РЕШЕНИЕ
№ 281
гр. Кюстендил, 06.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XIX-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Кристиян В. Стоилов
при участието на секретаря Цветанка В. Александрова
като разгледа докладваното от Кристиян В. Стоилов Гражданско дело №
20241520102738 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано с искова молба, депозирана от
„Топлофикация-София“ ЕАД, ЕИК *********, представлявано от В. К. -
изпълнителен директор и Ив. Еп. - председател на УС, чрез процесуален
представител юрк. Ф. Ибр., с адрес в гр. С., ул. „Ястр.“ № **, срещу Й. М. М.,
ЕГН **********, с адрес в гр. К., ул. „Ц. К.“ №**, съдържаща искане
ответникът да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество сума в общ
размер на 32,46 лева, от която сума 26,16 лева е стойността на незаплатена
топлинна енергия (ТЕ) за периода от м.05.2021 г. до м.04.2023 год., ведно със
законната лихва от датата на предявяване на иска, до окончателното
заплащане на сумата, както и 6,30 лева, представляваща мораторна лихва за
забава от 16.07.2021 год. до 27.06.2024 г.
В исковата молба се твърди, че В. М. А. била собственик на
топлоснабден имот с административен адрес в гр. С., обл. С., ж.к. „Л.“ бл. ***,
ет.*, ап.**и клиент на топлинна енергия за битови нужди на „Топлофикация
София“ ЕАД по смисъла на чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката (ЗЕ).
След смъртта на В. М. А., установен е единствения наследник на лицето
– Й. М. М. (сестра), срещу която е насочена исковата претенция.
Съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлоенергия за битови нужди
от топлопреносното предприятие се осъществявала при публично известни
Общи условия (ОУ) за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация
1
София“ ЕАД на клиенти за битови нужди в гр. София, които се изготвяли от
„Топлофикация София“ ЕАД и се одобрявали от Комисията за енергийно и
водно регулиране. Същите влизали в сила в едномесечен срок след
публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имали
силата на договор между топлопреносното предприятие и клиентите на
топлинна енергия, без да било необходимо изричното им приемане от страна
на клиентите.
Твърди се, че ответникът не бил упражнил правата по чл.150, ал.3 от ЗЕ
(чл. 106а, ал.3 ЗЕЕЕ) и спрямо нея Общите условия били влезли в сила, както
и че за процесния период (м.05.2021г. до м.04.2023г.) действие имали Общите
условия от 2016 г., публикувани във вестник „Монитор“ на 11.07.2016 г.
Посочено е, че в топлоснабдения имот била използвана услугата дялово
разпределение за абонатен №328640 през процесния период от м.05.2021г. до
м.04.2023г. Разпределението на топлинна енергия между потребители в сграда
– етажна собственост се извършвало по система за дялово разпределение при
наличие на договор с лице, вписано в публичен регистър по чл.139а от ЗЕ. В
случая сградата, където се помещавал имотът на ответника, сключила договор
за услуга дялово разпределение на топлинна енергия с „Топлофикация
София“ ЕАД. Сумите за процесния имот били начислявани от ищцовото
дружество по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния
период били изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите
за дялово топлоснабдяване. За процесния имот били издадени изравнителни
сметки, като съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди, в случай, че резултатът от изравнителните сметки бил за
доплащане, но тя се прибавяла към първата дължима сума за процесния
период.
Въз основа на изложеното се иска ответникът да бъде осъден да заплати
на ищцовото дружество сума в общ размер на 32,46 лева, от която сума 26,16
лева е стойността на незаплатена топлинна енергия (ТЕ) за периода от
м.05.2021 г. до м.04.2023 год., ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска, до окончателното заплащане на сумата, както и 6,30
лева, представляваща мораторна лихва за забава от 16.07.2021 год. до
27.06.2024 г.
Претендират се и сторените разноски, както и юрисконсултско
възнаграждение.
В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника. Същият
представя разписки, от които е видно, че е заплатил сума в общ размер на
242,46 лева, с която се погасявала както исковата претенция, така и
заплатените такси и юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните, както и събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа страна следното:
2
По делото е представено копие от Общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди на „Топлофикация София“ ЕАД като
липсва спор, че същите са публикувани в един централен и един местен
ежедневник.
Страните не спорят, че относно процесния имот са начислени следните
суми: главница за топлинна енергия в размер на 26,16 лева за периода от
м.05.2021 г. до м.04.2023 год., както и 6,30 лева, представляваща мораторна
лихва за забава от 16.07.2021 год. до 27.06.2024 г.
От страна на ответника не се излагат възражения срещу реалното
доставяне на топлинна енергия, законосъобразното начисляване на сумите,
нито срещу правилното им изчисляване от гледна точка на тяхната стойност и
доставения обем топлинна енергия.
Посочените суми кореспондират и на представеното по делото
извлечение от сметка и на фактурата.
По делото липсва спор, че процесните суми са заплатени след
образуване на делото, видно от платежните нареждания към молбата на
ответника.
Не се спори, че ответникът има качеството потребител на топлинна
енергия през процесния период като собственик на процесния имот, придобит
по наследство.
От представените писмени доказателства, приети по делото, се
установява, че процесният имот се намира в топлоснабдена сграда.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от
правна страна:
Исковете са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,
вр. с чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката.
В тежест на ищеца е да установи, че между него и ответника е била
налице облигационна връзка за продажба на топлоенергия, както и че същият
е изпълнил задължението си за реално доставяне на топлинна енергия
съответно и нейната стойност. В настоящия случай няма възражение за
давност.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) продажбата на
топлинна енергия на потребители за битови нужди, в това число и за общите
части в сградите - етажна собственост, се осъществява при публично известни
общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране (КЕВР). В това отношение, облигационната
връзка между топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата
на закона, от момента на възникване качеството потребител. Последното е
определено в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, като съгласно тази разпоредба потребител на
топлинна енергия е всеки собственик и титуляр на вещно право на ползване в
сграда-етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към
нейното самостоятелно отклонение. Отношенията между потребителя и
3
топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в
който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия.
В тази връзка не е необходимо сключването на индивидуален договор с
потребителя.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС собственикът, респективно ползвателят, няма да
отговаря за сумите за потребена топлинна енергия само в случай, че имотът се
ползва от трето лице на договорно основание и между последното и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за същия имот, през процесния период.
От така цитираната нормативна уредба и представените по делото
писмени доказателства следва извод, че ответникът има качеството
потребител на топлинна енергия, доколкото е собственик на процесния имот,
придобит по наследство, като между нея и „Топлофикация-София“ ЕАД е
налице валидно облигационно отношение, учредено в момента на откриване
на наследството. Правоотношението е възникнало по изричните разпоредби
на ЗЕ и се урежда от тях и действащите общи условия, приети от дружеството
и одобрени от КЕВР.
За пълнота следва да се отбележи, че с Решение от 05.12.2019 г. по
съединени дела С-708/17 и С-725/17 във връзка с отправени преюдициални
запитвания, съдът на ЕС постанови, че национална правна уредба, която
предвижда, че собствениците на апартамент в сграда — етажна собственост,
присъединена към система за централно отопление, са длъжни да участват в
разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната
инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на
отопление и не го използват в своя апартамент.
Предвид гореизложеното претенцията за главница – за доставена
топлинна енергия, е доказана.
Разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че при неизпълнение на
парично задължение длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия
за продажба на топлинна енергия за битови нужди, клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45 – дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно вземането за
цената за потребена енергия за текущия месец става изискуемо от 15-то число
на втория месец, следващ отчетния. В тази връзка и като съобрази падежните
дати на съответните месечни вземания от процесния период, размерите на
дължимите месечни вземания и размера на законната лихва, настоящият
състав намира, че обезщетението за забава върху главницата действително е в
размера, който твърди ищецът.
По така изложените доводи настоящият състав намира исковите
претенции за доказани.
4
Претендиранните вземания обаче са изцяло заплатени в хода на процеса
– което обстоятелство ищецът потвърждава. Това обстоятелство подлежи на
преценка по реда на чл. 235, ал. 3 от ГПК. Поради това и исковете следва да
бъдат отхвърлени поради плащане след подаване на исковата молба.
По исканията за разноски:
Искане за разноски е направило дружеството-ищец.
В това производство ищцовото дружество претендира юрисконсултско
възнаграждение в размер на 102,98 лева, която сума вече е заплатена от
ответника и според ищеца е отнесена като възнаграждение за юрисконсулт.
Предвид обстоятелството, че сумите по исковете са платени в хода на делото,
искането за присъждане на разноски е основателно, доколкото ответникът е
станал повод за завеждане на делото, т.е. ако доброволно и в срок бяха
платени претенциите на ищеца, не би било провеждано съдебно производство
и разноските по воденето му не би ги имало. Поради това съдът определя
съобразно чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ юрисконсултско възнаграждение в размер на
вече заплатения такъв от 102,98 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. Ястр. № ***, против Й. М. М.,
ЕГН **********, с адрес в гр. К., ул. „Ц. Кр.“ №1*, за осъждане на ответника
да заплати на ищцовото дружество сума в общ размер на 32,46 лева, от която
сума 26,16 лева е стойността на незаплатена топлинна енергия (ТЕ) за периода
от м.05.2021 г. до м.04.2023 год., ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска до окончателното заплащане на сумата, както и 6,30 лева,
представляваща мораторна лихва за забава от 16.07.2021 год. до 27.06.2024 г.,
поради извършено от ответника плащане на посочените суми след образуване
на настоящото исково производство.
ОСЪЖДА Й. М. М., ЕГН **********, с адрес в гр. К., ул. „Ц. Кр.“ №**,
да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. С., ул. Ястр. № ***, сумата от 102,98 лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Кюстендил с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
5