РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 614
гр. Перник, 06.06.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на шести юни през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Съдия:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20231700500331 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 33 от 06.03.2023 г., постановено по гр.д. № 144/2021 г. Районен
съд - Брезник е признал за установено по иск, предявен от С. А. С. с ЕГН:**********,
М. А. А. с ЕГН:**********, А. Р. М. с ЕГН:**********, С. Р. Т. с ЕГН:**********, С.
Й. К. с ЕГН:**********, Н. Й. С. с ЕГН:**********, Л. Д. А. с ЕГН:**********, Р. Д.
С. с ЕГН:********** и С. Д. А. с ЕГН:********** срещу Е. А. А. с ЕГН:**********, Р.
А. А. с ЕГН:**********, Л. П. А. с ЕГН:********** и Р. С. К. с ЕГН:**********, че
ищците не са обвързани от облигационното правоотношение, породено от Договор за
аренда на земеделска земя от 02.09.2013 г., с нотариална заверка на подписите, вписан
в СВ при РС -Брезник с вх. рег. № 2025 от 10.09.2013г. под № 235, том 2, дело №
1397/2013г., сключен между А. Й. А. и Р. С. К.. На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК в тежест на
страните са възложени разноските по делото.
В срока по чл. 259 от ГПК е депозирана въззивна жалба от Р. С. К., чрез адв. С.
Д., с която постановеното от първоинстанционния съд решение се обжалва като
неправилно, поради което счита, че същото следва да бъде отменено, като бъде
отхвърлен предявения иск. Намира, че след като районият съд правилно е констатирал,
че при действието на отменения текст на чл. 3 от ЗАЗ процесният аренден договор
обвързва неучаствалите като страни при сключването му съсобственици - ищците,
неправилно се е позовал на чл. 32, ал. 1 от ЗС, за да приеме обратното. Прави искане за
присъждане на сторените по делото разноски. С въззивната жалба не се представят и
не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от адв. Д. Х., като
представител на ищците. С него се твърди, че въззивната жалба е неоснователна и
недоказана, поради което същата следва да бъде оставена без уважение. Сочи, че
атакуваното решение е законосъобразно, правилно и обосновано и същото не страда от
пороци. Моли се съда да постанови решение, с което да бъде потвърден акта на
първата инстанция, а въззивната жалба бъде оставена без уважение. Прави се искане за
1
присъждане на сторените по делото разноски. Не се представят и не се сочи
необходимост от събирането на нови доказателства.
В срока по чл. 259 от ГПК е депозирана въззивна жалба и от Е. А. А., с която се
твърди, че постановеното от Районен съд гр. Брезник решение е неправилно и
незаконосъобразно. По изложени съображения се твърди, че съдът е достигнал до
необосновани изводи, които не се подкрепят от събрания по делото доказателствен
материал. Моли съда за постановяване на решение, с което да бъде отменено изцяло
първоинстанционното решение като неправилно и незаконосъобразно, а предявената
от ищците искова претенция бъде отхвърлена. Прави се искане за присъждане на
сторените разноски. С въззивната жалба не се представят и не се сочи необходимост от
събирането на нови доказателства.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от адв. Д. Х., като
представител на ищците, с който се моли депозираната от ответната страна въззивна
жалба да бъде оставена без уважение като сочи, че доводите, изложени в нея са
неоснователни. Твърди се, че атакуваното решение е правилно и не страда от пороци,
които да доведат до неговата отмяна. По изложени съображения се моли съда да
постанови решение, с което въззивната жалба да бъде оставена без уважение, като
първоинстанционното решение бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Прави се искане за присъждане на сторените по делото разноски. Не се представят и
не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка,
съдът установява, че въззивните жалби са допустими (подадени са против подлежащ на
въззивно обжалване съдебен акт, в срока по чл. 259 ГПК, от процесуално
легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването) и са съобразени с
изискванията за редовност по чл. 260 и чл. 261 ГПК.
С жалбите и отговорите страните не са поискали събиране на нови
доказателства във въззивното производство по смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК,
поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно в
процедурата по чл. 267 ГПК.
Въззивният съд намира, че прецЕ.та за спазване на разпоредбите на чл. 146
ГПК, извън вече обсъдените по-горе възражения, и правилността на фактическите и
правни изводи на първоинстанционния съд относно релевантните за спорното право
факти, касае оцЕ. по съществото на спора, която въззивната инстанция следва да даде с
решението си.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ДОКЛАДВА делото така, както е посочено в мотивите на разпореждането.
УКАЗВА на страните, че мотивите на настоящото разпореждане имат характер на
окончателен доклад на жалбите и отговора по реда на чл. 268, ал. 1 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 05.07.2023 г. от 10,10
часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото
разпореждане, а на жалбоподателите – и преписи от отговорите на въззиваемите
2
страни.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
3