Р Е Ш Е Н И Е
№ 353
гр.
Русе, 02.03.2020 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен съд - Русе, XIV – ти граждански състав в публично съдебно заседание на трети февруари през две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател : Милен Бойчев
при секретаря А.Х.,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 6429 по описа за 2019 година, за
да се произнесе, съобрази:
Предявени са искове
с правно основание чл. 178, ал.1 т.3 ЗМВР и чл. 86 ЗЗД, както и по чл. 181,
ал.3 ЗМВР.
Постъпила е искова
молба от Е.Й.Г. против Главна дирекция "Гранична полиция", в която се
твърди, че ищецът е служител на Регионална дирекция „Гранична полиция“ – Русе на
длъжност „****“ със статут на държавен служител. През периода 24.10.2016г. –
24.10.2019г. полагал труд, включително и през нощта от 22:00ч. до 06:00ч., като
изпълнявал служебните си задължения по утвърдени протоколи и графици, на смени
от 12 часа, при сумирано изчисляване на работното време, съгласно разпоредбата
на чл. 187, ал. 3 ЗМВР.
Твърди се, че работодателят неправилно е
отчитал и изчислявал положения от ищеца нощен труд, поради което не му е
заплатил извънреден труд. За процесния период действала Наредба № ***от
29.07.2016г., издадена от министъра на вътрешните работи и уреждаща реда,
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане,
компенсиране на дежурствата, времето за отдих и почивките на държавните
служители в МВР. В посочената наредба за разлика от предходни такива нямало
изрична регламентация, че положеният нощен труд като часове следва да бъде преобразуван
в дневен с коефициент 1,143. По тази причина следвало според ищеца да намери
субсидиарно приложение чл. 9, ал. 2 от общата Наредба за структурата и
организацията на работната заплата, съгласно който при сумирано изчисляване на
работно време, нощни часове следвало да се превръщат в дневни, с коефициент 1,143
или 8:7.
По изложените
съображения ищецът счита, че изработените от него часове нощен труд през
процесният период са довели до полагане на извънреден труд, който не му бил
заплатен. Съобразно получаваните от него трудови възнаграждения в процесния
период счита, че общо дължимото му възнаграждение за положен извънреден труд,
образуван по посочения в молбата начин е в размер на 1323,77лв. главница, както
и обезщетение за забава в размер на 193,71лв., изчислено от датата на която е
следвало да бъде изплатено съответното месечно възнаграждение до завеждане на
настоящия иск - 24.10.2019г.
Ищецът счита, че
съгласно чл. 181, ал. 3 ЗМВР за процесния период в качеството му на служител на
РД „Гранична полиция“, полагащ нощен труд е имал право на ободряващи напитки,
чието предоставяне се определяло ежегодно със заповед на министъра на
вътрешните работи. За посочения в исковата молба период не му били предоставени
ободряващи напитки, поради което счита, че му е дължима тяхната парична равностойност,
или общо сумата от 101,40лв.
Също така за
посочения период му били възлагани и дейности за овладяване на кризисна
ситуация, възникнала в следствие на засилен миграционен натиск, за което на
основание чл. 181, ал. 3 ЗМВР и Заповед от 20.11.2013г. на министъра на вътрешните
работи е имал право да му бъдат предоставени хранителни продукти, каквито не му
били предоставени, а именно за 1 командировка, включваща 7 смени, или общо 10,80лв.
По изложените
съображения ищецът моли да бъде постановено съдебно решение, с което ответникът
да бъде осъден да му заплати:
Сумата 1323,77лв.,
представляващи дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд
за периода от 24.10.2016г. до датата на образуване на настоящото производство -
24.10.2019г. и 193,71лв., представляващи общ размер на дължимото обезщетение за
забава от датите, на които сумите са станали изискуеми съответните месечни
възнаграждения до датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва
от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане;
Сумата от 101,40лв.,
представляващи паричната равностойност на непредоставени ободряващи напитки за периода
24.10.2016г. до датата на завеждане на иска, ведно със законната лихва от
датата на завеждане на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане;
Сумата от 10,80лв.,
представляваща паричната равностойност на непредоставени хранителни продукти за
периода 24.10.2016г. до 24.10.2019г., ведно със законната лихва от датата на депозиране
на исковата молба до окончателното
изплащане;
Претендират се и
направените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът изразява становище за неоснователност на предявените искове. Счита, че с оглед
наличието на специална нормативна уредба за уреждане на служебните
правоотношения между страните, не следва да намери приложение цитираната в
исковата молба Наредба за структурата и организацията на работната заплата.
Според приложимите към отношенията между страните норми, а именно ЗМВР и
действащите подзаконови нормативни актове, приети за приложението му, работата
извън редовно работно време се компенсирала с допълнителен платен годишен
отпуск и възнаграждения за извънреден труд. Положеният от ищеца извънреден труд
за процесния период му бил заплащан, а подобно преизчисление на нощният труд по
реда на цитираната наредба не следвало да се извършва, в който смисъл се
излагат подробни аргументи. Оспорва се и дължимостта на претендираните от ищеца
суми за непредоставени ободрителни напитки и хранителни продукти, тъй като това
задължение на ответника не можело да се трансформира в парично такова.
По тези съображения
се моли предявените искове да бъдат отхвърлен като неоснователни.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по
делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
Няма спор по
делото, а и се установява от представените писмени доказателства и заключението
на изготвената съдебно-икономическа експертиза, че за процесния период 24.10.2016г.
– 24.10.2019г. ищецът е работил в системата на МВР, на длъжността "*** "
в РД „Гранична полиция“ – Русе, като е изпълнявал служебните си задължения на
12 часови смени – дневна и нощна (08.00ч. до 20.00). За този период нощният
труд на ищеца е бил с продължителност 1352 часа, като работодателят е заплатил
за всеки от тях по 0,25лв. или общо 352лв. в брутен размер.
В счетоводството на
ответника не е извършвано преобразуване на нощен към дневен труд при отчитане
от работодателя на сумарно работно време съобразно правилото на чл. 9, ал.2
НСОРЗ. В случай на такова преобразуване, полученият извънреден труд, който не е
заплатен на ищеца би бил 193 часа на обща стойност 1323,77лв. в брутен размер и
не би довел до надвишаване на 70 часа извънреден труд за тримесечен период в
рамките на процесните три години. Вещото лице е посочило, че дължимото
обезщетение за забава върху получената сума след преобразуването за периода до
образуване на делото е в размер на 193,71лв.
За процесния период
на ищеца е изплатено възнаграждение за извънреден труд в размер на 92 часа на стойност
588,20лв.(брутен размер).
Според заключението
на вещото лице, в случай, че бъде приета за основателна исковата претенция по
отношение на претендираните суми за ободряващи напитки и хранителни продукти
непредоставени на ищеца от ответника, то тяхната стойност е съответно 101,40лв.
за 169 нощни смени и 10,80лв. за две командировки при отработени 9 смени по
1,20лв. за всяка.
Въз основа на така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
По исковете с
правно основание чл.178, ал.1 т. 3 ЗМВР и чл. 86 ЗЗД.
Отношенията между
страните, предмет на настоящия правен спор се уреждат основно от ЗМВР и
издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове и заповеди. ЗМВР се
явява специален по отношение на ЗДСл, КТ и издадени въз основа на тях други
нормативни актове по аргумент от чл. 142, ал.
2 ЗМВР. Разпоредбата на чл. 187, ал.
3 ЗМВР регламентира, че работното време на държавните служители се
изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови
смени – сумирано за тримесечен период. Според чл. 187, ал.
5 ЗМВР работата извън редовното работно време се компенсира с
допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение
за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни – за служителите на
ненормиран работен ден; и с възнаграждение за извънреден труд за отработени до
70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени. С оглед
характера на заеманата длъжност през процесния период, ищецът е полагал труд през нощта (22: 00 –
06:00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумирано, за което
обстоятелство също липсва спор между страните. От това следва, че в настоящия
случай отношенията между страните се уреждат съобразно разпоредбите на чл. 187, ал.
5-6 ЗМВР,
предвиждащи компенсиране на работата извън редовното работно време с
възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени.
Предвид всичко
изложено, от значение за разрешаване на възникналия между страните правен спор
е обстоятелството дали намира приложение нормата на чл. 9, ал. 2
от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата,
предвиждаща преизчисление на положения нощен труд. В тази връзка според чл. 187, ал.
9 ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време,
за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители
извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и
почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи. За периода от 19.08.2014 г. до 01.04.2015 г. е действала
Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г., в сила от
19.08.2014г, отм., бр. 40 от 02.06.2015 г., в сила от 01.04.2015 г.). От
01.04.2015 г. до 29.07.2016 г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г.,
която е била отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. №
5450/2016 г., обн. в ДВ бр. 59 от 29.07.2016 г. От 02.08.2016 г. действа
Наредба № ***от 29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 г., в сила от
02.08.2016 г.). Текстовете на чл. 3, ал. 3 и в трите наредби са идентични, като
гласят, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между
22:00 и 6:00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за
всеки 24-часов период. Съобразно чл. 31, ал. 2
от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г.,
отм. ДВ, бр. 40 от 02.06.2015 г., в сила от 01.04.2015 г.) при сумирано
отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22:00 и
6:00 ч. за отчетния период се умножава по 1,143. В следващите две наредби -
Наредби № 8121з-592/25.05.2015г. и № 8121з-776/29.07.2016г., приложима към
процесния период, липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд
в дневен. Липсата на изрична норма обаче не следва да се тълкува като законово
въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове
нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията
и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. При
наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР,
следва субсидиарно да се приложи чл. 9, ал. 2
от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, която
гласи, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, или коефициент 1, 143. В
противен случай би се поставил държавният служител в МВР в неравностойно
положение спрямо работниците по трудови правоотношения, чиито правоотношения се
регулират от КТ, както и до нарушаване на основен правен принцип за равенство и
недопускане на дискриминация, закрепен в чл. 6 КРБ и чл. 14 ЕКЗПЧОС.
По изложените
съображения исковата претенция за заплащане на извънреден труд за процесния
период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се
явява доказана по основание. От заключението на вещото лице се установяват броя
на положените часове нощен труд, съответно и часовете извънреден труд след
преизчисляването им по посочения по-горе ред, както и размерът на дължимото за
тях възнаграждение и обезщетение за забава. Заключението на вещото лице не е
оспорено от страните и въз основа на него следва да се приеме, че предявеният
иск за заплащане на извънреден труд е доказан и по размер. Исковата претенция е
изменена по реда на чл. 214 ГПК съобразно заключението на вещото лице.
Полученото от ищеца
възнаграждение за положен нощен труд от 0,25лв. за час е на основание
разпоредбата на чл. 179, ал.1 ЗМВР и се явява специфично допълнително трудово
възнаграждение (както и това за научна степен, за време на разположение и др.),
а не компенсация за положен извънреден труд, каквато работодателят дължи след
трансформацията на основание чл. 9, ал. 2
от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
Поради това не би могло да бъде споделено виждането на ответника, че с
присъждането на допълнително възнаграждение на ищеца за положен извънреден
труд, същият ще бъде компенсиран „двойно“. Плащането на това допълнително
възнаграждение следва да бъде кумулирано със заплащането на извънреден труд
след трансформацията на часовете нощен труд в дневен.
По исковете с
правно основание чл. 181, ал.3 ЗМВР:
Съгласно този текст
от закона, за извършване на дейности, свързани със специфичния характер на
труда на служителите по чл. 142, ал.
1, т. 1 – 3
и ал. 3,
се осигурява безплатна храна. На служителите по чл. 142, ал. 1,
т. 1 – 3
и ал. 3,
полагащи труд през нощта от 22,00 до 6,00ч., се осигуряват ободряващи напитки.
Съгласно ал. 4 от посочената разпоредба на ЗМВР, сумите за ободряващи напитки
се определят ежегодно със заповед на министъра на вътрешните работи. През
процесния период са били в сила четири заповеди, в които размерът на сумата за
ободряващите напитки е определен на 0,60лв. или за отработените от ищеца за
процесния период 169 нощни смени е следвало да му бъдат осигурени ободряващи
напитки, каквито няма спор по делото, че не са му предоставяни. По тази причина
следва да му бъде изплатена тяхната равностойност в размер на 101,40лв. Законовата
забрана да се компенсира предоставянето на ободряващи напитки с парични
средства, на която се позовава ответника, следва да се тълкува в смисъл, че по време
на служебното правоотношение, работодателят не може сам да вземе решение и
вместо ободряващи напитки, да дава техния паричен еквивалент. Това ограничение
обаче не лишава служителя от възможност да бъде компенсиран за неправомерно
недадената натурална престация. Последната е дължима в точно определен момент –
по време на нощна смяна на служителя, който няма интерес от забавеното й
изпълнение, което с оглед естеството на задължението би представлявало пълно
неизпълнение. Служителят не би могъл да бъде компенсиран по време на една смяна
с няколко ободряващи напитки, а в конкретния случай със 169 такива. По
естеството си исковата претенция в тази част представлява иск за обезщетение от
неизпълнение на произтичащо от закона задължение на ответника.
Съгласно чл.181
ал.1 и ал.3 изр.1 ЗМВР, за извършване на дейности, свързани със специфичния характер
на труда, на служителите от МВР се осигурява безплатна храна или левовата й
равностойност. В чл.2 от Наредба
81213з-904 от 30.07.2015г. са изчерпателно изброени дейностите, приети за
специфични. Не се установява ищецът да е извършвал дейност, дефинирана от
нормативния акт, като специфична. Предвид това, не му се следва безплатна храна
и искът за заплащане на сумата от 10,80лв. следва да се отхвърли като
неоснователен.
При този изход на
спора и на осн. чл. 78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят и
направените от него разноски за процесуално представителство в размер на 500лв.
В тежест на
ответника на осн. 78, ал. 6 вр. чл. 83, , ал.1 т.1 ГПК следва да се възложи и
държавната такса по дело в размер на 152,95лв., както и направените разноски от
бюджета на съда за назначаване на вещо лице в общ размер на 200лв.
Мотивиран така,
Районен съд - Русе
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“ - МВР, с адрес гр. София, бул. „Мария
Луиза“ №46, представлявана от Главен комисар Светлан Кичиков да заплати на Е.Й.Г. ЕГН********** с
адрес *** сумите: 1323,77лв.,
представляващи брутен размер на неизплатено възнаграждение за положен
извънреден труд, 101,40лв.
представляващи паричната равностойност на дължими ободряващи напитки за периода
24.10.2016г. до 24.10.2019г., ведно със законната
лихва върху двете суми считано от 25.10.2019г. до окончателното им
изплащане, както и сумата от 193,71лв. обезщетение
за забава върху неплатеното възнаграждение за положен извънреден труд за
периода от 01.01.2017г. до 24.10.2019г.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Е.Й.Г.
ЕГН********** против Главна дирекция
„Гранична полиция“ – МВР иск за заплащане на сумата от 10,80лв., представляваща паричната равностойност на непредоставени
хранителни продукти за периода 24.10.2016г. до 24.10.2019г
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“ - МВР, с адрес гр. София, бул. „Мария
Луиза“ №46, представлявана от Главен комисар Светлан Кичиков да заплати на Е.Й.Г. ЕГН********** с адрес *** сумата от 500лв. разноски
за настоящото производство.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“ - МВР, с адрес гр. София, бул. „Мария
Луиза“ №46, представлявана от Главен комисар Светлан Кичиков да заплати по сметка на Районен съд –
Русе сумата от 159,95лв. държавна такса и сумата от 200лв. разноски по делото.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: