№ 1586
гр. Варна, 31.10.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на тридесет и първи
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Пламен Ат. Атанасов
като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Търговско дело №
20253100900190 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба от М. Б. Б., с ЕГН
**********, с адрес: гр.В., ул.“Д. Г.“ №**, ап.*, със съдебен адрес: гр.Варна, ул.“Радко
Димитриев“ №59А, действащ чрез адв.Я. Я., против Застрахователно акционерно дружество
“ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ж.к.“Дианабад“, бул.“Г.М.Димитров“ №1, представлявано от Бисер Г. Иванов,
Росен Васков Младенов и Тодор Данчев Тодорински, с която са предявени обективно
съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.497, ал.1 от КЗ вр. с чл.86, ал.1
от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 35000лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание в
резултат от телесно увреждане, получено от претърпяно пътнотранспортно произшествие на
08.07.2023г., в 09:45 часа, на главен път I-4 гр.София-гр.Варна, км.72,200, общ.Севлиево,
причинено от водача на товарен автомобил “К.“, модел “*****“, с рег.№ВТ **** КК, чиято
отговорност е застрахована при ответника по застрахователен договор “Гражданска
отговорност“, с Полица №BG************, валидна до 17.08.2023г., ведно със законната
лихва от 27.01.2025г. до окончателното изплащане на обезщетението, както и сумата в
размер на 687.24лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени в
резултата от гореописаното ПТП, съставляващи разходи за лечение-такси за прегледи,
издаване на болничен лист, наем на инвалидна количка, медикаменти, рехабилитации,
терапии и др., ведно със законната лихва, считано от 27.01.2025г. до окончателното
изплащане на обезщетението. Претендират се разноски.
На основание чл.127, ал.4 ГПК е посочена банкова сметка за доброволно плащане на
претендираното обезщетение с IBAN: BG*********************- при банка “ДСК“ АД.
Исковата молба отговаря на изискванията за редовност, посочени в чл.127, ал.1 и
чл.128 от ГПК, поради което съдът е постановил връчване на препис от същата на ответника.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът по делото е подал отговор на искова
молба, с който оспорва иска по основание и размер, релевира възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба, с която се
оспорват релевираните с отговора възражения и се изразява становище по доказателствата.
В срока по чл.373 от ГПК ответника не е депозирал отговор на допълнителната
искова молба.
1
По допустимостта на предявения иск:
Съдът намира, че предявените искове са процесуално допустими, тъй като са
представени доказателства за предявена претенция пред застрахователя по реда на чл.380 от
КЗ. Сезиран е местно и родово компетентният съд, поради което производството по делото
следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.
По предварителните въпроси:
С оглед предмета на предявения иск, попадащ в приложното поле на чл.365 от ГПК,
съдът счита, че искът следва да се разгледа по реда на Глава XXXII от ГПК-“Производство
по търговски спорове“.
По доказателствените искания на страните:
Съдът намира представените от ищеца писмени доказателства за допустими,
относими и необходими за изясняване на спора от фактическа страна, поради което същите
следва да бъдат допуснати до събиране по делото.
Следва да бъде допусната поисканата от двете страни съдебномедицинска
експертиза, с оглед значението на отговорите по формулираните от страните въпроси за
изясняване на спора от фактическа страна.
Предвид липсата на спор относно съществуването на валидно застрахователно
правоотношение покриваща отговорността на виновния водач, искането на ищцата на
основание чл.190 от ГПК да се задължи ответника да представи застрахователна полица
№BG************, ведно с преписка за щета, следва да се остави без уважение.
Съдът намира за относимо и допустимо доказателственото искане на ищцата за
назначаване на съдебно психологична експертиза за установяване на претърпените от
ищцата неимуществени вреди. По изложените съображения следва да се уважи искане на
ищцата за допускане на двама свидетеля, при режим на довеждане, за установяване
претърпените болки и страдания от физическо и емоционално естество.
Искането на ищеца за изискване на информация от ответника във връзка с
извънсъдебното изплатено обезщетение, в частта му за претендираните имуществени вреди,
не може да бъде уважено поради липсата на процесуален ред за това.
Следва да се назначи поисканата от ответника съдебна автотехническа експертиза, с
оглед факта, че задачата на същата е относима към установяване на възражението за
съпричиняване на вредоносният резултат. В тази връзка следва да се уважи и искането за
събиране на гласни доказателства посредством разпит, при режим на призоваване, на
свидетеля К. Г. К..
На основание чл.140, ал.3 от ГПК страните следва да бъдат приканени към медиация
или към спогодба, като им се разясни, че приключването на спора по доброволен ред ще
съкрати продължителността на съдебното производство, окончателно ще уреди
взаимоотношенията между тях, като същевременно ще намали размера на разноските в
производството.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по реда на Глава ХХХII от
ГПК-“Производство по търговски спорове“.
2
СЪОБЩАВА на страните, следния проект за доклад по делото на основание чл.374,
ал.2 от ГПК:
Постъпила е искова молба от М. Б. Б., с ЕГН **********, против Застрахователно
акционерно дружество “ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, с ЕИК *********, с която са
предявени обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.497, ал.1
от КЗ вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от
35000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се
в болка и страдание в резултат от телесно увреждане, получено от претърпяно
пътнотранспортно произшествие на 08.07.2023г., в 09:45 часа, на главен път I-4 гр.София-
гр.Варна, км.72,200, общ.Севлиево, причинено от водача на товарен автомобил “К.“, модел
“*****“, с рег.№ВТ **** КК, чиято отговорност е застрахована при ответника по
застрахователен договор “Гражданска отговорност“, с Полица №BG************, валидна
до 17.08.2023г., ведно със законната лихва от 27.01.2025г. до окончателното изплащане на
обезщетението, както и сумата в размер на 687.24лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди, претърпени в резултата от гореописаното ПТП, съставляващи разходи
за лечение-такси за прегледи, издаване на болничен лист, наем на инвалидна количка,
медикаменти, рехабилитации, терапии и др., ведно със законната лихва, считано от
27.01.2025г. до окончателното изплащане на обезщетението.
В исковата молба се твърди, че на 08.07.2023г., на главен път-I-4, гр.София-гр.Варна,
е настъпило пътнотранспортно произшествие по вина на водач на товарен автомобил “К.“,
модел “*****“, с рег.№ВТ **** КК, който в нарушение на ЗДв.П предприема маневра завой
на ляво, без да се увери, че водачът на мотоциклет “Хонда“, модел “ГЛ 1800“, с peг.№В 3251
В е предприел маневра изпреварване, съответно го блъска. Сочи се, че за произшествието е
съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №247/08.07.2023г. Твърди се, че
към момента на ПТП ищцата се е возила на мотоциклета като в резултат на произшествието,
е получила фрактура на десен глезен от външната страна. Сочи се че след инцидента
пострадалата е посетила МБАЛ “Д-р Стойчо Христов“ ЕООД-гр.Севлиево, където е приета в
ортопедо-травматологично отделение, като след извършване на необходимите прегледи и
изследвани, е поставена диагноза: “Фрактура малеоле фибуле декстра“. Сочи се, че в
условия на местна анастезия е направена репозиция на фрактурата, латерален манеол на
дясната фибула, след което е поставена гипсова имобилизация за срок от 35 дни. Твърди се,
че два дни по-късно, поради силни болки в областта на дясната глезенна и лява колянна
става, е извършен преглед и след направена рентгенография се установява наличието на
фрактура на главичката на фибулата. В исковата молба се излага, че следствие от силните и
непрестанни болки в областта на дясната глезенна и лявата колянна става, ищцата е била
непрекъснато на легло, като нощем не е можела да спи. Твърди се, че пострадалата не е била
в състояние да се обслужва сама, тъй като получените травматични увреждания са
ограничавали движенията, съответно се е наложило близките й да поемат изцяло грижите за
нея. Твърди се, че това състоянието на ищцата и нуждата от грижи, й действало
психологически травматично. Твърди се още, че за да се придвижва по време на периода на
гипсова имобилизация, ищцата е използвала инвалидна количка, а 30 дни след това
патерици. Поддържа се, че през този период ищцата е изпитвала отпадналост и уморяемост,
страдала е от безсъние, което допълнително е влошило състоянието й. Също така е била
потисната, тревожна, избягвала е да общува с хора, извън тесния семеен кръг. Сочи се, че по
препоръка на лекар, ищцата е извършила десет посещения за рехабилитация, а два месеца и
половина след ПТП е провела психиатрична консултация, като й е поставена диагноза:
посттравматично стресово разстройство, съответно е назначено медикаментозно лечение с
антидепресанти, от които обаче тя не се е повлияла. Твърди се, че и понастоящем ищцата
продължава да изпитва болка в областта на дясната глезенна става, която се засилва при
продължително вървене и при смяна на климата. Поддържа се, че невъзможността за пълно
възстановяване на здравословното състояние, като това преди инцидента, оказва
3
допълнителен психически тормоз, тъй като препятства възможността за носена обувки на
висок ток съответно наранява женското самочувствие на ищцата. Сочи се, че през периода
от 10.07.2023г. до 05.12.2023г. ищцата е била нетрудоспособна. Поддържа се, че справедливо
обезщетение за претърпените неимуществени вреди е в размер на 50000лв., а дължимото
такова за неимуществени вреди възлиза на 1374.48лв. за заплатени разходи по реализираното
лечение, включително плащане на такси за прегледи, наем на инвалидна количка,
медикаменти, рехабилитации и терапии. Сочи се, че с Протокол №58/18.10.2024г. по АНД
№370/2024г. по описа на Районен съд Севлиево е одобрено споразумение, с което е
установена вината на водата на товарния автомобил, за настъпване на процесното пътно
произшествие, съответно телесната увреда на пътничката на мотоциклета. Сочи се, че към
момента на произшествието, виновният автомобил е бил застрахован при ответника по
застраховка “Гражданска отговорност“, поради което с покана от 11.12.2024г. ищцата е
предявила извънсъдебна претенция. Сочи се още, че по претенцията при застрахователя са
образувани преписки по щета №0801-004648/2023-03 и 04. Твърди се, че резултат от
водената кореспонденция, на 19.02.2025г. ответникът е изплатил обезщетение в общ размер
от 15687.24лв., от които 15000лв. за претърпените неимуществени вреди и 687.24лв. за
претърпени имуществени вреди, което според ищцата не отговаря на действителния размер
на претърпените вреди. Поддържа се, че съгласно разпоредбата на чл.497, ал.1, т.1 от КЗ
ответника дължи и законната лихва за забава върху размера на застрахователното
обезщетение, считано от датата на представяне пред застрахователя на банкова сметка-
27.01.2025г. до окончателното изплащане.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК, ответникът е депозирал отговор на искова молба, с
който се поддържа становище за допустимост, но неоснователност на исковите претенции.
Оспорва се описания в исковата молба механизъм на произшествието, като се твърди,
че е Поддържа, че е налице независимо съизвършителство от водача на товарния автомобил
и водача на мотоциклета, при когото е пътувала ищцата, като последния е нарушил
множество от императивните норми на ЗДвП. Прави се възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалата, като се твърди, че същата в качеството си
на пътник на мотоциклет е пътувала без поставена предпазна екипировка, което е довело до
увреждането на долния й крайник. Твърди се още, че последната е разсейвала вниманието на
водача на мотоциклета, с което е намалила неговата концентрация и е обусловила
реализирането на пътния инцидент и вредите, причинени в резултат от него. На следващо
място се оспорват изложените твърдения от ищцата относно вида, характера и степен
телесни и психологически травми настъпили за ищцата в следствие от пътното
произшествие. Оспорва се и причинно следствената връзка между произшествието и
претърпените травми, като се поддържа, че не всички от тях са породени от пътния
инцидент. С оглед на изложеното, се твърди, че застрахователят е изплатил справедливо
обезщетение. В условията на евентуалност, се моли за редукция на претендирания размер на
обезщетение за неимуществени вреди, поради съпричиняване на вредите от пострадалото
лице, дължащо се на неглижиране на възстановителния процес. Поддържа се, че ако ищцата
е положила действително необходимата грижа за здравето си и е предприела своевременно
необходимото лечение, то възстановителният процес би приключил по-бързо. Наред с това
се поддържа, че претендираното обезщетение за неимуществени вреди, е необосновано
завишено. Претендира се намаляване на размера на исканото обезщетение имуществени
вреди, както се сочи, че част от дейностите не представляват необходим разход, съобразно
нормите на КЗ. По аргумент от неоснователността на главните искове, се излага становище
за недължимост на законна лихва върху претендираните суми. Моли за присъждане на
сторените в хода на производството разноски.
В предоставения законен срок е постъпила допълнителна искова молба, с която
ищецът поддържа предявените искове и излага становище по отношение на доводите на
насрещната страна. Оспорва възраженията във връзка с механизма на пътното
4
произшествие, както и тези по повод на твърдението за съпричиняване. Аргумент за
последното извежда от одобреното споразумение по а.н.д.№370/2024г. по описа на Районен
съд Севлиево, с което от една страна е установен механизмът, а от друга не е коментирано
поведение на пострадалата което да е в причинна връзка с произшествието. Сочи се, че не
всяко поведение на пострадалия, дори когато не съответства на предписаното от закона,
може да бъде определено като съпричиняващо вредата, а само това, чието конкретно
проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди. Твърди се, че в
случая ищцата не е проявила такова поведение, съответно че не е налице съпричиняване.
Поддържа се претърпените неимуществени и имуществени вреди са установени по размер
и интензитет, същите са в пряка причинна връзка с процесното пътно произшествие, като
кореспондират с критерия за справедливост при определяне на претендираното
обезщетение. Оспорва се възражението за недължимост на претендираната лихва за забава,
по аргумент от чл.429, ал.2, т.2 и чл.493, ал.1, т.5 от КЗ.
В предоставения срок по чл.373 от ГПК, включително допълнителен такъв,
ответникът не е депозирал отговор на допълнителната искова молба.
Предявените искове са с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.497, ал.1 от КЗ вр.
с чл.86, ал.1 от ЗЗД.
С оглед становищата на страните на страните, съдът приема за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства:
-към датата на процесното ПТП-08.07.2023г. с ответното дружество е съществувало
валидно облигационно правоотношение по договор “Гражданска отговорност на
автомобилистите“ относно товарен автомобил марка “К.“, модел “*****“, с рег.№ВТ ****
КК, обективирано в Застрахователна полица №BG************, валидна до 17.08.2023г.;
-на 11.12.2024г. пред застрахователя е депозирана извънсъдебна претенция по реда на
чл.380, ал.1 от КЗ, за което са образувани щети №0801-004648/2023-03 и 04;
-на 19.02.2025 г. ответникът е изплатил застрахователно обезщетение в общ размер на
15687.24лв., от които 15000лв. за неимуществени вреди и 687.24лв. за имуществени вреди.
Съгласно общия принцип за разпределение на доказателствената тежест всяка от
страните, следва да ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си и относно
изгодните за нея факти. Предвид конкретния предет на спора ищеца носи доказателствената
тежест за установяване на наличието на валиден към датата на ПТП договор за застраховка
“Гражданска отговорност“ сключен с ответника за процесният товарен автомобил. Следва да
установи настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние от страна на
застрахования, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат, вида и размера на
претърпените неимуществени и имуществени вреди, както и предявяване през
застрахователя на претенция по смисъла на чл.380 от КЗ.
Ответникът носи доказателствената тежест за установяване фактите, на които
основава своите възражения, в т.ч. възраженията за механизма на пътно- транспортното
произшествие, за съпричиняване и относно размера на предявените искове.
ДОПУСКА до събиране като доказателства по делото представените от ищеца
писмени доказателства.
НАЗНАЧАВА съдебно медицинска експертиза, вещото лице, по която след
5
запознаване с материалите по делото, медицинската документация и след преглед на
ищцата, да отговори на формулираните от страните въпроси.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице К. В. Д..
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на 600лв., от които
300лв., платими от бюджета на съда и 300лв., вносими от ответника в тридневен срок от
съобщаването, за което следва да се представят доказателства по делото.
След представяне на доказателства за внесен депозит от ответника, да се съобщи
задачата на вещото лица и да се призове за о.с.з.
УКАЗВА на в.л., че следва да депозира заключението си в едноседмичен срок преди
о.с.з.
НАЗНАЧАВА съдебно психологична експертиза, вещото лице, по която след
запознаване с материалите по делото и след провеждане на беседа с ищцата, да отговори на
формулираните въпроси в исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице Р. С. Г.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на 400лв., платими
от бюджета на съда.
Да се съобщи задачата на вещото лица и да се призове за о.с.з.
УКАЗВА на в.л., че следва да депозира заключението си в едноседмичен срок преди
о.с.з.
НАЗНАЧАВА съдебно автотехническа експертиза, вещото лице, по която след
запознаване с материалите по делото и изслушване на показанията на допуснатия на
страната ответника свидетел, да отговори на формулираните въпроси в отговора на исковата
молба.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице Й. Л. М.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на 600лв., вносими
от ответника в тридневен срок от съобщаването, за което следва да се представят
доказателства по делото.
След представяне на доказателства за внесен депозит от ответника, да се съобщи
задачата на вещото лица и да се призове за о.с.з.
УКАЗВА на в.л., че следва да депозира заключението си в едноседмичен срок преди
о.с.з.
ДАВА възможност на ищеца да се ползва от показанията на двама свидетели, при
режим на водене, за установяване на претърпените неимуществени вреди, следствие от
претърпяното пътнотранспортно произшествие.
ДОПУСКА до разпит при режим на призоваване свидетелят К. Г. К., с ЕГН
**********, с адрес: гр.В. Т., ул.“К. З.“ №* за установяване на обстоятелства свързани с
пътното поведение на участниците в процесния пътен инцидент.
6
УКАЗВА на ответника, че в тридневен срок от съобщаването, следва да представи
доказателство за внесен депозит за призоваване на свидетеля в размер на 200лв., след което
ще бъде извършено призоваването.
ОСТАВЯ без уважение искането на ищеца по чл.190 от ГПК за задължаване на
ответника да представи застрахователната полица №BG************, ведно с преписки по
щета, както и за задължаване на ответника да извърши уточнение във връзка с доброволно
заплатеното обезщетение за имуществени вреди.
ПРИКАНВА страните към постигане на споразумение, като разяснява, че
сключването на спогодба е доброволен способ за уреждането на спора, който има
преимущество пред спорното производство.
НАСОЧВА страните към Медиация като алтернативен способ за разрешаване на
спорове, на основание чл.140 ал.2 от ГПК и чл.11 ал.2 от Закона за медиацията.
НАСРОЧВА производството по т.д.№190/2025г. на ОС Варна за разглеждане в
открито съдебно заседание на 17.12.2025г. от 9.15 ч., за която дата и час да се призоват
страните.
Препис от определението да се връчи на страните, ведно с призовка за насроченото
о.с.з.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
7