РЕШЕНИЕ
№ 208
гр. Ловеч, 09.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
ПОЛЯ ДАНКОВА
при участието на секретаря ПРЕСЛАВА ЦВЕТАНОВА
като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно гражданско
дело № 20254300500424 по описа за 2025 година
и за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №162/9.04.25 г. постановено по гр.д.№441/24 г. РС-Ловеч е отхвърлил
предявения от М. Н., гражданин на Република К., постоянно пребиваващ в Република Б.,
роден на **.**.**** г. в Република С., притежаващ постоянно разрешение за пребиваване в
РБ № *********, изд. на **.**.**** г. от МВР – София, валидно до **.**.**** г., с адрес: гр.
П., ***, с ЕГН **********, чрез пълномощника си адв. А. Г. – САК против М. К. Б., ЕГН
**********, с адрес: с. К., *** иск за делба на следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ
(ДВОРНО МЯСТО), находящо се в с. К., Община У., с площ от 580 кв.м., съставляващ УПИ
VI – 100 в кв.10 по действащия подробен устройствен план – план за регулация и
застрояване на с. К., общ. У., което съгласно действащата КККР, одобрени със Заповед РД-
18-49/03.06.2009 г.на Изп.директор на АГКК съставлява Поземлен имот с идентификатор
36943.500.100, с адрес на поземления имот: с. К., ***, с площ 647 кв.м., предназначение на
територията: Урбанизирана, при съседи: 36943.500.99, 36943.500.533, 36943.500.101,
36943.500.620, като неоснователен и недоказан; допуснал е да се извърши съдебна делба
между М. Н., гражданин на Република К., постоянно пребиваващ в Република Б., роден на
**.**.**** г. в Република С., притежаващ постоянно разрешение за пребиваване в РБ №
*********, изд. на **.**.**** г. от МВР – София, валидно до **.**.**** г., с адрес: гр. П.,
1
***, с ЕГН ********** и М. К. Б., ЕГН **********, с адрес: с. К., *** на съсобствените им
недвижими имоти и МПС, придобити в режим на СИО, а именно: -ЖИЛИЩНА СГРАДА и
СТОПАНСКА ПОСТРОЙКА, построени ПОЗЕМЛЕН ИМОТ (ДВОРНО МЯСТО), находящо
се в с. К., Община У., с площ от 580 кв.м., съставляващ УПИ VI – 100 в кв.10 по действащия
подробен устройствен план – план за регулация и застрояване на с. К., общ. У., а съгласно
действащата КККР, одобрени със Заповед РД-18-49/03.06.2009 г. съставлява Поземлен имот
с идентификатор 36943.500.100, с адрес на поземления имот: с. К., ***, с площ 647 кв.м.,
предназначение на територията: Урбанизирана, при съседи: 36943.500.99, 36943.500.533,
36943.500.101, 36943.500.620, които сгради по действащата КККР, одобрени със Заповед
РД-18-49/03.06.2009 г.на Изп.директор на АГКК съставляват СГРАДА с идентификатор
36943.500.100.1, със застроена площ 63 кв.м, брой етажи 2, предназначение ЖИЛИЩНА
СГРАДА –еднофамилна и СГРАДА 36943.500.100.2, със застроена площ 54 кв.м, брой етажи
2, предназначение: СЕЛСКОСТОПАНСКА СГРАДА.-ЛЕК АВТОМОБИЛ „Опел Астра“ с
рег.№ ОВ 2185 ВС, Рама № W0L0TGF48X5026976, двигател:Х17DTL14337962,-ЛЕК
АВТОМОБИЛ „Рено Меган“ с рег.№ ОВ9667АХ, рама № VF1BA0G0515067526 и двигател
№ F3RP7501001852 и-ЛЕК АВТОМОБИЛ „Опел Вектра“ с рег.№ ОВ 0376ВН, рама
W0L000036V1169018 и двигател Х18ХЕ14273240, при следните квоти:-М. Н. - ½ ид.ч. и за -
М. К. Б. - ½ ид.ч..
Против това решение е подадена въззивна жалба с вх.№5355/2.05.25 г. от адвокат А.
Г. - САК-довереник на М. Н., гражданин на Република К., постоянно пребиваващ в
Република Б. като го обжалва в частта, в която е отхвърлен предявения иск за делба на
следния недвижим имот, а именно: поземлен имот/дворно място/ ,находящо се в село К.,
Община У., Област Л., цялото на площ от 580/петстотин и осемдесет/ кв.м, съставляващ
УПИ VI-100/шести за имот планоснимачен номер сто/, в квартал 10/десети/ по действащия
подробен устройствен план -план за регулация и застрояване на село К., Община У., което
съгласно действащата КККР, одобрени със Заповед РД-18-49/03.06.2009 г. на Изп.директор
на АГКК съставлява ПИ с идентификатор 36943.500.100, с адрес на поземления имот: с. К.,
ул. ***, с площ 647 кв.м., предназначение на територията: Урбанизирана, при съседи:36943.
500.99, 369443.500.533, 369443.500.101, 369443.500.620, като неоснователен и недоказан.
Моли да се отмени решението в обжалваната част като неправилно и
незаконосъобразно поради нарушения на материалния и процесуален закон, като счита че
изводите на съда от фактическа и правна страна не намират опора в доказателствата по
делото, а се опровергават от тях.
Не приема изводите на ЛРС, които не кореспондират със събраните по делото
доказателства, тъй като съдът неправилно е приел, „че по силата на закона именно той-
съсобственикът М. Н., може да иска извършване на съдебна делба на процесното дворно
място и му пречи да упражнява своето право на собственост, независимо от
обстоятелството, че имота е придобит по време на сключен граждански брак и е в режим на
съпружеска имуществена общност."
Твърди, че независимо от констатацията на ЛРС, че М. Н., че „съгласно представеното
2
Удостоверение № УРИ-313-000-16609/11.10.2024г. на ОДМВР-П. на М. Н. има разрешен
статут на постоянно пребиващ чужденец в Б. от 2000г.
Сочи, че с молба-уточнение от 30.09-2024г. дава пояснения на ЛРС защо именно
следва да бъде допусната делбата на процесният имот, включително и на дворното място, а
именно, че за възникването на СИО върху земя при брак на български гражданин и
чужденец могат да се направят следните изводи : може ли чужденец по време на брака с
български гражданин да придобие право на собственост върху сгради и ограничени вещни
права върху недвижим имот в страната на основание чл. 58 ал.1 ЗТСУ./отм/ и нормата на чл.
19 ал.1 СК /отм/ при съвместен принос по силата на презумпцията на чл.19 ал.З СК /отм/ при
действието на чл. 29 ал.З ЗС в редакция ДВ бр. 33/19.04.1996г. в периода от 01.06..1996г. -
21.07.2000г. и необходимо ли е разрешение от Министъра на финансите по чл.29 ал.З ЗС в
този случай, съставлява ли това установено със закон „друго" по смисъла на този текст.
Изтъква, че нормата на чл. 22 ал.2 от Конституцията на Република Б. в първоначалната й
редакция в сила от 13.07.1991г. не забранява на чужди граждани да придобиват сгради и
ограничени вещни права на територията на страната, но позволява това само при
определени със закон условия е тази редакция е в сила до изменението на чл. 22 от
Конституцията - ДВ бр. 18/26.09.2006 г. Сочи, че с изменението на чл. 29 ЗС ДВ бр.33/1996г.
в сила от 01.06.1996г. се възпроизвежда забраната чужденци да придобиват земя в страната
освен по наследяване по закон, но за сградите и ограничените вещни права върху
недвижими имоти, чл.29 ал.3 ЗС допусна придобиване с разрешение на министъра на
финансите, освен ако със закон не е установено друго. Изтъква, че тази редакция действа от
01.06.1996 г до 21.07.2000 г, като съгласно действащия в този период чл.19 ал.1 СК от 1985г.
/отм/ вещите, правата върху вещи, придобити по време на брака в резултат на съвместен
принос са общи на двамата съпрузи, като съгласно ал.З от същия текст, съвместния принос
се предполага. Твърди, че задължителната съдебна практика на ВС - ПП-5-72 т.4 приема, че
изградената сграда по време на брака върху дворно място, индивидуална собственост само
на единия съпруг, дори да не е учредено право на строеж на другия, се включва в
съпружеската имуществена общност и такава е и хипотезата на застрояване по чл. 58 ал.1
ЗТСУ. /отм/ когато в съсобствен парцел, който е предназначен за малко етажно или
средноетажно жилищно или за вилно застрояване е разрешено и са изградени по искане на
един или повече от съсобствениците, без съгласие на останалите, въз основа на архитектурен
проект за цялостно застрояване на парцела, отделна жилищна сграда, отделно жилище в
една сграда, съответно отделна вилна сграда или отделно вилно жилище. Изтъква, че така
предвиденото на основание чл. 19 ал.1 СК от 1985г. /отм/ включване в съпружеската
общност на сграда, придобита по време на брака между български гражданин и чужденец в
резултат на съвместен принос съставлява уредено със закон „друго" по смисъла на чл. 29
ал.З ЗС в редакция бр.33/1996г. в сила от 01.06.1996г и в този случай не се изисква
разрешение на министъра на финансите за придобиването докато тази норма е действала -
21.07.2000г.
Изтъква, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява по
3
един несъмнен и безспорен начин, че наведените от страна на процесуалният представител
на М.Б.Й. доводи са неоснователни и недоказани.
В подкрепа на гореизложеното отбелязва, че ЛРС неоснователно и без мотиви е
отхвърлил иска за делба в частта за дворното място, защото е приел, че дворното място е
собственост само на бившата съпруга М. Б. и поради това, че на основание чл. 29 ЗС, М. Н.
не може да придобива право на собственост върху земя, но е прието от
първоинстанционният съд, че той не е придобил идеална част от дворното място, тъй като
няма „няма наличие на международен договор". Твърди, че съдът се е позовал на съдебна
практика, която се отнася за придобиване правото на собственост от чужд гражданин върху
земя без да отчита публикуваните международни договори между Република Б. и Република
К./ например за международните автомобилни превози за избягване на двойното данъчно
облагане и др./ и затова първоинстанционният съд е приел, че той не е придобил вещното
право на собственост върху дворното място и не е съсобственик.
Твърди, че след прекратяване на брака с развод, съгласно чл.27 от СК от 1985,
бившите съпрузи притежават равни права.
По изложените съображения счита, че въззивната жалба се явява основателна и
първоинстанционното решение следва да се отмени в частта за дворното място, като вместо
това спорът следва да се разреши по същество, като се допусне делба на поземлен
имот/дворно място/ находящо се в село К., Община У., Област Л., цялото на площ от
580/петстотин и осемдесет/ кв.м, съставляващ урегулиран поземлен имот VI-100/шести за
имот планоснимачен номер сто/, в квартал 1 О/десети/ по действащия подробен устройствен
план -план за регулация и застрояване на село К., Община У., което съгласно действащата
КККР, одобрени със Заповед РД-18-49/03.06.2009 г. на Изп.директор на АГКК съставлява
Поземлен имот с идентификатор 36943.500.100, с адрес на поземления имот: с. К., ул. ***, с
площ 647 кв.м., предназначение на територията: Урбанизирана, при съседи:36943. 500.99,
369443.500.533, 369443. 500.101, 369443.500.620а при равни права.
Моли да му бъдат присъдени разноските пред въззивната инстанция.
В срок е подаден писмен отговор от М. К. Б. ЕГН ********** чрез адв.А. Д. М.
Адвокат при АК Ловеч.
Счита, че решението на ЛРС е допустимо, валидно и правилно и моли да бъде
потвърдено, като аргументите му за това са, че с Нотариален акт № 70 том 8, per № 7533.
дело № 679/16.09.2004 год. по време на брака между въззивника и въззиваемата е придобит
недвижим имот земя и сгради, находящ се в с. К.. общ. У., обл. Л., ул. *** с идентификатор
36943.500.100 с площ 647 кв.м. с находящите с в него жилищна сграда с идентификатор
36943.500.100.1 със застроена площ 63 кв.м,, брой етажи 2 и предназначение жилищна
сграда еднофамилна и сграда с идентификатор № 36943.500.100.2 с предназначение
стопанска сграда, като страните са придобили и МПС - л.а. Рено Меган с per № OB 96 67 АХ
придобит на 03.10.2008 год.; л.а Опел Вектра с per. № OB 03 76 ВН придобит на 28.10.2014
год. и л.а. Опел Астрас per. № OB 2185 ВС придобит на 28.09.2016 год.
4
Твърди, че между страните няма спор, че М. Б. и М. Н. са бивши съпрузи и че с
Решение № 107/28.02.2019 г. на Районен съд гр. Л., по гр.дело № 692/2018 год. е прекратен
гражданския брак сключен между тях.
Счита, че първоинстанционният съд е приложил правилно материалният закон, като е
посочил че имущественоправният режим и обемът на притежаваните от Б. и Н. права върху
гореописания имот следва да се определят от основанието и моментът на продобиване на
правото на собственост. Твърди, че съдът е цитирал съдебна практика - Решение №
1/29.04.2013 г. на ВКС по гр.д.№ 765/2012 г., II, г.о.. в което е прието, че доколкото вещното
право на собственост или ограничено вещно право се придобива чрез сделка с транслативно
действие, то преценката за валидността на сделката и възможността чужденецът да
придобие това право /лично или при рефлекторното действие на чл.21, ал.1 от СК при
режим на общност на съпрузите/ следва да бъде направено съобразно действащия режим
към момента на прехвърляне на собствеността.
Сочи, че в конкретният случай съдът правилно е определил, че предмет на
разглеждане са въпросите относно придобиването на право на собственост по отношение на
имот, находящ се на територията на Р Б. от страните по делото, при което приложим
българския закон, съгласно разпоредбата на чл.65, ал.1 от КМЧП. Смята, че съгласно текста
на посочената разпоредба, придобиването и прекратяването на вещни права се урежда от
правото на държавата по местонахождението на вещта по време на извършването на
действието или настъпване на обстоятелствата, които обуславят придобиването или
прекратяването на правата. Цитира, че съгласно нормата на чл.22, ал.2 от Конституцията на
Република Б. в първоначалната й редакция в сила от 13.07.1991 год., която в случая е
приложима за процесната сделка от 2004 г.. не забранява на чужди граждани да придобиват
сгради и ограничени вещни права на територията на страната, но позволява това само при
определени със закон условия, като с изменението на чл.29 от ЗС /ДВ. Бр.59/2000 г. до бр.24
от 20.03.2007г. е възпроизведена забраната чужденци да придобиват земя в страната освен
по наследяване по закон, но за сградите и ограничените вещни права върху недвижими
имоти , чл.29. ал.З от ЗС допуска придобиване от чужденци, освен ако със закон не е
установено друго.
Сочи, че съдебната практика приема, че предвиденото на основание чл.19, ал.1 от СК
от 1985 г./отм./ включване в съпружеската общност на възмездно придобита сграда и
ограничени вещни права по време на брака между български гражданин и чужденец в
резултат на съвместен принос представлява уредено със закон „друго'' по смисъла на чл.29,
ал.З от ЗС и в този смисъл Решение № 146 от 24.06.2014 г. на ВКС по гр.д.№ 7858/2013 г., 1
г.о., приложимо по аналогия и към коментираната сделка. Цитира, че съгласно действащата
в този период разпоредба на чл.19,ал.1 от СК от 1985 г. /отм./, вещите, правата върху вещи,
придобити по време на брака в резултат на съвместен принос са общи на двамата съпрузи,
като съгласно ал.З от същия текст, съвместният принос се предполага. Счита, че
придобиването на имущество в режим на СИО е по силата на закона, независимо от това на
чие име са придобити и този придобивен способ не е посочен като изключение от
5
установения в чл.29 от ЗС режим на придобиване на право на собственост върху земя от
чужди граждани и тъй като към момента на сключване на сделката ищецът е със статут на
чужденец, макар и постоянно пребиваващ в Р Б., спрямо него е действала забраната за
придобиване на право на собственост върху земя. Счита, че правилно съдът е приел, че по
отношение на Н. договорът за покупко- продажба не е проявил рефлекторното действие на
чл.19, ал.1 от СК /отм./ и доколкото съпругата - Б. е българска гражданка и по отношение на
нея не съществува законова забрана да придобива право на собственост върху земя. Счита,
че правилно ЛРС е приел, че придобитото дворно място се явява нейна лична собственост,
както и че в конкретният случай нормата на чл.29, aл.2 от ЗС изключва приложението на
чл.19, ал.1 от СК /отм./
Изтъква, че съдът се е съобразил константната съдебна практика относно
придобиването на застроен имот - земя и сграда от съпрузи купувачи български гражданин и
чужденец и е посочил Решение № 523 от 14.07.2011 г. на ВКС по гр.д.№ 3114/2008 г.. I г.о..
ГК в което е прието, че върху земята, придобита по време на брака с чужд гражданин от
съпруга - български гражданин, няма да възникне съпружеска бимуществена общност, като
нормата на чл.29, ал.З от ЗС изключва приложението на чл.19, ал.1 от СК /отм./ и земята ще
остане индивидуална собственост.
Твърди, че съдът подробно е мотивирал, защо в конкретния случай не са налице
хипотезите на действащите към момента разпоредби на чл.22 от Конституцията (изм.ДВ. бр.
18 от 2005 г. в сила от 01.01.2007 г.) и чл.29 от ЗС, в които е допустимо придобиването на
собственост върху земя от чужди граждани при условията на международен договор,
ратифициран по реда на чл.22, ал.2 от Конституцията на Р.Б., обнародван и влязъл в сила, и
при наследяване на закон. Изтъква, че на гражданите на държавите - членки на Европейския
съюз или на държавите - страни по Споразумението за Европейското икономическо
пространство е призната възможност да придобиват право на собственост върху земя при
спазване на изискванията произтичащи от присъединяването на Република Б. към
Европейския съюз. Сочи, че в конкретния казус ищецът е гражданин на държава, която не е
член на Европейския съюз и не е страна по Споразумението на ЕИП, а от друга страна няма
данни Република К. и Република Б. да са страни по международен договор, който да е
ратифициран и обнародван и да е с предимство пред забранителните норми на вътрешното
ни законодателство. Сочи, че Н. е гражданин на Република К., като е бил такъв и към
момента на сключване на договора за придобиването на собствеността върху дворното
място, и същият не е имал право да придобие собственост върху недвижим имот - дворно
място.
Счита, че са правилни изводите на съда. че в случая не е налице съсобственост между
страните по делото по отношение на дворното място в с. К., общ. У., обл. Л., ул. *** с
идентификатор 36943.500. J00 с площ 647 кв.м.
Поради изложените аргументи, моли съда да постанови решение, с което да потвърди
Решение № 162 от 09.04.2025 г. постановено по гр.д. № 441/2025 г. на ЛРС като правилно и
законосъобразно и да му се присъдят разноските по повод на делото.
6
В съдебно заседание въззивникът се представлява от адв.А. Г. от САК, който
представя адвокатско пълномощно за тази инстанция и поддържа въззивната жалба на
изложените в нея основания. В указания от съда срок представя подробна писмена защита в
подкрепа на твърденията си, че въззивникът има право да придобие в собственост
процесния недвижим имот, върху който е построена сградата. Моли да му се присъдят
направените пред въззивната инстанция разноски по представен списък.
Въззиваемата се представлява от адв. А. М., която поддържа отговора и моли
решението да бъде потвърдено като правилно. Претендира разноски и и представя подробни
писмени бележки в подкрепа на становището, че решението на ЛРС е правилно и
въззивникът няма законово право да придобие собственост на земята, върху която е
построена сградата.
От представените по делото доказателства по гр.д.№441/25 г. на ЛРС, от
обясненията на страните, от всички тези доказателства преценени поотделно и в тяхната
взаимна връзка и обусловеност съдът намира за установени следните фактически
обстоятелства:
Атакуваният съдебен акт е обявен на въззивника на 16.04.25 г., а въззивната жалба е
подадена на 2.05.25 г. т.е. в срок, срещу подлежащ на въззивен контрол първоинстанционен
съдебен акт от страна с наличие на правен интерес, поради което производството е
допустимо и следва да бъде разгледана по същество досежно посоченото в жалбата, а
именно в частта, в която е отхвърлен предявения иск за делба на следния недвижим имот, а
именно: поземлен имот/дворно място/ ,находящо се в село К., Община У., Област Л., цялото
на площ от 580/петстотин и осемдесет/ кв.м, съставляващ УПИ VI-100/шести за имот
планоснимачен номер сто/, в квартал 10/десети/ по действащия подробен устройствен план -
план за регулация и застрояване на село К., Община У., което съгласно действащата КККР,
одобрени със Заповед РД-18-49/03.06.2009 г. на Изп.директор на АГКК съставлява ПИ с
идентификатор 36943.500.100, с адрес на поземления имот: с. К., ул. ***, с площ 647 кв.м.,
предназначение на територията: Урбанизирана, при съседи:36943. 500.99, 369443.500.533,
369443.500.101, 369443.500.620, като неоснователен и недоказан.
В останалата част съдебното решение е влязло в закона сила, тъй като не е
атакувано от страните.
Съделителите са бивши съпрузи, сключили граждански брак на 17.06.1998 г., който е
прекратен с Решение № 107 от 28.02.2019 г. по гр.дело № 692/2018 г., влязло в сила на
29.03.2019 г.
Установява се от удостоверение № УРИ – 313000-16609/11.10.2024 г. на ОД на МВР –
П., че Н. М., роден на **.**.**** г, с ЛНЧ **********, с пост.адрес в гр. П. е влязъл в Р Б.
през 1997 г. и му е предоставен статут на кандидат бежанец с молба с рег.№ 132/17.02.1997 г.
на Държавна Агенция за бежанците, с молба с рег.№ 12221/29.06.2000 г. на ОДМВР – гр.
Плевен има разрешен статут на постоянно пребиваващ чужденец в Р Б..
По време на брака съгласно Нот.акт за покупко- продажба на недвижим имот №70,
7
том VIII, рег.№ 7533, дело № 679 /2004 г. на нотариус Ц.Л. с р-н на действие РС Ловеч М. К.
Н. е закупила недвижим имот, както следва: ПИ- дворно място в с. К., общ. У., с площ от 580
кв.м, съставляващ УПИ VI- 100 в кв. 10 по действащия подробен устройствен план – план за
регулация и застрояване на с. К., заедно с построените върху него: Жилищна сграда и
стопанска постройка, при граници на поземления имот: улица, улица, улица, УПИ VII- 101,
УПИ V-99, за сумата 500 лв, която сума продавачите заявили, че са получили напълно от
купувачката.
Представена по делото е Скица № 15 – 30565426.03.2024 г., от която е видно, че
съгласно Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-
49/03.06.2009 г. на Изп.директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо
поземления имот е от 26.03.2024 г., имотът съставлява Поземлен имот с идентификатор
36943.500.100, адрес на поземления имот: с. К., ***, с площ 647 кв.м, Трайно
предназначение на територията: Урбанизирана, Начин на трайно ползване: Ниско
застрояване /до 10м./, Предишен идентификатор – няма; Номер по предходен план – 100,
квартал 10, парцел VI, при съседи: 36943.500.99, 36943.500.533, 36943.500.501,
36943.500.620.
Настоящата инстанция съобразява, че в практиката на ВКС решение №1/29.04.2013 г.
по гр.д.№765/12 г. е дадено тълкуване във връзка с ограниченията чужденци да придобиват
земя в Република Б., доколкото вещното право на собственост или ограничено вещно право
се придобива чрез сделка с транслативно действие, то преценката за валидността на сделката
и възможността чужденецът да придобие това право/лично или при рефлекторното действие
на чл.19 ал.1 от СК от 1985 г. отм. Или чл.21 ал.1 от СК при режим на общност на съпрузите,
какъвто е и настоящият казус/ следва да бъде направена съобразно действащия режим към
момента на прехвърляне на собствеността или в случая това е датата на сделката 16.09.2004
г.
Съдът намира, че с оглед събраните по делото доказателства по отношение на
гражданина на К. М. Н., роден на **.**.**** г, с ЛНЧ **********, с пост.адрес в гр. П.
действа забраната, предвидена в разпоредбата на чл.22 от Конституцията на Р.България /в
първоначалната й редакция/, която гласи, че чужденците не могат да придобиват право на
собственост върху земя, освен при наследяване по закон и със съответната й разпоредба на
чл.29 ал.1 и ал.2 от ЗС в приложимата към придобивната сделка от 2004 г. редакция, приета
в ДВ бр.33/96 г. която гласи, че чужденците не могат да придобиват право на собственост
върху земя в страната, освен при наследяване, какъвто не е настоящият случай. Тъй като
това са императивни материалноправни норми, съдът е длъжен да ги приложи и в този
смисъл правилото на чл.19 ал.1 от СК от 1985г./отм./ не предвижда изключение от забраната
чуждестранен гражданин да придобива право на собственост върху земя на територията на
Р.България. По идентичен казус се е произнесъл и ВКС в решение №64/22.05.2019 г. по гр.д.
№1909/18 г. която практика се споделя и от настоящият съдебен състав.
Направените във въззивната жалба оплаквания не намират опора в тестовете на закона,
поради което се явяват неоснователни.
8
По тези съображения настоящата инстанция също като първата приема, че по
изложените по-горе съображения М. Н. не би могъл да придобие собственост върху
недвижим имот – дворно място и в този смисъл не е налице съсобственост между страните
по делото по отношение на дворното място в с.К., общ. У., с площ от 580 кв.м., съставляващ
УПИ VI – 100 в кв.10 по действащия подробен устройствен план – план за регулация и
застрояване на с. К., общ. У., което съгласно действащата КККР съставлява Поземлен имот с
идентификатор 36943.500.100, с адрес на поземления имот: с. К., ***, с площ 647 кв.м.,
предназначение на територията: Урбанизирана, при съседи: 36943.500.99, 36943.500.533,
36943.500.101, 36943.500.620 и искът за делба следва да бъде отхвърлен по отношение на
този имот като неоснователен и недоказан.
Следователно предвид съвпадане на правните изводи на настоящата инстанция с
тези на ЛРС, изложени в атакуваното решение №162/9.04.25 г. постановено по гр.д.№441/24
г. РС-Ловеч, то следва да бъде потвърдено като правилно на основание чл.271 ал.1 от ГПК в
атакуваната му част.
На този етап от процеса разноски на въззиваемата не следва да се присъждат, тъй
като не са представени доказателства за извършването им във въззивното проризводство.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно съдебно решение №162/9.04.25 г. постановено по
гр.д.№441/24 г. РС-Ловеч №34/15.02.24 г. в частта, с която е отхвърлен предявения от М. Н.,
гражданин на Република К., постоянно пребиваващ в Република Б роден на **.**.**** г. в
Република С., притежаващ постоянно разрешение за пребиваване в РБ № *********, изд. на
**.**.**** г. от МВР – София, валидно до **.**.**** г., с адрес: гр. П., ***, с ЕГН
**********, чрез пълномощника си адв. А. Г. – САК против М. К. Б., ЕГН **********, с
адрес: с. К., *** иск за делба на следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ (ДВОРНО
МЯСТО), находящо се в с. К., Община У., с площ от 580 кв.м., съставляващ УПИ VI – 100 в
кв.10 по действащия подробен устройствен план – план за регулация и застрояване на с. К.,
общ. У., което съгласно действащата КККР, одобрени със Заповед РД-18-49/03.06.2009 г.на
Изп.директор на АГКК съставлява Поземлен имот с идентификатор 36943.500.100, с адрес
на поземления имот: с. К., ***, с площ 647 кв.м., предназначение на територията:
Урбанизирана, при съседи: 36943.500.99, 36943.500.533, 36943.500.101, 36943.500.620, като
неоснователен и недоказан.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщението му на страните
пред ВКС при условията на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
9
Членове:
1._______________________
2._______________________
10