Решение по дело №68/2025 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба на С. С. С. от [населено място], подадена срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1882-00001/07.01.2025г., издадена от Началник група в 01 РУ-Русе при ОД на МВР-Русе, с която заповед, на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП, на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, като постановен при липса на компетентност, неспазване на установената форма, в противоречие с приложимия материален закон, при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в несъответствие с целта на закона. Оспорващият релевира възражение, че е оспорил резултатите от техническото средство, във връзка с което са му били взети проби за изследване на кръв и урина, като резултатът от тях все още не е изготвен. Искана от съда да отмени оспорената заповед, като незаконосъобразна. Претендират се направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – Началник група в 01 РУ-Русе при ОД на МВР-Русе, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимирана страна - адресата на акта, който е неблагоприятно засегнат от него, при наличие на правен интерес, поради което е допустима.

Разгледана по същество, тя се явява основателна.

На жалбоподателя в настоящото производство – С. С. С. от [населено място] е съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия GA № 1316820 от 06.01.2025 г. (л.10 от преписката). Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 06.01.2025 г., в 21.16 часа, в [населено място], [улица]/ул. Босилеград /кръстовище/, посока кооперативен пазар, през тъмната част на денонощието, в условията на ясно време и суха пътна настилка, жалбоподателят управлява лек автомобил Киа К5, с рег. № [рег. номер], собственост на Т. И. А., след употреба на наркотични вещества или техни аналози. На водача е извършена проверка с Д. Т. 5000, с фабричен номер ARRD – 0017, който чрез проба № 132 в 21.16 ч. е отчел положителен резултат за употреба на метамфетамин. Издаден е и връчен талон за медицинско изследване №291418 и 7 броя стикери. Прието е, че с описаното деяние водачът виновно е нарушил чл. 5, ал. 3, т.1, предл. второ от ЗДвП.

Не е спорно по делото, че жалбоподателят е дал биологични проби от кръв и урина за медицинско изследване във УМБАЛ-К. – Русе на 06.01.2025 г., видно от посоченото в Протокол за извършена експертиза №25/ТКХ-277 на Н. от 11.04.2025 г.

С оспорената в настоящото съдебно производство ЗППАМ № 25-1882-00001/07.01.2025г., издадена от Началник група в 01 РУ-Русе при ОД на МВР-Русе, на С. С. С. е наложена ПАМ – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца.

Обжалваният административен акт е издаден на основание чл. 22 от ЗАНН и чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП, като от фактическа страна се основава изцяло на фактическите констатации, съдържащи се в съставения АУАН, както и посочените доказателства: Протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози рег. № А0029680/06.01.2025 г. по описа на ІІ РУ – Русе, Талон за изследване № 291418, справка за нарушител/водач, Констативен протокол от 06.01.2025 г., Протокол за проверка на лични вещина лица в превозни средство от 06.01.2025 г., Обяснение от 06.01.2025 г.

В хода на съдебното производство е приет протокол за извършена експертиза №25/ТКХ-277 от 11.04.2025 г. от вещи лица в ЦЕКИ към Н. – МВР (от л.49 до л.52 от делото), с обект на експертизата – кръвна проба и проба урина, взети на 06.01.2025 г. от С. С. С.. Посочен е и издадения талон за изследване № 291418. От заключението на изготвената експертиза се установява, че в изследваните проби от кръв и урина на жалбоподателя, не е установено наличието на упойващи лекарствени средства и наркотични вещества, включени в списъците – приложения към чл.3 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични във вр.с чл.3 от ЗКНВП.

Заповедта за прилагане на ПАМ е издадена от компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. "а", т. 6 и 7 от ЗДвП, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По преписката е приложена заповед № 336з-5066 от 22.12.2023 г. на директора на ОД на МВР – Русе, с която той е оправомощил длъжностни лица, които да прилагат с мотивирана заповед ПАМ по ЗДвП, между които по т.3 е и Началник група в 01 РУ-Русе при ОД на МВР - Русе (л.32 от делото). Заповедта е издадена на основание чл.172, ал.1 от ЗДвП и заповед рег. № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, служебно известна на съда, с която министърът на вътрешните работи определя Областните дирекции на МВР като служби за контрол по смисъла на чл.165, ал.1 от ЗДвП. Съобразно това и в съответствие с нормата на чл.172, ал.1 от ЗДвП, директорът на ОД на МВР – Русе, с горецитираната заповед № 336з-5066 от 22.12.2023 г., е делегирал правомощията си по издаване на заповеди за налагане на ПАМ по ЗДвП, включително и на Началник група в 01 РУ-Русе при ОД на МВР - Русе.

Оспорената заповед е в необходимата писмена форма и има реквизитите, изискуеми по чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл.59, ал.2 от АПК. Административното нарушение, което е основание за прилагане на ПАМ, е описано ясно и точно, като са посочени всички фактически признаци, включително време, място и начин на извършване.

Съдът не констатира при издаване на оспорената заповед да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила

Оспорената ЗППАМ е постановена при неправилно приложение на материалния закон, като съображенията за това са следните:

Съдебният контрол за материална законосъобразност на обжалвания административен акт обхваща преценката налице ли са установените от административния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в посочената като правно основание за неговото издаване правна норма, съответно - следват ли се разпоредените с акта правни последици.

По дефиницията на чл. 22 от ЗАНН принудителни административни мерки се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, като хипотезите, в които могат да се прилагат ПАМ, техният вид и органите, които ги прилагат, се уреждат в съответния закон (чл. 23 от ЗАНН). В случая, като правно основание за издаване на оспорената ЗППАМ, е посочена разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП, съгласно която норма за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца, като при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.

Приложената на С. С. С., с обжалвания административен акт, ПАМ по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП, от фактическа страна се основава на това, че на 06.01.2025 г., в 21.16 часа, в [населено място], [улица]/ул. Босилеград /кръстовище/, посока кооперативен пазар, през тъмната част на денонощието, в условията на ясно време и суха пътна настилка, жалбоподателят управлява лек автомобил Киа К5, с рег. № [рег. номер], собственост на Т. И. А., след употреба на наркотични вещества или техни аналози. На водача е извършена проверка с Д. Т. 5000, с фабричен номер ARRD – 0017, която проба № 132 в 21.16 ч. е отчела положителен резултат за употреба на метамфетамин.

С оглед на така направената фактическа и правна обосновка на наложената на оспорващия принудителна административна мярка, издаването на обжалваната заповед в съответствие и при правилно приложение на материалния закон се свързва с установяването и доказването, че е налице констатирано по надлежния ред управление на МПС от С. С. след употреба на наркотични вещества или техни аналози.

В действащата към датата на издаване на обжалваната заповед нормативна регламентация – в Закона за движение по пътищата и в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, начините за установяване на употребата на наркотични вещества или техните аналози от водачите на МПС, са регламентирани алтернативно - чрез медицинско /химико-токсикологично лабораторно изследване/ или с тест. В приложимата Наредба № 1 от 19.07.2017 г. е предвидено, че при наличие на външни признаци, поведение или реакции на водачите на МПС за употребата на наркотични вещества или техни аналози следва да се извършва проверка с тест или лицата се изпращат за медицинско изследване, като при наличие на изследване от кръвна проба по реда на чл. 174, ал. 4 от ЗДвП установените стойности са определящи /чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП/. Следователно употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на тест, в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за даване на проби за изследване.

За прилагането на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП, употребата на наркотични вещества или техни аналози от водача на МПС, следва да е безспорно установена. Към момента на постановяването на обжалваната заповед по административната преписка са били налице данни, потвърдени и с представените по делото доказателства, че даденото на лицето предписание за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химико-токсикологично лабораторно изследване за употреба на наркотични вещества или техни аналози, е било изпълнено. Доказателствата:Протокол за извършена експертиза №25/ТКХ-277 от 11.04.2025 г. от вещи лица в ЦЕКИ към Н. – МВР, както и издаден талон за изследване № 291418 сочат, че оспорващият е дал кръвна проба за химико-токсикологично лабораторно изследване, като е назначена и токсикохимична експертиза. Доколкото при дадена биологична /кръвна/ проба за извършване на химико-токсикологично лабораторно изследване за употреба на наркотични вещества или техни аналози, законът в разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП определя именно резултатът от това изследване да е определящ по отношение на констатацията за употреба на наркотични вещества, преди наличието на резултат от изследването, противоправното поведение на водача на МПС, като основание за налагането на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП, е недоказано.

В тежест на административния орган е да установи наличието на материалноправната предпоставка за прилагането на ПАМ, а в конкретния случай това не е извършено. С оглед на което, съществуването на правно релевантния юридически факт за възникването на публичното право на органа да наложи ПАМ по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП, е фактически и доказателствено необосновано.

В хода на съдебното производство е приет протокол за извършена експертиза №25/ТКХ-277 от 11.04.2025 г. от вещи лица в ЦЕКИ към Н. – МВР. От заключението на изготвената експертиза се установява, че в изследваните проби от кръв и урина на жалбоподателя, не е установено наличието на упойващи лекарствени средства и наркотични вещества, включени в списъците – приложение към чл.3 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични във вр.с чл.3 от ЗКНВП.

При наличие на изследване от кръвна проба по реда на чл. 174, ал. 4 от ЗДвП установените стойности са определящи /чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП/.

Резултатът от направения тест за наркотични вещества с Д. Т. 5000 с фабричен номер ARRD – 0017, е опроверган по несъмнен начин от резултата от извършеното химико-токсикологично лабораторно изследване и съответно от заключението на експертизата. В този смисъл оспореният административен акт е постановен в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон.

Съгласно чл. 142, ал. 2 АПК установяването на нови факти от значение за делото след издаването на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания, но въпросът е кои са тези нови факти, които са от значение за делото. За да направи проверка за материалната законосъобразност на един индивидуален административен акт, съгласно чл. 146, т. 4 АПК, съдът трябва да установи кои са твърдяните в акта факти и обстоятелства, настъпили ли са и съответни ли са на предвидените в хипотезата на сочената от органа правна норма. С оглед на това проверката е винаги a posteriori.

За това нови факти от значение за делото могат да бъдат само тези, които са настъпили след издаването на акта и които с обратна сила променят правното значение на фактите, въз основа на които органът е взел решението си, или отменят съществуването на тези факти.

В конкретната хипотеза установеният факт, при изследване на кръвна проба и проба урина, взети на УМБАЛ-К. – Русе от С. С. С., че не е установено наличието на упойващи лекарствени средства и наркотични вещества, включени в списъците – приложение към чл.3 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични във вр.с чл.3 от ЗКНВП, следва да се съобрази по чл.142, ал.2 от АПК.

Оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1882-00001/07.01.2025г., издадена от Началник група в 01 РУ-Русе при ОД на МВР-Русе, с която на жалбоподателя е наложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП, като постановена в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон, следва да бъде отменена, като незаконосъобразна.

С оглед изхода на делото и на основание чл.143, ал.1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените деловодни разноски в общ размер от 510 лева, от които 500 лева - адвокатско възнаграждение и 10 лева – заплатена държавна такса. Съдът намира, че липсват основания за намаляване на разноските за заплатеното адвокатско възнаграждение. Правната и фактическа сложност на делото напълно съответства на размера на уговореното и заплатено възнаграждение от 500 лева, тъй като по делото са проведени две съдебни заседания, в които процесуалният представител на жалбоподателя е взел участие и е ангажирал доказателства в подкрепа на поддържаната теза за незаконосъобразност на оспорения акт.

Деловодните разноски следва да бъдат възложени в тежест на юридическото лице, в чиято структура се намира издателят на акта, а именно Областна дирекция на МВР - Русе, по аргумент от § 1, т. 6 от ДР на АПК и чл. 37, ал. 2 от ЗМВР.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ от АПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на С. С. С., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1882-00001/07.01.2025г., издадена от Началник група в 01 РУ-Русе при ОД на МВР-Русе, с която заповед, на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП, му е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца.

ОСЪЖДА ОД на МВР –Русе да заплати на С. С. С., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], сумата от 510.00 лева, представляваща направени по делото разноски.

Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.