Р
Е Ш Е
Н И Е
№……..
Гр.Ловеч,…….…...2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в
открито заседание на двадесет и пети
февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ
ПАВЛОВА
ПОЛЯ ДАНКОВА
при
секретаря Христина Христова като разгледа докладваното от съдия М.Вълчева
в.гр.д. № 95 по описа за 2020 година и
за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Производството по делото
е образувано по постъпила въззивна жалба от Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението" - МВР, представлявана от главен комисар Н. С. Н. - директор,
чрез процесуален представител ст.юрисконсулт С.М.Н. с адрес на призоваване:
гр.Плавен 5800 ул.”Св.св.Кирил и Методий” № 31 против Решение № 565 от
29.11.2019 год. на ЛРС, постановено по гр.дело № 930/2019 г. Със същото ЛРС е
осъдил на основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 6 ЗМВР Главна
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ да заплати на С.Н.П., с
ЕГН **********, с адрес *** сумата от 1 155,59 лв. - възнаграждение за 173 часа
положен извънреден труд за периода 20.05.2016 г. до 31.03.2019 г., ведно със
законната лихва от 20.05.2019 г. до изплащане на вземането, като иска за
горницата до сумата от 1 439,16 лв. отхвърлил. На основание чл.78, ал.1 от ГПК Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ е осъдена да
заплати на С.Н.П. сторени разноски според уважената част от иска в размер на
240.00 лв., а на основание чл.78, ал.6
от ГПК на РС Ловеч държавна такса в размер на 50.00 лв. и 120.00 лв. сторени
разноски за вещо лице. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК С.Н.П. е осъден да
заплати на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”
сторени разноски според отхвърлената част от исковете в размер на 20.00 лв.
Счита, че обжалваното решение е неправилно и
необосновано и моли за отмяната му и постановяване на друго, с което искът да
бъде изцяло отхвърлен.
Твърди, че Решение №
569/29.11.2019 год. е постановено при неправилно тълкуване и прилагане на
нормативната уредба, която урежда полагането, отчитането и заплащането на нощен
труд от държавни служители, чиито служебни правоотношения са уредени от ЗМВР
(обн. ДВ, бр. 53 от 27.06.2014 г.). Счита, че основният порок на решението се
състои в неправилно прилагане на материалното право, изразяващо се в
допуснатото от съда субсидиарно прилагане на Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата. Изтъква, че направения в отговора на ИМ
преглед на правната уредба в специалния ЗМВР от
Не оспорва, че чл. 188, ал. 2 ЗМВР препраща към КТ,
но елементите на тази специална закрила
са очертани в разпоредбите на чл. 140 и чл. 140а КТ - осигуряване на топла
храна, ободряващи напитки и други облекчаващи условия за ефективно полагане на
нощния труд, забрана за полагане на нощен труд от определени категории
служители, право на периодични медицински прегледи, като според нея
преизчисляване на часовете положен нощен труд към дневни не е сред тези
елементи и това е така, защото продължителността на нощния и дневния труд по
ЗМВР е еднаква в размер на 8 часа дневно.
Твърди, че съгласно разпоредбата на чл. 187, ал.1 от ЗМВР, нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица и тя императивно
определя нормалната продължителност на работното време в брой часове - 8 часа.
Счита, че по нейния смисъл „8 часа дневно" означава 8 астрономически часа
продължителност на работния ден, независимо от частта от денонощието, в която е
разположен работния ден - през деня или през нощта от 22:00 до 6:00 часа. За
сравнение посочва чл. 136, ал. 3 КТ, който си служи с термина „през деня",
а в чл. 140, ал. 1 КТ законодателят е използвал термина „през нощта".
Прави извод, че определението „дневно" по смисъла на чл. 187, ал. 1 ЗМВР
се отнася за продължителността на работния ден както пред дневната част на
денонощието като „дневен труд", така и през нощта като „нощен труд".
Като нощен трудът на държавните служители в МВР се определя в чл. 187, ал. 3,
изр. четвърто от ЗМВР - „при работа на
смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 и 6:00 часа, като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период" и тази разпоредба е продължение на чл. 187, ал. 1 ЗМВР и
предвижда, че само трудът, който се полага при работа на смени и в интервала от
22:00 до 6:00 часа е нощен. Счита, че
нормата на чл. 187, ал. 1 и 3 ЗМВР е действаща правна норма и нейното
действие не може да бъде дерогирано или суспендирано, още по-малко от
подзаконов нормативен акт като НСОРЗ.
Изтъква, че установената по-голяма нормална продължителност на
работното време на държавните служители в МВР през нощта от 8 часа се явява по
- голяма от общата нормална продължителност на работното време за работниците и
служителите по трудови правоотношения, установена в КТ, който предвижда
съгласно чл. 140, ал. 1 нормалната продължителност на седмичното работно време
при 5 - дневна работна седмица през нощта да е 35 часа. Следователно нормалната
продължителност на работното време по КТ през нощта при 5-дневна работна
седмица е до 7 часа. Цитира решения на
КС на РБългария (Решение №21 от 25.07.1998 г. по к.дело № 18/1997
г., Решение № 2 от 04.04.2006 г. по к.дело № 9/2005 г., Решение № 10 от
13.09.2012 г. по к.дело № 15/2011 г., Решение № 8 от 27.06.2017 г. по к.дело №
1/2017 г.), в които е прието, че „Право
на законодателя е по целесъобразност да изменя правната мярка с оглед настъпили
съществени изменения в обществената действителност и прилагането на различен
метод на правно регулиране на работно време, трудово възнаграждение и др. на
работниците и служителите по трудови правоотношения по реда на КТ и на
служителите по ЗМВР.” Твърди, че чл. 187 ЗМВР допуска 8 часовият работен ден и
за нощен труд на държавните служители в МВР, като запазва основното и общото с
работниците и служителите в областта на работното време - 5 дневна работна
седмица и нейната обща 40 часова продължителност и по чл.187 и чл.179 ЗМВР.
Изтъква, че претенцията следва да бъде отхвърлена и с оглед на
обстоятелството, че съдът е бил сезиран с искане за дължимо възнаграждение за
положен нощен труд не на основание правните норми, които го уреждат в ЗМВР и
като е удовлетворил искането на ищеца, съдът е извършил преценка на
законодателната целесъобразност на същия закон, което е извън неговата
компетентност.
На следващо място счита за неоснователен мотива на съда, че „служителите по ЗМВР са поставени в по-неблагоприятно положение при
работа в рамките на една и съща система, което не следва да се допуска", защото съдът по този начин е
направил недопустима преценка на целесъобразността на ЗМВР. Изтъква, че с оглед
спецификата на служебните правоотношения на държавните служители в МВР са
предвидени редица компенсаторни механизми, като допълнително възнаграждение за
прослужено време (чл.178, ал.1,т.1 ЗМВР), размер на основния платен годишен
отпуск (чл.189, ал.1 ЗМВР), обезщетения за неизползван платен годишен отпуск
(чл.234, ал.1 ЗМВР), обезщетения за прекратяване на служебното правоотношение
(чл.234, ал.1 ЗМВР), по-благоприятен режим на заплащане на извънредният труд по
неговата продължителност - до 280 часа за година по чл.187, ал.5, 6 и 7 ЗМВР и
др. Твърди, че предвидените условия за разграничение на нощен и извънреден труд
в ЗМВР кореспондират и с Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 4 ноември
Счита за неправилен изводът на съда, че следва
субсидиарно да бъде приложена НСОРЗ поради наличие на празнота в правната
уредба. Твърди, че не е налице празнота в правната уредба, а специална
нормативна уредба, относима към служебното правоотношение на ищеца, чиито
елементи са уредени от ЗМВР и подзаконовата нормативна уредба. Действително за
период от около 11 месеца, който е извън процесния, през който е действала Наредба № 81213-407/11.08.2014 г. (обн. ДВ,
бр. 69 от 19.08.2014 г., в сила от 19.08.2014 г.) се е извършвало
преизчисляване на часовете положен нощен труд към дневни, което е било в несъответствие със ЗМВР и това е поправено с Наредба №
81213—592/25.05.2015 г., като
същият подход е възприет и при създаването на сега действащата Наредба №
8121з-776 от 29.07.2016 г.
На следващо място изтъква, че за държавните служители, чиито служебни
правоотношения са уредени от ЗМВР, какъвто е ищецът, когато положеният нощен
труд е в рамките на 8 часова продължителност, той не се трансформира в дневен
такъв, а се заплаща по смисъла на Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. на
министъра на вътрешните работи по 0,25 лв. на час. В този смисъл е било и
виждането на министъра на вътрешните работи в хода на процедурата по издаване
на Наредба № 81213-592/25.05.2015
г., възприето от Докладна записка peг. № 8121р-20741 от 30.04.2015
г., изготвена от дирекция „Правно-нормативна дейност" в МВР, представена
като доказателство по делото.
Следващият аргумент в полза на твърдението на
ответника, че положеният от държавни служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР
нощен труд не следва да се преобразува в извънреден такъв по смисъла на КТ и
НСОРЗ, е свързан с липсата на кумулативно предвидените предпоставки на КТ за
увеличението на положеният труд с посоченият от ищеца коефициент по реда на
чл.9 НСОРЗ, а именно: 1. подневно отчитане на работното време; 2. работа на
смени; 3. продължителност на нощно работно време, по-малка от продължителността
на дневното и 4. трудово възнаграждение заработено по трудови норми. Твърди, че
предпоставките по т.З и по т.4 не са налице, тъй като по ЗМВР дневното и
нощното работно време са с една и съща продължителност от 8 часа, а така също
не е налице и работа по трудови норми за определяне на размера на трудовото
възнаграждение по чл. 247 и 250 от КТ.
Твърди, че НСОРЗ не следва да
се прилага за служители на МВР, тъй като по отношение на тях в процесния период
е действала друга наредба, в която липсва изрична норма, допускаща
трансформация на нощните часове положен труд в дневни с определен коефициент.
Посочва, че е налице специална нормативна уредба по отношение отчитането и
заплащането на нощния труд в МВР и следователно не може да намерят приложение
разпоредбите на НСОРЗ. Изтъква, че в ЗМВР няма препращаща норма, която да даде
основание да се прилагат субсидиарно както разпоредбите на КТ, така и
издадените въз основа на кодекса подзаконови нормативни актове, в т.ч. и НСОРЗ.
Цитира решение № 55/07.04.2015 г. на ВКС
по гр.д. № 5169/2014 г., III г.о. на ВКС.
Сочи, че за да обоснове решението си в частта му, с която се допуска
субсидиарното прилагане на НСОРЗ към предмета на спора, съдът се позовава и на
общия конституционен принцип за равно третиране на лицата, предоставящи наемен
труд, без оглед на спецификите на правоотношението, в рамките на което
реализират правото си на труд. Това също е неправилно, защото правата на
лицата, работещи по трудови правоотношения и правата на лицата, чиито служебни
правоотношения са уредени от специалния ЗМВР следва да бъдат съпоставяни не
само по един признак - допустимо ли е или не е преизчисляване на часовете
положен нощен труд с коефициент 1,143, а на база общия комплекс от привилегии и
компенсаторни механизми, регламентирани със ЗМВР,.
На
последно място изтъква, че дори и при прилагането на общите трудови норми, на
чието съдържание съдът основава своето решение, е недопустимо преизчисляването
на часовете нощен труд с коефициент 1,143 да служи за генериране на извънреден
труд и това
изводът от приложеното по делото Писмо изх.№ 94-НН-198 от 29.08.2011 г. на
МТСП.
Моли съда да постанови решение, с което да бъде
отменено изцяло като неправилно и необосновано обжалваното решение на Районен
съд - Ловеч.
Изтъква, че в случай, че съдът не възприеме основния мотив на тази
жалба за неприложимост на трудовото законодателство към предмета на този спор и
не отмени първоинстанционното решение изцяло, то моли при постановяване на
решението да бъде взето предвид, че през периода 01.01.2018 г. - 17.07.2018 г.
трудът на работещите по КТ при сумирано изчисляване на работното време е
отчитан без превръщане на нощните часове в дневни съгласно редакцията нормата
на чл. 9 на действалата през този период Наредба за работното време, почивките
и отпуските (обн., ДВ бр. 41/2017).
Моли да му се присъдят направените по делото разноски и юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер, определен от съда.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е подаден
отговор на въззивната жалба.
В
съдебно заседание въззивникът чрез процесуалния си представител старши
юрисконсулт Н. поддържа подадената жалба на изложените в нея основания.
Допълнителни съображения излага в представените писмени бележки.
Въззиваемият
редовно призован не се явява в съдебно заседание. Чрез упълномощения
процесуален представител адв.В. оспорва въззивната жалба и моли същата да бъде
отхвърлена като неоснователна, а решението на ЛРС потвърдено като правилно,
обосновано и законосъобразно. Подробни съображения излага в представената
писмена защита.
Ловешкият окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК, прецени събраните по делото доказателства и обсъди възраженията и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена процесуално легитимирана страна
срещу подлежащ на съдебен контрол акт в срока по чл. 259 от ГПК, поради което е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Производството по гр.д. № 930/2019 г. по описа на РС
Ловеч е образувано по постъпила искова молба от С.Н.П. срещу Главна дирекция
„Пожарна безопасност и защита на населението”МВР – София с посочено правно
основание по чл.178, ал.1, т.2, вр.чл.179, ал.2 от ЗМВР във вр.с чл.9, ал.2 от
НСОРЗ.
Ищецът твърди, че в процесния период от 20.05.2016 г. до 31.03.2019 г. е
работил на длъжност «старши пожарникар» в РС «ПБЗН»- гр.Ловеч - ГД «ПБЗН»МВР-София, като е
осъществявал трудовата си дейност по
утвърдени графици и протоколи, при режим на труд на нощна смяна от 22.00 до
06.00 часа и продължителност 12 часа при сумарно изчисляване на работното
време, съгласно разпоредбата на чл.187,
ал.3 от ЗМВР. Посочва, че редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсиране на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители се определя с наредба на
министъра на вътрешните работи. Изтъква,
че в процесния период е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. / обн. ДВ,
брл.60 от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г./, като в нея липсва изрична
регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Такъв алгоритъм е бил предвиден в Наредба № 8121з-407 от
11.08.2014 г., но в размер от 0.143, като е отпаднал с Наредба № 8121з-592 от
25.05.2015 г. Твърди, че с този коефициент се получават чисто часовете
преобразувани от нощен в дневен труд, което е идентично с приложение на
коефициент 1.143 при спазване на формулата за увеличаване чрез умножение и от
полученото число, изваждане на реалния брой часове нощен труд.
Позовава се на чл.9, ал.2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/, който при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установено за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място.
Посочва, че заплащането на
допълнителното възнаграждение за нощен труд вече е регламентирано в ЗМВР, но за
преобразуването на нощния в дневен труд няма нарочна правна норма, съответно и
заплащането на получените часове над тези установени за работното време.
Твърди, че за периода от 20.05.2016 г. до 31.03.2019 г. е положил общо 1256
часа нощен труд, който следва да се преизчисли с коефициент 1.143 и възлиза на
извънреден труд от 179 часа, който е трябвало да му бъде заплатен допълнително.
Счита, че съобразно заплатата му, часовата ставка е в размер на 8.04 лв. или за
179 часа труд му се дължи сумата от 1 439.16 лв.
В
петитума на ИМ е направил искане съдът да се произнесе с решение, с което да
осъди ответника да му заплати сумата от 1 439.16 лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден труд за
периода от 20.05.2016 г. до 31.03.2019 г., ведно със законната лихва върху цялата сума, считано
от датата на предявяване на иска, до окончателното изплащане на сумата, както и
направените по делото разноски.
За да уважи изцяло предявения иск с
правно основание чл. 178 ал. 1 т. 3 от ЗМВР, вр.
с чл.187, ал.6 от ЗМВР, в мотивите на обжалваното решение районният съд
е приел, че в случая е налице непълнота в специалната уредба, касаеща
служителите в МВР, поради което следва субсидиарно да се приложи разпоредбата
на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата /НСОРЗ/. За да направи този извод, пъроинстанционният съд е изложил
доводи, че в последните две Наредба № 81213-592/25.05.2015 г. и Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г., които са действали в исковия период, липсва изрична
правна норма, съответстваща на чл.31, ал.2 от Наредба № 81213-407/11.08.2014
г., с което е направено отстъпление от достиженията за уеднаквяване статута на
служителите, работещи в една система. Изтъкнато е, че липсата на изрична
регламентация не дава основание да се направи извод, че преизчисляването на
нощните часове в дневни е неприложимо по отношение на служителите в МВР.
Равното третиране е принцип, заложен на конституционно ниво и той следва да се
провежда на всички нива в държавата. В разпоредбата на чл.46, ал.2 от ЗНА е
намерено основание за приложението на НСОРЗ, която се отнася за подобни случаи.
Изрично в мотивите на решението е отбелязано, че в случая се касае за положен
извънреден труд, получен чрез преизчисляване на положения от ищеца нощен труд с
коефициент 1.143, който не е отчетен от ответника. Направен е извод, че се
касае за две различни основания за заплащането на допълнителни възнаграждения.
От една страна, завишено почасово заплащане на нощния труд, а от друга,
задължение на работодателя да преизчислява нощните часове в дневни и така да
съобразява продължителността на работния ден.
Между страните по делото не се спори, че за исковия период от 20.05.2016 г. до 31.03.2019 г ищецът е заемал длъжността „пожарникар” /водач на подемно-транспортни машини/ в РС”ПБЗН” – гр.Ловеч при Областна дирекция „ПБЗН”-гр.Ловеч – ГД”ПБЗН” МВР - София и е изпълнявал служебните си задължения на смени от 12 часа, по предварително утвърден график, при сумарно изчисляване на работното време. Не е спорен също и фактът, че е полагал труд и през нощта – от 22.00 ч. до 06.00 часа, както и че при изчисляване на отработените часове, положеният нощен труд не е преизчисляван с коефициент. Тези факти се установяват от приложените от ответника по делото писмени доказателства.
По
делото е установено, че съгласно издадена Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. на
министъра на вътрешните работи, за всеки отработен час през нощта или за част
от него между 22.00 и 06.00 ч. на държавните служители се изплаща допълнително
възнаграждение за нощен труд в размер 0.25 лв. Тази Заповед е отменена със
Заповед № 8121з-1429/23.11.2017 г. на министъра на вътрешните работи, с която е
определен същият размер на допълнително възнаграждение за полагане на труд през
нощта между 22.00 и 06.00 часа.
От приетото като доказателство по делото заключение на допусната
съдебно-икономическа експертиза се установява, че през процесния период ищецът
е отработвал норматива часове месечно и по тримесечия, като му е начисляван и
заплащан извънреден труд за отработени часове над норматива. Общият брой
часове, положени от ищеца като нощен труд по графиците на дежурство през
процесния период за времето между 22.00
ч. и 06.00 ч. е 1208 часа, посочен в справка Приложение 1 от заключението.
Установено е, че в процесния период от работодателя няма извършено
преобразуване на нощен към дневен труд при отчитане на сумарното работно време.
В справка Приложение 1 към заключението са посочени помесечно /тримесечно
преобразуваните часове от нощен към дневен труд с коефициент 1.143 , които общо
за процесния период са 1381 часа. Часовете извънреден труд, получени след
преобразуването с горепосочения коефициент, за процесния период са 173 часа.
Според експертизата, паричната равностойност на часовете положен извънреден
труд след преобразуване на нощния към дневен за целия период е в размер общо на
1 155.59 лв. При извършената проверка вещото лице е констатирало, че за
процесния период във ведомостите за заплати на ищеца са начислени и изплатени
от работодателя за нощен труд 302.00 лв. /по 0.25 лв. за всеки отработен час./,
а изплатеният извънреден труд по ведомост е в размер на 250.85 лв. за 37 часа.
Спорен в настоящото
производство е въпроса, дали при отчитане и заплащане на положените часове
нощен труд от служителите на МВР са приложими разпоредбите на КТ и на Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата /в частност разпоредбата на
чл.9, ал.2 от същата/ или следва да се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР
и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове.
Настоящият
въззивен състав не споделя направения от първоинстанционния съд правен извод
относно субсидиарното приложение на чл.
9, ал. 2 от НСОРЗ, обоснован с липсата на изрична регламентация за
преизчисляване на нощния труд в дневен за процесния период, каквото обаче е
съществувала в отм. чл.31, ал.2 от Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. Съгласно
разпоредбата на чл.
46, ал. 2 от Закона за нормативните актове, когато нормативният акт е
непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се
отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. Въззивната
инстанция счита, че такава непълнота в приложимата правна уредба за процесния
период не съществува. Съдебният състав приема, че за уредбата на
правоотношенията между страните е приложим специалния закон, а именно ЗМВР и
издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. НСОРЗ е подзаконов
нормативен акт, издаден по приложение на КТ, поради което не може да се прилага
субсидирано, нито по аналогия в случаите, когато е налице специална правна
уредба. В подкрепа на този извод е и разпоредбата на чл.142 от ЗМВР. Според
чл.1 от същата, служителите в МВР са: 1. държавни служители – полицейски органи
и органи по пожарна безопасност и защита на населението; 2. държавни служители
и 3. лица, работещи по трудово правоотношение. В чл.142, ал.2 изрично е
посочено, че статутът на служителите по ал.1, т.1 се урежда с този закон.
Според ал.4 и ал.5 на същата разпоредба,
статутът на държавните служители по ал.1, т.2 се урежда със Закона за държавния
служител, а на лицата, работещи по трудово правоотношение, се урежда при
условията и по реда на КТ и на този закон.
На следващо място следва да се отбележи, че в
ЗМВР законодателя прави изрично разграничение между полагания от държавните
служители в МВР извънреден и нощен труд. Размерът на възнаграждението за
извънреден труд е посочен в закона /чл.187, ал.6 от ЗМВР/, а условията и редът
за изплащане на нощен труд се определят с наредба на министъра на вътрешните
работи, а размерът – с негова заповед. Въз основа на предвидената в чл. 187, ал. 9 от ЗМВР законова делегация,
от министъра на вътрешните работи в процесния период са били издадени Наредба №
8121з-592 от 25.05.2015 г. /отм. с решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС на
РБ, бр.59 от 29.07.2016 г./ и Наредба №
8121з-776 от 29.07.2016 г. /отм. с решение № 16766 от 10.01.2020 г. на ВАС на
РБ, бр.4 от 14.01.2020 г./ за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в МВР. От това
следва, че с издадените наредби е дадена
регламентация на отчитането и компенсирането на положения от държавните
служители на МВР извънреден труд и няма празнота в закона, която да налага
приложение на друг нормативен акт по аналогия.
В посочените наредби, действала
през процесния период, се съдържа и изрична правна уредба относно работата на
смени и продължителността на часовете нощен труд, съобразена с разпоредбата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР/ДВ., бр.53 от
27.06.2014 г./. Съгласно чл. 3, ал. 3 от Наредба №
8121з-592 от 25.05.2015 г. и чл.3, ал.3 от Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г., за
държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22: 00 и 06: 00 часа,
като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период, тоест отново се предвижда нормална продължителност на работното време
през нощта до 8 часа. В наредбите се съдържа регламентация за начина на разпределяне
на работното време и неговото отчитане. Действително в Наредба № 8121з-407 от
11.8.2014 г е било предвидено, че при сумираното отчитане на отработеното време
общият брой часове положен нощен труд между 22: 00 часа и 06: 00 часа за
отчетения период се умножава по 0, 143, като полученото число се сумира с общия
брой отработени часове за отчетния период, но тя не е приложима за процесния
период. В следващите Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776
от 29.07.2016 г. липсва аналогична норма на чл.
31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407 от 11.8.2014 г. за преобразуване на
часовете нощен труд с коефициент 0, 143. Липсата на норма, предвижда
преизчисляване на часовете нощен труд към дневен не е пропуск, а възприето в
издадените след това наредби ново решение в отчитането на часовете нощен труд.
Действалите през процесния период
Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г.
както беше посочено по-горе, са отменени от ВАС на РБ. Този факт обаче не може
да доведе до извод за липсата на правна регламентация на правоотношенията между
страните за процесния период. В ТР № 2/27.06.2016 на ОСС от I и II колегия на
ВАС е прието, че спрямо подзаконовия нормативен акт, каквито са цитираните
наредби, законодателят е въвел специална правна норма – чл.195, ал.1 от АПК,
съгласно която подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на
влизане в сила на съдебното решение. От тази разпоредба следва изводът, че за
периода от приемането до отмяната им с влязло в сила на съдебното решение, тези
актове се считат за законосъобразни и пораждат валидни правни последици.
На следващо място
НСОРБ е подзаконов нормативен акт, издаден по приложението на КТ. Ето защо
правилото на чл. 9, ал. 2 от не следва
да се разглежда изолирано, а заедно с чл.
136, ал. 1 и ал.
3 и чл.
140, ал. 1 и ал.
2 от Кодекса на труда /КТ/, които предвиждат различна продължителност на
работното време в сравнения със специалния ЗМВР. Според КТ нормалната
продължителност на седмичното работно време при 5-дневна работна седмица е 40
часа, като работното време през деня е до 8 часа, а нормалната продължителност
на седмичното работно време през нощта е 35 часа, тоест нормалната
продължителност на работното време през нощта е до 7 часа. От изложеното
следва, че съотношението на нормалната продължителност на дневното работно
време към нормалната продължителност на полагания през нощта труд е 8: 7, което
налага при подневно отчитане на работното време преизчисляване на нощните
часове в дневни с коефициент 1, 143.
Съгласно чл. 187, ал. 3 от ЗМВР работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на
8, 12 или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период. При работа на смени,
какъвто е настоящия казус, законодателят е допуснал полагането на труд и през
нощта между 22: 00 и 06: 00 часа, като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период. Следователно съотношението на
нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната
продължителност на допустимия размер нощен труд е 1: 1. Това законодателно
решение е в съответствие и с чл.8, б”а” от Директива 2003/88/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 4 ноември
Различната
уредбата на продължителносттта на нощния труд в ЗМВР в сравнение с КТ е съобразена със спецификата на
дейността, извършвана от служителите в МВР. Това е причина техните права и задълженията
да се регламентират от специален закон, като за компенсация на някои
по-неблагоприятни условия са предвидени привилегии, с които работещите по
трудов договор не се ползват. Поради изложените съображения не може да се
приеме, че служителите на МВР в
неравностойно положение спрямо работещите по трудово правоотношение.
В исковата молба
ищецът претендира допълнително възнаграждение за извънреден труд, което се
формира от преизчисляването на нощния труд в дневен. Доколкото нормалната
продължителност на нощния труд за служителите в системата на МВР е 8 часа,
дневната е също 8 часа, то няма какво да се преобразува. Превръщането на часовете нощен труд в дневен
с коефициент 1, 143 не води до полагането на извънреден труд, тъй като
извънредният труд е труд, полаган извън нормалната продължителност на работното време. В случая от страна на ищеца
не са наведени твърдения за полагане на труд извън определените 12-часови смени
или за полагане на нощен труд над 8 часа.
Следва да се
отбележи, че ЗМВР, регламентиращ правата и задълженията на служителите, прави
разлика между понятията "нощен труд" и "извънреден труд".
За двата вида труд е предвидено допълнително възнаграждение. В чл.
178, ал. 1 и чл.
179, ал. 1 от ЗМВР изчерпателно са
изброени допълнителните възнаграждения, които се заплащат на държавните
служители: за прослужено време, за изпълнение на специфични служебни дейности,
за извънреден труд, за работа при специфични условия, за постигнати резултати в
служебната дейност, за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22: 00
до 06: 00 часа, за полагане на труд на официални празници и за времето на
разположение. С отделни разпоредби от ЗМВР и подзаконови нормативни актове са
предвидени реда и начина на отчитане на нощния и на извънредния труд, както и
размера на дължимото за тях допълнително възнаграждение. Както беше посочено
по-горе, възнагражденията за извънреден труд са определени в чл. 187, ал. 6 от ЗМВР и той се заплаща с
50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.Размерът на
допълнителното възнаграждение за нощен труд се определя с издадените на
основание чл.
179, ал. 2 от ЗМВР подзаконови нормативни актове. Съгласно редакцията на
разпоредбата на чл.
179, ал. 2 от ЗМВР в периода от
27.06.2014 г. до 05.12.2017 г., размерът, условията и редът за изплащане
на допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22. 00 часа до
06. 00 часа се определят със заповед на министъра на вътрешните работи. В
следващата редакция на този текст от 05.12.2017 г., която също обхваща процесния период, условията и редът за
изплащане на допълнителните възнаграждения по ал. 1 се определя с наредба на
министъра на вътрешните работи, а техният размер с негова заповед. От
изложеното следва, че за процесния период определянето на допълнителното
възнаграждение за положен нощен труд е било регламентирано от Заповед №
8121з-791 от 28.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи относно размерите
на допълнителните възнаграждения за полагане на труд през нощта между 22: 00
часа и 06: 00 часа, за полагане на труд на официални празници и за времето на
разположение, условията и редът за тяхното изплащане на държавните служители в
МВР, изменена със Заповед № 8121з-40 от 15.01.2015 г. (отменена с Решение №
1694 от 17.02.2016 г. на Върховен административен съд), Заповед № 8121з-663 от
05.06.2015 г. и Заповед № 8121з-437 от 28.04.2016 г. (отменена с Решение № 5937
от 12.05.2017 г. на Върховен административен съд), Заповед № 8121з-1429 от
23.11.2017 г. на министъра на вътрешните работи и от Наредба № 8121з-908 от
02.08.2018 г. за условията и реда за изплащане на допълнителни възнаграждения
на държавните служители в МВР за научна степен, за полагане на труд през нощта
от 22: 00 до 06: 00 часа, за полагане на труд на официални празници, за времето
на разположение и за изпълнение на специфични служебни дейности, съгласно които
за всеки отработен час през нощта или за част от него между 22: 00 и 06: 00
часа на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен
труд в размер на 0,25 лева. От приетото като доказателство заключение на
съдебно-икономическата експертиза се установява, че за процесния период на
ищеца е било начислено и изплатено допълнително трудово възнаграждение в размер
на 0, 25 лева за всеки час нощен труд.
Не може да доведе
до извод за приложимост в отношенията между страните по делото на КТ и НОСРЗ и разпоредбата на чл.188, ал.2 от
специалния ЗМВР. Съдържащото се нея препращане към КТ за полагания от
държавните служители труд за времето
между 22.00 и 6.00 ч. касае само предвидената в КТ специална закрила.
В подкрепа на
изложените доводи е приетото в решение № 197 от 07.10.2019 г. на ВКС по гр.д. №
786/2019 г. на IV г.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК. В него е указано,
че при работа на смени/дежурства/ работното време на държавните служители в МВР
се отчита по специален ред, което прави недопустимо аналогичното приложение на
законите за държавните служители в гражданските ведомства, включително
конвертиране на часовете труд, положен през нощта, в дневни часове.
Поради изложените
съображения въззивиният състав счита, че не е налице празнота в ЗМВР и
издадените въз основа на него наредби за реда за организацията и разпределянето
на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители, която налага прилагането
по аналогия на чл.
9, ал. 2 от НСОРЗ.
С оглед
гореизложеното настоящата инстанция намира обжалваното решение на ЛРС за
неправилно в частта, в която ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от
1 155.59 лв., тъй като е постановено в нарушение на материалния закон. Същото
следва да бъде отменено в тази част и вместо него постановено друго, с което
предявеният от С.Н.П. иск за сумата от 1 155.59 лв., представляваща
дължимо допълнително възнаграждение за 173 часа положен извънреден труд за
периода от 20.05.2016 г. до 31.03.2019 г., получен в резултат на преизчисляване
на положения нощен труд с коефициент 1, 143, ведно със законната лихва върху
тази сума от датата на предявяване на иска
- 20.05.2019 г. до окончателното
й изплащането, бъде отхвърлен като неоснователен.
В частта, с която
предявеният иск е отхвърлен за разликата над 1 155.59 лв. до 1 439.16 лв., съдебният
състав счита, че за въззивника не е налице правен интерес от обжалването му и
същото е влязло в законна сила.
Решението следва
да бъде отменено и в частта, с която от Главна
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението" – МВР е осъдена да
заплати на С.Н.П. сумата от 240.00 лв. сторени разноски съобразно уважената
част от иска и на РС Ловеч държавна такса в размер на 50.00 лв. и 120.00 лв.
сторени разноски за вещо лице, а С.Н.П. е осъден да заплати на Главна дирекция
„Пожарна безопасност и защита на населението" – МВР сумата 20.00 лв.
разноски съобразно отхвърлената част от иска.
При този изход на
процеса и на основание чл.78, ал.8, във вр. с чл.78, ал.3 от ГПК, въззиваемият
следва да бъде осъден да заплати на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението" – МВР направените по
делото разноски за двете инстанции в размер на сумата 200.00 лв.,
представляваща дължимо юрисконсултско възнаграждение, чието присъждане е
поискано във въззината жалба и в съдебно заседание. Същото е определено
съгласно чл.
78, ал. 8 от ГПК, като не може да надвишава максималния размер за
съответния вид дело с оглед нормата на чл. 37 от
Закона за правната помощ. Съгласно чл.
25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ за защита по дела с
определен материален интерес, възнаграждението е от 100.00 до 300.00 лв.
Предвид цената на материалния интерес, настоящата въззивна инстанция определи
минималния размер от 100.00 лв. за всяка инстанция като размер на дължимото
юрисконсултско възнаграждение. С.Н.П. следва да бъде осъден да заплати на
въззивника и направените по делото разноски в размер на сумата 25.00 лв.
внесена държавна такса за настоящето производство.
С оглед
разпоредбата на чл.
83, ал. 3 от ГПК и дадените в т. 23 от ТР № 6 от 06.11.2013 г., постановено
по тълк. дело № 6/
Водим от горното
и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
решение № 565 от 29.11.2019 год.,
постановено по гр.дело № 930/2019 по описа
на Районен съд – Ловеч в частите, с които на основание чл. 178, ал. 1, т. 3,
вр. чл. 187, ал. 6 ЗМВР Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ е осъдена да заплати на С.Н.П. сумата от 1 155.59 лв. -
възнаграждение за 173 часа положен извънреден труд за периода 20.05.2016 г. до
31.03.2019 г., ведно със законната лихва от 20.05.2019 г. до изплащане на
вземането, на основание чл.78, ал.3 от ГПК Главна дирекция „Пожарна безопасност
и защита на населението“ е осъдена да заплати на С.Н.П. сторени разноски според
уважената част от иска в размер на 240.00 лв., а на основание чл.78, ал.6 от ГПК на РС Ловеч държавна
такса в размер на 50.00 лв. и 120.00 лв. сторени разноски за вещо лице, а на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК С.Н.П. е осъден да заплати на Главна дирекция
„Пожарна безопасност и защита на населението” сторени разноски според
отхвърлената част от исковете в размер на 15.00 лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от С.Н.П., с ЕГН **********,
с адрес ***, чрез адв.В.В.,***, офис
7 против Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението" -
МВР, представлявана от главен комисар Николай Славев Николов - директор, чрез
процесуален представител ст.юрисконсулт С.М.Н. с адрес на призоваване:
гр.Плавен 5800 ул.”Св.св.Кирил и Методий” № 31, иск с правно основание чл.
178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187 от ЗМВР, за заплащане на сумата от
1 155.59 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за 173
часа положен извънреден труд за периода от 20.05.2016 г. до 31.03.2019 г.,
получен в резултат на превръщане на нощните часове към дневни с коефициент 1,
143, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска
– 20.05.2019 г., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на
основание чл.
78, ал. 3, вр. чл.78, ал. 8
от ГПК С.Н.П., с ЕГН **********,
с адрес ***, със съдебен адрес:***, офис 7 – адв.В.В. да заплати на Главна
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението" - МВР,
представлявана от главен комисар Н.С.Н. - директор, с адрес на призоваване:
гр.Плавен 5800 ул.”Св.св.Кирил и Методий” № 3 сумата от 200.00 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции и 25.00 лв. разноски за
настоящето производство.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3, т.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
ЧЛЕНОВЕ:
2.