Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 12.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЬД, ГО, ІІ Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на четвърти юни две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. ЕВЕЛИНА МАРИНОВА
при участието на секретаря Елеонора Г.,
като разгледа докладваното от съдия Иванка Иванова гр. дело № 11146 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.
С решение № 155075/20.07.2020 г., постановено по гр.
д. № 23316/2019 г., по
описа на СРС, I ГО, 159
състав, е признато за установено, че Ж. Х.Г. и В.К.С. дължат разделно на „Т.С.“
ЕАД, сумата от по 501, 22 лв., всеки един от тях, представляваща цена за потребена
в периода 01.05.2016 г. – 30.04.2018 г., топлинна енергия за имот с адрес: гр.
София, ж.к. *********с абонатен № 047684, както и сумата от по 37, 15 лв. всеки
един от тях - законна лихва за забава за периода 15.09.2017 г. – 30.11.2018 г.,
ведно със законна лихва върху главницата от 12.12.2018 г. (датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК), до окончателното плащане, като исковете за
установяване, че ответниците дължат на ищеца по равно сумата от 34, 01 лв. –
главница за дялово разпределение за периода 11.2015 г. – 04.2018 г.; сумата от 5,
63 лв. - обезщетение за забава в периода
30.12.2015 г. – 30.11.2018 г., ведно със законна лихва върху главницата от 12.12.2018 г. до окончателното плащане, са отхвърлени.
Ответниците са осъдени да заплатят по 124, 29 лв. всеки един от тях – разноски
на ищеца по делото. Решението е постановено при участието на трето лице –
помагач на ищеца „Т.с.“ ЕООД.
Срещу
постановеното съдебно решение в частта, с която са уважени предявените искове, е
депозирана въззивна жалба от Ж.Г.С. и В.К.С.. Считат, че решението в
обжалваната част е неправилно. Решаващият съд не е съобразил, че не са налице
основания за разделна отговорност, тъй като са съпрузи и са придобили процесния
имот в режим на съпружеска имуществена общност. Поддържат, че неправилно решаващият
съд е приел, че от представения нотариален акт се установява, че са съсобственици
при равни квоти. Съпружеската имуществена общност е бездялова, което обуславя
солидарния характер на отговорността им. Считат, че неправилно е определена и
стойността на реално доставената топлинна енергия до процесния имот. В
експертно заключение по изслушаната съдебно – счетоводна експертиза е
установено, че стойността на топлинната енергия за исковия период м.05.2016 г.
– м.04.2017 г. възлиза на 472 лв., а мораторната лихва е в размер на 57, 95 лв.
Действителното потребление за периода 05.2017 г. – 04.2018 г. е на стойност от
481, 13 лв., а мораторната лихва – 10, 29 лв. Поддържат, че по делото е
установено, че в жилището няма монтирани отоплителни тела, поради което следва
да бъде начислявана само такса сградна инсталация, но не и такава за отопление
на имот. Считат, че от експертното заключение по изслушаната съдебно –
техническа експертиза не се установява как точно е отчитана отдадената топлинна
енергия от тръбите в банята. Неправилно и незаконосъобразно решаващият съд е
приел, че се дължи сума за отопление на имот, въпреки че в жилището няма
отоплителни тела. С оглед на това е достигнал до необосновани и неправилни
изводи относно стойността на доставената топлинна енергия до процесния
топлоснабден имот. Молят съда да отмени решението в обжалваната част, като
отхвърли изцяло предявения иск.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната
жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД. С молба от 01.06.2021 г. оспорва въззивната жалба.
Моли съда да потвърди решението в обжалваната част, като му присъди сторените
по делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от насрещната
страна.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с
оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно и субективно, кумулативно
съединени положителни установителни искове съответно с правно основание чл.422,
ал.1 ГПК вр. ал.415, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД. Ищецът твърди, че ответниците са клиенти
на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на ЗЕ за топлоснабден имот – апартамент ***находящ
се гр. София, ж. к. „******бл.*********като му дължат в условията на разделна отговорност при равни квоти сумата
от общо 1 122, 53 лв., от която: 1 008, 09 лв. – главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2016 г.
– м.04.2018 г., отразена в обща фактура № **********/31.07.2017 г. и №
**********/31.07.2018 г.; сумата от 74, 80 лв. - законна лихва за забава от
30.10.2016 г. до 30.11.2018 г., както и сумата за дялово разпределение в размер
на 34, 01 лв. - главница за периода м.11.2015 г. – м.04.2018 г. и сумата от 5,
63 лв. – лихва за забава за периода от 30.12.2015 г. – 30.11.2018 г. Във връзка
с подадено на 12.12.2018 г. заявление по ч. гр. д. № 78132/2018 г. по описа на
СРС, 159 състав, е постановена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за заплащане
в условията на разделност на дължимите суми, срещу която в срока по чл.414 ГПК
ответниците са депозирали възражения. Ищецът претендира установяване на
вземанията му, предмет на издадената заповед за изпълнение, ведно със законната
лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното плащане, както и сторените по делото разноски.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба ответниците
оспорват исковете по основание и размер. Твърдят, че процесният имот е придобит
в режим на съпружеска имуществена отговорност, поради което не е налице
основание за разделна отговорност при равни квоти. Тъй като в процесния имот
радиаторите са демонтирани, претендираната от ищеца главница не е изчислена
правилно. Считат, че дължат единствено топлинната енергия, отдадена от сградна
инсталация. В ЗЗП е налице забрана доставка на услуги без да е налице искане от
страна на потребителя. Поддържат, че не дължат мораторна лихва, тъй като е
налице неоправдано продължително бездействие от страна на ищеца. Молят съда да
постанови решение, с което да отхвърли предявеният иск.
На 12.12.2018 г. „Т.С.“ ЕАД е депозирала пред СРС заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Ж. Х.Г. и В.К.С. за сумата от 1 008, 09 лв. – главница
за доставена топлинна енергия; сумата от 74, 80 лв. - лихва за периода
30.10.2016 г. – 30.11.2018 г.; сумата от 34, 01 лв. - главница за дялово
разпределение; сумата от 5, 63 лв. – лихва за периода 30.12.2015 г. –
30.11.2018 г., както и разноски в заповедното производство в размер на 37, 50
лв. В т.12 от заявлението е
пояснено, че топлинната енергия е доставяна до топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к.
*****, бл.*********ап.***с абонатен № 047684. В т.13 от
заявлението е посочено, че се претендира разделна отговорност на длъжниците при
равни квоти – по 1/2.
С разпореждане от 24.12.2018 г., постановено по ч. гр. д. № 78132/2018 г.
по описа на СРС, ГО, 159 състав, съдът е постановил исканата заповед за
изпълнение, като е присъдил в полза на заявителя и сторените в заповедното
производство разноски в размер на 75 лв., от които 25 лв. – държавна такса и 50
лв. – юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.414, ал.2 ГПК са депозирани възражения от длъжниците, с които
оспорват вземанията по издадената заповед за изпълнение.
В срока по чл.415, ал.4 ГПК ищецът е предявил иск за установяване на
вземанията си по исков ред.
Видно от
представен нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 22, том IV, рег. № 27439, дело № 677/2000 г. на 11.10.2000 г. В.П.В., Д.Г.В.-К.и С.В.са
продали на Ж.Г.С. и В.К.С.,
процесния имот – апартамент № ***находящ
се в гр. София, ж. к. „******бл.*********ет.6.
Представена е молба-декларация
от Ж.С. ***-Изток“ за откриване на партида на адреса на апартамента, при един
член на семейството. Топлата вода ще се ползва на брой ползвател.
С молба от 31.10.2005 г. до „Т.С.“ ЕООД ответницата е отправила искане за
промяна базата за отопление поради демонтиране на радиаторите в имота.
Представен е и протокол от 20.10.2005 г. за демонтаж на радиаторите.
Видно от
представения протокол от проведеното Общо събрание на собствениците на етажна
собственост, находяща се в гр. София, ж. к. „******бл****от 20.08.2002 г.,
етажните собственици са взели решение да се сключи договор с „Т.С.“ ЕООД, което
дружество да извършва дялово разпределение на топлинната енергия в сградата в режим
на етажна собственост. Към този протокол е представен и списък на етажните
собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение, като
управителят на ЕС е удостоверил нотариално в декларация, че положените подписи
са на собствениците.
На 12.09.2002
г. е сключен договор № 3582 между „Т.С.“ ЕООД и етажната собственост с адрес:
гр. София, ж. к. „******бл.*********по силата на който дружеството се е
задължило да достави и монтира необходимите уреди за регулиране и отчитане на
консумацията на топлинна енергия, както и да изготвя и предоставя на насрещната
страна обща и индивидуални изравнителни сметки за консумираната топлинна
енергия в срок до 45 дни след предоставяне на информация от „Т.С.“ ЕАД за
показанията на топломера за отчетния период.
Пред СРС е
ангажиран договор № У94/01.11.2007 г., сключен между „Т.С.“ ЕАД – възложител и
„Т.С.“ ЕООД – изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора
възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата
дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна
собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване
на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение №
ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща
договореното възнаграждение.
По делото са представени съобщение към фактура № **********/31.07.2018 г.
за периода 01.05.2017 г. – 30.04.2018 г. на обща стойност 481, 13 лв., издадени
кредитни известия към фактури за прогнозно начислена топлинна енергия за
периода 01.05.2017 г. – 30.04.2018 г. на обща стойност 568, 85 лв.; съобщение
към Фактура № **********/31.07.2017 г. на обща стойност 472 лв. и издадени
кредитни известия към фактури за прогнозно начислена топлинна енергия за
периода 01.05.2016 г. – 30.04.2017 г. на обща стойност 514, 05 лв.
Третото лице – помагач е ангажирало по делото главен отчет за периода
01.05.2016 г. – 30.04.2017 г. и за периода 01.05.2017 г. – 30.04.2018 г., както
и дялово разпределение за периода 01.05.2016 г. – 30.04.2017 г., съгласно което
сумата за доплащане възлиза на 7, 27 лв., а за периода 01.05.2017 г. –
30.04.2018 г. – сума за получаване в размер на 87, 73 лв.
От заключението на вещото лице инж. Б.В.-Т.по изслушаната пред СРС
съдебно – техническа експертиза се установява, че отопляемият обем на имота е
147 куб. м. В имота няма монтирани отоплителни тела и съответно не са монтирани
топлоразпределители. В имота има щранг лира за отопление на банята, за която е
изчислявана служебна топлинна енергия, отдадена от щранг лира съгласно
Наредбата за топлосналдяването. По данни на фирмата за дялово разпределение в
имота се ползва топла вода и поради липса на водомер за топла вода, разходът за
топла вода се изчислява на един брой потребители при норма от 140 лв. на
потребител за едно денонощие, съгласно чл.69, ал.2 от Наредбата за
топлоснабдяването. Дяловото разпределение е извършено от „Т.с.“ ЕООД в
съответствие с нормативните изисквания. В абонатната станция има общ
измервателен уред, който е минавал на двугодишни регулярни проверки с оценка,
че съответства на изискванията. В експертизата е посочено, че технологичните
разходи са останали за сметка на топлопреносното дружество. За периода
01.05.2016 г. – 30.04.2017 г. стойността на доставената топлинна енергия
възлиза на 521, 32 лв., а за 01.05.2017 г. – 30.04.2018 г. възлиза на 481, 13
лв. Така
общият размер е 1 002, 44 лв. Вещото лице е пояснило, че стойността
на топлинната енергия за сградна инсталация възлиза на 196, 54, за отопление на
имот – 300 лв., за подгряване на вода – 505, 64 лв.
Пред СРС е изслушана и съдебно – счетоводна експертиза. От заключението
на вещото лице В.С.се установява, че липсват данни в счетоводството, което е
редовно водено, за извършено плащане на сумите за разглеждания период. Сумата
за доплащане за периода м.05.2016 г. – м.04.2017 г. е 7, 24 лв., а сумата за
връщане за периода 05.2017 г. – 04.2018 г. е 80, 52 лв. Начислените суми по
фактури общо възлизат на 1 082, 90, като след издаване на изравнителните
сметки, стойността на топлинната енергия за исковия период възлиза на
1 002, 88 лв. Допълнително от ищеца се претендира и корекция на
изравнителната сметка за периода м.05.2015 г. – м.04.2016 г., осчетоводена през
м.09.2016 г., в размер на 5, 64 лв. за доплащане. Така вещото лице е приело, че
общият размер на стойността на доставената топлинна енергия за исковия период
възлиза на 1 042, 10 лв., от която: 1 008, 09 лв. – главница и 34, 01
лв. - за отчитане уредите за разпределението й.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана страна,
като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Съгласно
нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При
извършената служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното
решение е валидно и процесуално допустимо.
В предмета
на делото е включен установителен иск, предявен от кредитор, в чиято полза е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, при
направено възражение от длъжника в срока по чл.414, ал.2 ГПК, в рамките на
установения в чл.415, ал.4 ГПК срок. Целта на ищеца е да се установи със сила
на присъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземането, предмет на
издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Съгласно
нормата на чл.153 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.
Понятието
„потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е определено в § 1, т.42 ДР ЗЕ
(отм.), действал до 17.07.2012 г.: физическо лице – собственик или ползвател на
имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация или горещо водоснабдяване. След отмяната на §1, т.42 от
ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда
понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на
понятието „потребител на топлинна енергия“. Съгласно новата редакция на чл.153,
ал.1 ЗЕ, действаща след 17.02.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия
и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела
в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по
тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения
относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият случай. В
мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че предоставяйки съгласието
си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото
вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови
нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи
условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна
енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153,
ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
Собственикът
или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна собственост,
по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната инсталация
и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. По силата на
закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи
условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е
взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към
топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на
постъпилата в сградата топлинна енергия.
Ответниците
не оспорват обстоятелството, че са собственици на процесния топлоснабден имот,
като твърдят, че същият се притежава от тях в режим на съпружеска имуществена
общност. На основание чл.154, ал.1 ГПК в доказателствена тежест на ответниците
е да докажат това свое твърдение. По делото липсват доказателства в тази
насока, както и това обстоятелство не е безспорно в отношенията между страните
обстоятелството. Ето защо този факт подлежи на доказване. Следва да се
отбележи също така, че дори да се приеме, че процесният имот е придобит от
ответниците по време на брака им, за което липсват ангажирани по делото
доказателства, това не налага несъмнен извод, че същият несъмнено се притежава
в режим на съпружеска имуществена общност. В чл.18, ал.1 СК е регламентиран режимът на имуществени отношения
между съпрузите - законов режим на общност, законов режим на разделност и
договорен режим. Избраният от съпрузите режим на имуществени отношения е факт,
който също подлежи на доказване. При липса на доказателства в подкрепа на
твърденията на ответниците, които са своевременно релевирани по делото с
писмения отговор на исковата молба и се поддържат във въззивната жалба, следва
да се приемат за ненастъпили правните последици, чийто юридически факт е
останал недоказан по делото. Ето защо обосновано решаващият съд е приел, че
процесният имот се притежава в режим на обикновена съсобственост. На основание
чл.30, ал.2 ЗС
частите на съсобствениците се считат равни до доказване на противното. Ето
защо и доколкото в нотариалния акт, с който ответниците са придобили процесния
имот, не са отбелязани притежаваните от тях квоти в съсобствеността, същите се
легитимират като съсобственици при равни квоти. Това от своя страна обуславя
разделна отговорност на ответниците, които отговарят по равно за стойността на
доставената и незаплатена топлинна енергия до процесния недвижим имот за
исковия период. Ето защо доводите на жалбоподателите, че отговорят солидарно, а
не разделно, се явяват неоснователни и недоказани.
Спори се между
страните в производството относно стойността на реално доставената топлинна
енергия за исковия период.
Съгласно
разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение.
Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл.139 –
чл.148) и обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год.
В случая
измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното
разпределение на разходите за отопление и топла вода между топлоснабдения имот
в сградата в режим на етажна собственост е възложено от етажните собственици на
„Т.С.“ ЕООД с договор, сключен от упълномощен представител на етажните
собственици. Третото лице – помагач е осъществявало услугата дялово
разпределение за топлоснабдения имот за исковия период.
В нормата на
чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между топлопреносното
предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна собственост,
въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността
топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената
въз основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово
разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от
стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
За
установяване стойността на реално доставената до имота топлинна енергия по
делото е допуснато изслушването на съдебно - техническа експертиза. Експертното
заключение е изготвено въз основа на приложените по делото и допълнително
изискани от фирмата за топлинно счетоводно документи, въз основа на които вещото лице е дало
заключение относно реално потребената от ответника топлинна енергия през
процесния период, в съответствие с разпоредбите на раздел VІ от глава Х на ЗЕ.
Вещото лице е съобразило, че дяловото разпределение на топлинната енергия за
имота през процесния период е извършено правилно, съобразно изискванията на
действащата през периода нормативна уредба. Вещото лице е установило, че
стойността на потребената топлинната енергия след, изготвяне на изравнителните
сметки от фирмата за дялово разпределение, за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018
г. възлиза на сумата от 1 002, 44 лв. В тази сума не са включени стари
задължения и корекции за други периоди, както и стойности по фактури за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Съдът изцяло
възприема експертното заключение като обстойно и компетентно обосновано. Вещото
лице е съобразило всички относими към предмета на експертизата материали, като
е определило стойността на реално доставената през исковия период топлинна
енергия за топлоснабдения имот. Жалбоподателите не са оспорили експертното
заключение, а са изразили становище същото да се приеме като доказателство по
делото. Също така не са ангажирани доказателства, които да разколебаят
доказателствената му стойност или да опровергаят изводите на вещото лице.
Неоснователен
е доводът на жалбоподателите, че дължат единствено стойността на топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация, предвид демонтиране на отоплителните
тела от имота. Вещото лице по изслушаната съдебно – техническа експертиза е
установило, че в имота има щранг лира за отопление в банята, за която е
начислявана служебно топлинна енергия, съгласно изискванията на Наредба №16-334
от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването. Наред с това в имота се ползва топла
вода, която се изчислява за един потребител при норма от 140 л. на потребител
за едно денонощие, съгласно изискванията на чл.69, ал.2 от цитираната наредба.
Ето защо в стойността на топлинната енергия се включва топлинната енергия за
сградна инсталация, за отопление на имота (щранг лирата в банята), както и за
битово горещо водоснабдяване. С оглед на това, като е възприел изводите на
вещото лице по изслушаната съдебно – техническа експертиза, решаващият съд не е
допуснал соченото от жалбоподателите процесуално нарушение.
Във
въззивната жалба не са изложени оплаквания относно размера и периода на
мораторната лихва, както и относно стойността на таксата за дялово
разпределение, поради което и на основание чл.269 ГПК тези въпроси стоят извън
пределите на въззивния контрол и не следва да се обсъждат по същество.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат, решението в
обжалваната част следва да се потвърди.
По разноските по производството:
Ответникът
по жалбата претендира юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна
инстанция. Предвид обстоятелството, че същият не е депозирал писмен отговор на
въззивната жалба и не е представляван в проведеното открито съдебно заседание,
следва да се приеме, че ответникът по жалбата не е защитаван във въззивното
производство от юрисконсулт. С оглед на това не са налице предпоставките на
чл.78, ал.8 вр. с ал.3 ГПК, поради което в тежест на жалбоподателите не следва
да се възлага юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство в
настоящата съдебна инстанция.
Воден от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 155075/20.07.2020 г., постановено по гр. д.
№ 23316/2019 г., по описа на СРС, I ГО, 159 състав, В ОБЖАЛВАНАТА
ЧАСТ.
Решението
в частта, с която са отхвърлени предявените искове, е влязло в сила, като
необжалвано.
Решението
е постановено при участието на трето лице - помагач на ищеца: „Т.С.“ ЕООД, ЕИК *******,
с адрес ***.
Решението
не подлежи на касационно
обжалване, на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.