношение на друга сграда. В този смисъл, адресната им регистрация на ул*** не е лишена от
фактическо основание. Принципно, новият собственик има основание да иска
заличаване на адресната регистрация на бившите собственици от гледна точка на
това, че е придобил имота им и те не живеят в него, но след като бившите
собственици имат и друга собственост в този поземлен имот, то няма основание да
се заличава адресната им регистрация. Дори и притежаваната от тях
сграда да е установена като незаконна, това не е материалноправно основание за
прекратяване на регистрацията, поради което и мотивите на комисията в тази
насока нямат нормативна основа.
След като притежаваната от
жалбоподателите сграда № 6 е налична в имота с административен адрес ул***,
имат документ за собственост за нея – чл.92, ал.2, т.1 от ЗГР, то регистрацията
на този адрес не е лишена от предмет. За целите на производството за
прекратяване на адресната регистрация са без правно значение както споровете за
собственост с Община Бургас, така и производството по установяване извършването
на незаконен строеж, непремахнат, тъй като не представляват фактически
основания за прекратяване на адресна регистрация.
Като не е изяснил всички
релевантни за производството факти и като не констатирал, че жалбоподателите
имат право на собственост на сграда, находяща се в имота на ул***, респ.
заинтересованата страна има право на собственост само на част от друга сграда в
същия имот, административният орган е допуснал съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, което, ако не беше допуснато, би
довело до друг правен резултат – отменително основание по чл.146, т.3 от АПК.
По същество е нарушен и материалният закон, тъй като не се констатират
нарушения нито на чл.92 от ЗГР – жалбоподателите се легитимират като
собственици на полумасивна жилищна сграда в имота, нито на чл.99а от ЗГР, които
са възможните хипотези за издаване на заповед на основание чл.99б, ал.3 от с.з.
На основание горните мотиви
процесната заповед следва да бъде отменена като незаконосъобразна, като с оглед
този изход на процеса в полза на жалбоподателите следва да бъдат присъдени
разноските по делото в размер на 820лв.
Така мотивиран и на основание
чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд Бургас, ІХ-ти състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед №
2565/13.09.2021г. на кмета на Община Бургас.
ОСЪЖДА Община Бургас, гр.Бургас,
ул.“Александровска“ № 26 да заплати на Д.Я.Г., с ЕГН ********** и П.Я.Г. с ЕГН **********,***,
общо сумата от 820лв. разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: