Р Е Ш Е Н И Е № 260092
гр. Русе, 08.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският
окръжен съд, търговско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и
осми септември през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАЛМА ТАРАЛАНСКА
при участието на секретаря Тодорка Недева като разгледа
докладваното от съдия Тараланска търговско дело № 423 по описа на РОС за 2020
г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по чл. 365 и сл. от ГПК.
Делото е
образувано по постъпила искова молба от «Дрийм Хоум» ООД гр. Варна, ЕИК:
*********, представлявано от Ф.А.К.- прокурист, чрез адв. Р.С. *** обективно
кумулативно съединение са предявени искове с правно основание чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, срещу „ГИК Инженеринг” ЕООД гр. Русе, ЕИК *********, представлявано от
управителя С.И.К.за изпълнение на договорно задължение за заплащане на сумата
от 22 797,56 евро, представляваща неплатения остатък от дължимото
възнаграждение за осъществено посредничество съгласно сключения на 15.09.2017
г. между страните договор за сътрудничество от 15.09.2017 г., ведно със законната лихва върху така
претендираната сума, считано от датата на завеждането на иска до окончателното й изплащане, както и сумата от 5 367,47
евро, представляваща обезщетение за забавено плащане на основание чл. 86 ЗЗД
върху главницата за периода от 01.07.2018 г. до 27.09.2020 г. 28.12.2007 г. и
разноските по делото.
Препис от исковата молба с приложените към
нея писмени доказателства е връчен на ответника с указание да подаде писмен
отговор в двуседмичен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците
от неподаването му. В срока за отговор ответното дружество оспорва основателността
на исковете, като твърди, че не му е
издадена фактура за претендираната сума, както и, че не я дължи в пълен размер
тъй като все още не са завършени СМР, предмет на договора за строителство, въз
основа на която стойност се определя дължимото възнаграждение. Моли претенцията
да бъде оставена без уважение. Претендира разноски.
В
предвидения двуседмичен срок е
депозирана допълнителна искова молба, в която се развиват доводи за това, че
издаването и връчването на фактури не е правопораждащ факт за възникване
задължението за плащане на цената на извършената посредническа услуга.
Иска цената на оказаната услуга да му
бъде заплатена без да издава фактура за това.
В допълнителния отговор на
допълнителната искова молба ответната страна поддържа становището си, че ще
дължи плащане само след издаването на фактура, която фактура да бъде основание
за осъществяване на превода, като в условията на евентуалност признава
претенцията за частично основателна до
размера на 9 670,16 евро изчислена на база състоянието на готовите СМР на
сградата по Договора за строителство от 10.10.2017 г., а именно – 90 % от „грубия строеж“ към момента.
Съдът след като проверени
редовността на разменените книжа и допустимостта на предявените искове,
включително и тяхната цена, както и другите искания и възражения на страните,
както и след преценка на събраните по делото доказателства, приема за
установено следното:
Видно от подписаният на 15.09.2017
г. Договор за сътрудничество между „Дрийм Хоум“ ЕООД гр. Варна и „ГИК
Инженеринг” ЕООД гр. Русе, страните се договарят за това, че „Дрийм Хоум“ ЕООД гр. Варна като
агенция за недвижими имоти за осъщественото от нея посредничество при
подписването на договор за строителство между „ГИК Инженеринг” ЕООД гр. Русе и
«Наре – БГ» ЕООД гр. Варна – за построяване
на многофамилна жилищна сграда в гр. Варна, следва да получи
възнаграждение в размер на 29 700 евро с вкл. ДДС. Уговорено е цитираното възнаграждене да бъде
заплатено от „ГИК Инженеринг” ЕООД гр. Русе пропорционално на вноските, които
третото лице «Наре – БГ» ЕООД гр. Варна заплаща на изпълнителя съобразно
сключения между тях договор за строителство.
Представен е и Договор за
строителство от 10.10.2017 г., сключен между
«Наре – БГ» ЕООД гр. Варна, в качеството му на възложител и „ГИК Инженеринг” ЕООД гр. Русе, в
качеството му на изпълнител с предмет изграждане на многофамилна жилищна сграда
в гр. Варна като стойността на договорените СМР възлиза общо на 383 598,00
лв с вкл. ДДС.
Ищцовата страна първоначално признава
извършени частични плащания в размер на 13 500,00 лв, равняващи се на
6 902,44 евро по фиксинга на БНБ /1 евро = 1,95583 лв/, както и едно
последващо плащане в размер на 1 500,00 лв, равняващи се на 766,94 евро по
фиксинга на БНБ /1 евро = 1,95583 лв/.
Назначена и извършена е съдебно –
счетоводна експертиза, вещото лице по която е депозирало заключение относно
това за периода от 01.10.2017 г. до 31.12.2019 г. на коя дата, каква сума, на
какво основание и по какъв начин е платена от «Наре – БГ» ЕООД гр. Варна на
„ГИК Инженеринг” ЕООД гр. Русе, за изграждане на обекта в гр. Варна, кв.
«Виница», ул. «Черно море» в УПИ Й-269,
кв. 34, с идентификатор 10135.2575.1707, с площ по кадастрална карта 1 259
кв.м. по Договора за строителство от 10.10.2017 г. между «Наре – БГ» ЕООД гр.
Варна и „ГИК Инженеринг” ЕООД гр. Русе. Установено е плащане в общ размер на
455 469,13 лв, като всички плащания са на база издадени фактури от „ГИК
Инженеринг” ЕООД гр. Русе към «Наре – БГ» ЕООД гр. Варна. Съгласно Закона за
счетоводството и спазвайки изискванията за текущо счетоводно отчитане на
стопанските операции, всички фактури са осчетоводени през съответния пероид –
месеца, през който са издадени. Към фактурите има и придружаващи приемно-предавателни
протоколи, както и Протокол/Акт обр. 19 за извършени строително монтажни работи
на съответния етап от строителството.
След подписването на договора за
сътрудничество от „Дрийм Хоум“ ЕООД гр. Варна
към „ГИК Инженеринг” ЕООД гр. Русе са издадени 3 бр. данъчни фактури –
фактура № **********/21.12.2017 г. на стойност 6 000,00 лв, платена на части
както следва: 3000,00 лв на 17.01.2018 г. и 3 000,00 лв на 05.02.2018 г.;
фактура № **********/05.02.2018 г. на стойност 6 000,00 лв, платена на части както
следва: 3 000,00 лв на 21.03.2018 г. и 3 000,00 лв на 22.06.2018 г. и
фактура фактура № **********/09.08.2018 г. на стойност 3 000,00 лв, платена изцяло. Общата сума на извършените
плащания е в размер на 15 000 лв.
При така установената фактическа обстановка
съдът достига до следните правни изводи:
Съдът определя правната квалификация на
предявените искове като такива – по чл. 79 ЗЗД за претенцията за неизпълнение
на договорно задължение и чл. 86, ал.1 ЗЗД за претенцията за мораторна лихва.
Претенцията на ищеца за заплащане на
сумата от 22 797,56 евро касае
осъществено посредничество съгласно сключения на 15.09.2017 г. между страните
Договор за сътрудничество и представлява
неплатения остатък от дължимото възнаграждение, уговорено в общ размер
от 29 700 евро, платимо
пропорционално на вноските, които третото лице «Наре – БГ» ЕООД гр.
Варна заплаща на изпълнителя съобразно сключения между тях договор за
строителство за построяване на
многофамилна жилищна сграда в гр. Варна.
Видно от приетото и неоспорено от страните
заключение на вещото лице, което съдът като компетентно и задълбочено кредитира
напълно, цялата договорена сума в размер на 383 598 лв с вкл. ДДС за
извършването на СМР при изграждането на
многофамилната жилищна сграда в гр. Варна, кв. «Виница», ул. «Черно море» в УПИ Й-269, кв. 34, с идентификатор
10135.2575.1707, с площ по кадастрална карта 1 259 кв.м. по Договора за
строителство от 10.10.2017 г. между «Наре – БГ» ЕООД гр. Варна и „ГИК
Инженеринг” ЕООД гр. Русе е платена, дори е установено плащане в по-голям
размер, а именно - 455 469,13 лв лв, което се дължи на възложени и
изпълнени допълнителни строително монтажни работи. При това положение е
настъпило и данъчното събитие за заплащане на уговореното комисионно
възнаграждение.
При това положение и на основание чл. 79, ал.
1 от ЗЗД за ответника е възникнало задължението да заплати дължимата цена с ДДС
за оказаната услуга. Проблемът се свежда до категоричния отказ на ищеца да
изпълни задължението си по чл. 113, ал. 1 ЗДДС и да издаде данъчна фактура,
която да послужи на ответната страна като основание за извършване на плащането,
включително и след дадените от съда с определението по чл. 374 ГПК
указания за това, че не се сочат
доказателства за издаването на съответните финансово – счетоводни документи при
твърдяно наличие на настъпило данъчно събитие.
Издаването на фактура в петдневен срок от настъпване на данъчното
събитие – извършено посредничество от страна на агенцията за недвижими имоти
гр. Варна – единствено представлява законово основание за извършване на
плащането от страна на ответника по делото. Отказът за издаване на финансово –
счетоводни документи, при наличие на основание
и задължение за това, респективно отразяването им в дневниците за покупко-продажби
и в справките декларации по ЗДДС, подавани към НАП, представлява грубо
нарушение на данъчното законодателство, което не следва да се толерира и
заобикаля чрез събиране на сумите в индивидуално принудително изпълнение и
невнасяне на дължимия данък в бюджета.
Съобразно нормата на чл. 113, ал.1 ЗДДС
всяко данъчно задължено лице - доставчик, е длъжно да издаде фактура за
извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово
плащане преди това освен в случаите, когато доставката се документира с
протокол по чл.
117 ЗЗДС, какъвто не е настоящият случай. Фактурата е
данъчен документ и като данъчно задължено лице ищецът е длъжен да издаде
фактура за извършената от него посредническа услуга. Макар и със значително
закъснение, такава е издадена след завеждане на делото с № ********** /04.06.2021 г. за останалата
сумата от 43 088,15 лв, равняващи се на равностойността на 22 030,62 евро по
фиксинга на БНБ /1 евро = 1,95583 лв/ какъвто е и установения от вещото лице
неплатен остатък на задължението. Този резултат се получава като от общото
задължение по договора 29 700 евро е приспадната платената
сума по издадените до този момент фактури общо в размер на 15 000,00 лв, равняващи
се на 7 669,38 евро по фиксинга на БНБ /1 евро = 1,95583 лв/.
Претенцията на ищеца се явява основателна
и доказана именно само до размера на 22 030,62
евро с еквивалент 43 088,15 лв по фиксинга на БНБ /1 евро = 1,95583 лв/, и като такава следва да бъде уважена до този
размер и отхвърлена за разликата до претендирания от 22 797,56 евро
поради извършено плащане.
Предвид изпълнението на задължението за
издаване на фактура, като основание за плащане едва в хода на съдебното
следствие, съдът намира за неоснователна
ищцовата претенция за обезщетение за забавено плащане в размер на
законната лихва на основание чл. 86 ЗЗД
за претендирания период от 01.07.2018 г. до 27.09.2020 г., тъй като намира,
че е налице хипотезата на чл. 95 ЗЗД,
при която кредиторът е в забава тъй като не е дал необходимото съдействие, без
което длъжникът не би могъл да изпълни задължението си.
С оглед изхода на спора ответникът дължи направените от ищеца в настоящото производство
разноски за заплатена държавна такса, възнаграждение за вещо лице и адвокатски
хонорар в обезпечителното и настоящото исково производство – общо в размер на 5 078,51
лв, от които 3 915,15 лв разноски по т.д. № 423/20 по описа на
РОС и 1163,36 лв разноски по ч.т.д №
20203100901100/20 г. по описа на ОС Варна съобразно уважената част от исковите
претенции и представената справка по чл. 80 ГПК. Разходите за пощенски услуги,
нощувка в хотел, транспорт и копирни
услуги не подлежат на възстановяване. Разноски следва да се присъдят и на
ответната страна съобразно отхвърлената част от претенциите, общо в размер на
718,74 лв, от които 500,94 лв – за
заплатен адвокатски хонорар по т.д. № 423/20 по описа на РОС и 217,80 за заплатен адвокатски хонорар по ч.т.д № 20203100901100/20 г. по описа на
ОС Варна – съобразно представената справка по чл. 80 ГПК.
Водим от
горното, Русенски окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „ГИК Инженеринг” ЕООД гр. Русе, ЕИК *********,
представлявано от управителя С.И.К.ДА
ЗАПЛАТИ на «Дрийм Хоум» ООД гр.
Варна, ЕИК: *********, представлявано от Ф.А.К.- прокурист, сумата от 22 030,62 евро, с левова равностойност 43 088,15 лв по
фиксинга на БНБ /1 евро = 1,95583 лв/, представляваща представляваща неплатения
остатък от дължимото възнаграждение за осъществено посредничество съгласно
сключения на 15.09.2017 г. между страните договор за сътрудничество от
15.09.2017 г., за което е издадена фактура № ********** /04.06.2021 г., ведно
със законната лихва върху така претендираната сума, считано от датата на
издаване на фактурата до окончателното й
изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ претенцията над
размера от 22 030,62 евро, с левова
равностойност 43 088,15 лв по фиксинга на БНБ /1 евро = 1,95583 лв/, до
претендирания такъв от 22 797,56 евро с левова равностойност 44 588,16
лв по фиксинга на БНБ /1 евро = 1,95583 лв/, както и лихва за забава върху
уважената главница от 22 030,62 евро, с левова
равностойност 43 088,15 лв по фиксинга на БНБ /1 евро = 1,95583 лв/ от
завеждане на иска до окончателното й изплащане
като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ претенцията
на «Дрийм Хоум» ООД гр. Варна, ЕИК: *********, представлявано от Ф.А.К.–
прокурист против „ГИК Инженеринг” ЕООД гр. Русе, ЕИК *********, представлявано
от управителя С.И.К.за заплащане на сумата от 5 367,47 евро с левова
равностойност 10 497,86 лв – обезщетение за забавено плащане на основание
чл. 86 ЗЗД за периода от 01.07.2018 г. до 27.09.2020 г., като неоснователна.
ОСЪЖДА
„ГИК Инженеринг” ЕООД гр. Русе, ЕИК *********, представлявано от управителя С.И.К.ДА
ЗАПЛАТИ на «Дрийм Хоум» ООД гр. Варна,
ЕИК: *********, представлявано от Ф.А.К.- прокурист, разноски по компенсация общо
в размер на 4 359,77 лв, от които 3 414,21
лв разноски по т.д. № 423/20 по описа на
РОС и 945,56 лв разноски по ч.т.д №
20203100901100/20 г. по описа на ОС Варна.
Решението може да се обжалва пред Апелативен
съд Велико Търново в двуседмичен срок от съобщението до страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: