№ 4829
гр. С. 18.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20231110150709 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 422 и сл. от ГПК.
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1
ГПК с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от
„Т. С.” ЕАД срещу Е. А. З. с искане да се признае за установено, че ответницата дължи
на ищеца следните суми: сумата от 230,67 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 1.5.2017 г. до 30.4.2019 г., мораторна
лихва в размер на 33,86 лв. за периода от 15.9.2018 г. до 18.09.2020 г., сумата от 32,67
лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
м.08.2017 г. до м.4.2019 г., мораторна лихва в размер на 6,32 лв. за периода от 1.10.2017
г. до 18.09.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 30.09.2020 г. до
окончателното изплащане на вземането за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 46899/2020 г. по
описа на СРС, 36 състав. Претендират се разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение за продажба на топлинна
енергия за битови нужди с ответницата в качеството й на собственик на процесния
имот, към което са приложими Общите условия на ищцовото дружество, без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил за процесния период
топлинна енергия за имот с аб. № .... като собственикът не е заплатил дължимата цена,
формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени от „Н.
и.г“ ЕООД по реда за дялово разпределение. Излага, че ответницата е изпаднала в
забава.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата е подала отговор на исковата молба, с
който релевира възражение за извършено плащане на процесните задължения на
09.11.2023 г., поради което счита, че няма задължения към ищеца. Представя
1
доказаталства.
Третото лице помагач на страната на ищеца – „Н. и.г” ЕООД заема становище, че
при определяне разхода на топлинна енергия в имота през процесния период са
спазени законовите изисквания.
С молба от 26.01.2024 г. ищецът потвърждава извършеното плащане на сумата от
440,31 лева и заявява, че с извършеното плащане е погасено задължението в цялост,
ведно с разноските за държавна такса дължими за двете производства. Моли за
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира следното:
Предявените искове са за задължение за заплащане на дължимата цена по
договор за продажба на топлинна енергия. Доколкото ответниците не оспорват да са
собственици на имота, за който ищецът твърди да е начислил топлоенергия, че същият
се намира в сграда, която е топлоснабдена и на основание чл.106а, вр. § 1, 13 ДР на
ЗЕЕЕ/отм./ и чл.153 ЗЕ имат качеството на потребители на топлинна енергия при
посочените квоти, съответно на основание чл.150, ал. 2 от същия закон са обвързани от
Общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия за битови нужди и без
изричното им писмено приемане, че в сградата е въведена система за дялово
разпределение по силата на сключен договор между етажните собственици и Б. Б.
ООД, както и че доставената и реално потребена топлинна енергия за процесния имот
през исковия период е в размер на претендирания, съдът намира за установено по
делото възникването на облигационно отношение между страните по договор за
продажба и доставка на топлинна енергия в твърдените количества, задължение за
плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и изпадането в забава на
длъжниците. Налице е ликвидно и изискуемо вземане на ищеца в претендирания
размер.
С молба 26.01.2024 г. ищецът е заел становище, че предявената в настоящото
производство претенция е изцяло удовлетворена. Не е заплатено единствено
юрисконсултското възнаградение дължимо за двете производства.
С доклада по делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване
следните факти и обстоятелства, включени в предмета на спорното материално право,
а именно: наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба на
топлинна енергия между страните през исковия период, реалната доставка през
периода на топлинна енергия на претендираната стойност, извършването на услугата
дялово разпределение за процесния имот през исковия период на претендираната
стойност, изпадането на ответницата в забава по отношение на двете главници и
размера на обезщетенията за забава.
Този факт на погасяване на претендираната сума чрез плащане в хода на делото
се признава от ищеца. Същият следва да се отчете на основание чл. 235, ал. 3 ГПК, тъй
като е настъпил в хода на процеса и е от значение за спорното право. Поради
правопогасяващия му ефект предявените искове за главница и законната лихва следва
да се отхвърлят.
Тъй като ответникът е дал повод за завеждането на делото, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК ищецът по делото има право на направените от него разноски за
юрисконсултско възнаграждение определено от съда в размер на 50 лева за
заповедното производство и 50 лева за исковото производство съгласно чл. 78, ал. 8
ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, при
съобразяване извършените действия, материалния интерес, фактическата и правна
сложност на делото.
Така мотивиран, съдът
2
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т. С.” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление: гр. С. ул. „Я.” № 23Б против Е. А. З., ЕГН **********, с адрес: гр. С. жк.
о. 2, бл. вх ап положителни установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл.
79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено
между страните, че ответникът Е. А. З. дължи на ищеца Т. С.” ЕАД, следните суми:
сумата от 230,67 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от 1.5.2017 г. до 30.4.2019 г., мораторна лихва в размер на 33,86 лв.
за периода от 15.9.2018 г. до 18.09.2020 г., сумата от 32,67 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.08.2017 г. до м.4.2019 г.,
мораторна лихва в размер на 6,32 лв. за периода от 1.10.2017 г. до 18.09.2020 г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение – 30.09.2020 г. до окончателното изплащане на
вземането за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 46899/2020 г. по описа на СРС, 36 състав КАТО ПЛАТЕНИ
В ХОДА НА ПРОЦЕСА.
ОСЪЖДА Е. А. З., ЕГН **********, с адрес: гр. С. жк. о. 2, бл. вх ап да заплати
на Т. С.” ЕАД, ЕИК ... , със седалище и адрес на управление: гр. С. ул. „Я.” № на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 50,00 лева – разноски за юрисконсултско
възнаграждение в исковото производство и 50,00 лева разноски в заповедното
производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца „Т. С.” ЕАД – „Н. и.г” ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3