№ 72
гр. , 10.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Д.И.П.
при участието на секретаря П.Т.А.
като разгледа докладваното от Д.И.П. Административно наказателно дело №
20221860200060 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на И. Г. А., ЕГН: ********** от гр.П. срещу Наказателно
постановление /НП/ № **********/***********г., издадено от Началник група към
ОДМВР-София, РУ-П., с което на основание чл.53 ЗАНН и чл.174, ал.1, т.1 ЗДвП на
жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер 500 лв. и лишаване
от право да управлява МПС за 6 месеца за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП. В издаденото
НП е посочено, че на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР се отнемат общо
10 контролни точки.
Жалбоподателят в своята жалба, подадена чрез упълномощения адв. Д. Н. от ВрАК,
излага своя версия на фактическата обстановка около констатиране на нарушението, за
което е наказан. Сочи, че на 14.01.2022г. вечерта около 23:30 часа негова позната от с.А. му
се обадила по телефона и го помолила да я закара до с.А., тъй като няма транспорт до там.
Сочи, че си бил у дома и тръгнал веднага, като я взел от центъра на гр.П.. Тя не се чувствала
добре по пътя и под надлеза между гр.П. и с.А., до разклона за местността „Е.“ спрял
автомобила. Тогава до тях спрял полицейски автомобил и му поискали документите за
проверка. Полицаят му предложил да бъде изпробван за наличие на алкохол в кръвта с
техническо средство. Не отказал, а и не бил употребил алкохол. Дрегерът отчел 0.62
промила. Жалбоподателят твърди, че бил изключително изненадан, тъй като не бил
употребил алкохол, а единствено антибиотик и медикамент „Родозил“ за болки в зъбите и
венците. Впоследствие лекуващият му лекар му съобщил, че този медикамент е на
алкохолна основа, което не му било известно. Твърди, че му бил издаден талон за
медицинско изследване, но не бил правил такова. Казал на полицаите, че не е употребил
1
алкохол преди да седне зад волана. Освен, че прави изложение на фактите, каквито ги счита,
жалбоподателят твърди още, че процесните АУАН и НП не са съобразени с чл.42, чл.52,
чл.53 и чл.57 ЗАНН. Заявява, че НП му е издадено при липса на виновно поведение и
неправилно актосъставителят е приел за доказано противоправно негово поведение. Заявява,
че не е нарушил правилата за движение по пътищата и не се счита за виновен за вмененото
му с НП нарушение. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното НП
№ **********/***********г. като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебните заседания по разглеждане на делото жалбоподателят И. Г. А. не се явява.
Представлява се от упълномощения адв. Д.Н. от ВрАК, която поддържа жалбата и в хода по
същество на делото моли съда да отмени обжалваното НП като неправилно и
незаконосъобразно по съображенията, изложени в жалбата.
Въззиваемата страна- Районно управление - П., както и Районна прокуратура – Елин
Пелин /правоприемник на РП-П./ не изпращат представители в съдебните заседания и не
ангажират становище.
Съдът, след като подложи на преценка събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа страна следното:
На 14.01.2022 г., около 23.45 часа, на ГП-I-6 Софийска област- между гр.П. и с.А.,
полицейски патрул в състав Ф.К. и В. КР. Г. от РУ-П. спрели за проверка лек автомобил
„************“, с ДР№ **********, управляван от И.А. Г., ЕГН: **********, чиято лична
собственост е автомобилът. При извършената проверка с „Алкотест ************“ с фабр.
№ARDM- 0176, тариран и годен до месец май 2022 г., уредът отчел концентрация на
алкохол в издишания въздух от 0,62 на хиляда (промила). На И. Г. А. бил съставен Акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ и му бил издаден талон за
медицинско изследване. Същият заявил, че приема показанията на техническото средство и
отказва да даде кръвна проба. Въз основа на посочения АУАН е издадено и атакуваното
наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото доказателства.
В хода на процеса са приети и приобщени писмени доказателства, а именно: АУАН
№*********/******* г.; талон за медицинско изследване №********; заповед
№***********/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи; списък на средствата за
измерване- анализатори на алкохол в дъха, собственост на ОД МВР София, преминали
периодична проверка през ноември 2021г.; извадка от регистъра на отчетените проби;
справка за нарушител/водач на името на И. Г. А.; гласни доказателства, а именно:
показанията на свидетелите Ф. Г. К. и В. КР. Г..
Административнонаказателното производство срещу И. Г. А., приключило с издаване
на обжалваното НП, е образувано със съставяне на АУАН №**********/**********г. за
нарушение на чл.5, ал.3, т.1, предл.1 ЗДВП. От АУАН се установява, че същият е съставен за
това, че: на 14.01.2022г., в 23:46 часа в община А., на път граница Македония- Гърляно-
Кюстендил- Перник- София- Казанлък- Сливен- Лозенец- Бургас, на ГП I-6, 201км+350м, И.
2
Г. А. управлява лек автомобил от кат. М1- „Шкода Октавия“, с рег. №**********, лична
собственост, като: 1) управлява МПС след употребата на алкохол, установено с техническо
средство „Алкотест ************, с фабр. №************, годен до 05.22г., скалата на
който отчела 0.62 промила алкохол в издишания въздух. Посочено е, че е издаден талон за
медицинско изследване с №135013 в 23.45 ч. на 14.01.2022г. пред ФСМП- гр.П.. Като
нарушена разпоредба в АУАН е посочен чл.5, ал.3, т.1, пр.1 ЗДвП – Управлява МПС,
трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 0,8
на хиляда включително. С АУАН е посочено, че са иззети СУМПС №***********,
контролен талон №*********, СРМПС №***********, брой регистрационни табели: 2 с
номер: *********** . В АУАН е записано, че лицето няма възражения. Подписи върху
АУАН са положили актосъставителя, свидетеля по акта и нарушителя, като последният се е
подписал и в разписката, че е получил препис от АУАН и е запознат с възможността да
подаде възражение в 3-дневен срок.
Видно от приложения по делото талон за медицинско изследване, същият е с
№******** и е издаден от мл.автоконтрольор Ф.К.. В талона е посочено, че е извършена
проверка на лицето И. Г. А. от гр. П. с Алкотест ************, с фабр. № ************,
тариран до 05.2022г., показал положителен резултат от 0.62 промила. В талона е записано,
че началото на проверката е било в 23:45 часа на 14.01.2022г., а извършената предварителна
проба е взета в 23:46 часа на 14.01.2022г. Проверяваното лице е приело показанията на
техническото средство, за което е положило подпис в талона. В талона е вписано, че лицето
бива уведомено, че може да се яви във ФСМП- гр.П. до 120 минути от връчване на талона. С
подписа си И.А. е удостоверил, че екземпляр от талона му е връчен в 23:52 часа на
14.01.2022г. Не се твърди, няма и доказателства, които да удостоверяват, че А. се е явил в
медицинското заведение в указания му срок, за да даде кръв за изследване. Дори напротив- в
жалбата А. признава, че не е извършвал медицинско изследване.
Видно от извадка от регистър за пробите, има отчетена проба от 0.62 промила на
14.01.2022г. в 23:46 часа, с пореден номер на пробата- 4043.
Според списъка, изготвен от „Лаборатория за проверка на анализатори на алкохол в
дъха и радар скоростомери“, техническото средство, с което актосъставителят е извършил
проверката за алкохол, а именно „************“ с фабр.№ ************, е преминало
периодична проверка на 02.11.2021 г., която е със срок на валидност 6 месеца.
Видно от справката за нарушител/водач на И. Г. А., издадена от МВР, освен
настоящото наказание, същият има още 5 санкционирани с наказателни постановления и 4
санкционирани с фишове административни нарушения на ЗДвП– за периода 2004-2021г.,
като никое от тях не е свързано с управление под влияние на алкохол.
Към жалбата е приложен дентален амбулаторен лист на И.А. без номер и дата, в който
най-отдолу е записана някаква диагноза от 20.12.2021г. и са изписани медикаменти.
По делото са разпитани актосъставителят Ф. Г. К. и свидетелят по АУАН В. КР. Г..
Актосъставителят Ф. Г. К., работещ като „младши автоконтрольор“ към РУ-П. си
3
спомня за процесния случай, при който били на работа с колегата му В.Г. и на ГП-I-6, в
посока към с.А. спрели за рутинна проверка водач на автомобил- сива „Шкода“ и му
извършили проверка в системата. Същият бил със спътничка. На свидетеля му се сторило,
че лицето е употребило алкохол, затова го приканил да отиде до служебния автомобил,
изпробвал го с техническо средство и същото отчело положителен резултат- между 0.5 и 0.7
промила, без свидетеля да си спомня конкретната цифра. Казва, че му издал талон за
медицинско изследване, но доколкото си спомня лицето не е давало кръв, тъй като не са ги
викали в Бърза помощ. Съставил му АУАН, който той подписал и от който му бил връчен
екземпляр. Свидетелят е категоричен, че когато спрели автомобила за проверка, същият е
бил в движение- излизал от една отбивка, за да се включи в главния път, където патрулът
бил спрял. Свидетелят поддържа констатациите по АУАН и казва, че дрегерът, с който е
изпробвал водача, бил минал техническа проверка. Обяснява, че не са задържали водача, тъй
като имат разпореждане от Областната дирекция когато резултатът от дрегера е между 0.5 и
1.2 промила да не задържат водача, а да му издадат талон за медицинско изследване и ако
той реши- да отиде да даде кръв, в който случай от Бърза помощ им се обаждат, те отиват на
място и в тяхно присъствие се запечатват пробите. Казва, че ако лицето заяви, че няма да
дава кръвна проба, му дава стикер 8 към талона за медицинско изследване, като случаят е
такъв щом липсва по делото именно този стикер, а стикер 1 поставя на талона за
медицинско изследване. Свидетелят няма спомен водачът да е имал възражения при
съставяне на акта, нито да е заявявал, че е употребявал някакви медицински медикаменти,
но му било разяснено, че в 3-дневен срок може да подаде възражения, ако има такива.
Другият разпитан свидетел - В.Г. заявява, че работи в РУ-П. като „младши експерт“, но
няма никакъв спомен за конкретния случай. На същият е предявен процесният АУАН и
заявява, че същият носи негов подпис, следователно е присъствал при установяване на
нарушението, но все пак не може да се сети за случая.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от
правна страна следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е допустима, като подадена от легитимирано лице /соченото за нарушител/
против подлежащо на обжалване пред съд наказателно постановление и в
законоустановеният14-дневен срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН, тъй като обжалваното
НП е връчено на 08.03.2022г. /видно от разписката/, а жалбата е депозирана на 15.03.2022г.
По компетентността:
Компетентността на актосъставителя и на издаващия наказателното постановление
началник група при РУ-П. се извежда от изричен акт на министъра на вътрешните работи-
Заповед № *********** от 02.12.2021 г., с която е определено кои лица имат правомощия да
съставят АУАН по ЗДвП и да издават НП по ЗДвП. Според т.2.1 във вр. т.1.3.2 от заповедта,
да осъществяват контролна дейност по ЗДвП, да издават фишове за налагане на глоби и да
съставят АУАН по ЗДвП, имат право полицейски органи, заемащи длъжност „младши
4
автоконтрольор II-I степен“ в областните дирекции на МВР. Именно такава длъжност заема
актосъставителят Ф.К., за което няма спор по делото. Наказателното постановление пък е
издадено от Началник група „Охранителна полиция“ на РУ-П., а според т.3.9 от цитираната
заповед лицата, изпълняващи такава дейност, имат такова правомощие.
По законосъобразността на НП:
Съдът, в контекста на правомощията си на съдебен контрол, след като провери изцяло
и служебно законосъобразността на акта за установяване на административно нарушение и
обжалваното наказателно постановление, без да се ограничава с обсъждане на посочените в
жалбата доводи, намери че наказателното постановление е законосъобразно издадено.
Съществени процесуални нарушения при съставяне на АУАН или при издаване на НП от
формално естество не бяха констатирани, поради което съдът намира, че не са налице
обстоятелства от процесуално и формално естество, които да опорочават обжалваното НП.
Следва да се отбележи, че наказателното постановление, от което се поражда
отговорността за жалбоподателя, е било издадено при спазване на изискванията на чл.57
ЗАНН и с реквизитите, посочени в него, като същото се отнася и за АУАН, който пък
съдържа реквизитите, изброени в чл.42 ЗАНН. АУАН и НП съдържат описание на
фактическата обстановка. Нарушението е описано пълно чрез описание на времето и
мястото на установяване на нарушението, автомобила, управляван от нарушителя, самото
нарушение, посредством какъв уред е било установено, кой номер е издаденият талон за
медицинско изследване. Посочена и резултатната стойност от проверката с техническо
средство – 0.62 промила.
В чл.6, ал.2 от приложимата към датата на нарушението Наредба № 1 от 19.07.2017 г.
за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни
аналози /наричана по-надолу Наредбата/, се съдържат специфични изисквания към
съдържанието на АУАН в случаите на нарушения, свързани с употреба на алкохол. Според
тази разпоредба в АУАН актосъставителят вписва часа и начина на извършване на
проверката, вида, модела, фабричния номер и показанията на техническото средство или
резултата от теста и номера на талона за изследване. В настоящия случай тези обстоятелства
са намерили отражение в съставения АУАН.
В АУАН е записано, че нарушението е извършено „в община А., на път граница
Македония- Гърляно- Кюстендил- Перник- София- Казанлък- Сливен- Лозенец- Бургас, на
ГП I-6, 201км+350м“. Описанието с границите по всяка вероятност е следствие от
собственото отчитане на местонахождението на устройството, посредством което се съставя
АУАН, поради това не може да се отправи критика към актосъставителя за тази
формулировка. Съвсем разбираемо и конкретно обаче същият е дописал – на „ГП I-6,
201км+350м“, което представлява описание на местонарушението с прецизна точност.
В жалбата съвсем бланкетно е посочено, че процесните АУАН и НП не са съобразени с
чл.42, чл.52, чл.53 и чл.57 ЗАНН. Съдът не установи такива нарушения. Чл.42 ЗАНН
посочва кои са задължителните реквизити на АУАН, а чл.57 ЗАНН- кои са задължителните
5
реквизити на НП. В настоящия случай се констатира, както вече бе посочено, че процесните
АУАН и НП имат законоустановеното съдържание и съдържат всички предвидени
реквизити.
Чл.52 ЗАНН поставя задължение за наказващия орган да се произнесе по
административнонаказателната преписка в месечен срок от получаването й. Този срок, на
първо място е инструктивен, на второ място- в настоящия случай е спазен, доколкото АУАН
е съставен на 14.01.2022г., а НП е издадено на **********г. Предвид датата на издаване на
НП, наказващият орган е изчакал изтичане на законоустановения срок по чл.44 ЗАНН за
подаване на възражения, едва след което се е произнесъл. Въпреки охранената възможност
на нарушителя да подаде възражение, той не се е възползвал от нея и не е депозирал такова.
Цитираният в жалбата като нарушен чл.53 ЗАНН (във все още действащата редакция
на разпоредбата към ДВ бр.24 от 27.03.1987г.) пък предвижда, че „Когато се установи, че
нарушителят е извършил деянието виновно, ако няма основание за прилагането на чл.28 и
29, наказващият орган издава наказателно постановление, с което налага на нарушителя
съответно административно наказание“. И тази разпоредба не е нарушена според настоящия
съдебен състав, а напротив- спазена е прецизно, тъй като преди да се издаде АУАН е било
несъмнено установено нарушението, авторството на нарушението и вината на нарушителя, в
следствие на което е издадено обжалваното НП. Дали има допуснато нарушение на
приложението на чл.28 и чл.29 ЗАНН, към които чл.53 ЗАНН препраща, ще бъде обсъдено в
края на мотивите на настоящото съдебно решение.
Посоченото за свидетел в акта лице е било и очевидец на установяване на
нарушението, макар да няма ясни спомени за случая, поради което фактът, че свидетелят е
само един не променя извода за спазване формата на акта, като необходимостта от двама
свидетели законово съществува единствено ако те са свидетели само на съставяне на акта.
Единственото незначително обаче според съда процесуално нарушение е, че в АУАН
са разменени часа на проверката и часа на пробата за алкохол, тъй като проверката е
осъществена в 23:45 часа, а пробата за алкохол- в 23:46 часа, видно от талона за медицинско
изследване, т.е. нарушението е извършено в 23:45 часа, а не както е записано в АУАН и НП-
в 23:46 часа. Разминаването обаче е незначително, а приблизителният час на проверката е
достатъчен ориентир за това кога е извършено нарушението.
АУАН е съставен преди изтичане на преклузивните срокове по чл.34 ЗАНН, поради
което образуването на административнонаказателно производство е било допустимо.
С оглед на всичко гореизложено, неоснователни са възраженията на жалбоподателя за
допуснати процесуални нарушения при осъществяване на процедурата по наказването му.
В настоящия случай съдът, доколкото счете обжалваното НП за законосъобразно от
външна страна, при спазени изисквания за форма и съдържание, дължи отговор на въпроса
извършено ли е или не провинението, за което жалбоподателят е бил наказан и което той
оспорва да е извършил. В този смисъл, съдът намира за доказано извършването на деянието,
представляващо нарушение на ЗДвП и вменено във вина именно на автора на нарушението
6
– И. Г. А..
На първо място, наличието на алкохол в издишания от жалбоподателя въздух е
установено при стриктно спазване на процедурните правила от страна на контролните
органи.
Правилно е посочено в АУАН и в талона за медицинско изследване, че техническото
средство, с което е извършена пробата е тарирано до май 2022г., което се установява от
списъка на анализаторите, преминали технически преглед. Прокрадващият се в жалбата,
макар и непряко заявен, довод за техническа неизправност на средството за измерване на
алкохол в издишания въздух, с което е изпробван жалбоподателя, съдът не възприема.
Представиха се нужните доказателства за изправността на средството, а и ако
жалбоподателят е имал съмнения в неговата изправност или ако е считал, че употребявани
от него медицински медикаменти биха били неправилно отчетени от техническото средство,
следвало е да даде кръвна проба за установяване на евентуалното несъответствие, което той
не е сторил. Напротив- заявил е, че приема показанията на техническото средство.
Използваното техническо средство Алкотест ************, с фабр. №ARDM 0176 се
установи, че е преминало периодична техническа проверка за годност, поради което за съда
не съществува съмнение нито, че именно този уред е използван, нито относно изправността
на уреда и факта, че пробата за алкохол е отчетена като „положителна“ и е над 0,5 промила,
а именно: 0.62 промила.
Спазено е било изискването на чл.3, ал.2 от Наредба №1 от19 юли 2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества
или техни аналози, според което при констатиране на концентрация на алкохол над 0,5 на
хиляда или друго упойващо вещество, контролният орган попълва и талон за медицинско
изследване (приложение № 1). Тъй като лицето е приело показанията на техническото
средство, което е удостоверило със своя подпис, и установената концентрация на алкохол е
била под 1.2 промила, не е било необходимо да се спазва чл.7, ал.1 от Наредбата и
полицейските служители да съпровождат лицето до място за извършване на тест с
доказателствен анализатор или на медицинско изследване. На провереното лице е била
разяснена процедурата и възможността да му бъде направено медицинско изследване, като
той сам е изразил волята си да не дава кръв за изследване, което изрично е вписал в талона,
издаден от актосъставителя, поради което актосъставителят му е връчил стикер №8 към
талона и екземпляр от самия талон и го е освободил да си тръгва. На съда е служебно
известна Заповед № 517з-3461/15.07.2021г. на Директора на ОДМВР-София, която
служителите на РУ-П. спазват, вменяваща присъствието на полицейските служители при
всяко явяване на лице за вземане на кръвна проба, поради което не е проблем, че останалите
стикери не са били дадени на лицето, на което е издаден талонът, тъй като в случай, че
лицето бе се явило за кръвна проба, то полицейските служители също щяха да бъдат
повикани, а необходимите стикери - занесени в лечебното заведение от тях. Този подход
според съда е значително по-добър от такъв, при който всички стикери /с изключение на
стикер №1, който се лепи на талона към АУАН/ да се връчват на нарушителя заедно с талона
7
за изследване. В случая стана ясно, че кръвна проба водачът не е дал, поради което няма
какви други разпоредби от приложимата наредба №1 от19 юли 2017 г. да бъдат обсъждани.
Според съда твърдението на жалбоподателя, че не е употребил алкохол, а медицински
продукти на спиртна основа представлява защитна теза, която не е подкрепена с
доказателства. Тук следва да се отбележи, че представения по делото амбулаторен лист не
доказва нищо друго, освен евентуално, че лицето е посетило дентален лекар и са му били
изписани медикаменти. Представеният амбулаторен лист обаче дори няма номер и дата, така
че да бъде годен медицински документ, а на следващо място не доказва дали и кога лицето е
употребявало изписаните му медикаменти. Не е искано в хода на делото и назначаване на
съдебно-химическа експертиза, която евентуално да установи състава на посочените в
амбулаторния лист медикаменти и да направи опит дали употребата им би могла да доведе
до положителен резултат за употреба на алкохол. Както бе посочено, жалбоподателят, дори
да е имал съмнение, че резултатът от пробата бива такъв заради употребата на медицински
продукти, сам се е лишил от възможността да докаже концентрацията на алкохол в кръвта
си чрез сигурно изследване на кръвна проба, която трудно би могла да даде положителен
резултат поради употреба на лекарства. Нещо повече- никъде в медицинската листовка на
продукта „Родожил“ не е посочено, че същият е на спиртна основа и дори изрично е
записано, че лекарството не трябва да се използва заедно с лекарства, съдържащи алкохол.
Не съществува дори житейска логика, ако жалбоподателят е сигурен, че не е употребил
алкохол, да се съгласява с показанията на дрегера, нито да не се яви в болничното заведение
за вземане на кръвна проба и установяване на неговите твърдения.
Свидетелските показания, възпроизведени по-горе, в които съдът не намери основание
за съмнение относно тяхната истинност и добросъвестно излагане, очертават пълно
обстоятелствата, съпътствали нарушението. Посредством тях се доказва, че именно И.А. е
управлявал процесния автомобил и че същият е имал качеството водач към момента на
проверката. Длъжностното качество на актосъставителя, изложил своите възприятия по
фактите, според настоящия съд подсилва гаранцията за истинността на изложеното.
Освен това, съставеният от свидетеля К. АУАН има доказателствена сила,
произтичаща от разпоредбата на чл.189, ал.2 ЗДвП. Съгласно цитираната норма, редовно
съставеният АУАН възпроизвежда фактически данни, които следва да се зачетат от съда.
Така въведената презумпция е оборима, а тежестта да опровергае установените с акта факти
е на санкционираното лице. Такива доказателства не са ангажирани пред настоящата
съдебна инстанция, въпреки осигурената възможност на жалбоподателя за това.
Гореобсъдената съвкупност от обстоятелства води до единствения възможен извод, че
нарушението, вменено на И. Г. А., е извършено и то именно от него.
Административнонаказващият орган правилно е приложил материалния и
процесуалния закон и законосъобразно, на основание чл.174, ал.1, т.1 ЗДвП, е наложил на И.
Г. А. административно наказание глоба в размер на 500 лв., както и 6 месеца лишаване от
право да управлява МПС. Тези размери на наказанието не могат да бъдат намалени, тъй като
те са конкретно определени от закона и не могат да варират.
8
Случаят, освен това, не се явява маловажен по смисъла на чл.28 ЗАНН, с оглед
високата степен на обществена опасност на деянията, свързани с управление на МПС при
употреба на алкохол и обществените отношения, които те поставят в опасност. Именно това
е причината новата редакция на чл.29 ЗАНН (ДВ бр.109 от 2020г., в сила на 24.12.2021г.) да
предвижда, че „Разпоредбата на чл.28 не се прилага за нарушения, свързани с безопасността
на движението за всички видове транспорт, извършени след употреба на алкохол,
наркотични вещества или техни аналози“. Фактът, че резултатът от отчетената проба е
близък до минималната граница от 0.5 промила, под която деянието „управление на МПС с
концентрация на алкохол“ не е наказуемо, не може да обуслови извод за маловажност на
деянието. Поради това правилно административнонаказващият орган не е приложил чл.28
ЗАНН.
Правилно административнонаказващият орган е приложил и Наредба Iз-2539 от
17.12.2012г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за
отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от
наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно
допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане
на допълнително обучение, въпреки че не е цитирал конкретната приложена разпоредба.
Въпреки това съдът установява, че нормативният акт е цитиран и правилно е приложен чл.6,
ал.1, т.1 от тази наредба, според който за нарушения на ЗДвП на водачите на МПС се
отнемат 10 контролни точки за управление на МПС, трамвай или самоходна машина с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 1,2 на хиляда включително,
установена с медицинско изследване и/или с техническо средство, определящо
съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух (чл. 174, ал. 1
ЗДвП).
Доколкото страната, която има право на разноски за процесуално представителство –
РУ-П., не е ангажирала свой процесуален представител по делото и разноски не се
претендират от тази страна, то не следва и да бъдат присъждани.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал.2, т.5 ЗАНН, РАЙОНЕН СЪД -
П.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № ***************, издадено от
Началник група към ОДМВР-София, РУ-П. на ********** г., с което на основание чл. 53
ЗАНН и чл.174, ал.1, т.1 ЗДвП на И. Г. А., ЕГН: ********** от гр. П., е наложена ГЛОБА в
размер 500 лв. и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от 6 месеца за
нарушение на чл. 5, ал.3, т.1 ЗДвП и са му отнети 10 контролни точки.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Административен Съд –
София област в 14-дневен срок от съобщенията до страните за обявяването му.
9
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
10