№ 12000
гр. София, 13.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело №
20241110159678 по описа за 2024 година
ОПРЕДЕЛИ:
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ …/ …
13.03.2025г., гр.София
Софийски районен съд, 165 граждански състав, в закрито заседание, проведено на
13.03.2025г., в следния състав:
Председател: Красимир Сотиров
като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров гр.д. №59678 по описа за
2024г. на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.130 от ГПК.
В съда е постъпила искова молба от И. В. Г., срещу ....., ЕИК: ...., със седалище и адрес
на управление: гр..... представляван от – ......- Изп. директори, с която се иска да бъде осъден
ответника да заплатени следните суми: сума от 6 822,64 лв., представляваща законна лихва,
начислена върху сума от 10 000 лв., за периода: 22.11.2017г./ датата на изпълнението от отв.
банка, въпреки наложения запор/- 12.04.2024г./датата н изпълнение от отв. банка/ и сума от
13 347,64 лв., представляваща законна лихва, начислена върху сума от 18 633,33 лв., за
периода: 22.11.2017г.- 11.07.2024г., представляващи присъдени в полза на ищцата
обезщетения за имуществени и неимуществени вреди съгласно Решение №360/17.06.2024г.
по к.д. №3124/2023г., I Г.О., ВКС, за нарушаване на наложена обезпечителна мярка запор на
вземане по банкова сметка от от отв. банка.
Служебно е изискано за послужване горното гражданско дело, видно от което с
Решение №4872/02.07.2019г. по гр.д. №4586/2018г. на СГС, I Г.О., е осъдена отв. банка да
заплати на ищеца И. Г. следните суми: сума от 55 900 лв., представляваща обезщетение за
1
причинени имуществени вреди, изразяващи се в изплащането на сумата от ответника на
управителя на ....., въпреки наложения запор върху банковата му сметка с обезпечителна
заповед №..г. по ч.гр.д. №456/2017г. на РС- гр.Ген.Тошево, както и на сума от 10 000 лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от изплащането на сумата
от ответника въпреки наложения запор /стр.157 и сл./, допълнено с Решение от 16.03.2020г.,
/стр.183/., като с Решение №360/17.06.2024г. по кд. №3124/2023г. на ВКС, I Г.О., е
обезсилено постановеното първоинстанционно решение в частта над сумата от 18 633,33 лв.
до сумата от 55 900 лв. и е потвърдено в тази му част, /стр.166/.
С молба от 10.03.2025г. ищецът, по повод дадени съд. указания, посочва, че
предявената искова претенция не е била предмет на дело по приключилото съд.
производство, като намира, че се касае за иск по чл.86 от ЗЗД.
Правните изводи на настоящия съдебен състав са следните:
Законната лихва е последица от съд. предявяване на искова претенция и се присъжда от
датата на съд. сезиране до окончателното изплащане на вземането при изрично искане в тази
насока от ищеца. При деликт законна лихва се присъжда от датата на увреждането, на осн.
чл.84, ал.3 от ЗЗД. Искане за присъждане на законна лихва може да се направи само в
рамките на съд. производство по предявения иск за присъждане на неудовлетворено
парично притезание. Извън съд. производство, образувано по предявения иск за
неудовлетворено парично притезание, е недопустимо да се иска присъждането на законна
лихва върху присъдената от съда парична сума. Настоящото производство е недопустимо,
тъй като не съществува проц. възможност да се иска присъждане в отделен процес на
непоискана законна лихва от датата на съд. сезиране/ от датата на деликта върху присъдено
парично обезщетение. Искът по чл.86 от ЗЗД е отделен иск за заплащане на обезщетение за
забава в размера на законната лихва, който се предявява при неизпълнение на парично
задължение. Мораторна лихва върху присъдена от съд парична сума не се начислява и не
съществува. Настоящото съд. производство може да доведе единствено до генериране на
разноски в тежест на ищцата, поради което следва да бъде прекратено още в началото му
като проц. недопустимо, доколкото е видно, че законна лихва върху присъденото от СГС
обезщетение на ищеца не е присъдена. Това изключва възможността непотърсената законна
лихва в приключилия съд. процес да се търси в отделно последващо производство. Горното
е установимо още в началния етап на процеса и е безсмислено да се администрира ИМ и да
се постановява решение по изначално недопустим иск за присъждане на ненавременно
поискана законна лихва. С оглед на гореизложеното исковата молба следва да бъде върната,
а производството прекратено като процесуално недопустимо.
Така мотивиран, на осн. чл.130 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА искова молба с вх. №318129/09.10.2024г., от И. В. Г.,, ЕГН: **********, срещу
....., ЕИК: ...., със седалище и адрес на управление: гр..... представляван от – ......- Изп.
директори, по която е образувано гр.д. №59678/2024г. по описа на СРС, 165 граждански
състав, като недопустима.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
Определението подлежи на обжалване пред СГС в едноседмичен срок от връчването
му на ищеца.
Да се връчи препис на ищеца.
2
Районен съдия:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3