№ 4907
гр. Варна, 24.10.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Н. Св. Стоянов
като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно
гражданско дело № 20253100501883 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото се развива по въззивна жалба с вх. № 47146/28.05.2025г. от
Н. Г. Н. ЕГН ********** и Е. К. Н. ЕГН **********, двамата от гр. Варна, ул. „***“, № 3,
ет. 2, ап. 3, чрез адв. В.А. срещу решение № 1504/30.04.2025г. по гр.д. № 20243110112652 на
ВРС, с което им е определен режим на лични отношения с внуците им Д. Ц. Ц., ЕГН
**********, и С. Ц. Ц., ЕГН **********, по предявената от тях срещу родителите на
внуците им Г. Н. Ц. ЕГН **********, като майка и законен представител на децата и Ц. Г.
Ц., с ЕГН **********, като баща на децата, като им е дадена възможност да виждат и
контактуват с внуците си, както следва: всяка последна четна седмица от месеца /като
първата седмица в годината се приема за нечетна, а втората седмица в годината за четна / за
времето от 10:00 часа до 15.00 часа в неделя , като ще вземат децата от дома на майката и ще
ги връщат обратно там, на осн. чл.128, ал.1 от СК.
Решението на ВРС е неправилно и необосновано, постановено в противоречие с
наличните по делото доказателства, при погрешно направени правни изводи, в противоречие
със задължителната съдебна практика и неправилно приложение на материалния закон.
Налице са всички необходими предпоставки за уважаване на искането им за определяне на
режим, но е уважено само частично, като липсват мотиви защо е отхвърлено в останалите
части. Интересът на децата налага по-широк режим на лични отношения, доколкото е
налице силна емоционална и доверителна връзка с тях. Искането им е гарантирана от закона
възможност да имат режим на лични отношения с децата и не е злоупотреба с право. Сочат
далеч по-широкия определен от съда режим на лично отношения на бабата по бащина линия
в сравнение с техния. Сочат и това, че бащата не спазва определения му режим и това
1
рефлектира върху времето, което има право да прекарва майката с децата си, а и те да се
виждат с тях.
Искат да бъде отменено обжалваното решение и да им бъде определен следния режим
на лични отношения с децата Д. и С.:
-веднъж месечно на конкретна дата независимо дали се пада в режима на бащата или на
майката, с преспиване в дома им;
-10 дни през лятната ваканция в периода от 15.06. до 14.09.
-7 дни през зимата, Коледно-Новогодишната ваканция или непосредствено след тях;
-за рождения ден на ищеца Н. – на 17.12 или уикенда непосредствено след празника и за
рождения ден на ищцата Е. – на 08.11 или уикенда непосредствено след празника;
-за рождените дни на внуците или непосредствено след тях: на 26.01. за С. и на 14.10 за
Д.;
-на Никулден-имения ден на ищеца Н. и на Гергьовден, празнуван при утвърдена
семейна традиция.
Искат да бъдат допуснати до разпит двама души свидетели, които установяват
наличието на емоционална и доверителна връзка между тях двамата и внуците им Д. и С.,
както и опитите им за провеждане на почивки и ваканции, необходимостта на децата от
време с тях двамата-баба и дядо по майчина линия и останалите положителни обстоятелства
по факти от исковата молба и въззивната жалба. Молят за провеждане на нов социален
доклад, при наблюдение на поведението на бащата и децата в дома, където трябва да ги
отглежда при осъществяване на режим на личен контакт, както и във връзка и в
присъствието им, за установяване на отношението на бащата към тях-прародителите,
евентуално. Искат също така и назначаване на СЕ, която да установи наличието/липсата на
необходимост от търсения от тях контакт с Д. и С..
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от Ц. Г. Ц. ЕГН **********
от гр. Варна, ул. „П.Стайнов“, № 3, чрез адв. Пл.Б.. С него се оспорва въззивната жалба, като
неоснователна. Обжалваното решение е правилно и обосновано, съобразено със
задължителната съдебна практика по приложение на материалния закон. ВРС е приел, че
искът на ищците е основателен и им е определил режим на лични отношения с внуците им.
Намереното разрешение на спора е законосъобразно, доколкото не нарушава баланса между
неговите контакти с децата и този на майка му с внуците й. Майката обаче е тази, която
препятства срещите му с децата, както и на баба им по бащина линия.
Моли се да бъдат оставени без уважение направените доказателствени искания, понеже
не са спорни обстоятелствата, за които са посочени. Децата и въззивниците имат добра
връзка. В случай, че бъдат допуснати исканите свидетелри на въззивниците, иска и на него
да бъде предоставена възможност да води двама свидетели за реципрочност. Противопоставя
се да бъде допускана СЕ, което само ще утежни и удължи излишно производството.
Моли се да бъде потвърдено обжалваното решение. Претендира присъждане на
2
сторените разноски.
Представя заповед за защита № 53/14.04.2025г., изд. по реда на ЗЗДН по решение №
1296/14.04.2025г. по гр.д. № 20243110109270 на ВРС, в полза на Д. Ц. Ц. и С. Ц. Ц.,
действащи чрез баща си Ц. Г. Ц., насочена срещу майка им Г. Н. Ц. и протокол рег. №
970/25.06.2025г. по в.гр.д. № 20253100501258 на ВОС.
Постъпила е и въззивна жалба вх. № 50821/09.06.2025г. от Г. Н. Ц. ЕГН ********** от
гр. Варна, ул. „***“, № 30, ет. 3, ап. 9, чрез адв. Д.М. срещу решение № 1504/30.04.2025г. по
гр.д. № 20243110112652 на ВРС, с което на ищците Н. Г. Н. и Е. К. Н., като дядо и баба по
майчина линия е определен режим на лични отношения с децата Д. Ц. *** ЕГН **********
и С. Ц. Ц., ЕГН **********, по предявената от тях срещу родителите на децата Г. Н. Ц. ЕГН
**********, като майка и законен представител на децата и Ц. Г. Ц., с ЕГН **********, като
баща на децата иск, като им е дадена възможност да виждат и контактуват с внуците си,
както следва: всяка последна четна седмица от месеца /като първата седмица в годината се
приема за нечетна, а втората седмица в годината за четна / за времето от 10:00 часа до 15.00
часа в неделя , като ще вземат децата от дома на майката и ще ги връщат обратно там, на
осн. чл.128, ал.1 от СК.
Счита обжалваното решение за неправилно, незаконосъобразно и необосновано.
Режимът, който е определен не е съобразен с интересите на децата.
Моли се решението да бъде отменено и постановено друго, с което да бъде уважен
изцяло предявения такъв от ищците. Съдът е приел, че определеният на бабата и дядото по
майчина линия режим с техните внуци не следва да съвпада по време с този, определен на
бащата и на бабата по бащина линия. Приел е също, че за всички останали периоди от
годината съдът е приел, че не следва да се определя отделен режим, т.к. би влязъл в колизия
с режима на бащата и такъв режим не е необходим. Прието, че няма никаква необходимост
през всяко време, в което децата са при майката на ищците да се определя отделен режим.
Можело майката и родителите й заедно да организират почивките си или майката да
разреши на родителите си децата да почиват с тях. Бащата на децата пречи на контактите на
ищците с децата, а видно лицата, които имат право на контакт с децата, не са постигнали
съгласие за това. Исканият режим на лични отношения е подходящ и отговаря на условията
на чл. 128, ал. 1 от СК.
Моли се на родителите й да бъде определен следния режим:
-веднъж месечно на конкретна дата независимо дали се пада в режима на бащата или на
майката, с преспиване в дома им;
-10 дни през лятната ваканция в периода от 15.06. до 14.09.
-7 дни през зимата, Коледно-Новогодишната ваканция или непосредствено след тях;
-за рождения ден на ищеца Н. – на 17.12 или уикенда непосредствено след празника и за
рождения ден на ищцата Е. – на 08.11 или уикенда непосредствено след празника;
-за рождените дни на внуците или непосредствено след тях: на 26.01. за С. и на 14.10 за
3
Д.;
-на Никулден-имения ден на ищеца Н. и на Гергьовден, празнуван при утвърдена
семейна традиция.
В писмен отговор от Н. Г. Н. ЕГН ********** и Е. К. Н. ЕГН **********, двамата от
гр. Варна, ул. „***“, № 3, ет. 2, ап. 3, чрез адв. В.А. се застъпва становището за
основателност на въззивната жалба на Г. Н. Ц.. Тя обаче ясно заявява отказ да се лиши от
част от предоставеното й време с децата в полза на родителите си и им съдейства за време с
децата в нейния режим, поради усложнената ситуация в отношенията с бащата на децата.
Моли се на родителите й да бъде предоставен режим за свиждане с децата, отделно от
определеното й време за контакти с тях, така, както е поискано.
Ц. Г. Ц. ЕГН **********, ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „П.Стайнов“, № 3, чрез адв.
Пл.Б..също е представил писмен отговор , в който поддържа, че въззивната жалба на Г. Н. Ц.
е допустима, но неоснователна.
Моли се да бъде потвърдено обжалваното решение, ведно с присъждане на сторените
разноски.
Представя и моли да бъде приета присъда № 105/09.04.2025г. на ВРС по НЧХД №
3502/2024г. и мотивите към нея.
Настоящият състав намира, че въззивна жалба с вх. № 47146/28.05.2025г. от Н. Г. Н.
ЕГН ********** и Е. К. Н. ЕГН **********, двамата от гр. Варна, ул. „***“, № 3, ет. 2, ап.
3, чрез адв. В.А. се явява просрочена и производството по същата следва да бъде
прекратено.
За да направи горният извод съдът има предвид, че съгласно данните в разписката към
съобщението, изпратено до Н. Г. Н. и Е. К. Н. на 30.04.2025г., чрез адв. В.А. преписът от
решение № 1504/30.04.2025г. по гр.д. № 12652/2024г. на ВРС им е връчен на 12.05.2025г.
Срокът за въззивно обжалване е изтекъл на 27.05.2025г., доколкото 26.05.2025г., датата на
която изтича срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК е бил неприсъствен ден. Процесуалният
представител на страната е настоявал, че е подал въззивната жалба чрез ЕПЕП на
26.05.2025г., но тя не е била получена във ВРС и затова се е наложило на 28.05.2025г. отново
да я представи, като е получила вх. № 47146/28.05.2025г. Видно, този път въззивната жалба е
изпратена с електронна поща и е постъпила във ВРС на 28.05.2025г. Към така препратената
въззивна жалба са приложени платежно нареждане за заплатена на 27.05.2025г. по банков
път д.т. за въззивно обжалване в размер на 12.50лв., както и с платежно нареждане за
заплатена на 27.05.2025г. по банков път д.т. за електронно възпроизвеждане на документи в
размер на 2.00лв.
Съдът има предвид представените от страната доказателства за изготвяне и изпращане
на електронен пакет и извършените от въззивния състав справки в деловодна система по
въззивното дело, в деловодна система по свързаното първоинстанционно дело и
съпровождащите документи, отразени в електронната папка на първоинстанционното дело,
както и препратения от Дирекция „Информационни технологии“ при ВСС, отговор от
4
„Информационно обслужване“ АД по отправеното от въззивния съд запитване защо се е
забавило получаването на ел.пакет № 20250526101455/26.05.2025г. в РС-Варна.
Видно адв. В.А. е изготвила електронен пакет, съдържащ прикачени файлове, сред които
и въззивна жалба по гр.д. № 12652/24г. на 26.05.2024г. в 10.14ч., който е получил №
20250526101455, според разпечатката от екран от ЕПЕП /л.96 по делото/, но не е получил
номер на вх.документ, а срещу записът стои бележка “плати“. Според отговора от дирекция
„Информационни технологии“ при ВСС на отправеното от настоящия съд запитване, и до
момента не е заплатена ДТ и не е постъпил документа в съда /ВРС/ за разглеждане. Това
означава, че след като адвокатът е избрал изпращане на документи и плащане през
виртуален ПОС терминал, при което се ползва известно намаление на дължимата сума, но не
е последвало плащане, предвидената за това процедура е останала недовършена.
Електронният пакет не е стартиран по електронен път към ВРС. Вярно, че има възможност
в ЕПЕП да се изпрати електронен документ, а дължимата такса да бъде платена по банков
път, но не е била избрана от изпращача тази опция. Плащането на дължимата държавна
такса по банков път на 27.05.2025г. също не е стартирало изпращане. При недовършена
процедура по изпращане на електронен документ не следва да се приеме, че въззивната
жалба е подадена в срок, изтекъл на 27.05.2025г., а подадена чак на 28.05.2025г. на имейл
адреса на ВРС, тя се явява просрочена.
По изложените по-горе съображения, производството по в.ж. № 47146/28.05.2025г. от Н.
и Е. Н.и да бъде прекратено.
Постъпила е обаче и въззивна жалба вх. № 50821/09.06.2025г. от Г. Н. Ц., чрез адв. Д.М.,
която е редовна, като подадена в срок и отговорят на изискванията на чл. 260 от ГПК –
подадена е от надлежна страна, срещу акт на съда, подлежащ на обжалване и съдържа
останалите необходими приложения, същата следва да бъде приета за разглеждане. Спорът
относно определянето на режим на лични отношения на бабата и дядото на децата Д. и С.
по майчина линия с тях се пренася на въззивна инстанция, макар и по въззивната жалба на
майката Г. Н. Ц. и съдът дължи произнасяне с оглед най-добрият интерес на децата.
Доколкото прекратяването на производството по делото по едната въззивна жалба
подлежи на обжалване, то насрочване на производството по делото за разглеждане в о.с.з. в
останалата част ще последва след влизане в сила на определението за частичното
прекратяване.
Воден от горното, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. № 50821/09.06.2025г. от Г. Н. Ц.
ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „***“, № 30, ет. 3, ап. 9, чрез адв. Д.М. срещу решение №
1504/30.04.2025г. по гр.д. № 20243110112652 на ВРС, с което на ищците Н. Г. Н. и Е. К. Н.,
като дядо и баба по майчина линия е определен режим на лични отношения с децата Д. Ц.
*** ЕГН ********** и С. Ц. Ц., ЕГН **********, по предявената от тях срещу родителите
5
на децата Г. Н. Ц. ЕГН **********, като майка и законен представител на децата и Ц. Г. Ц., с
ЕГН **********, като баща на децата иск с правно осн. чл.128, ал.1 от СК.
ПРЕКРАТЯВА производството по въззивна жалба с вх. № 47146/28.05.2025г. от Н. Г.
Н. ЕГН ********** и Е. К. Н. ЕГН **********, двамата от гр. Варна, ул. „***“, № 3, ет. 2,
ап. 3, чрез адв. В.А. срещу решение № 1504/30.04.2025г. по гр.д. № 20243110112652 на ВРС,
с което им е определен режим на лични отношения с внуците им Д. Ц. Ц., ЕГН **********,
и С. Ц. Ц., ЕГН **********, на осн. чл. 128 от СК.
Прекратяването подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАпС в едноседмичен
срок от съобщението до страните.
След влизане в сила на настоящото определение в прекратителната му част делото да се
докладва за насрочване в о.с.з., а при евентуално постъпване на частна жалба срещу
прекратителната част -за администрирането й.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6