№ 150
гр. София, 24.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Росина Н. Дончева
Членове:Г. Ст. Мулешков
Адриана Ат. Велева
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Въззивно гражданско дело
№ 20241800500001 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския
процесуален кодекс.
С решение № 97 /95/ от 15.06.2023 г., постановено по гр.д. №
1361/2021 г. по описа на РС-Самоков, е признато за установено по
отношение на А. „П. и.“, че на основание чл. 410, ал. 1, т. 1 от КЗ, във
вр. с чл. 49 ЗЗД дължи на Застрахователна компания ЗК „Л. И.” АД
със седалище и адрес на управление гр. С., бул. С. ш. №... ЕИК .........,
сумата от 117 лева (сто и седемнадесет лева) представляващи
изплатено от ищеца ЗК „Л. И.” АД застрахователно обезщетение по
договор за имуществено застраховане "Каско" полица № ............. със
срок на валидност от 03.11.2015 г. до 02.11.2016 год., по щета №
........... на лек автомобил „BMW” 320 ............., настъпила в резултат на
ПТП от 13. 10. 2016 год. - попадане на автомобила в необозначена и
необезопасена дупка на пътното платно на главен път III 6206 на км
3+200 в посока от град Самоков към село Говедарци, ведно със
законната лихва върху сумата 117 лева, считано от датата на подаване
на исковата молба в съда - 11. 11. 2020 год., до окончателното й
1
изплащане, за които суми Софийски районен съд, 36-ти състав по
частно гр. дело № 55898/2020 година на дата 30. 11. 2020 година е
издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
На ответника са присъдени разноски в размер на 360 лв. за исковото
производство, както и разноските в заповедното производство в
размер на 75 лева.
Срещу решението е депозирана въззивна жалба от А. „П. и.“ с
доводи за неправилност, незаконосъобразност е необоснованост. Не
било доказано наличие на покрит застрахователен риск на
евентуалното ПТП. Представеният протокол за ПТП бил в
противоречие с чл. 179, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 183 от ГПК и с него не
можело да се доказва механизма на ПТП. Излага, че
местопроизшествието не било посетено на място от служители на
МВР и представения протокол за ПТП няма материална
доказателствена сила. Служители на КАТ не били очевидци на
произшествието, свидетели на евентуалното ПТП не е имало, няма и
изготвен снимков материал на самото препятствие. Заключението на
вещото лице не можело да се ползва, тъй като е изготвено на база
описаното от водача на МПС. Не били представени и Общите условия
за застраховка, актуални към датата на настъпване на ПТП. Водачът
не бил тестван за алкохол или други упойващи вещества, не били
събрани и доказателства за причиняване на вредите от умишлени
действия. Излага, че описаните щети са в резултат на обикновеното
ползване на МПС, свързано с индивидуалните качества на водача.
Освен това описаните щети било възможно да настъпят от бордюр или
друга твърда неравност по-висока от терена, преминаване през
отводнителна шахта на пътя или др. По изложените съображения
моли да бъде отменено изцяло решението на РС-Самоков и да бъдат
отхвърлени исковете, като претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от З. к. „Л.
И.“ АД, с който жалбата се оспорва. Изразява се становище за
неоснователност. Излага подробни съображения, че е налице валидно
застрахователно правоотношение между дружеството и собственика
на увредения автомобил, изплатено застрахователно обезщетение и
противоправно деяние на ответната страна, изразяващо се в
бездействие на служителите му да отстранят повреди и препятствия
2
по републиканските пътища. Моли решението да бъде потвърдено.
Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Подадената въззивна жалба е постъпила в законоустановения
срок, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване съгласно чл.
258, ал. 1 от ГПК, от страна, легитимирана да обжалва постановеното
от Районен съд - Самоков решение, поради което е процесуално
допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Софийският окръжен съд, за да се произнесе по основателността
на жалбата, след като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира следното:
РС-Самоков е сезиран с искова молба от З. к. „Л. И.“ АД срещу А.
„П. и.“, с която са предявени искове с правно основание чл. 422, вр. с
чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 410, ал. 1, т.2 от КЗ, вр. с чл. 49 и чл. 45 от
ЗЗД, с които моли да бъде признато за установено, че ответникът му
дължи сумата от 117 лева (сто и седемнадесет лева) представляващи
изплатено от ищеца ЗК „Л. И.” АД застрахователно обезщетение по
договор за имуществено застраховане "Каско" полица № ............. със
срок на валидност от 03.11.2015 г. до 02.11.2016 год. по щета № ...........
на лек автомобил „BMW” 320 ............., настъпила в резултат на ПТП
от 13. 10. 2016 год. - попадане на автомобила в необозначена и
необезопасена дупка на пътното платно на главен път III 6206 на км
3+200 в посока от град Самоков към село Говедарци, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда - 11. 11. 2020 год., до окончателното й
изплащане, за които суми Софийски районен съд, 36-ти състав по
частно гр. дело № 55898/2020 година на дата 30. 11. 2020 година е
издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
В срока по чл.131 ГПК, ответника е депозирал отговор, с който
оспорва исковете по основание и размер и моли да бъдат отхвърлени
изцяло. Оспорва наличие на причинно-следствена връзка между
3
твърдените щети и настъпилото ПТП.
Съдът, като прецени доводите на страните, прие следното.
Видно е от застрахователна полица № ............. от 02.11.2015 г. за
застраховка "Каско" на МПС, че същата има за обект лек автомобил
„BMW” 320 ............., като застрахован бил Б. С. Г., а застраховател –
ищецът в настоящото производство. Срокът на застрахователното
покритие е една година - от 03.11.2015 г. до 02.11.2016 година.
Представени са Общи условия на ищеца за застраховане на
сухопътни превозни средства, без релсови превозни средства,
съгласно които застрахователят покрива частична щета или тотална
/пълна/ щета /загуба/ на застрахованото МПС, при реализиране на
застрахователните рискове.
От представения по делото протокол за ПТП № ...... от ......... г. и
обективираната в него скица, съставен от пътен полицай и РУ – гр.
Самоков се установява, че на ......... г., водачът П. К. К., управлявайки
лек автомобил, „BMW” 320 ............., в посока гр. Самоков към село
Говедарци, попада в несигнализирана и необезопасена дупка на
пътното платно, вследствие на което на МПС се нанасят материални
щети - увреждане на предна дясна гума.
Представени са писмените документи, приложени по
образуваната при ищеца преписка по щета № ........... /......... г., от които
е видно, че били изготвени опис и оценка на щетите.
Видно от платежно нареждане от 26.10.2016 г., ищцовото
дружество е изплатило на Б. С. Г. сумата от 117 лева.
Изпратена от ищеца е регресна покана до ответника за заплащане
на изплатеното застрахователно обезщетение в размер на 117,00 лева.
От заключението на вещото лице по изслушаната съдебно-
автотехническа експертиза, неоспорено от страните, което съдът
възприема като обективно и компетентно дадено, се установява, че
посочените в протокола за ПТП щети по автомобила от техническа
гледна точка се намират в причинно-следствена връзка с начина на
настъпване на събитието, описан в протокола за ПТП и могат да
настъпят при така описания механизъм на произшествието -
попадането на автомобила в дупка на пътното платно, както и че
4
необходимите средства за отстраняване на повредите по автомобила
по пазарни цени възлизат на 117. 00 лева.
От показанията на свидетеля П. К.К., които като
безпротиворечиви и правдиви съдът кредитира изцяло, се установява,
че в посока от гр. Самоков към село Говедарци, управлявайки
автомобил „BMW” 320 ............., попаднал в необезопасена и
необозначена дупки на пътното платно, в резултат на което настъпила
щета - спукана гума на автомобила. След инцидента водачът се
обадил на органите на КАТ, които съставили протокол за ПТП. С
протокола от полицията и със срязаната гума, завел щета при
застрахователя, която била изплатена на около 80%.
Други, относими към спора, доказателства не са ангажирани.
Анализът на така установената фактическа обстановка налага
следните правни изводи.
Обжалваното решение на районния съд е валидно и допустимо.
В настоящия случай искът е насочен срещу А. "П.И.". Според
правилото на чл. 19, ал.1, т. 1 ЗП републиканските пътища се
управляват от А. „П. и.“. Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 ЗДП вменява
задължение на лицата, които стопанисват пътищата, да ги поддържат
изправни с необходимата маркировка и сигнализация за съответния
клас път, да организират движението по тях така, че да осигурят
условия за бързо и сигурно придвижване. Съгласно нормата на чл. 30,
ал. 1 от ЗП А. „П. и.“ осъществява дейностите по изграждането,
ремонта и поддържането на републиканските пътища. В § 1, т. 13 и т.
14 от ДР на ЗП е дадено легално понятие на дейностите по ремонт и
поддържане, както следва: ремонт на пътища е дейност по
възстановяване или подобряване на транспортно експлоатационните
качества на пътищата и привеждането им в съответствие с
изискванията на движението. Поддържането на пътищата е дейност
по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато безопасно и
удобно движение, предпазване на пътищата от преждевременно
износване, охрана и защита на пътищата, водене на техническата
отчетност на пътищата.
От изложените твърдения в исковата молба съдът обосновава
извода, че реализирането на отговорността на ответника се иска във
5
връзка с твърдяно противоправно бездействие, свързано с поддържане
на пътното платно и отстраняване на повреди по него.
Ангажирането на отговорността по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл.
49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД е свързано с установяването на следните
кумулативни предпоставки: наличието на валиден договор за
имуществено застраховане между увреденото лице и
застрахователното дружество (ищец), заплащане на застрахователното
обезщетение от страна на дружеството - ищец, както и размера на
дължимото обезщетение, и предпоставките по чл. 49 ЗЗД – вреди, тези
вреди да са причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 от ЗЗД
е възложил работа, вредите да са причинени вследствие
противоправно деяние при или по повод на възложената работа.
С оглед правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК ищецът следва да
установи при условията на пълно и главно доказване горепосочените
правопораждащи факти, а опровергаването на презумпцията за вина е
в тежест на ответника при условията на обратно пълно доказване.
В настоящия случай е доказано, че между ищеца и Б. С. Г. е
сключен договор за имуществено застраховане. За този договор е
предвидена писмена форма за действителност, която е спазена, а
доколкото е сключен като застрахователна полица същата съдържа
всички необходими задължителни реквизити. По силата на договора
ищецът е приел да покрива риска от повреди по собствено на
застрахования моторно превозно средство, като във връзка с
процесното ПТП е изплатил застрахователно обезщетение в размер на
117,00 лева.
Протоколът за пътнотранспортно произшествие е съставен от
пътен полицай, който е длъжностно лице по смисъла на разпоредбата
на чл. 179, ал. 1 ГПК, поради което и по силата на цитираната
разпоредба представлява официален удостоверителен документ
относно обстоятелствата, които длъжностното лице – съставител - е
отразило в него въз основа на непосредствените се наблюдения.
Видно от текста на самия протокол, длъжностното лице е посетило
местопроизшествието на място. Следователно наличието на дупка на
пътното платно е отразено въз основа на негови непосредствени
наблюдения. Това отразяване на основание чл. 179, ал. 1 ГПК
6
съставлява доказателство за извършените от съставителя действия
длъжностното лице, видно от изричното отбелязване на протокола, е
посетило мястото на ПТП, като видно от схемата, нарисувана върху
самия протокол, на описаното място е налице описаната в исковата
молба дупка. В този смисъл са и събраните по делото гласни
доказателства чрез разпит на свидетел. От протокола за ПТП,
показанията на разпитания пред районния съд свидетел и
заключението на съдебно-техническата експертиза се установява
механизмът на произшествието, както и причинените имуществени
щети. Според събраните писмени и гласни доказателства и
заключението на вещото лице посочените вреди върху автомобила са
настъпили в причинно-следствена връзка с попадането на автомобила
в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, поради
което и възражението на ответника, че не е доказана причинната
връзка е неоснователно.
По делото недоказано остана възражението на ответника за
съпричиняване на вредите от водача на лекия автомобил. В тежест на
ответника по иска е било при условията на пълно доказване да
установи този факт, което не е сторено, поради което съдът приема
възражението на въззивника за неоснователно.
Съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 2 от КЗ подлежат на
възстановяване действително причинените вреди, които възлизат на
стойността на ремонта (или вещите, необходими за ремонта) по
средни пазарни цени. В настоящия случай съгласно заключението на
вещото лице това е сумата от 117.00 лева. Обезщетението се следва на
увреденото лице, ведно със законната лихва считано от датата на
подаване на исковата молба - 11.11.2020 г. - до окончателното му
заплащане.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че липсва
покрит риск за „гуми“ по сключената застраховка „Каско“. Видно от
т. 27.5 от общите условия, застрахователят не обезщетява щети,
възникнали по причина или вследствие на увреждания на гуми и
емблеми, с изключение на случаите на ПТП, регистрирано с
Протокол, издаден от „Пътна полиция – КАТ“. В случая е налице
валидно издаден протокол за ПТП, в който е отразена настъпилата
щета по автомобила, поради което е налице покрит риск и
7
възникналите щети подлежат на обезщетяване.
С оглед възражението на въззивника за съпричиняване, съдът
намира, че по делото не се ангажират доказателства при условията на
пълно доказване, от анализа на които да може да се обоснове извод, че
водачът на увредения автомобил е допринесъл за увреждането чрез
неспазване на задълженията си по чл. 20, ал. 2 от Закона за
движението по пътищата или се е намирал под въздействието на
алкохол или други упойващи средства.
По изложените съображения атакуваното решение на районния
съд следва да бъде потвърдено.
Съобразно горния резултат на ответника по въззивната жалба
следва да бъдат присъдени разноските по водене на делото пред
настоящата инстанция, а именно – сумата от 100, 00 лева за
юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 97 /95/ от 15.06.2023 г.,
постановено по гр.д. № 1361/2021 г. по описа на РС-Самоков.
ОСЪЖДА А. „П. и.“ ЕИК .........., със седалище и адрес на
управление гр. С., бул. „М.“ № . да заплати на Застрахователна
компания ЗК „Л. И.” АД ЕИК ......... сумата от 100, 00 лв. (сто лева) –
разноски за юрисконсултско възнаграждение по водене на делото
пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
8
2._______________________
9