Р Е Ш Е Н И Е №135
град Несебър, 20.07.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърския районен съд, трети
състав, в открито съдебно заседание на четвърти май, през две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЕТЪР П.
При
секретаря Мая Деянова, като разгледа докладваното от съдия Петър П. гр.д.№ 887 по описа за 2017г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по
предявен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във връзка с чл.38, ал.1,
във връзка с чл.11, ал.1, т.5 от Закона за управление на етажната собственост.
Ищецът Етажната собственост на сграда „К.Д.” в к.к. Слънчев
бряг, представлявана от Управителя Н.С.П., твърди, че ответникът С.В.К., роден
на ***г., гражданин на Руската Федерация, с адрес в Република България: к.к.
Слънчев бряг, квартал Пясъците ***, комплекс К.Д., вход А, етаж 2, ап.1, е
собственик от 30.06.2011г. на Студио № 1, представляващо Самостоятелен обект в
сграда с идентификатор ******, находящ се в к.к. Слънчев бряг, квартал Пясъците ***,
комплекс К.Д., вход А, етаж 2, ап.1, намиращ се в сграда с идентификатор ***********Сградата
е в режим на етажна собственост, а първото Общо събрание на етажната
собственост е проведено на 27.11.2012г. На проведеното на 27.11.2016г. ОСЕС е
бил избран за управител на ЕС Н.С.П., на когото е било възложено да събере
дължимите суми от етажните собственици за такси за управление от 2012-а до
2017-а година. Годишната такса управление е в размер на 100 лева, дължима за
всеки един от 50-е самостоятелни обекти в сградата в режим на етажната
собственост. Ответникът не е заплатил дължимите такси за управление за 2013,
2014, 2015, 2016 и 2017 години, като дължи сума общо в размер на 500 лева. За
вземането си Етажната собственост е подала заявление за издаване на заповед за
изпълнение, въз основа на което е образувано ч.гр.д.№ 720/2017г. по описа на
Несебърския районен съд, който е уважил искането и е издал Заповед № 404 от
11.08.2017г. за изпълнение на парично задължение, по силата на която ответникът
– длъжник по заповедта – следва да заплати на Етажната собственост сумата в
размер на 500 лева, представляваща дължими и неизплатени такси за управление на
общите части на етажната собственост, включваща дължимите такси за управление
на по 100 лева за 2013, 2014, 2015, 2016 и 2017г., ведно със законната лихва
върху общия размер на главниците, считано от 02.08.2017г., до окончателното им
изплащане, и сумата в размер на 25 лева, представляваща разноски за платена
държавна такса. Срещу така издадената заповед за изпълнение длъжникът е подал
възражение, поради което моли съдът да постанови решение, по силата на което да
бъде прието за установено съществуването на вземането на Етажната собственост
против ответника на сумите, предмет на заповедта за изпълнение. Претендира
разноски в заповедното производство, както и направените в настоящото
производство разноски.
Ответникът с подадения от него
отговор на исковата молба заявява, че искът бил едновременно недопустим и
неоснователен. Отрича да му е било известно за проведените на 27.11.2012г. и на
27.11.2016г. ОСЕС и за взетите на тях решения. Посочва, че за този период
управителя на Етажната собственост е „Ю.” ЕООД, а от момента, когато е избран
за управител Н.С.П., последният извършва дейностите, уредени в сключен с
Етажната собственост Договор за възлагане от 27.11.2016г. На ответника не му е
ясно въз основа на кое решение на ЕС от 2012г. е издадена заповед за
изпълнение, тъй като липсва такова, с което да е определен конкретен размер на
сума, която всеки от етажните собственици следва да заплаща, и което да бъде
предмет на спора по настоящия установителен иск.
Такова решение е взето едва на 27.11.2016г., когато на новоизбрания управител е
определено годишно възнаграждение в размер на 5 040 лева, която сума
следва да се заплаща от всеки етажен собственик в размер на по 100 лева,
платими до края на месец януари на текущата година. Този срок поставя в
невъзможност етажните собственици, които не живеят през зимния сезон на
територията на Република България, да изпълнят вмененото им задължение, като
освен това не е посочен и начина, по който следва да се извършват плащанията.
Твърди, че е изплащал точно дължимите суми за охрана и поддръжка, както и че
липсва основание, с оглед липса на валидно взето решение на ЕС, да заплаща в
полза на Н.С.П. по 100 лева годишно за петте години – от 2013г. до 2017г.
включително. Моли искът да бъде отхвърлен, както и този за лихви. Претендира
разноски.
В съдебно заседание ищецът се представлява от процесуален
представител, който прави искане за изменение на размера на предявените искове,
като намалява част от претенциите си от 100 лева на година както следва: за
2013г. – 74,40 лева, за 2014г. – 81,60 лева, за 2015г. – 88,80 лева, за 2016г.
– 100 лева, за 2017г. – 100 лева, или общо сума в размер на 444,80 лева, вместо
първоначално заявената от 500 лева. Съдът на основание чл.214 от ГПК е допуснал
изменение на исковите претенции, които след изменението процесуалния
представител на ищецът заявява, че поддържа, като отчита, че на проведеното
през 2012г. ОСЕС не е определен точния размер на възнаграждението, то обаче е
свързано единствено с размера на минималната работна заплата. Същевременно след
провеждане на годишните събрания и след определяне на минималната работна
заплата управителят е поставял съобщения на входа на сградата, с което
уведомявал етажните собственици за сроковете и размерите на дължимите такси,
включително и тези по управление, които такси по управление, предвидено да се
заплащат на две вноски през съответната година, са предвидени да се разходват
единствено за заплащане на възнаграждение на управителя на етажната собственост.
Подчертава, че решенията на ОСЕС не определят точен размер и за фонд „Ремонти и
обновление”, но за тях се е процедирало по същия начин, които такси ответникът
заплащал редовно. В хода по същество наред с довода, че решенията на ОСЕС са
влезли в сила и обвързват етажните собственици, между които и ответника,
посочва, че управителят на етажната собственост нямал задължение да уведомява
всеки от етажните собственици за паричните му задължения. Наред с това счита,
че според решенията на ОСЕС, взети през 2012г. и 2016г., таксите за управление
на етажната собственост, които е решено да се разходват за възнаграждение на
управителя, са били дължими от етажните собственици според броя на обектите,
които притежават в етажната собственост, като това било уточнено в протокола от
проведено СЕС през 2016г. Така счита, че размерът на таксите управление е
определяем, а ответникът се е информирал редовно за техния размер. Моли исковата
претенция да бъде уважена.
Ответникът не се явява в съдебно
заседание, представлява се от упълномощен адвокат, според който размерът на
годишните дължимите такси управление не е определен нито определяем, като в
решенията, взети на ОСЕС през 2012г. и през 2016г., не е посочено кой от
етажните собственици какъв размер следва да заплаща. Моли исковете да бъдат
отхвърлени като неоснователни и недоказани. Претендира разноски за платено
адвокатско възнаграждение.
Въз основа на събраните по делото
доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Ответникът С.В.К. се легитимира
като собственик въз основа на договор за покупко-продажба на недвижим имот от
30.06.2011г., обективиран в Нотариален акт № 38, том
Х, рег.№ 7966, дело № 1742/2011г. на нотариус Стоян Ангелов с рег.№ 208 на НК и
район на действие Несебърския районен съд, на следния недвижим имот, а именно
Студио № 1, представляващо Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ************по
кадастралната карта и кадастралните регистри на град Несебър, одобрени със
Заповед № РД-18-46/18.08.2006г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно
изменение със Заповед № КД-14-02-957/24.07.2009г. на Началника на СГКК-Бургас,
с адрес на имота град Несебър, к.к. Слънчев бряг – запад, етаж 1, обект
студио1, с обща застроена площ от
На 27.11.2012г. е проведено Общо
събрание на собствениците, ползвателите и обитателите на жилища и обекти в
жилищна сграда, находяща се в комплекс К.Д., к.к. Слънчев бряг, община Несебър, като
решенията, взети на събранието, са обективирани в
съставен протокол от 27.11.2012г. С решение по т.2 от дневния ред за управител
на Етажната собственост е избран „Ю.” ЕООД и е прието месечно възнаграждение за
управителя в размер на минималната работна заплата за страната за съответната
година, като заплащането следва да става на два пъти в годината: първата вноска
– до края на месец януари, втора вноска – до края на месец юни. Решенията,
които касаят задължения на етажните собственици да заплащат такси и вноски, са
взети съобразно т.3 и т.4 от дневния ред, а именно: Определяне на размера на
паричните вноски за разходите за управлението и поддържането на общите части на
сградата, срокове и начин за заплащане, и Определяне размера на паричните
вноски във фонд „Ремонт и обновяване”. С решението по т.3 от дневния ред е
прието таксите за охрана и поддръжка на общите части да се заплащат на две
вноски, първата до края на месец януари, втората до края на месец юни.
Решението по т.4 от дневния ред е формулирано по следния начин: „Размера на
паричните вноски във фонд „Ремонт и обновяване” да се определя според идеалните
части на отделните собственици в размер на 2% от минималната работна заплата за
страната за съответната година, като срокът за внасянето й е на две вноски:
първа вноска до края на месец януари, втора вноска до края на месец юни.
На 27.11.2016г. е проведено друго
ОСЕС, като в съставения протокол са изброени лицата, присъствали на събранието
и представените идеални части от общите части на сградата. С решение по т.1 от
дневния ред за управител и касиер е избран Н.П., на когото е определено годишно
възнаграждение в размер на 5 040 лева, определено на база на минималната
работна заплата за страната, като за целта всеки собственик на апартамент е
задължен да заплаща 100 лева; заплащането става до края на месец януари на
всяка текуща година, като таксите се събират от управителя. На новоизбрания
управител е възложено да предприеме действия за събирането на неплатените до
момента такси към касата на Етажната собственост, включително и по съдебен ред,
съгласно приетите решения на ОСЕС на 27.11.2012г.
На 02.08.2017г. Н.С.П., в
качеството му на управител на етажната собственост на К.Д., в к.к. Слънчев
бряг, с адрес: к.к. Слънчев бряг, квартал Пясъците № ***, комплекс К.Д.”, е
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, с което
претендира длъжникът С.В.К. да заплати сумата в размер на 500 лева,
представляваща такса за управление за 2013, 2014, 2015, 2016 и 2017 години. В
т.12 от заявлението заявителят е твърдял, че с решение на ОСЕС от 27.11.2012г.
било прието всеки собственик на самостоятелен обект, между които и длъжникът К.,
да заплаща годишна такса за управление в размер на 100 лева годишно, като
длъжникът не е извършвал плащане на изискуемите задължения за изброените пет
години. Съдът е уважил искането като е издал Заповед № 404/11.08.2017г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по силата на която длъжникът
С.В.К., роден на ***г., с адрес в Република България: к.к. Слънчев бряг, община
Несебър, квартал Пясъците № ***, комплекс „К.Д.”, вход А, етаж 2, ап.1, следва
да заплати на кредитора Етажната собственост на сграда „К.Д.”, находяща се в
к.к. Слънчев бряг, квартал Пясъците № ***, комплекс „К.Д.”, чрез управителя Н.С.П.,
сумата в размер на 500 лева, представляваща дължими и неизплатени такси
управление на общите части на етажната собственост, включваща дължимите такси в
размер на по 100 лева за 2013-а, 2014-а, 2015-а, 2016-а и 2017-а години, ведно
със законната лихва за забава върху общия размер на главниците, считано от
02.08.2017г. до окончателното й изплащане, и сумата в размер на 25 лева,
представляваща разноски за платена държавна такса. Срещу така издадената
заповед за изпълнение длъжникът по нея е подал възражение по чл.414 от ГПК, с
която е заявил, че не дължи изпълнение по заповедта за изпълнение и оспорва
вземането. За така подаденото възражение е уведомен заявителя, на когото са
дадени указания, че може да предяви установителен иск
за съществуване на вземането му по издадената заповед за изпълнение в
едномесечен срок от съобщаването. Съобщението с посочените указания е получен
от кредитора на 31.08.2017г.
Искът по чл.422 от ГПК, въз
основа на който е образувано настоящото производство, е предявен на 29.09.2017г.
По делото са представени пет броя
документи, озаглавени „съобщение”, подписани от управителя на етажната
собственост и от един свидетел, и в които е посочено, че всички са поставени на
входната врата на Сектор А и Сектор В на комплекс К.Д.. Според съдържанието на тези документи
управителят на етажната собственост уведомява всички етажни собственици на
апартаменти в комплекса за годишните такси, които следва да заплатят. Така
според документа с дата 15.01.2013г. всеки етажен собственик следва да заплати
такса управление за 2013г. в размер на 74,40 лева, според документа от
11.01.2014г. – дължимата от всеки етажен собственик таксата управление за
2014г. е в размер на 81,60 лева, според документа от 22.01.2015г. таксата управление
е в размер на 88,80 лева, и според документите от 02.01.2016г. и от
14.01.2017г. таксите управление за 2016г. и за 2017г. са в размер на по 100
лева.
Въз основа на така приетото за
установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Искът е допустим като подаден в
срока по чл.415, ал.4 от ГПК.
Вярно е, че на проведеното на
27.11.2012г. ОСЕС е взето решение на управителя на ЕС да се заплаща
възнаграждение в размер на минималната работна заплата за страната за
съответната година. Недоказано си остана твърдението на ищеца обаче в исковата
молба, че на същото това събрание е взето решение сумите (от които да се
изплаща възнаграждението) да се заплащат поравно от всички етажни собственици.
Посочено е само (по т.2 от дневния ред), че заплащането да става на два пъти в
годината, но според логичното и систематичното тълкуване волята на етажните
собственици, гласували решението, заплащането касае самото възнаграждение (като
разход), а не вноски, дължими от етажните собственици. По този начин не само,
че годишните такси за управление на общите части за 2013г., 2014г., 2015г., и
2016г., не са определени, нито дори определяеми, но и въобще не е взето решение
за заплащане на такива вноски на събранието от 27.11.2012г.
Яснота относно сумите, които следва
да се събират от етажните собственици като вноски, които да бъдат разходвани за
заплащане на възнаграждението на управителя на ЕС, е внесена едва с решение,
взето на ОСЕС от 27.11.2016г., тъй като на него е определено годишно
възнаграждение на управителя в размер на 5 040 лева, и че средствата за
този разход ще се събират поравно от всеки от етажните собственици, като с
решението е прието всеки от тях да заплаща годишна вноска в размер на 100 лева.
Тъй като това решение е взето през месец ноември 2016-а година, а предвижда
сумите да се заплаща през месеците януари и юни, не предвижда минали плащания,
т.е. няма обратно действие, съдът намира, че неговото действие е занапред -
обвързва етажните собственици след приемането му и вменява задължението на
всеки етажен собственик, в т.ч. и на ответника, да заплащат вноските, считано
от 2017г.
Тъй като към момента на
подаването на заявлението за издаването на заповедта за изпълнение вземането срещу
ответника за сумата в размер на 100 лева за 2017г., която да се разходва като
възнаграждение за управителя на ЕС, е било изискуемо, а ответникът не е
изпълнил задължението си да заплати сумата в посочените в решението срокове,
искът в тази му част се явява основателен и доказан, а по изложените
съображения претенцията срещу ответника за заплащане на суми, представляващи
такси за управление на общите части на етажната собственост за 2013-а, 2014-а,
2015-а и 2016-а години, се явява неоснователена и
недоказана, поради което в тази му част искът следва да бъде отхвърлен.
Този извод на съда не се променя
от представените от ищеца в хода на производството „съобщения” до етажните
собственици. Първо, посочените в тези документи такси, и в частност тези за
управление, които са вменени на етажните собственици като задължение да
заплатят, не са определени с решение на ОСЕС. Същевременно тези документи
представляват частни свидетелстващи документи и представляват единствено
доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от
посочените в тях лица по смисъла на чл.180 от ГПК. От гледна точка на
съдържанието на документите, които съдът е длъжен да прецени по свое убеждение,
с оглед на всички обстоятелства по делото (чл.178, ал.2, изр.1-о от ГПК),
тяхната материална доказателствена сила е разколебана. Веднъж установен
смисълът на това, което се изразява в документа, съдът по свое убеждение
преценява каква вяра трябва да му бъде дадена, доколкото това, което се твърди
там отговаря на истината. Убедителността на това, което се изразява в един
документ е различна в зависимост от това от кого изхожда той, кога е съставен,
по какъв повод е съставен; съдът и тук е длъжен да вземе предвид всички
доказателства по делото – както доказателствата, които потвърждават верността на
съдържанието, така и тези, които го опровергават.
Обстоятелствата, че в заявлението
по чл.410 от ГПК се твърди, че на проведеното ОСЕС на 27.11.2012г. е решено
таксата управление да бъде в размер на 100 лева годишно, а С.В.К. не е заплатил
таксата в този размер за петте години – от 2013-а до 2017-а включително, и
липсата на твърдения в исковата молба размерът на тази такса да е определен въз
основа на решение на ОСЕС, респ. тя да е била определяема, а впоследствие
управителят на ЕС да е определил, въз основа на делегирани права, че тя следва
да се заплаща поравно от всеки етажен собственик, и то на базата на размера на
минималната работна заплата за страната, обосновават извода, че тези пет документа
(л.72-76 от делото) не са съставени на посочените в тях дати, а са съставени
след образуване на настоящото дело и съобразени с отговора на исковата молба и
разпределението на доказателствената тежест на страните. Документите са съставени
едновременно и след като ищецът е решил да обвърже невъзникналите и
несъществуващите парични задължения с размера на минималната работна заплата за
страната, но въпреки това да посочи произволно техния размер, и въз основа на
тях да обоснове искането си за изменение на исковете. Тези документи след
съставянето им са използвани недобросъвестно от ищцовата
страна с цел чрез представянето им по делото да се създаде у съда погрешно
убеждение за съществуването на значими за делото факти, каквито в
действителност не са налице. Ето защо предвид останалите доказателства по
делото, съдът не дава вяра на посоченото в петте документа, че съществуват обективираните в тях факти, а именно, че таксата за
управление на общите части е определена въз основа на решение на ОСЕС от 27.11.2012г.
и в изпълнение на това решение управителят отново е съобщил на етажните
собственици, чрез поставяне на съобщения, че същите следва да ги заплатят в
определен размер и на определени срокове, съобразно решение на общото събрание.
С оглед правилата на процеса на
основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените
от него разноски съобразно уважената част от исковете, а именно сумата в размер
на 70 лева, включваща платени държавни такси по заповедното и настоящото
производство в размер на 10 лева и платено адвокатско възнаграждение в размер
на 60 лева.
В полза на ответника на основание
чл.78, л.3 от ГПК следва да се присъдят направените от него разноски по делото
за платено адвокатско възнаграждение, съобразно отхвърлената част от исковете,
а именно сумата в размер на 250 лева, която ищецът следва да бъде осъден да му
заплати.
Предвид гореизложеното,
Несебърският районен съд
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на С.В.К., роден на ***г., гражданин на Руската Федерация, с адрес в Република
България: к.к. Слънчев бряг, квартал Пясъците ***, комплекс К.Д., вход А, етаж
2, ап.1, Код по БУЛСТАТ ******, че дължи
на Етажната собственост на сграда „К.Д.” в к.к. Слънчев бряг, с идентификатор ******,
представлявана от Управителя Н.С.П., сумата в размер на 100 лв. (сто лева), представляваща годишна такса управление на
общите части на етажната собственост, дължима за 2017-а година, въз основа на
решение на ОСЕС от 27.11.2016г., ведно със законната
лихва за забава, считано от 02.08.2017г. до окончателното изплащане на
сумата, за която сума е издадена Заповед № 404 от 11.08.2017г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по заповедно производство, развило се по
ч.гр.д.№ 720/2017г. по описа на Несебърския районен съд.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Етажната
собственост на сграда „К.Д.” в к.к. Слънчев бряг, с идентификатор ******, представлявана
от Управителя Н.С.П., иск за признаване
за установено по отношение на С.В.К., роден на ***г., гражданин на Руската
Федерация, с адрес в Република България: к.к. Слънчев бряг, квартал Пясъците ***,
комплекс К.Д., вход А, етаж 2, ап.1, Код по БУЛСТАТ ******, че същият дължи
такси за управление за 2013г., 2014г., 2015г. и 2016г., чиито общ размер след
изменението на иска е 344,80 лв. (триста четиридесет и четири лева и 80 ст.),
за която сума е издадена Заповед № 404
от 11.08.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
заповедно производство, развило се по ч.гр.д.№ 720/2017г. по описа на
Несебърския районен съд, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА С.В.К., роден на ***г.,
гражданин на Руската Федерация, с адрес в Република България: к.к. Слънчев
бряг, квартал Пясъците ***, комплекс К.Д., вход А, етаж 2, ап.1, Код по БУЛСТАТ
******, ДА ЗАПЛАТИ на Етажната собственост на сграда „К.Д.” в к.к. Слънчев
бряг, с идентификатор ******, представлявана от Управителя Н.С.П., сумата в
размер на 65 лв. (шестдесет и пет
лева), представляваща направени по настоящото производство разноски, и сумата в
размер на 5 лв. (пет лева),
представляваща направени разноски в заповедното производство, съобразно
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Етажната собственост на
сграда „К.Д.” в к.к. Слънчев бряг, с идентификатор ******, представлявана от
Управителя Н.С.П., ДА ЗАПЛАТИ на С.В.К., роден на ***г., гражданин на Руската
Федерация, с адрес в Република България: к.к. Слънчев бряг, квартал Пясъците ***,
комплекс К.Д., вход А, етаж 2, ап.1, Код по БУЛСТАТ ******, сумата в размер на 250 лв. (двеста и петдесет лева),
представляваща направени по делото разноски, съобразно отхвърлената част от
исковете.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Бургаския окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: